НОХД №266/2019г. на СсОС
Против
подсъдимия С.С. е предявено обвинение по чл.195, ал.1, т.З, вр.с чл.194, ал.1 НК за това, че на 05.07.2019г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, от лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег.№ СС 2598 РВ, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот е отнел от владението на П.И.Й. ***
движими вещи и пари на обща стойност 58.00 лева.
Предявено
му е обвинение и по чл.249, ал.1, вр.с чл.26 от НК за това, че на 05.07.2019г.
в тр.Тутракан, в условията на продължавано престъпление, като е използвал
платежни инструменти-банкови карти №516849хххххх6505 и №447483хххххх3714,
издадени от Банка „ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляря П.И.Й. е изтеглил чрез
четири отделни транзакции сумата от общо 1700 лева, както следва: -в 22:00 часа
от ATM №050719, собственост на „ЦКБ“ АД, находящ
се на адрес гр.Тутракан, ул.“Родина“ №10 от банкова карта №516849хххххх6505 издадена
от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:07 часа от ATM №050719, собственост на „ЦКБ“ АД,
находящ се на адрес гр.Тутракан, ул.“Родина“ №10 от банкова карта
№447483хххххх3714 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:50 часа от ATM №D0021803, собственост на Банка „ДСК“
ЕАД, находящ се на адрес гр.Тутракан, ул.“Росица“ №2 от банкова карта
№516849хххххх6505 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:55 часа ATM №D0021803, собственост на Банка „ДСК“
ЕАД, находящ се на адрес гр.Тутракан, ул “Росица“ №2 от банкова карта
№447483хххххх3714 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 500 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Силистра в съдебно заседание поддържа предявените
обвинения като счита, че на база събраните в досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателства, може да се приеме несъмнено вината на
подсъдимия. Според прокурора, убедителността на тези доказателства изключват
вероятността друг, освен подс.К. да е извършител на двете престъпления. Предвид
на това, прокурорът пледира за налагане на наказание на подсъдимия лишаване от
свобода, като се съобразят положителните данни за личността на
К. и обстоятелството, че
това очевидно е една изолирана проява в живота му. Прокурорът пледира за
определяне на наказанията за отделните престъпления в минимален размер, а
определеното общо наказание да бъде отложено за изтърпяване на осн.чл.66 НК.
Прокурорът пледира и за налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба в
минимален размер. Прокурорът намира за основателен и предявения граждански иск.
Процесуалният
представител на конституирания като граждански ищец и частен обвинител П.И.Й.-
адв.Иовев заявява, че се придържа към казаното от прокурора и също счита, че
въз основа на събраните доказателства и най-вече заключенията на изготвените
експертизи по един безспорен и категоричен начин е доказано второто обвинение.
По отношение на кражбата адв.Й. приема, че макар и с косвени доказателства,
v_>
това престъпление също е
доказано. Адв.И. заявява, че се придържа към вида и размера на наказанието
поискано от прокурора, а също така претендира за уважаване на предявения
граждански иск.
Ч.обв.
и гр. ищец П.Й. заявява, че няма какво да добави.
Процесуалния
представител на подс.С.С.К.- адв.Р. счита, че по делото не са събрани
доказателства, които да доведат до осъдителна присъда. Адв.Р. оспорва
заключенията на изготвените експертизи, като счита, че особено при
лицево-идентификационната експертиза, вещото лице е допуснало редица пропуски и
има нужда да се усъвършенства. Намира, че заснетия сравнителен образец е
несъстоятелен и не са положени усилия да се издири снимка на подсъдимия
съответстваща към инкриминираната дата. Предвид на това, адв.Р. пледира
категорично и единствено за оправдателна присъда.
Подс.К.
изтъква, че в предходни случаи, когато са намирали чантата на ч.обвинител,
всички от компанията им са разбрали, че ПИН кодовете се съхраняват в чантата с
картите. В правото му на последна дума подсъдимия заявява, че иска истината и
единствено затова, че прилича на лицето от снимката не се признава за виновен и
иска оправдателна присъда.
