МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 1384 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2020 ГОДИНА,
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е образувано по внесено в съда предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на С.Ю.Г. с налагане на административно
наказание за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК
.
В
хода на съдебното производство представител на прокуратурата не се явява
и не изразява становище.
Обв.Г., редовно призован, не
се явява, не сочи уважителни причини. Представлява се от адв. В., който
пледира за минимално наказание. Трябвало да се вземе предвид, съпричиняването,
допуснато от на водача на другото МПС и не следвало да се налага кумулативното наказание лишаване от право да управлява
МПС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства от
фактическа страна прие за установено следното:
Обвиняемият
С.Ю.Г. бил правоспособен водач на МПС с категория „В" от месец септември
2014 г. От месец април 2018 г. той работел като охранител към „Арес Груп
1" ЕООД - Варна и ползвал служебен
лек автомобил „Дачия Сандеро" с per. № В 8606 ВН.
На
30.10.2018 г., вечерта, свидетелите Х.Н.Н. и Д.С.П.се движили по
бул.“Хр.Смирненски“ в посока към МБАЛ –ВМА – Варна. Св. Н. управлявала мотоциклет „Кавазаки" с
per. № В 1946 В, а св. П.- мотоциклет „Хонда СБР 600 РР" с per. № В 3458
К. Първоначално те се движели успоредно един на друг, но след района на
„Вятърна мелница" трафикът станал по-интензивен и те преминали един зад
друг, като първо бил св. П., а малко след него - св. Н..
По същото време обв. Г. управлявал лек автомобил
„Дачия Сандеро" с per. № В 8606 ВН по ул. „Васил Ставрев" . На
кръстовището с бул. „Христо Смирненски" той възнамерявал да направи ляв
завой в посока Затвора - Варна. На поставения знак „Б-2“ той спрял и се огледал. Въпреки това, не
забелязал приближаването на управляваното от св. Н. МПС и навлязъл в
кръстовището, предприемайки маневра ляв завой. Св. Н. се движела със скорост
около 25 км/ч. Тя видяла навлизащия в кръстовището лек автомобил и се опитала
да избегне удара с него като свила леко вляво, но не успяла и между двете
превозни средства настъпил удар. Мотоциклетът загубил устойчивост и св. Н.
паднала върху подлежащата настилка. На място се събрали водачи на няколко
преминаващи автомобили, някои от които се сигнализирали на тел.112. Обв. Г.
преместил автомобила си за да не пречи на движението. Св. Н. била в съзнание,
но изпитвала силна болка в десния крак. Екип на „Бърза помощ" я
транспортирал до спешния център на МБАЛ „Св. Анна" -Варна.
Според
заключението на Съдебно-медицинската експертиза, св. Х.Н. е получила счупване
на костите на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период от 4-5 месеца.
Според
заключението на повторната автотехническа експертиза, „водачът на лек автомобил „Дачия
Сандеро" с per. № В 8606 ВН е имал техническа възможност да предотврати
удара с мотоциклет „Кавазаки" с per. № В 1946 В.
Обв.С.Ю.Г.
е неосъждан и не са му налагани наказания по реда на чл. 78а НК.
Установената фактическа обстановка се установява и потвърждава от
доказателствата, събрани по реда на глава ХХVІІI от НПК. Съдът кредитира
показанията на св. С., П., Д., А., Н.,Т.,
В.и П., тъй като са конкретни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът
ги цени като достоверни. В качеството на обвиняем Св.Г. не е давал обяснения.
Като обективно и
компетентно дадено съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, изготвена
от в.л. Б., както и заключението на СМЕ.
В хода на досъдебното производство било прието, че САТЕ, изготвена от в.л. Т.не
отговорила на всички, поставени въпроси, поради което била назначена повторна
експертиза, възложена на в.л. Б.. Съдът намира, че и двете заключения са
обосновани, а и те не са противоречиви, тъй като изчислените стойности са
близки една до друга. Т. например , в.л. Т.посочва скорост на автомобила от
18.85 км. ч. и скорост на мотоциклета – 24.24 км.ч., а в.л. Б. – около 15 км.ч.
за автомобила и около 25 км.ч. за мотоциклета. И двете заключения сочат
приблизително едно и също място на удара, и в двете се правят изводи за това,
че поради попадане в опасната зона, водачът на мотоциклета не е имал обективна
техническа възможност могъл да спре и да предотврати удара, а водачът на л.а.
би могъл да го направи, ако бе упражнявал непрекъснат визуален контрол над
пътната обстановка. В частта му относно конкретните величини на скорост,
изминат път и опасна зона, заключението на в.л. Б. е по- благоприятно за обв. Г.,
поради което съдът прие да кредитира именно нейното заключение. В останалата им
част следва да се кредитират и двете заключения
на вещите лица.
Като събрани по реда на НПК, съдът цени и писмените доказателства
по делото - протокол за оглед, ведно с фотоалбум, протоколи за
химическа експертиза, медицински документи, справка за съдимост, справка за
нарушител и др.
Предвид изложеното съдът
прие от правна страна, че обв. С.Ю.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,6. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
тъй като на 30.10.2018 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Дачия Сандеро" с per. № В 8606 ВН, е нарушил
правилата за движение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - чл. 50, ал. 1 ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство", и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.Н.Н.,
изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица, което е обусловило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от 4-5
месеца.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост
– небрежност. Г. не видял идващия мотоциклет, но това се дължи на
собственото му неправомерно поведение. Действително той е видял, че
автомобилите отляво са спрели да му направят път, но въпреки това е бил длъжен
да наблюдава пътната обстановка през цялото време, тъй като тя е динамична. Г.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но
предвид е посочените норми на закона, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Тези задължения са му вменени от законовите разпоредби на ЗДвП, за нарушението
на които му е повдигнато обвинение. Освен това, завиването на ляво за навлизане
по друг път е вид маневра. Чл.25 ал.1 от ЗДвП, регламентира общи правила за поведение,
относими към всички видове маневри. Тази норма изисква водачът да се съобразява с останалите
участници в движението не само преди, но и през цялото време на извършване на
маневрата. Видно е от становището и на двете вещи лица, че обв.Г. е имал обективна възможност да види
мотоциклета. Той, обаче, не го е видял,
тъй като гледал в обратната посока.
При наличие на пътен знак „Б-2“, като не
пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС, обв.Г. нарушил чл.50 ал.1 от ЗДвП. Нарушението му е в пряка причинно –следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. Не са налице обстоятелства, които да изключват вината,
или отговорността. Дори да бе установено, че мотоциклетът попада в опасната
зона за спиране на автомобила, то пак
биха били налице предпоставки обв.Г. да носи и отговорност, тъй като той е
задължен от закона да не навлиза по пътя
с предимство преди да е пропуснал движещите се по него. Освен това е длъжен да
се движи с такава скорост, която му позволява да спре в зоната на своята
видимост.
Фактите
и изводът за допуснато от обв. Г. нарушение,
а от там – и за извършено престъпление по чл. 343 ал.2 б.“б“ от НК не се
оспорват от страните, но защитата претендира съпричиняване от страна на
пострадалата Х.Н..
Според
чл. 15 ал.1 от ЗДвП, на пътя водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение. Изключение от това правило има в случаите на изпреварване и
заобикаляне. В конкретния случай, обаче, не е налице изпреварване или
заобикаляне, тъй като видно от показанията на св. Хр.Н., тя изначално се е
движила в средата на пътното платно и не е имала намерение след подминаване на
конкретен автомобил да заеме мястото си в най-дясната част на пътното платно.
Тъй като не е имало изпреварване или заобикаляне , то Н. не е имала право да се движи в тази част на платното за
движение. Като нарушила чл.15 ал.1 от ЗДвП, тя е съпричинила възникването на ПТП.
Допуснатото
от нея нарушение не изключва вината или отговорността на обв. Г.. Това е така,
тъй като само при кръстовище на равнозначни пътища е забранено изпреварването и
заобикалянето. Процесното кръстовище не е било на равнозначни пътища и поради
това във всеки един момент обв. Г. е следвало да допусне, че може да има
движение по пътя, включително и отляво надясно, независимо, че автомобилите в
ляво от него са били спрели. Поради това, макар да не е бил длъжен да
предположи нарушение на чл.15 от ЗдвП, Ст. Г. е могъл и е бил длъжен да
предположи възможно движение на ППС отляво надясно поради евентуално възможно
изпреварване или заобикаляне. Той е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя и
ако го бе направил, ПТП би било
предотвратено. Съпричиняването следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Обв. С.Ю.Г. е
роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, неосвобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, със средно
образование, ЕГН: **********.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на обв. Г. и
съпричиняването на престъпния резултат от страна на другия участник в ПТП.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство е наличието на множество административни наказания, налагани му
за нарушения на ЗДвП, включително и за друго ПТП в последните 5 години /по чл.
179 ал.2 от ЗДвП/, както и за умишлени нарушения, вкл.за управление на МПС без
задължителна застраховка гражданска отговорност /по чл.315 от КЗ/
Налице са предпоставките за прилагане на
чл.78 А от НК, за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание: деянието е извършено по непредпазливост и за него е
предвидено наказание до три години лишаване от свобода или пробация;
обвиняемият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел; в постановлението на
прокуратурата не е описано от деянието да са причинени имуществени
вреди; не е причинена тежка телесна повреда или смърт и деецът не е бил в пияно
състояние.
При индивидуализацията на наложеното на
обв.Занков наказание, съдът отчете горепосочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че
наказанието глоба следва да се определи в минималния, предвиден от закона
размер. Предвид наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство – предходни
наказания по ЗДвП, съдът намира, Административното наказание глоба от 1000 лева
не е достатъчно за да се постигнат целите на наказанието, поради което и
прецени, че следва да бъде наложено и кумулативното наказание лишаване
от права, макар й в минимален размер от 3 месеца. За да се въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо не лицето, с което да се постигнат
предвидените от закона цели, на обв. Г. следва кумулативно да бъдат наложени
наказание глоба в размер на 1000 лева и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, поради което съдът наложи с решението си
именно тези по вид наказания и в този размер.
Като призна обв.Г. за виновен, съдът му
възложи направените по делото разноски в размер на 720.54 лв. в полза на ОД на
МВР – гр. Варна.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: