МОТИВИ
към присъдата по НЧХД N 205/2016 г. по описа на РС – гр.Девня, трети състав
В районен съд – гр.Девня е постъпила частна тъжба от П.Д.А.,
ЕГН **********,***, с която е повдигнато обвинение срещу:
С.Я.А., ЕГН **********, за това, че:
1.На 28.05.2016г. в гр.С., обл.В., умишлено
причинила на П.Д.А. леки телесни повреди, изразяващи
се в мозъчно сътресение, кръвонасядания по окосмената част на главата и
ожулване на дясната ушна мида и лицето, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.130,
ал.1 НК.
2.На
28.05.2016г. в гр.С., обл.В., публично
обидила П.Д.А., като я нарекла „курво” и й казала „ще ти еба майката - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 НК.
3.На 28.05.2016г.в гр.С. се заканила
на П.Д.А. и нейните близки – брат и снаха с престъпление против тяхната
личност, като заканите били с думите „ще те ликвидирам, ще ходите със счупени
ръце и крака”, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях
от осъществяването му-престъпление по
чл. 144 ал.1 НК.
В съдебно заседание частния
тъжител се явява лично и с адв.Б.Б. *** надлежно упълномощен. В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на частния тъжител поддържа обвиненията възведени с частната
тъжба, като счита същите за безспорно доказани.Твърди, че в хода на съдебното
следствие безспорно е установена фактическата обстановка, описана и в частната
тъжба, а именно, че на 28.05.2016г., около обяд, в
центъра на гр.С.,
подсъдимата С.А. без причина се нахвърлила върху подсъдимата която била на
разходка с брат си и с неговата съпруга.При възникналия инцидент , подсъдимата
нанесла на частната тъжителка П.Д.А. удари с ръце в областта на главата, като
междувременно и отправила обиди и заплашила нея, брат и и снаха и с
престъпление против тяхната личност.Твърди, че в подкрепа на описаното в
частната тъжба са както показанията на по- голяма част от свидетелите по делото,
така и заключението в медицинско удостоверение №421 от 30.05.2016г.Моли съда,
да наложи на подсъдимата А. справедливи наказания, които да имат възпиращ ефект,
за да могат да се прекратят нападенията и побоищата над частната тъжителка и
членовете на нейното семейство.Заявява, че не е предявен граждански иск срещу
подсъдимата, за да стане ясно, че целта не е да се търси някаква облага, а
справедливост и възпиращ ефект на действията на подсъдимата.
Подсъдимата С.Я.А. се явява в с.з,представлява
се от адв.П.Д. ***.Не се признава за виновна.Заявява, че не желае да дава
обяснения по повдигнатите и обвинения.Защитника на подсъдимата, моли нейната
подзащитна да бъде оправдана.Твърди, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че подсъдимата е нанесла побой и е
отправяла обиди и заплахи към пострадалото лице П.Д.А..Твърди , че единствено
безспорно по делото е, че семействата на подсъдимата и на пострадалата са в
конфликт, обусловен от факта, че пострадалата преди време е живяла на семейни
начала с настоящият приятел на подсъдимата и има дете от него, като в
последствие двамата са се разделили.Освен това твърди, че има значителни
разминавания в детайлите относно станалия инцидент,описани от оформилите се две
групи свидетели, като показанията дадени от свидетелите които защитават тезата
на обвинението са противоречиви и непоследователни.Моли подсъдимата А. да бъде
оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подсъдимата С.А.
*** семейни начала с Г. К. П. от 2014г. Преди
това П. живеел на семейни начала с частната тъжителка П.А.,
като от връзката си двамата имали дете.
