РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200034 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СТ.
АТ. АНГ., ЕГН ********** от с.Синдел, против Наказателно постановление № 21-
0442-000605/25.10.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-
Варна- В.А.Ж.в, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с
НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че наказанието е завишено.
В съдебно заседание възз. се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по
съществото на делото моли за отмяна на НП и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същияотот да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 24.06.2021., около 18.30ч., в дежурната част на Четвърто РУ бил подаден сигнал
от кмета на с. Аврен, че по път трети клас 9006, в посока от с.Аврен към с.Синдел, се
движи товарен автомобил марка „Мерцедес ЛПКО 608“ с рег.№РК5744АН. В сигнала
се сочело, че автомобилът е със спукани гуми и нарушава положеното асфалтово
покритие. На място бил изпратен екип на полицията, но той не могъл да установи
автомобила, за който бил подаден сигнала. Поради това в Четвърто РУ-Варна била
започната проверка. Няколко дни по-късно служители на Четвърто РУ-Варна
установили, че на 24.06.21г. автомобила се управлява от възз. А.. На последния били
снети сведения от св.М.А., работещ на длъжност мл.автоконтрольор. В сведенията си
Атанасов посочил, че на 24.06.21г. е управлявал товарния автомобил по пътя от
с.Аврен към с.Синдел и , че при движение гумата на същия се спукала. Св.А. поискал
от възз. да представи документи за автомобила, но възз. посочил, че автомобила вече
не съществува, тъй като ее предаден за скрап. В хода на проверката св.А. констатирал,
че автомобилът е собственост на юридическото лице „ИВ-2009“ ЕООД със седалище в
гр.Перник, както и че същият е с прекратена регистрация на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП,
считано от 20.02.2017г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 594425, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №2277/2021г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост
на „ИВ-2009“ ЕООД и регистрацията му е била служебно прекратена на 20.02.2017г.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка ЗМ №2277/2021г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№13588/2021г., която приключила с
постановление от 15.10.2021г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Държавното
обвинение, приело, че по преписката са налични данни за извършено нарушение по
чл.638 от КЗ, поради което и материалите по преписката били изпратени на Началника
на Четвърто РУ с оглед преценка реализирането на отговорност на А. по чл.638 от КТ..
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник сектор към ОД на
МВР-Варна, Четвърто РУ, на 25.10.2021. издал обжалваното НП.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля М.А., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд заверени копия от материали по пр.пр.№13588/2021г., включваща
материалите по преписка ЗМ №2277/2021г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-
Варна, прокурорско постановление и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Видно от приобщените по делото доказателства регистрацията на автомобила била
служебно прекратена от органите на Сектор ПП-Варна на 20.02.2017г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка ГО.
От приложените справки за собственост на л.а. е видно, че към 24.06.2021г.
собственик на автомобила е „ИВ-2009“ ЕООД със седалище в гр.Перник.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор
към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от началник сектор при ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от
която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра
на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към дата 24/06/2021г. От приложените писмени
доказателства- справка от системата на МВР е видно, че регистрацията на автомобила
е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 20.02.2017г.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП Перник на „ИВ-2009“ ЕООД със седалище в гр.Перник.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. На следващо място прокуратурата е приела, че се
4
касае за нарушение на КЗ, а не за такова по ЗДвП. АНО е следвало да изложи
аргументи, защо приема , че въззивника е осъществила състава на визираното
нарушение, а не на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, както е указал прокурора.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на ВРП
за отказ от образуване ДП, обяснения на възз. и справки от масивите на МВР,
удостоверяваща прекратената регистрация на МПС, което наложи материалите от
горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали по ЗМ №2277/2021г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда,
както и да бъде изготвена служебно справка в ГФ на неговата интернетстраница.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани и
приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 20.02.2017г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, който е различен от възз. да е бил
уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му,
5
то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно
изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.
Липсват и такива собственикът да е уведомил възз. за подобни обстоятелства. Няма
доказателства, че възз. е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от съответния
Сектор ПП, нито от собственика му. Табелите са били поставени на автомобила, видно
от показанията на св.А., автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до
знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на 28.05.2021г..
Горното е видно и обясненията на същия съдържащи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въз.Атанасов е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г.,
КАНД № 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
6
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика или ползвателя на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън
предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
7
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0442-000605/25.10.2021 г. на
Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна- Владимир Атанасов
Желев, с което на СТ. АТ. АНГ., ЕГН ********** от с.Синдел е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8