№ 258
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Вера Цветкова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600807 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.20 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
С решение № 451 от 16.06.2025г., по чнд № 2993/2025г., Софийски градски съд, НО,
28-ми състав е признал Решение № 1062 5422 6583 0756 от 03.10.2024г., влязло в сила на
14.11.2024г., постановено от Parket Centrale Verwerking O.M., Нидерландия за плащане на
финансова санкция – глоба в размер на 110,00 евро /сто и десет евро/ с левова равностойност
215,14 лева /двеста и петнадесет лева и 14 стотинки/, по отношение на чуждия гражданин И.
К. Ф. К. /I. C. F. C./, роден на ********г. в гр. ***, на основание Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на кодекса за движение по
пътищата, чл. 2.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от адв. П.Г. – служебен защитник
на лицето И. К. Ф. К.. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. По делото било установено, че на чуждият гражданин е било издадено
удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Република България до
19.07.2027г., но той бил излязъл от България преди повече от една година и нямало данни да
се е завръщал. От изисканите справки не се установявало лицето да има обичайно
пребиваване на територията на Република България, поради което и не са налице основания
1
за признаване на решението за налагане на финансова санкция. Освен това не ставало ясно
какво точно е деянието, с което били нарушени правилата за движение по пътищата.
Поради тези съображения се моли да бъде отменено решението, постановено от СГС
като неправилно и незаконосъобразно.
В хода по същество на делото пред въззивната съдебна инстанция, защитникът на
засегнатото лице – адв.Г. моли да бъде отменено решението, постановено от СГС като
незаконосъобразно и по изложените в жалбата съображения. Посочва, че не са налице
законовите изисквания да се признае и изпълни наложената на засегнатото лице финансова
санкция.
Представителят на САП счита подадената жалба за неоснователна. Първостепенният
съд правилно и в съответствие със ЗПИИРКОРНФС приел и допуснал изпълнение на
посоченото решение. Налице били всички изисквания за признаване на решението, лицето
било уведомено лично, съгласно законодателството на решаващата държава и присъствало,
когато тази санкция му била наложена.
Производството пред апелативния съд се разглежда в отсъствие на засегнатото лице И.
К. Ф. К., поради което то не взема становище по депозираната жалба.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в жалбата на
адв.Г., становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и сам
служебно провери изцяло правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт,
намери за установено следното:
По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изпратено от Централния орган по чл.8 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, в СГС е било
образувано производство за признаване и изпълнение в Република България на решение за
налагане на финансови санкции, постановено в друга държава-член на ЕС – Решение №1062
5422 6583 0756 от 03.10.2024г. на несъдебен орган на Нидерландия - Parket Centrale
Verwerking O.M., влязло в сила на 14.11.2024г., с което на чуждия гражданин И. К. Ф. К.,
роден на ********г. в гр.***, му е наложена финансова санкция в размер на 110,00 евро.
Към удостоверението е приложено копие от решението.
Първостепенният съд, за да постанови своето решение е събрал следната
правнозначима за настоящето дело информация: От писмо на Дирекция“Миграция“ към
МВР е било установено, че на И. К. Ф. К. /I. C. F. C./ е било издадено удостоверение за
продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Република България до 19.07.2027г.
2
В информационните масиви, ползвани от НАП са били установени данни за деклариран
от лицето адрес в гр.***, ж.к. „***“, ул.“***“ №*, ап.*, който адрес е посочен и в
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. В НАП бил
регистриран и още един адрес в гр.София – в ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
От получена справка от БНБ е било установено, че засегнатото лице е титуляр на две
банкови сметки, открити в банка ДСК, които сметки не са закрити и към момента, а в
предходен период – през 2022г. и 2023г. е имал открити още две сметки, като първата е била
закрита на 09.03.2023г., а втората на 11.04.2025г.
От справка от ГД“Гранична полиция“ е било установено, че по отношение на И. К. Ф. К.
в периода от месец май 2021г. до месец юни 2024г. са били регистрирани множество
влизания и излизания през границата на страната, като последното такова е влизане през
ГКПП Аерогара София на 11.06.2024г.
По отношение на К. не са били установени регистрирани МПС и недвижими имоти, той
не е регистриран като управител или съдружник в търговски дружества.
С цитираното по-горе решение на несъдебен орган на Нидерландия, на К. му е била
наложена финансова санкция в размер на 110, 00 евро за това, че на 23.10.2023г. в
гр.Амстердам, Нидерландия не е използвал платното за движение като водач на мотопед при
липса на алея за велосипеди/мотопеди, с което е извършил нарушение на Кодекса за
движение по пътищата. С решението, на засегнатото лице са били възложени разноски в
размер на 9,00 евро, направени в административното производство, които обаче не се
претендират в изпратеното удостоверение.
Първостепенният съд е обсъдил основанията, изискуеми от закона за признаване на
решението на чуждия несъдебен орган и е установил, че в него се съдържат всички
необходими реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение.
Правилно решаващият съд е приел, че засегнатото лице има обичайно пребиваване на
територията на Република България, тъй като по отношение на него има издадено
удостоверение за продължително пребиваване в РБ до 19.10.2027г. В тази насока е и
справката, от която е установено, че К. в периода от 2021г. до настоящия момент има
многократни влизания и излизания в страната, които са свързани и с престой в нея.
Последно е регистрирано влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 11.06.2024г.
Все в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че К. е титуляр на две банкови
сметки, открити в Банка ДСК, които и към момента не са закрити. Междувременно, той е
закрил други две сметки през 2023г. и 2025г.
Описаните факти са достатъчни, за да бъде прието, че засегнатото лице К. има обичайно
пребиваване в Република България, което е едно от условията на чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, който извод на първия съд се споделя и контролната съдебна инстанция.
Първостепенният съд е установил безспорно индивидуализиращите белези на
3
засегнатото лице – имена и дата и място на раждане, както и размер на наложената санкция
и данни за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
В Решението е било изрично посочено, че производството е било писмено и засегнатото
лице е било уведомено, съгласно законодателството на Нидерландия, за правото си и
сроковете за обжалване на решението, не е платило глобата, която му била наложена за
административното нарушение, поради което решението е било изпратено на българските
власти с оглед признаването и изпълнението му.
Въззивната съдебна инстанция също не установи да е налице някое от факултативните
основания за отказ, визирани в чл.35 от Закона, тъй като удостоверението съдържа
предвидените в закона и рамковото решение реквизити, необходими за аргументирано
заемане на позиция от изпълняващата държава, лицето не е санкционирано за същото деяние
в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на санкцията, няма
имунитет или привилегии, които да правят недопустима изпълнението на решението и
санкцията, която се претендира надхвърля границата от 70 евро. Засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението. Нарушението е било квалифицирано като
такова по чл.2 от закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за
движение по пътищата. Освен това, не са налице изключения от принципите за двойна
наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение по пътищата.
Поради тези съображения, контролната съдебна инстанция счита, че е правилен изводът
на първия съд, че няма основание да откаже признаването на решението. Паричната сума,
представляваща санкцията е в размер на 110,00 евро, която има равностойност на 215,14
лева по курса на БНБ към деня на постановяване на решението.
С оглед на всичко изложено и като не намери основания за ревизия на атакуваното
съдебно решение, САС счете, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
неговата отмяна на това основание.
Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451 от 16.06.2025г., по чнд № 2993/2025г., на Софийски
градски съд, НО, 28-ми състав, с което признал Решение № 1062 5422 6583 0756 от
4
03.10.2024г., влязло в сила на 14.11.2024г., поставено от Parket Centrale Verwerking O.M.,
Нидерландия за плащане на финансова санкция – глоба в размер на 110,00 евро /сто и десет
евро/ с левова равностойност 215,14 лева /двеста и петнадесет лева и 14 стотинки/, по
отношение на чуждия гражданин И. К. Ф. К. /I. C. F. C./, роден на ********г. в гр. ***, на
основание чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на НАП за изпълнение, да се изпрати уведомление
до компетентния орган на издаващата държава за признаване на решението.
Препис от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5