На 28.05.2016г. в около 13.00 часа частната тъжителка се намирала
в центъра на гр.С., в близост до началото на ул.“***” ,заедно с
брат си – св.А.Д.А. и неговата съпруга-св.Т.П.Л., която бутала детска количка в
която се намирало малолетното и дете. При пресичането на улицата, частния тъжител
А. забелязала, че от лявата и страна приближава л.а, марка „***”, която се
движела бързо.А. разпознала лекия автомобил, тъй като знаела, че той е на
сестрата на Г. П. – св.М.П.. В автомобила се
намирали още подс.С.А. и св.Е.П. - майка на св.М.П..След като автомобила
управляван от М.П. преминал покрай частната тъжителка, брат и и снаха и, той продължил
движението си около 20 метра и спрял. От автомобила излязла подсъдимата С.А. и
бързо се отправила към частната тъжителка.Като се приближила, тя започнала да
отправя заплахи и обиди към А. и към брат и, като нарекла А. „курва”, „мърша” и
заплашила, че ще я пребие.След като дошла в непосредствена близост до А.,
подсъдимата А. се нахвърлила върху нея и и нанесла няколко удара с плесници и
юмруци в областта на главата. В резултат на нанесените удари, частната
тъжителка паднала на земята, като през това време в скандала се намесила и кв.М.П.,
която била слязла от автомобила си и заедно с подсъдимата А. започнала да
отправя заплахи към частната тъжителка , нейния брат и снаха и, че ще ги
ликвидират, ще ги убият и, че ще ходят със счупени ръце и крака.Междувременно
св.А. успял да се намеси и да изблъска подсъдимата А. настрани от сестра
си.След това се обадил на тел.112 и съобщил за станалия инцидент, като помолил
на място да бъде изпратен полицейски патрул.След като видяли и чули, че св.А.
се обажда на тел.112, подсъдимата, св.М.П. и св.Е.П. се оттеглили настрани,
след което се качили в автомобила си и напуснали мястото на инцидента.След това
с помощта на брат си, частната тъжителка П.А. се прибрала в дома си, където и
станало лошо, поради което по-късно посетила МБАЛ „***” В., където била
прегледана.
При извършения преглед на
частната тъжителка П.Д.А. ***, била изготвено медицинско удостоверение №
421/2016г. от д-р Д. А. Д. –
съдебен лекар.От заключението на медицинското удостоверение е видно, че при
прегледа на П.Д.А. са установени мозъчно сътресение, кръвонасядания по
окосмената част на главата – резултата от удари с или върху твърди тъпи
предмети, ожулване по дясната ушна мида и лицето- резултат на действието на
предмети с подчертан ръб.В своята съвкупност описаните увреждания са обесловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема че деянията за които е повдигнато обвинение с частната тъжба са
извършени от подс.С.Я.А..Относно авторството на престъпленията по чл.130 ал.1 НК, чл.148 ал.1 НК и чл. 144 ал.1 НК, съдът приема и изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите С.Г., К.Н., А.А., Т.Л. и К.П..Всички
тези свидетели/ без св.П./ са преки очевидци на инцидента станал на
28.05.2016г. в гр.С..Те са възприели агресивните действия на
подсъдимата спрямо пострадалото лице, нанасянето на ударите, обидните думи и
реплики и заплахите отправени от страна на подсъдимата към пострадалото лице и
нейните роднини с които е била заедно по време на инцидента.Най – ясни и
непосредствени са възприятията на свидетелите А.А. и Т.Л., тъй като те са били
в непосредствена близост до пострадалото лице и са видели от непосредствена
близост нанасянето на ударите от страна подсъдимата и са чули най-ясно обидните
думи, реплики и заплахи отправени от подсъдимата.Св.С.Г., който бил на известно
разстояние от мястото на инцидента е възприел ударите, виковете и жестовете на
подс.А. към пострадалото лице, както и момента в който св.А. отправил телефонно
позвъняване към тел.112, но не е възприел състоянието на пострадалото лице
непосредствено след инцидента.Св.К.Н./ показанията му са прочетени и приобщени
по реда на чл.281 ал.1 т.3 НПК/ възприел нанасянето на удар от страна на подс.А.
към пострадалото лице А., както и виковете и обидите от страна на подсъдимата ,
св.М.П. и св.Е.П. към частната тъжителка..състоянието на пострадалото лице
непосредствено след инцидента, като св.М. М. е възприел лично и вилата
в ръцете на подс.К..Показанията на тези свидетели кореспондират както
повежду си , така и с описаното в частната тъжба и заключението на съдебно –
медицинското освидетелстване и конкретно в частта му относно нанесените удари в
областта на главата. Освен, че са последователни, непротиворечиви, логични и взаимосвързани
, показанията свидетелите кореспондират напълно и със заключението по съдебно –
медицинското освидетелстване, както относно вида на телесните повреди, така и
относно начина и времето на причиняването им.Посочените увреждания на пострадалата,
отговарят напълно на начина и механизма на причиняването им описан от пострадалата
в частната тъжба.Св.К.П., който изпълнява длъжността оперативен дежурен в РУ
Девня е бил дежурен в деня на инцидента между подсъдимата и пострадалата-
28.05.2016г.Той подробно обяснява какви са задълженията му като оперативен
дежурен и как се реагира в случай на подадена жалба за нанесен побой и това са
точно действията които е извършила частната тъжителка А.- посетила е РУ Девня,
откъдето е била насочена първо да се снабди с медицинско свидетелство за
нанесените и телесни повреди и след това да депозира жалба в РУ Девня , ведно с
медицинското.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата С.Я.А.
дадени пред друг състав на съда, като счита, че те са плод на негйната
защитна теза.Това е така, тъй като те са в пълно противоречие както с
показанията на другите свидетели по делото, така и със заключението на съдебния
лекар изготвил заключението по освидетелстването на пострадалото лице.Съдът не
кредитира и показанията на свидетелите М.П., Е.П., П.М. и Н.М..Свидетелите Е.П.
и М.П. са в близки, роднински отношения с подсъдимата – Е.П. е майка на мъжът с
който подсъдимата живее на семейни начала , а М.П. е негова сестра, което дава
основание зе съмнение в тяхната безпристрастност и непредубеденост. Видно от показанията на
свидетелите които съдът кредитира, тези две свидетелки също са участвали в
инцидента като са отправяли заплахи и обиди към пострадалата. Съдът не кредитира и
показанията на свидетелите П.М. и Н.М..На първо място тези двама свидетели са в
близки отношения със Г. П., който живее на семейни
начала с подсъдимата, което води до съмнение относно тяхната безпристрастност и
обективност.Освен това в хода на съдебното следствие у съдът възникна съмнение
относно това дали въобще тези двама свидетели са присъствали на инцидента.В
дадените показания в хода на съдебното следствие нито един от тях не описва
дали на мястото където са „възприели” инцидента са присъствали и други лица
освен пострадалата, нейните роднини и подсъдимата и нейните роднини, а
безспорно е установено , че на мястото на инцидента е имало и други лица освен
по- горе изброените.И двамата свидетели твърдят, че са отишли до аптеката която
се намирала в близост до мястото на инцидента, но понеже била затворена, те не
влезли вътре и по този начин станали неволни свидетели на случилото се.Видно от
представените снимки от страна на защитата на частния тъжител, към момента на
инцидента – 12.30 часа аптеката е работела.Всъщност в показанията си всеки един
от тези свидетели твърди, че не подсъдимата , а пострадалата е отправяла обиди
и заплахи и се е държала агресивно.Тези твърдения обаче не кореспондират по
никакъв начин с поведението на пострадалата- тя е подала жалба за случилото се,
посетила е болнично заведение където е била прегледана и освидетелствана- т.е
налице е логичното поведение на човек който е пострадал от престъпление и който
предприема действия за да защити законните си права и интереси.Тук възниква и
въпроса защо, след като твърди , че е получила удари с шамари от страна на
частната тъжителка, подс.А. не е отишла в болнично заведение да се
освидетелства?Явно такива удари не са били нанасяни и това са твърдения, които
са част от изградената защитна теза на подсъдимата.
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до категоричния
извод, че деянията са осъществени от
подсъдимата С.А. по времето и по начина описан в частната тъжба.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:свидетелство за съдимост, справка,
съдебномедицинско удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С
действията си на 28.05.2016г. подсъдимата С.Я.А. е осъществила от обектнивна и от субективна
страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 НК- като в гр.С., обл.В., умишлено причинила на П.Д.А. леки телесни повреди, изразяващи
се в мозъчно сътресение, кръвонасядания по окосмената част на главата и
ожулване на дясната ушна мида и лицето, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимата
е съзнавала,че с нанасянето на силни удари с ръце по главата на пострадалата ще
и причини телесно увреждане и въпреки това е целяла постигането на този резултат.