Съдът
като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени
към ДП № 6518 ЗМ-122/2019г. по описа на ОД МВР-Силистра, становището на
прокурора, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и останалата
доказателствена съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Пострадалия
П.И.Й. притежава лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ СС 2598 РВ,
който обикновено паркирал пред жилищния блок, в който живее в гр.Тутракан,
ул.“Н.Й.Вапцаров“ №7. На 05.07.2019г. около 18.00ч. св.Й. отново паркирал
автомобила си в този район, но не на обичайното място където е паркирал, понеже
това място било вече заето. В близост имало трафопост, а мястото било
по-затъмнено. Й. е сигурен, че е заключил автомобила си. След това той отишъл и
се срещнал с компанията, с която обичайно са се срещали в градинката близо до
блока му. В тази градинка е имало и магазин, от който компанията си е купувала
различни напитки. Според разпитаните свидетели, компанията която се е събирала
на едно и също място е включвала обикновено едни и същи хора, а именно:
свидетелите Й., И., Т., К., Кулева, Г.К., А.К., Е. и А.. На инкриминираната
дата компанията също се е събрала, с изключение на свидетелите А. и А.К.. Никой
от тях няма категоричен спомен, кой кога е пристигнал и кога си е тръгнал.
Най-напред обаче в неустановена последователност са си тръгнали свидетелите Т.,
Й. и Е.. Св.Й. при прибирането си /според него в около 21:00 часа/ отново
проверил дали колата му е била заключена, и след като установил това се
прибрал. Й. твърди, че в този момент предното дясно стъкло не е било счупено,
като се позовава на това, че ако е било счупено е щял да забележи стъклата.
Подчертава същевременно, че мястото на което е паркирал колата нея вечер е било
доста тъмно, и той се е приближил единствено до вратата откъм страната на
шофьора. На следващата сутрин, св.Й. станал в около 04:30ч. понеже имал
уговорка със св.А.К. да ходят за риба, понеже се препитавали и с риболов по
р.Дунав. Когато се приближил към колата забелязал, че лампичката на алармата не
свети, а след това установил, че колата е отключена. Когато отворил предната
лява врата видял, че предното дясно, странично стъкло е счупено. Установил също
така, че му липсва чантичката, който държал в кората на лявата предна врата, в
която се намирали личните му документи, портфейла с парите, дебитните му карти
и листче с ПИН кодовете на картите. Той веднага сигнализирал на тел. 112,
вследствие на което на место пристигнали служители на полицията. Същият ден той
подал и писмен сигнал в ПУ-Тутракан. Сутринта още дъщеря му се е обадил в
банките да блокират картите и още тогава се установило, че от тях са теглени
пари, именно: от двете карти издадени от Банка ДСК е изтеглена общо сумата от
1700 лева, като от едната карта са изтеглени сумите от 400 и 500 лева, а от
другата, две суми от по 400 лева.
Същият
ден в следобедните часове, св.Й. в присъствието на компанията им споделил за
случилото се, като заявил, че ще прости за парите но да му върнат документите,
за да не се разкарва по институциите за ваденето на нови. На 08.07.2019г. рано
сутринта, когато отишъл до колата си установил, че през найлона поставен на
мястото на счупеното стъкло на предната дясна седалка е оставена чантичката му,
в която /след пристигане на служители на полицията/ установил, че се намират
документите му но без парите /сумата от 40 лева/ и двете дебитни карти.
В
първия работен ден св.Й. посетил Банка „ДСК“ и там му изготвили писмена справка
за изтеглените пари от картите му. Установило се, че от едната карта на
05.07.2019г. са изтеглени в 22:03ч 400 лева, а в 22:07ч. още 400 лева. Сумите
са изтеглени от банкомат на ЦКБ в гр.Тутракан, намиращ се до „Битовия
комбинат“. От другата карта в 22:50ч. са изтеглени 400 лева, и в 22:55ч. са
изтеглени още 500 лева. Сумите са изтеглени от банкомат на Банка ДСК, намиращ
се на ул.“Росица“ в гр.Тутракан. След известно време св.Й. бил повикан в
полицията, където му показали снимки направени от камерата на банкомата на
Банка „ДСК“, и го попитали дали познава някое от лицата. Тогава той на едната
снимка познал подс.С.К., като заявил, че го познава по лицето и дрехата, с
която е облечен. Въпреки, че бил предупреден да не споменава за снимката, при
една среща с подсъдимия, св.Й. се ядосал и му казал, че го е разпознал на
снимката от банкомата. Тогава между тях възникнал скандал и те влошили
взаимоотношенията си.
