Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….…./…….……….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретар Елка Иванова
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 784 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №
17191/07.03.2019 г. на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М. от ВАК, против Решение № 607/14.02.2019 г., постановено по гр.д. № 13453/2018 г. по описа на
ВРС, 50-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, срещу
Х.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 48 ПИКЕЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че Х.И.А. ЕГН **********, дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
1100,34 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия за
обект на потребление с адрес: с. Каменар, ул. „Момина сълза“ (34-та) № 5, обл.
Варна, с клиентски № ********** и абонатен № **********, по фактура №
**********/29.09.2017 г. на стойност 1100,34 лв., за периода от 29.06.2017 г.
до 26.09.2017 г., с падеж – 19.10.2017 г. и сумата от 77,02 лв., представляваща
мораторна лихва за главницата по посочената фактура от падежа на същата до
28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 5435/17.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10860/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 41 с-в.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Настоява
се, че е спазена нормативно установената корекционна процедура. Сочи се, че в
резултат на извършена проверка в присъствие на двама свидетели, които не са
служители на дружеството, както и от орган на полицията е установено наличие на
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Подчертава, че съставения констативен протокол се ползва с обвързваща
доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Настоява, че е
приложена предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ корекционна
процедура, за остойностяване на действително консумирана ел. енергия отчетена
от СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните
отношения между страните. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане
на сторените разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Х.А.. В открито
съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на
ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове от
„Енерго-Про Продажби” АД срещу Х.И.А.
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1100,34 лв., представляваща главница за
потребена и незаплатена ел. енергия за обект на потребление с адрес: с.
Каменар, ул. „Момина сълза“ (34-та) № 5, обл. Варна, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, по фактура № **********/29.09.2017 г. на стойност
1100,34 лв., за периода от 29.06.2017 г. до 26.09.2017 г., с падеж – 19.10.2017
г. и сумата от 77,02 лв., представляваща мораторна лихва за главницата по
посочената фактура от падежа на същата до 28.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 5435/17.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10860/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 41 с-в.
В исковата молба се излага, че между страните
е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия,
като е доставяна енергия в обект, находящ се в с. Каменар, ул. „Момина сълза“
(34-та) № 5, обл. Варна, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Сочи, че на 26.09.2017 г. била извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД на електромера на ответникае, в присъствието на
двама свидетели и представител на полицията – Т.П. Панайотов, за която е
съставен констативен протокол. Съобразно констатациите в протокола за извършено
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, консумираната
ел. енергия в обекта не преминавала през СТИ и не се отчитала от СТИ, съответно
не се заплащала. Твърди, че е демонтиран неправомерно присъединения проводник и
била възстановена правилната схема за свързване. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена
корекционна процедура по одобрена от ДКЕВР методика в изпълнение на чл. 48 ПИКЕЕ
и била определена цената за електрическа енергия, потребена в процесния период.
Моли се за уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Х.И.А. не депозирал писмен отговор на исковата молба.
ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че
страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът
има качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От
представения по делото констативен
протокол № 1400681 от 26.09.2017 г. се установява, че служители на „Енерго-про мрежи” АД са
извършили проверка на електромер с фабричен № 1125011000956077 и абонатен №
**********, отчитащ потреблението за обект с адрес с. Каменар, ул. „Момина
сълза“ (34-та) № 5. Видно от протокола е констатирано наличие на неправомерно
присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник,
ползващо се за фаза, като присъединението е извършено към трета фаза на
електрозахранващата мрежа и от там въздушно влиза в имота, където захранва
инсталацията. Съобразно констатациите по този начин консумираната ел. енергия
не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Протоколът е подписан от двама свидетели и полицай Т.П..
Съставено
е справка за корекция от 27.09.2017 г. за
начисление на електрическа енергия в размер на 5940 кВтч за
периода от 29.06.2017
г. до 26.09.2017 г., в което е посочено, че
корекцията е извършена в съответствие с чл.48, ал. 1, т. 1 Б от ПИКЕЕ.
За
стойността на това количество, възлизаща в размер на 1100,34 лв., от ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура № **********/29.09.2017 г. Не
е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от
абоната на дружеството.
За
установяване състоянието на процесния електромер е изслушано заключението на
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което е налице
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта с електрозахранващата
мрежа, като е монтиран допълнителен проводник. Сочи, че не е налице схемата на
свързване на СТИ с електроразпределителната мрежа не е променена. Вещото лице
посочва, е не може да се установи точния размер на количеството неотчетена ел.
енергия за минал период, като изчисленото е предполагаемо. неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта с
електроразпределителната мрежа (прекаран е допълнителен проводник) през
процесния период през електромера на ответника не е преминало доставеното и
потребено количество ел. енергия. При изслушване на вещото лице в о.с.з. същото
уточнява, че не може да се установи кога е направено вмешателството.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.А.О., от
които показания се установява, че при извършената проверка е констатирано, че
на въздушната мрежа има закачен проводник към една от фазите на електромера,
поради което е съставен протокола.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д.№ 13453/2018 г. по описа на ВРС.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на
правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия
за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия за периода от 29.06.2017 г. до 26.09.2017 г.
За установяване дължимостта на процесната сума ицщовото
дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при
спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1100,34 лв (предмет на иска), като
количество електроенергия е реално доставено на ответника в периода от 29.06.2017 г. до 26.09.2017
г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ответникът е битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.
Процесните правоотношения се регламентират от нормите
на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от
16.11.2013 г.
Според
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се
издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен
акт.
Предвидените
в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши
корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на
виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48
от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на
СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно
измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
г.) На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление,
констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 26.09.2017 г.,
тоест след тяхната отмяна.
След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и
предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. При това положение, съдът
намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да
се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката (26.09.2017
г.) е липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за
търговско измерване.
При липсата на процедурни
правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за
енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да
бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти в случая са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.
енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, и в
регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон
например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо чрез
предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на
констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества ел. енергия.
По всички изложени съображения съставът
приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно се налага изводът, че след отмяната на Правилата в
частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките
на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия
и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща
норма на чл.48 ПИКЕЕ, на която се позовава ищеца. Затова и сумата от 1100,34
лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което
и предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
От
гореизложеното следва, че предявеният иск се явява неоснователен, а съдебното
решение, с което същият е уважен - правилно.
Поради
съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е
претендирала разноски и не е представила доказателства за извършване на такива,
поради което не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 607/14.02.2019 г., постановено по гр.д. № 13453/2018 г. по описа на
ВРС, 50-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: