№ 1098
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:С. Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100501587 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. Б. Б., ЕГН **********,
представляван от особен представител адв. С. Д., против постановено решение №
1948/29.05.2025 г. по гр. дело № 14056/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с
която е уважен предявеният иск от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с което е прието за установено, че въззивникът дължи
сумите, за които е издадена заповед № 2632/09.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3850/ 2023г. на PC Варна в размер на 388,94 лв., представляваща
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както следва:
сумата от 39,96 лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за
периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019
г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 23.10.2019 г. към него за услуга ****** за
план Smart Home 2y; сумата от 36,00 лв., представляваща главница за незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор
№ ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 16.11.2019 г. към него
за услуга ****** за план A1 Surf M October19 2y; сумата от 41,99 лв., представляваща
главница за незаплатени месечни абонаментни такси за период а от 09.02.2020 г. до
1
08.05.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер *****
и приложение № 1 от 23.10.2019 г. към него за услуга ******* за план A1ONE M April19 2y;
сумата от 79,44 лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за
периода от 09.02.2020г. до 08.04.2020г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019г.
с партиден номер ***** и приложение №1 от 26.09.2018 г. към него за услуга ****** за план
A1 Standard 50 2Y-C&S Aug 2018; сумата от 32,24 лв., представляваща главница за
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г.,
дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение
№ 1 от 12.11.2019 г. към него за услуга ***** за план A1 Surf XS October19 2y; сумата от
35,96 лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за периода
от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с
партиден номер ***** и приложение № 1 от 16.11.2019 г. към него за услуга ******* за план
A1 ONE S April 19 2y; - сумата от 35,96 лв., представляваща главница за незаплатени
месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков
договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 07.10.2019 г.
към него за услуга ******* за план A1 Surf XS May19 2y; сумата от 18,32 лв.,
представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за периода от
09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с
партиден номер ***** и приложение №1 от 26.09.2018 г. към него за услуга ****** за план
А1 Standard 50 2Y- C&S Aug 2018; сумата от 9,00 лв., представляваща главница за
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г.,
дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение
№1 от 26.09.2018 г. към него за услуга ****** за план A1 FixBezkrai L; сумата от 60,06 лв.,
представляваща обезщетение за събиране на просрочено вземане, дължимо за периода от
09.02.2020 г. до 08.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане;
114,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 388,94 лв. за
периода 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г.;
1 313, 60 лв., представляваща неплатени суми за устройства на изплащане, както
следва: сумата от 133 лв., представляваща главница за незаплатени вноски за периода от
09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 23.10.2019 г. за
закупено устройство Smart Home SecurityKit; сумата от 270 лв., представляваща главница за
незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на
изплащане от 16.11.2019 г. за закупен апарат Huawei P Smart Z Green Сърф M 23м; сумата от
559,60 лв., представляваща главница за незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до
08.06.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г. за закупен апарат Huawei
P30liteBla+PB Huaw 10000 МТ 15 23м; сумата от 351 лв., представляваща главница за
незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на
изплащане от 07.10.2019 г. за закупен апарат Xiaomi Mi A3 Wh+HFXiaomi МТ 15 23м, ведно
със законната лихва, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане;
2
367,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1313, 60 лв. за
периода 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г.
Осъден е да заплати и съответните разноските в заповедното и исковото
производство.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното по делото решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна.
Въззивникът твърди неправилност на извода на съда, че страните са били обвързани от
валидно сключен договор за предоставени от ищеца мобилни услуги и устройства на
изплащане. Сочи се, че до посочения извод съдът е достигнал при неотчитане на
отправените възражения от страна на ответника.
Въззивникът излага, че процесният договор представлява договор с потребител
при общи условия, с които на основание чл. 147а от ЗЗП потребителят е обвързан, само ако
са му били предоставени и той се е съгласил с тях, за което по делото не са били ангажирани
доказателства. Освен това намира за неправилни мотивите, че съгласието му се предполага
от бланкетната декларация в договора. Наред с изложеното, счита за неправилен извода на
съда, че подписите, положени в договорите, анексите, протоколите и другите документи,
представени от ищцовата страна, са на ответника. Поддържа, че съобразно действащите към
момента на подписване на договора норми на ЗЕДЕП - чл. 13, ал. 4, както и Регламент (ЕС)
№ 910/2014 за електронната идентификация, сила на саморъчно подписан документ има
само този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
Сочи, че законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си, да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, но в настоящия случай по делото
не е било доказано постигането на подобно споразумение. С оглед на изложеното,
въззивникът поддържа, че в производството по никакъв начин не са ангажирани
доказателства, че положеният под процесните договори подпис отговаря на нормативните
изисквания за квалифициран електронен подпис. Наред с това сочи, че от приетата по
делото съдебнотехническа експертиза, в т. 9.3, се допуска възможността при съставяне на
друг документ и създаване на подписите на ПНГ формат /отделяне на подписа само като
графичен обект/, същият да се възпроизведе върху документа. Отбелязано е, че е технически
възможно подписът да не е положен чрез стилуса на специално техническо устройство, а да
е „изрязан" и чрез друг софтуерен продукт да е напаснат върху вече съществуващ
електронен документ.
С оглед на изложеното се поддържа, че в хода на проведеното
първоинстанционно производство не се е установило наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение, поради което следва да се приеме за недоказано
възникването на задължения за заплащане на процесните суми.
В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от
насрещната страна „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. П.П..
Изразява се становище за допустимост на подадената въззивна жалба, но намира същата за
изцяло неоснователна. Поддържа се, че постановеното по делото решение е правилно и
3
обосновано, поради което моли за неговото потвърждаване.
Въззиваемата страна намира, че релевираното във въззивната жалба възражение,
че на потребителя не са били връчени и съответно не е запознат с Общите условия към
процесния договор, е преклудирано. Сочи, че такива твърдения не са били наведени нито в
отговора на исковата молба, нито в първото по дело заседание.
Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел, въз основа на
събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани от валидни договорни
правоотношения по повод предоставени от ищцовата страна мобилни услуги, както и по
повод предоставени устройства на изплащане. Излага се, че при подписването на договорите
са използвани специални електронни таблети, при които авторът изписва саморъчния си
подпис чрез специална писалка (стилус). Саморъчният подпис се конвертира в цифрови
данни, които са логически свързани и добавени към електронния документ, който се
подписва. Ето защо намира, че положеният подпис не следва да бъде разглеждан като
квалифициран електронен подпис и не следва да отговаря на изискванията за такъв. С оглед
на посоченото намира отправените възражения във въззивната жалба за неоснователни.
Наред с това посочва, че в приетата и неоспорена по делото съдебнотехническа експертиза е
уточнено, че при изрязването на подпис и полагането му на документ, който е с непознато
съдържание за потребителя, това действие би оставило следа върху новосъздадения
документ, а такава следа от манипулация не е констатирана.
С оглед на изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски в хода на производството.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания. В
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба, с която се поддържа вече изразеното становище във
въззивната жалба. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява
в съдебна зала.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и 92 от ЗЗД, за следните суми: 388,94 лв. – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги; 1313,60 лв. - неплатени суми за устройства по договор за
продажба на изплащане, и 1549,18 лв. общ размер неустойки; и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена
на иска от 920,67 лв., срещу ответника М. Б. Б., с ЕГН **********, представляван по делото
от назначения особен представител адв. С. Д. от АК – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален
номер ***** от 07.11.2017 г., със системен партиден номер *****. Към горепосочения
договор били сключени съответните Приложения №1, с които били уговорени услуги с
тарифни планове без ДДС. Към същия договор били закупени следните устройства на
4
изплащане: Устройство Smart Home Security - с договор от 23.10.2019 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 7,00 лв. и 23 последващи равни месечно вноски съгласно
погасителен план; Апарат Huawei P Smart Z Green - с договор от 16.11.2019 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 13,50 лв. и 23 последващи равни месечно вноски съгласно
погасителен план; Апарат Huawei P30liteBla+PB Huaw 10000 - с договор от 12.11.2019 г. на
изплащане с първоначална вноска в размер на 27,98 лв. и 23 последващи равни месечно
вноски съгласно погасителен план и Апарат Xiaomi Mi A3 Wh+HFXiaomi - с договор от
07.10.2019 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 19,50 лв. и 23 последващи
равни месечно вноски съгласно погасителен план. Ищцовата страна твърди, че за периода от
09.02.2020 г. – 08.05.2020 г. ответникът не заплатил възникналите си задължения в сроковете
съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и натрупал просрочени
задължения. На 22.05.2020 г. договор № ***** със системен партиден номер ***** бил
прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, и била начислена
неустойка в размер на 1549,18 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора,
съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане операторът издал фактура №
********* от 12.06.2020 г. в която били начислени оставащите месечни вноски за
посочените по – горе устройства. Така за периода 12.03.2020 г. до 06.07.2020 г. ответникът
дължал на ищцовото дружество суми в размер 4172,39 лв., от които 388,94 лв. неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; 1313,60 лв. - неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане; 1549,18 лв. общ размер
неустойки, както и мораторна лихва в размер на 920,67 лв. Ищцовата страна сочи, че сумата
388,94 лв. представлявала неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги, сумата 1 313, 60 лв. представлявала неплатени суми за устройство на
изплащане, сумата от 1549, 18 лв. представлявала неустойка.
Мораторната лихва от 920,67 лв. била формирана като сбор от следните суми:
114,06 лв. за мораторна лихва върху главницата от 388,94 лв. за неплатени месечни такси за
предоставени мобилни услуги, начислена за периода от 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г., 367,13
лв. за мораторна лихва върху главницата от 1313,60 лв. за неплатени вноски по договори за
продажба на изплащане, начислена за периода от 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г., и 439,48 лв.
за мораторна лихва върху неустойките от 1549,18 лв. за предсрочно прекратяване на
договорите, начислена за периода от 25.05.2020 г. до 24.03.2023 г.
Доколкото горепосочените суми не били заплатени от ответника, то от страна на
„А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3850/2023 г. на РС – Варна и
била издадена заповед за изпълнение №2632 от 09.05.2023 г. Срещу издадената заповед за
изпълнение било депозирано възражение, което и предпоставило правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящото искова молба. Предвид така изложените в исковата молба
обстоятелства, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът М. Б. Б., ЕГН ********** дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул.
5
Кукуш №,1за периода 12.03.2020 г. до 06.07.2020 г. суми в размер 4172,39 лв., от които
388,94 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги,
1313,60 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 1549,18
лв. общ размер неустойки, както и мораторна лихва в размер на 920,67 лв., ведно със
законната лихва върху сборната сума 3251,72 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. №
3850/2023 г., 51 с-в. на РС - Варна до окончателното изплащане на задължението, които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3850/2023 г., 51 с-в. на РС -
Варна. Претендира и присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В представения отговор на исковата молба назначеният особен представител на
ответника заявява, че оспорва исковите претенции, както по основание, така и по размер и
ги счита за неоснователни. Твърди, че ответникът не е страна по представените с исковата
молба договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за продажба на изплащане, и
оспорва че подписите, положени от името на ответника М. Б. Б. върху всеки един от
документите, представени с исковата молба, са изпълнени и положени лично от него.
Твърди, че ответникът не е полагал лично подпис пред служител на „А1България“ ЕАД на
договорите, приложенията към тях и приемо-предавателните протоколи. Счита също така,
че не се установява наличието на основанието, въз основа на което се претендират сумите за
главница в размер на 388.94 лева – незаплатени електронни съобщителни услуги и 1 549.18
лева – дължими неустойки. Твърди, че няма данни ответникът да е бил уведомен и да е
приел съдържанието на общите условия, нито да е надлежно запознат с последващите им
изменения. Счита, че не се установява на ответника да са му били предоставяни общи
условия и същият да се е съгласявал с тях. Особеният представител сочи също, че не се
установява и ищецът, в качеството му на оператор на мобилни услуги, реално да е
предоставял съобщителните услуги за процесните периоди. Оспорва също дължимостта на
претендираната неустойка, тъй като не били представени доказателства относно
упражненото от ищеца право на едностранно и предсрочно прекратяване на договора.
Относно сумите, представляващи отстъпка от цената на месечни абонаментни такси и
отстъпки от цената на устройства на изплащане, то същите били уговорени като неустойка и
то втора, дължима кумулативно с първата изрично посочена такава за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на три стандартни месечни такси, тя имала за цел
именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договорите от страна на
потребителя, и така, както била уговорена тя имала обезщетителен характер и по същността
си представлявала неустойка, независимо от начина по който била означена. Тази неустойка
била уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка. Предвиждайки в договора
за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се
надхвърляла обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явявала
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Самите клаузи не били индивидуално
уговорени, поради което и същите били нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Представителят на ответника прави и възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните с исковата молба суми.
6
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния
съд, че страните са били обвързани от валидно сключен договор за предоставени от ищеца
мобилни услуги и устройства на изплащане.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3850/2023г. на
ВРС.
От представените в заповедното производство писмени доказателства, се установява
наличието на сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, анекс към договора, допълнение, приложение №1, допълнително
приложение, договор за продажба на изплащане.
Оспорена е автентичността на положените в тях подписи на потребителя, поради
което в хода на първоинстанционното производство е назначена и приета съдебно-
графологична експертиза, от заключението по която се установява, че подписните, положени
на „Място за полагане на подпис на място за полагане подпис на абоната“, „За купувача“,
„за клиента" в Договор №*****/07.11.2017г.; Анекс към договора от 07.10.2019 г.;
Допълнение към Анекс към Договор № *****/07.11.2017г.; Приложение № 1 към Договор №
*****/23.10.219г.; Допълнително приложение – 20 бр. от различни дати; Договор за
продажба на изплащане № № ***** от 23.10.19 г.; 16.11.2019г.; 12.11.19г; 07.10.2019г.; и
Приемно - предавателен протокол - 4 бр., са изпълнени от М. Б. Б.. Видно от заключението
върху представените по делото документи на електронен носител има положени електронни
подписи, които се полагат върху изготвен документ на електронно устройство /таблет/ и
подписът е положен в графа за „потребител“, „абонат“, „купувач“. При сравнителното
изследване на представените на хартиен носител подписи и на електронен носител вещото
лице не е установило манипулации.
7
В заключението вещото лице сочи, че технически е възможно подписът да не е
положен чрез стилуса на специалното техническо устройство, а да е изрязан и чрез друг
софтуерен продукт да е напаснат върху вече съществуващ електронен документ, но в
изследваните документи не са установени идентични подписи в различни документи.
Установено е също, че представените по делото документи на хартиен носител са създадени
на дата, съответстваща на представените документи на електронен носител и не се
установяват следи от манипулация върху тях.
Въз основа на така изложеното заключение на вещото лице се установява
автентичността на положените от потребителя подписи в процесния договор и сключените
въз основа на него приложения и анекси. Действително вещото лице заявява, че е налице
възможност за техническа манипулация, но също така уточнява, че от представените
документи не се установяват следи от извършването на такава интервенция. Хипотетичната
възможност, която при това не е вероятно извършена предвид липсата на следи от пренасяне
на подписи, не може да доведе до извод за успешно проведено доказване на твърденията за
манипулация. Неоснователни са и твърденията за несъответствие с изискванията за полагане
на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, доколкото в
случая клиентът, ползвайки писалка, тип "стилус", полага собственоръчно графичен подпис
върху екрана на устройството. Автентичността на този подпис подлежи на проверка като
саморъчно положен подпис, което е извършено именно чрез съдебно-графологичната
експертиза.
Въз основа на изложеното, с оглед установената автентичност на положените от
потребителя подписи, следва да се приеме, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги и закупуване на
електронни устройства.
На следващо място се оспорва приложимостта на представените към договорите
Общи условия, въз основа на твърдение за неспазване изискванията на чл.147а, ал.1 от ЗЗП.
Ответникът е потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП, доколкото е физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което е приложима потребителска защита.
Възражението в този смисъл е релевирано своевременно с отговора на исковата молба и се
явява основателно, доколкото по делото не е представен подписан от потребителяекземпляр
от общите условия към договора. Действително с изрична клауза в договора абонатът
декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, но съобразно
разпоредбата на чл.147а, ал.5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия на договора и
деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя.
Въз основа на изложеното и доколкото по делото не са представени подписани от
потребителя общи условия, въпреки изричното възражение в този смисъл, се налага извод,
че не е проведено успешно доказване на предпоставките за обвързване на потребителя от
8
представените по делото общи условия, а именно да са му били предоставени и той се е
съгласил с тях, което да е удостоверено с неговия подпис.
Същевременно съдът констатира, че претенциите в уважената част, които са предмет
на разглеждане в настоящото въззивно производство, са за заплащане на неплатени суми за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, представляващи абонаментни такси,
неплатени суми за устройства на изплащане, както и акцесорни претенции за обезщетение за
забава върху главниците. Тези претенции се основават на сключените между страните
индивидуални договори, анекси и приложения. На клаузи от общите условия се основават
претенциите за заплащане на неустойки, които са отхвърлени от първоинстанционния съд и
не са предмет на въззивен контрол. С оглед на това липсата на ангажирани доказателства
относно приложимите спрямо настоящото правоотношение общи условия не е в състояние
да разколебае извода за дължимост на сумите за неплатени абонаментни такси и вноски за
устройства на изплащане.
Размерът на дължимите суми за заплащане по процесните договори и анекси е
установен от заключението на вещото лице по СЧЕ като правилно изчислен в
претендираните размери. Налице е задължение за реално изпълнение от потребителя, поради
което заявените претенции в тази част се явяват основателни и доказани.
Въз основа на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено и предявените искове в обжалваната част уважени.
С оглед изхода от въззивното производство разноски се дължат само в полза на
въззиваемото дружество в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК съобразно липсата на правна и фактическа сложност
на настоящото дело.
С оглед изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1948/29.05.2025г. по гр. дело № 14056/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е уважен предявеният иск от „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с което е
прието за установено, че въззивникът М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, дължи
сумите, за които е издадена заповед № 2632/09.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3850/ 2023г. на PC Варна, както следва: в размер на 388,94 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги,
както следва: сумата от 39,96 лв., представляваща главница за незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор
№ ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 23.10.2019 г. към него
за услуга ****** за план Smart Home 2y; сумата от 36,00 лв., представляваща главница за
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г.,
9
дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение
№ 1 от 16.11.2019 г. към него за услуга ****** за план A1 Surf M October19 2y; сумата от
41,99 лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за период а
от 09.02.2020 г. до 08.05.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с
партиден номер ***** и приложение № 1 от 23.10.2019 г. към него за услуга ******* за план
A1ONE M April19 2y; сумата от 79,44 лв., представляваща главница за незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 09.02.2020г. до 08.04.2020г., дължими по рамков договор №
***** от 07.10.2019г. с партиден номер ***** и приложение №1 от 26.09.2018 г. към него за
услуга ****** за план A1 Standard 50 2Y-C&S Aug 2018; сумата от 32,24 лв., представляваща
главница за незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до
08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер *****
и приложение № 1 от 12.11.2019 г. към него за услуга ***** за план A1 Surf XS October19 2y;
сумата от 35,96 лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за
периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019
г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 16.11.2019 г. към него за услуга ******* за
план A1 ONE S April 19 2y; - сумата от 35,96 лв., представляваща главница за незаплатени
месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков
договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение № 1 от 07.10.2019 г.
към него за услуга ******* за план A1 Surf XS May19 2y; сумата от 18,32 лв.,
представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за периода от
09.02.2020 г. до 08.04.2020 г., дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с
партиден номер ***** и приложение №1 от 26.09.2018 г. към него за услуга ****** за план
А1 Standard 50 2Y- C&S Aug 2018; сумата от 9,00 лв., представляваща главница за
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 09.02.2020 г. до 08.04.2020 г.,
дължими по рамков договор № ***** от 07.10.2019 г. с партиден номер ***** и приложение
№1 от 26.09.2018 г. към него за услуга ****** за план A1 FixBezkrai L; сумата от 60,06 лв.,
представляваща обезщетение за събиране на просрочено вземане, дължимо за периода от
09.02.2020 г. до 08.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане;
114,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 388,94 лв. за
периода 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г.;
1 313, 60 лв., представляваща неплатени суми за устройства на изплащане, както
следва: сумата от 133 лв., представляваща главница за незаплатени вноски за периода от
09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 23.10.2019 г. за
закупено устройство Smart Home SecurityKit; сумата от 270 лв., представляваща главница за
незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на
изплащане от 16.11.2019 г. за закупен апарат Huawei P Smart Z Green Сърф M 23м; сумата от
559,60 лв., представляваща главница за незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до
08.06.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г. за закупен апарат Huawei
P30liteBla+PB Huaw 10000 МТ 15 23м; сумата от 351 лв., представляваща главница за
10
незаплатени вноски за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г. по договор за продажба на
изплащане от 07.10.2019 г. за закупен апарат Xiaomi Mi A3 Wh+HFXiaomi МТ 15 23м, ведно
със законната лихва, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане;
367,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1313, 60 лв. за
периода 12.04.2020 г. до 24.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Варна да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
сторените разноски във въззивното производство в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11