Причини за извършване на престъплението –грубо незачитане на установените
норми за неприкосновенност на здравето на човека.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на силни
удари ръце в областта на главата на пострадалото лице, довели до причиняване на
изразяващи се в мозъчно сътресение, кръвонасядания по окосмената част на
главата и ожулване на дясната ушна мида и лицето.
С действията
си на 28.05.2016г. подсъдимата С.Я.А. е осъществила от обективна и от
субективна страна състава и на престъпление
по чл.148 ал.1 т.1 НК, като в гр.С., обл.В. , публично обидила П.Д.А., като я нарекла „курво”
и и казала „ ще ти еба майката”.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл-подсъдимата
съзнавала и целяла умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на
пострадалото лице.
Причини за извършване на престъплението – грубо незачитане на установените
норми за неприкосновенност на честта и достойнството на човека.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в казването
на обидни думи и псувни от страна на подсъдимата към пострадалата -„курво” и „
ще ти еба майката” на публично място- центъра на гр.С. , в
присъствието на много хора които са чули нанасянето на обидните думи и изрази,
с което е засегнала личното и достойнство и доброто и име в обществото. Особен
признак на обективната страна на обидата е, че деянието трябва да е извършено в
присъствието на пострадалия.Под присъствие на пострадалия в конкретния случай
може да се разбира и възможността последния да възприеме обидните думи.Обидата
може да бъде нанесена и писменно – чрез писмо, телеграма, факс, публикации в
печата и др., което не става в присъствието на пострадалия в буквалния смисъл
на този израз.Обидата е резултатно престъпление.Тя е довършена, когато унизителните за честта и достойнството на
пострадалия думи или действия бъдат възприети от него, когато той ги чуе, прочете или види.Това становище е застъпено и в правната теория-А. С.-„Наказателно
право- особена част-престъпления против
правата на човека” както и в съдебната практика-Р 664-72-І на ВС на РБ.
Квалификацията на деянието е по чл.148 ал.1 т.1 НК, тъй
като обидата е нанесена публично – в центъра на гр.С., в
присъствието на много свидетели и подсъдимата е съзнавала, че обидите се
възприемат от множество лица.
С действията си на 28.05.2016г. подсъдимата С.Я.А. е
осъществила от обективна и от субективна страна състава и на престъпление по чл.144 ал.1 НК, като в гр.С., обл.В. се заканила
на П.Д.А. и нейните близки – брат и снаха с престъпление против тяхната
личност, като заканите били с думите „ще те ликвидирам, ще ходите със счупени
ръце и крака”, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у тях
от осъществяването му.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимата е съзнавала съдържанието на отправените
заплахи и че тя е възприета от заплашеното лице като действително такава, че е
в състояние да възбуди основателен страх у него, че ще бъде осъществена.
Причини за извършване на престъплението –грубо незачитане на
установените норми за свобода на волята на човека и самостоятелно формиране на
решения.
Квалификацията по чл.144 ал.1 от НК се обуславя от това , че подсъдимата
е отправил заплахи за телесната неприкосновенност на пострадалата и нейните
близки с което е предизвикал у тях основателен страх за осъществяването им.От
една страна пострадалата П.А. сама е станала жертва на физическа агресия от
страна на подсъдимата , а преди това и на такава агресия от страна на нейния
съпруг с когото е живяла на семейни начала, така че би могла да изпита
основателен страх от осъществяването на заплахата.От друга страна брата на
пострадалата – А.А. и преди е получавал
заплахи от страна на Г. П., че ще ги
прегази с камиона си и предвид дългата история на конфликта между двете
семейства и системния тормоз от страна на настоящото семейство на подсъдимата
към пострадалата е могъл да изпита основателен страх от осъществяването на
заплахите.В доказателство на това е и
воденото в РС гр.Девня АНД №364/2015 г. по
опис на РС Девня, като производството е по реда на
УБДХ и е образувано по внесен в съда акт за констатирана проява на дребно
хулиганство срещу Г. К. П., ЕГН **********,
за това, че на 05.08.2015
г., около 19.00 часа, в гр. С., обл. В.,
извършил непристойна проява, която поради своята по-ниска степен на обществена опасност
не представлява престъпление по чл.325 НК, изразяваща
се в отправяне на ругатни, псувни и обиди и в демонстрирано оскърбително
отношение и поведение към присъстващите граждани на публично място, с което
нарушил обществения ред и спокойствие.Видно от мотивите към решението на
ДРС, ругатните , обидите и заплахите от страна на Г. П. и неговият
баща са отправени именно към св.А.А., семейството му и основно към сестра му – частния
тъжител П.А..
При определяне размера на наказанието за извършеното престъпление по
чл.130 ал.1 НК съдът съдът прецени степента на обществената опасност на
престъплението като висока предвид засегнатото от деянието здраве на
пострадалото лице.Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът прецени и
липсата на критично отношение към извършеното деяние, както и извършването на
деянието на публично място, пред много хора в центъра на гр.С..Като ниска съдът прецени
степента на обществена опасност на подсъдимата, която към момента на извършване
на деянието не е осъждана.Като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства съдът прецени и младата и възраст.Горното, мотивира съда да наложи на подсъдимата С.Я.А. предвиденото в разпоредбата
на чл.130 ал.1 НК наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при
приложението на разпоредбата на чл.54 ал.1 НК в минимален размер а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал.1 НК.
При определяне
размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.148 ал.1 т.1 НК съдът съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид
значително засегнатото от деянието лично достойнство и честта на пострадалото
лице.Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът прецени и липсата на
критично отношение към извършеното деяние, както и извършването на деянието на
публично място, пред много хора в центъра на гр.С.. Като ниска съдът прецени
степента на обществена опасност на подсъдимата, която към момента на
извършване на деянието не е осъждана. Като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство съдът прецени и младата и възраст.Горното, мотивира съда
да наложи на подсъдимата С.Я.А. предвиденото в разпоредбата
на чл.148 ал.1 НК наказание „глоба” при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при
приложението на разпоредбата на чл.54 ал.1 НК в минимален размер а именно „глоба”
в размер на 3000 лева, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”.
При определяне размера на наказанието
за извършеното престъпление по чл.144 ал.1 НК съдът съдът прецени степента на
обществената опасност на престъплението като висока предвид изпитания от
пострадалото лице страх за нейното здраве и здравето на близките и.Като
отегчаващо отговорността обстоятелства съдът прецени и липсата на критично
отношение към извършеното деяние, както и извършването на деянието на публично
място , пред много хора в центъра на гр.С..Като ниска съдът прецени
степента на обществена опасност на подсъдимата, която към момента на
извършване на деянието не е осъждана.Като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство съдът прецени и младата и възраст.Горното, мотивира съда
да наложи на подсъдимата С.Я.А. предвиденото в разпоредбата
на чл.144 ал.1 НК наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността
обстоятелства, при приложението на разпоредбата на чл.54 ал.1 НК в
размер малко над минималния именно „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66 ал.1 НК.
На
основание чл. 23 ал.1 НК съдът групира наложените наказания на подс.С.А. , за
извършените престъпления по чл. 130 ал.1 НК, чл. 148 ал.1 т.1 НК и чл. 144 ал.1 НК, като и наложи едно общо , най- тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 месеца изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от
три години на основание чл. 66 ал.1 НК.
На
основание чл.23 ал.2 и ал.3 НК съдът присъедини към така наложеното общо най-
тежко наказание изцяло наказанията „обществено порицание” и „глоба” в размер на
3000 лева
На основание чл.190 ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимата С.Я.А. сумата от 3012 лв, представляваща
обезщетение за направение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. и 12 лв. държавна такса за депозираната частна тъжба.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: