Решение по дело №114/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производство е образувано въз основа на жалба депозирана от М. Н. Д., като управител на „М. 79“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 11, срещу Решение № 91 от 27.03.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ ЕП -442/20.02.2024г., подадена от дружеството срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, в частта му относно отказ да бъде прекратено събирането на вземания, поради изтекла погасителна давност.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното Решение, свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон, като се сочи, че по отношение на задължения по изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП- офис Шумен, със срок на доброволно плащане 2016г., е изтекъл погасителният 5г. давностен срок. Твърди се, че наложения запор върху банкова сметка в кредитна институция не представлявал наложена обезпечителна мярка, а действие на принудително изпълнение. По изложените съображения се отправя искане за отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се представлява от адвокат. В депозирана писмена молба поддържа жалбата си по изложените в нея отменителни основания и представя писмени доказателства, които са приложени и по административната преписка.

Ответникът, Директор на ТД на НАП– [населено място], не депозира отговор. Изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание- юрисконсулт М., който оспорва жалбата.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП– [населено място], офис Шумен било образувано ИД № *********/2016г. срещу „М. 79“ЕООД- [населено място] за негови установени и изискуеми публични задължения. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № 1989/30.04.2015г. на жалбоподателя били наложени обезпечителни мерки, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, намиращи се в „Райфайзен Банк“Е.-[населено място] за сумата 30678,75лв. за задължения по НФП, ЗДДФЛ, ДОО, НЗОК, УПФ за периода 2014г.- 2015г. До кредитната институция било изпратено Запорно съобщение на осн.чл.202 ал.1, във връзка с чл.215 ал.1 т.1 от ДОПК. С писмо изх.№ 44371 от 18.05.2015г. публичният изпълнител бил уведомен от отдел „Запори“ в „Райфайзен Банк“Е.-[населено място], че сметката на длъжника е запорирана и при липса на средства същата ще бъде закрита. Със съобщение № [рег. номер]-000-70026 от 15.02.2020г. кредитната институция уведомила НАП, че сметката на длъжника е закрита на 29.06.2018г.

На 31.07.2020г., с писмо изх.№ 2469, Окръжна прокуратура- Шумен и ВКП били уведомени, на осн.чл.205 ал.2 от НПК и чл.34 ал.2 от ДОПК, че във връзка с установени публични вземания по отношение на дружеството, същото има ликвидни изискуеми публични вземания в особено големи размери, установени със съответните изпълнителни титули, посочени в табличен вид, сред които на стр.3 и процесното вземане за корпоративен данък по данъчна декларация по ЗКПО № 2700И0059362/30.03.2016г. в размер на 109,00лв. и лихва 47,85лв./стр.30 и сл./ С писмо на РП Шумен изх.№ 3823/20 от 18.03.2024г. данъчните органи били уведомени, че с Постановление от 02.11.2020г. било образувано досъдебно производство №153/2020г. по описа на ОД на МВР за престъпление по чл.227б ал.2 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.10.2021г. на прокурор при РП- Шумен, предвид изтекъл срок на давност, изключващ наказателното преследване по чл.80 ал.1 т.4 от НК, било прекратено досъдебното производство.

С възражение с вх. № [рег. номер]-000-0089258/20.02.2024г. по описа на ТД на НАП-[населено място], офис Шумен, от длъжника била отправена претенция до публичен изпълнител при ТД на НАП– [населено място], офис Шумен, да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка като погасени по давност на основание чл.171 ал.1 от ДОПК, съществуващи негови непогасени публични задължения за 2014г., 2015г и 2016г. С оглед направеното искане било постановено Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.171 ал.1 от ДОПК, органът прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изпълнителното дело в общ размер на 62710,75 лева, от които 31802,69 лева- главница и 30908,06 лева- лихви. Публичният изпълнител отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публично вземане в общ размер на 200,50 лева, от които 109,00 лева главница и 91,50 лева лихви по задължение, представляващо корпоративен данък по данъчна декларация по ЗКПО № 2700И0059362/30.03.2016г. Посочено е като мотив, че е наложен запор на банкови сметки по отношение на вземането, образувано е наказателно производство, поради което давностният срок е спрял да тече за част от периода, както и по силата на §13 от ПЗР на ЗИД на Закон за здравето. Съответно за задълженията със срок на плащане 2016г., давностият срок не е изтекъл.

Несъгласен с цитираното разпореждане в частта му, с която е отказано прекратяване на ИД поради изтекла погасителна давност по отношение на публични вземания в общ размер на 200,50 лева, длъжникът го оспорил пред Директора на ТД на НАП-[населено място] с жалба вх.№ [рег. номер]-000-0147266/21.03.2024г. с аргумента, че нямал открита разплащателна банкови сметки в посочената кредитна институция, а набирателна сметка само за целите на внасяне на учредителния капитал на дружеството.

С постановено, на основание чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, Решение № 91/27.03.2024г., Директорът на ТД на НАП– [населено място] оставил без уважение депозираната своевременно жалба срещу разпореждането, като приел, че давността по отношение на публичните вземания е била спряна с налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител с ПНОМ изх. № 1989/30.04.2015г., на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, като наложените ОМ /запор на постъпващи суми по сметки и депозити, посочени в постановлението за налагане на обезпечителните мерки/ не са отменени и продължили своето обезпечително действие до закриването на банковата сметка на длъжника на 30.06.2018г. За втори път било налице спиране на давността за периода, в който било налице образувано наказателно производство № 153/2020г. по описа на ОД на МВР- Шумен вх.№ 3823/2020г. по описа на РП-Шумен- от 31.07.2020г./датата на изпратено уведомление до прокуратура/ до 15.10.2021г./датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване/, на основание чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК. На трето основание бил спрян давностния срок във връзка с обявено извънредно положение на осн. §29 от ПЗР на ЗМДВИППП за периода от 24.03.2020г. до 21.05.2020г. Поради това органът е приел за законосъобразен отказа на публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения в посочената им част.

При така установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:

Процесното решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за това преклузивен срок/решението е връчено на 27.03.2024г., а жалбата е депозирана по електронен път на 28.03.2024г./, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 91 от 27.03.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна и Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., на старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

По отношение на материалната законосъобразност:

Съгласно чл.168 т.3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл.173 ал.1 от ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, а по аргумент от противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност- по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 от ДОПК регламентира обикновена [възраст] давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение/от 01.01.2017г. в настоящия казус/. Чл.171 ал.2 от ДОПК регламентира абсолютна [възраст] погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В настоящия казус, липсват предприети такива действия и няма данни по изпълнителното дело да са постъпили суми в резултат на принудително или доброволно изпълнение. С Разпореждане № [рег. номер]-035-0281759/31.08.2020г., съгласно чл.225 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение по изп.д.№ *********/2016г., поради несъбираемост.

По делото е установено, че с ПНОМ изх. № 1989/30.04.2015г. на дружеството- жалбоподател били наложени обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление по активна негова банкова сметка в намиращи се в „Райфайзен Банк“Е.-[населено място] с наличието на цитираното ПНОМ издателят на процесния административен акт, обвързва спирането на давността за вземането, позовавайки се на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК и аргументирайки становището, че наложените обезпечителни мерки са отменени в момента на закриване на сметката- 29.06.2018г. Съдът констатира, че обезпечителните мерки са били постановени по отношение на сумата 30678,75лв. за задължения по НФП, ЗДДФЛ, ДОО, НЗОК, УПФ за периода 2014г.- 2015г., но не и за процесното вземане за корпоративен данък, деклариран през 2016г., което е възникнало след налагането на обезпечението. Няма данни по делото, задълженията по посочените декларации по ЗКПО за 2016г. да са били присъединени към изпълнителното дело. Поради което, запорът не може да породи предвидените в закона последици, съответно същият не може и да спре изтеклата до този момент погасителна давност. Процесното задължение не може да се ползва от спирането на давността с наложените мерки за обезпечаване на предходни задължения, съгласно чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК и направеният извод в обратния смисъл в оспореното решение е неправилен.

Не се установи и второто посочено законово основание за спиране на давността. Съгласно чл.172 ал.1 т.6 от ДПК, давността спира, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В настоящия казус е било образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, [жк], във връзка с ал.1 от НК, извършено от лицето- управител или представител на длъжника по изпълнителното дело „М. 79“ЕООД, което в периода 2014г.- 2020г. в [населено място], в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискало от Окръжен съд-гр.Шумен да открие производство по несъстоятелност. За съставомерността на престъплението по чл.227б ал.2, във връзка с ал.1 от НК е необходимо в хода на наказателното производство да бъде установено качеството на обвиняемото лице- управител или представител, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение по търговска сделка и/или публично-правно задължение на управляваното и представлявано от него дружество, по които плащането е спряно и, че в 30-дневен срок същото не е уведомило за това съда. В това наказателно производство не подлежи на установяване публичното задължение, каквото изискване поставя чл.172 ал.1 т.6 от ДПК за спиране на давността, а само определяне на момента на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което предполага вече установени по размер и основание задължения, съответно изискуеми и ликвидни. От подобно наказателно производство не зависи и събирането на публичното вземане и това следва не само от изпълнителното деяние, което се осъществява с бездействие за уведомяване на съд от субекта на престъплението- физическо лице, но и от систематичното място на разпоредбата, която се намира в глава „Престъпления против кредиторите“ , а не в глава седма- „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“ на НК. С оглед на изложеното, съдът намира, че образуваното наказателно производство № 153/2020г. по описа на ОД на МВР- Шумен/вх.№ 3823/2020г. по описа на РП-Шумен не спира давността. Основание за спиране на давността по реда на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК може да бъде само и единствено образувано наказателно дело, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, като тази норма не може да се тълкува разширително или по аналогия. За пълнота следва да се посочи, че погрешен и периодът в оспореното Решение, който е съобразен с начало 31.07.2020г., която е датата на изпратеното уведомление от данъчните органи до прокуратура, а не тази на образуването на наказателното производство, което е на 02.11.2020г.

По настоящото дело се установява единствено последното, посочено в Решението основание за спиране на давността. Считано от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на Закона за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.), се спира давността, като същата е продължила да тече от 21.05.2020г., предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.

Съобразно гореизложеното, в настоящия случай, давностният срок на процесното вземание е започнал да тече на 01.01.2017г. и до спирането му на 24.03.2020г. с § 29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е изминал срок от 3г. 3м. 24д. Същият е бил спрян за период от 58 дни/ от 24.03.2020г. до 21.05.2020г./, след което е продължил да тече и предвид липсата на други предпоставки за спиране, пет годишният давностен срок за вземането е изтекъл в края на месец февруари 2022г. Предвид установеното, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението, с което е направено възражение за погасяване по давност на публичните задължения– 20.02.2024г., задължението за 2016г. действително е било погасено. От това следва, че отказът на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., се явява незаконосъобразен. Като е оставил без уважение подадената жалба срещу този отказ, Директорът на ТД на НАП Варна е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Тъй като въпросът не може да бъде решен от съда по същество, предвид естеството на акта, делото следва да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен за ново произнасяне по направеното искане с възражение за изтекла погасителна давност.

От страните не са претендирани деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горните мотиви и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК Административен съд Шумен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 91/27.03.2024г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането поради изтекла погасителна давност на публично задължение в общ размер на 200,50 лева, от които 109,00 лева главница и 91,50 лева лихви, представляващо корпоративен данък по данъчна декларация по ЗКПО № 2700И0059362/30.03.2016г., посочено в пункт втори от разпореждането.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-[населено място], офис Шумен за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно отписване поради изтекла давност на задълженията на „М. 79“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 11, представлявано от М. Н. Д., със срок за доброволно плащане 2016г., посочени в Разпореждане № [рег. номер]-137-0002/18.03.2024г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.