Справка
от Банка „ДСК“ потвърждава, за издадените на св.Й. валидни дебитни карти и
теглените на инкриминираните дата и часове суми.
С писмо
с рег.№362000-2738/18.07.2019г. са били изискани записи от охранителните камери
на „ЦКБ“ АД, но в отговор на банката се посочва, че техния банкомат не
разполага с камера.
„Банка
„ДСК“ отговаря, че техния банкомат разполага с камера и предоставя диск със
съответните записи за периода от 22:30ч. до 23:10ч на 05.07.2019г. Вследствие
на тези записи е изготвена техническа експертиза, която е установила лицата
използвали банкомата в този период от време. За конкретните инкриминирани часове
22:50 часа и 22:55 часа се е установило, че е пари е теглило лице описано като
№2.
Назначена
е и лицево-идентификационна експертиза, която е приела, че сн.2 и актуалната
снимка на лицето С.С.К., вероятно е заснето едно и също лице.
Изготвената
ценова експертиза е установила, че стойността на отнетата чантичка възлиза на
сумата от 18 лева.
Тази
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
изготвените ценова, техническа и лицево-идентификационна експертизи, справки от
банкови институции и други ведомства, протокол за доброволно предаване,
протокол за вземане на сравнителни образци, свидетелство за съдимост,
веществено доказателство.
По
делото несъмнено е установено и не се спори от страните, че на инкриминираната
дата в посочените в обвинението часове, с дебитните карти на св.Иорданов са
извършени трансакции от два банкомата, собственото на „ЦКБ“ АД и „ДСК“ ЕАД,
като са изтеглени четири суми възлизащи на общата стойност от 1700 лева. ATM устройството на Банка ДСК е снабдено с
камера, която е зафиксирала и лицето, което е изтеглило двете суми от това
устройство.
Според
държавното обвинение, това лице е именно подс.К., а последният, и процесуалният
му представител оспорват това твърдение, като изтъкват оневиняващи подсъдимия
обстоятелства. Позицията си защитата основава основно на показанията на
водените от тях свидетели, а именно: Р. К., В.К., Г. К. и А.Х.. От своя страна
V/
прокуратурата се позовава
на показанията на св.И.и изготвената лицево-идентификационна експертиза,
заключението на която се оспорва от подсъдимия и защитата му.
След
предоставяне на записите от Банка ДСК на органите на досъдебното производство,
на св.Иорданов са показани снимки на три лица, които в определен времеви
диапазон /включващ инкриминираните часове/ са теглили пари от банкомата. От
трите снимки той категорично е разпознал подс.К., с когото са се познавали от
деца. Разпознал го е както по лицето /въпреки, че на снимката извлечена от
камерата на банкомата той е с очила и качулка/, така и по дрехата с която е бил
облечен. По делото е изготвена видео-техническа експертиза, която е успяла да
изготви три броя снимки на лица, които във времето от 22.30ч до 23.03ч. на
инкриминираната дата са ползвали банкомата. Вещото лице е достигнало до
заключението, че качеството на снимките не позволява изготвянето на
лицево-идентификационна експертиза.
Впоследствие обаче е
изготвена именно лицево-идентификационна експертиза, която е достигнала до
извода, че на снимката на лице №2 и на изготвената за нуждите на експертизата
актуална снимка на подс.К., вероятно е заснето едно и също лице, а именно:подс.К..
В случая не е налице противоречие между заключенията на двете експертизи, тъй
като видео-техническата експертиза е имала за задача единствено да се произнесе
дали при наличието на образи на лице, те са годни да бъде извършена ЛИЕ.
Впоследствие при назначаването на такава е поставена конкретната задача, да се
установи дали лицето фигуриращо под №2 е именно подс.К.. Заключението си, че
това вероятно е подс.К., вещото лице е основало на седем признака:
1.
Форма и охраненост на лицето;
2.
Характер и линия на косата;
3.
Форма на носа;
4.
Специфична конфигурация на междувеждните бръчки една
спрямо друга;
5.
Форма крила на носа;
6.
Специфика във формата на носа, с изявена асиметрия на
гръб на носа и характерна конфигурация на върха на носа и форма крила на носа;
7.
Специфична конфигурация и взаимно разположение на
носоустни гънки и скули. Последните два признака имат качеството на частни
такива, индивидуализиращи заснетите лица.
В
съдебно заседание вещото лице категорично защитава заключението си, като сочи,
че категориите с които те работят е невъзможно, вероятно и категорично. Липсата
на повече частни признаци /освен посочените в т.6 и 7/ лишават вещото лице да
даде категорично становище, но експерта подчертава, че установените признаци са
напълно достатъчни за да се приеме категорията „вероятно“. Действително
подсъдимия притежава и други характерни и трайни признаци /като бенки/, но
поради качеството на снимката-сравнителен образец, те не са взети предвид.
Вещото лице подчертава, че и към момента на съдебното заседание не са налице
съмнения, че лицето от снимката-изготвена от записите на банкомата е друго.
Защитата
на подсъдимия и лично той оспорват ЛИЕ, като сочат пороци при изготвянето й,
включително и нарушени права. Тази позиция не може да бъде споделена.
Изготвената ЛИЕ е имала обект на изследване - снимка изготвена от
видеотехническата експертиза, въз основа на записите от ATM на Банка ДСК и сравнителен образец-актуална снимка на подс.К.
/в.л. Л. е отразило в ЛИЕ, като сравнителен образец, снимката от АТМ/.
Основните възражения на защитата са насочени към момента на изготвяне на взетия
сравнителен образец /актуалната снимка на подсъдимия/ и начина на придобиването
й. Според съда тези възражения са несъстоятелни. Органите на досъдебното
производство са пристъпили към назначаване на ЛИЕ в момент, в който са събрали
достатъчно доказателства уличаващи подсъдимия в извършване на инкриминираните
деяния, в случая той е имал вече качеството и на обвиняем. В този момент е
възникнала необходимостта от вземането на сравнителни образци, което е извършено,
като за процесуалното действие е изготвен протокол в съответствие с
изискванията на чл.128 НПК, чието съдържание отговаря на правилата по чл.129 НПК. Протокола фигурира в кориците на делото. Протокола е подписан от
обвиняемия К., като е посочено, че той доброволно се е съгласил на заснемането
му. Участието на защитник при извършването на това процесуално действие не е
задължително, и то зависи изцяло от волята на изследваното лице. Възражения в
тази насока не са направени от подсъдимия. При заснемането, подсъдимия е
поставян с различни позиции, с цел заснемането му при ракурс максимално
доближаващ се до положението на лицето записано от охранителната камера на
банкомата. В това отношение, нарушения при вземането на сравнителните образци
за изследване не са допуснати.
На тези
доказателства защитата противопоставя показанията на водените от тях свидетели,
които твърдят, че до определен час подсъдимия е бил в тяхната компания, което
обективно изключва възможността той да е извършил транзакциите от банкоматите.
Техните показания обаче не са единни, последователни и непротиворечиви, и не
могат категорично да дискредитират доказателствата подкрепящи обвинението.
Св.Т.
сочи, че на инкриминираната дата са били заедно с подсъдимия, св.И., св.К., св.К.
и св.Г. К.. Св.Т. твърди, че си е тръгнал в около 21.30ч. и е оставил другите
заедно. Според него той първи си е тръгнал, като е разбрал за случилото се, на
следващият ден. Той потвърждава, че един ден преди съдебното заседание се е
срещал със св.Й., но последния не му е повлиявал по никакъв начин.
Св.К.
твърди, че със съпругата си-св.Кулева са отишли на местото където се събират в
около 18.30ч-19.00ч. Според него, св.И. си е тръгнал малко преди 22.00ч, а той
заедно със съпругата си, подсъдимия и св.Г.К., са си тръгнали след 22.00ч..
Малко след това са се разделили и с подсъдимия.
Свидетелят не е сигурен за
часа, в който са се разделили с подсъдимия, като сочи амплитуда от около
половин час-22.GO- 22. ЗОч. Подсъдимия е бил с
велосипед. Св.К. обаче изтъква, че именно подсъдимия му е посочил датата,
когато това е станало, тъй като той не може да се сети.
Св.Г.К.
твърди, че заедно са си тръгнали с подсъдимия и свидетелите К. и К., като това
е станало в около 22.ЗОч. Свидетеля не си спомня обаче на коя дата е станало
това. Свидетелят не си спомня и на следващата вечер с кого е бил.
Св.Кулева
демонстрира най-подробни спомени за инкриминираната дата, като твърди, че са си
тръгнали заедно с подсъдимия, св.К., св.Т.и Г.К., като тя си е била в къщи в
около 22.3Оч. За инкриминираната вечер свидетелката си спомня много добре, но
за следващата няма спомен, с кого са били заедно, т.е. спомените са и
впечатляващо ясни единствено за инкриминираната дата. Нещо повече, св.К.
твърди, че месец преди съдебното заседание на 28.02.2020г., разглеждайки просто
телефона на подсъдимия забелязала негова снимка от 05.07.2019г., като й
направило впечатление, че подсъдимия е с друга прическа и различна визия.
От
изложеното става ясно, че информацията на тези свидетели по въпросите, кой е
присъствал на инкриминираната дата на мястото на събиране в парка, кой кога е
пристигнал, кога си е тръгнал и с кого, съдържа съществени противоречия.
Обстоятелството, че във връзка с тези въпроси спомените на част от свидетелите
са ясни единствено за инкриминираната дата е твърде озадачаващо, още повече, че
тези спомени се осланят основно на твърде несигурни критерии, а именно, че на
това място и в този състав са се събирали „както обикновено“, и са си тръгвали
„когато магазина е приключвал работа“, още повече, че според св.Е., магазинът
затваря по различно време.
Данните
изложени от св.А. /който на инкриминираната дата не е пребивавал в Р България/
относно променената визия на св.Е., не внасят съмнения досежно авторството на
деянието, тъй като Ахмед твърди, че преди кражбата св.Е. е бил с брада, а след
това вече е нямал, т.е. в такъв случай, ако автор на инкриминираните деяния е
св.Е. /в каквато насока е защитната версия/, то тогава и лицето фиксирано от
камерата на банкомата следва да е с брата, което в случая очевидно не е така.
Св.Е.
не оспорва обстоятелството, че в определени моменти си е пускал брада, но
обикновено е без такава, тъй като и на снимката в личната карта е без брада.
Св.Е. не отрича също така да е споделял със св.Ахмед относно това, че разполага
с определена сума пари, но твърди също така, че тези пари са получени като
дарение за лекуването на болната му съпруга. Това той потвърждава с
представянето на писмени документи под формата на епикриза и банково извлечение
за изтеглена сума в размер на 2000 лева на 13.06.2019г.
Св.А.К.
потвърждава, че св.И.е споделил с него, обстоятелството, че в полицията са му
показали снимка от банкомата на лицето извършило транзакциите, на която той е
разпознал подсъдимия. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитата
на подсъдимия, че св .Й. освен подсъдимия е обвинявал и други лица от
компанията им за извършването на деянията, тъй като това той е правил преди да
му бъде предоставена снимката от камерата на банкомата. Очевидно св.Й. не е
имал съмнение, че извършителя е човек от тяхната компания, предвид на
обстоятелството, че именно в тяхно присъствие е отправил апел да му бъдат
върнати поне личните документи за да избегне разкарването по институциите. На
08.07.2019г. е намерил чантичката със всички документи /без дебитните карти и
парите/ в автомобила си. Съвсем логично е, преди да му бъдат представени
конкретни доказателства, той да е таил съмнения към всеки един от компанията.
Съда не
кредитира показанията на св.И., от една страна, защото те не съдържат
информация касаеща основния факт на доказване, и от друга, поради собствените
му признания, че страда от зависимост към алкохола и взема силни антидепресанти,
поради което посещава и психиатрията в гр.Русе.
Обстоятелството,
че подс.К. е намирал чантичката на св.Й. и му я е връщал /впрочем за това
събитие свидетелите на защитата не демонстрират подобни паметови способности,
досежно конкретни обстоятелства за случилото се/, не го оневинява в конкретния
случай, още повече, че след тази ситуация той е знаел за наличието на дебитни
карти и намиращите се там ПИН кодове.
Предвид
на горепосоченото съдът счита, че от обективна страна подс.К. е осъществил
признаците на престъпните състави както следва:
По
чл.195, ал.1, т.З, вр.с чл.194, ал.1 НК за това, че на 05.07.2019г. в
гр.Тутракан, обл.Силистра, от лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“ с рег.№ СС 2598 РВ, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот е
о _
отнел от владението на П.И.Й.
. движими вещи и пари на обща стойност 58.00 лева.
По чл.249, ал.1, вр.с чл.26 НК за това, че на
05.07.2019г. в тр.Тутракан, в условията на продължавано престъпление, като е
използвал платежни инструменти-банкови карти
№516849хххххх6505 и
№447483хххххх3714, издадени от Банка „ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляря П.И.Й.
*** е изтеглил чрез четири отделни транзакции сумата от общо 1700 лева, както
следва:
-в
22:00 часа от ATM №050719, собственост на „ЦКБ“ АД,
находящ се на адрес гр.Тутракан, ул.“Родина“ №10 от банкова карта
№516849хххххх6505 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:07 часа от ATM №050719, собственост на „ЦКБ“ АД,
находящ се на адрес гр.Тутракан, ул.“Родина“ №10 от банкова карта
№447483хххххх3714 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:50 часа от ATM №D0021803, собственост на Банка „ДСК“
ЕАД, находящ се на адрес гр.Тутракан, ул “Росица“ №2 от банкова карта
№516849хххххх6505 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 400 лева;
-в
22:55 часа ATM №D0021803, собственост на Банка „ДСК“
ЕАД, находящ се на адрес гр.Тутракан, ул.“Росица“ №2 от банкова карта
№447483хххххх3714 издадена от Банка „ДСК“ ЕАД е изтеглил сумата от 500 лева.
Съдът
намира, че този извод несъмнено се налага от доказателствата по делото, които
преценени комплексно в тяхната логическа последователност, позволяват безспорно
да се установи авторството на деянията. В тази връзка по делото със сигурност е
установена датата, мястото и предмета на кражбата, в това число, че в
процесната чантичка са се намирали и въпросните дебитни карти, ведно с ПИН
кодовете. Вън от съмнение е и кога, къде и по какъв начин са извършени
транзакциите и изтеглените суми. Лицето извършило тегленията е с множество
сходства с лицето на подс.К., което е дало основание на вещото лице да приеме
своето заключение. То се потвърждава и от показанията на св.Й., който категорично
го е разпознал на снимката изготвена от камерата на банкомата, като това той е
споделил и със св.А.К..
Извода
на съда досежно авторството на деянията не се разколебава от защитната позиция,
която се основава на непоследователни и противоречиви свидетелски показания,
което поставя под сериозно съмнение тяхната обективност и достоверност относно
определени действия и събития имащи значение към основния факт на доказване.
Отнемането
на вещите, предмет на престъплението по чл.195, ал.1, т.З, вр.с чл.194, ал.1 НК
е било осъществено напълно с прекъсването на фактическата власт върху тези
вещи, която до този момент се е осъществявала от св.Иорданов и установяването
на такава от подсъдимия, с намерението вещите да бъдат присвоени. При
отнемането на вещите подсъдимия е разрушил преграда здраво направена за защита
на имот-стъклото на предна дясна врата на лекия автомобил на св.Иорданов,
посредством което си е осигурил достъп до вътрешното пространство на автомобила
и е установил трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи.
Възраженията
на защитата, че в случая не било доказано, че подсъдимия посредством свои лични
действия е взломил преградата, като това би могло да направи което и да е трето
лице, т.е. подс.К. не е автор на престъплението кражба, не се споделят от съда.
Действително по досъдебното производство не са налице преки доказателства, че
именно подсъдимия е извършил действия по взломяването /не са налице очевидци на
същото, не са били снети и анализирани дактилоскопни следи, доколкото могат да
се установят такива от едно разбито стъкло/, но въпреки това с оглед
установената хронология на събитията и времевия диапазон в който са осъществени
действията очертаващи съставомерността на престъплението по чл.249, ал. 1 НК,
се изключва възможността това да е извършено от друго лице, а подсъдимия
случайно да се е възползвал от взломяването. Именно подсъдимия е имал интерес
посредством взломяването да си осигури достъп до чантичката съдържаща дебитните
карти и ПИН кодовете, информация, която е била вече известна на подсъдимия.
От
субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.З НК е извършено умишлено
при условията на пряк умисъл-подс.К. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е съзнавал, че посредством взломяването на стъклото на
предната дясна врата на лекия автомобил на св.Иорданов и отнемането на
инкриминираните вещи, без неговото съгласие, върши това с цел да придобие
владение върху вещите, като си осигури възможност безпрепятствено да се
разпорежда с всяка една от тях.
Осигурявайки
си необходимата фактическа власт над дебитните карти и ПИН кодовете собственост
на св.Й., подсъдимия е използвал платежните инструменти за извършване на платежни
операции, каквито обективно е и осъществил, изразяващи се в изтеглянето на
парични суми в общ размер от 1700 лева, без знанието и съгласието на
титуляра-св.Иорданов, с което е осъществил престъпния състав на чл.249, ал. 1 НК.
Престъплението
по чл.249, ал. 1 НК е извършено в условията на продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 НК, тъй като подс.К. с четири деяния /извършени четири отделни
тегления на пари/ е осъществил поотделно един състав на едно и също
престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се
явява от обективна и субективна страна продължение на първото.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.К. умишлено, с пряк умисъл
като форма на вината, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици, като е целял и искал
настъпването им. Подсъдимия е съзнавал, че за личното си облагодетелстване
използва чужд платежен инструмент /дебитни карти/ и то без знанието и
съгласието на титуляра на платежните инструменти.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.К., съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени
прояви, добрите характеристични данни. Като отегчаващо съдът прие
невъзстановяването на щетите. Така отчитайки невисоката обществена опасност на
подсъдимия, съдът индивидуализира наказанията в предвидения от закона минимум и
по двата текста, а именно: за престъплението по чл.195, ал.1, т.З НК- лишаване
от свобода са срок от една година, и по чл.249, ал.1 НК- лишаване от свобода за
срок от две години и глоба в размер на 2000 лева.
В
случая са налице предпоставките на чл.23, ал.1 НК, поради което съдът наложи
най-тежкото от определените наказания, а именно: две години лишаване от свобода
и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С оглед
реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянията и дееца, съдът прие, че спрямо подс.К. са
налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия следва да се предостави възможност в един
отлагателен период от три години да преосмисли поведението си и да демонстрира,
че наказанието му е въздействало предупредително и поправително.
При
този изход на процеса, съда намери предявения и приет за разглеждане от гр.ищец
Й. иск срещу подс.К. за сумата от 1740 лева, представляващи причинени му
имуществени вреди от престъпленията, за доказан по основание и размер.
Безспорно са налице причинени на гр.ищец Й. имуществени вреди в резултат на
отнемане на негови лични вещи от подс.К., както и парични суми в следствие на
противозаконното отнемане и противоправното ползване на платежни инструменти
негова собственост, възстановяването на които подсъдимия дължи. От изготвената
ценова експертиза е видно, че стойността на отнетите вследствие на деянието по
чл.195, ал.1, т.З НК вещи възлиза на 58 лева, в това число сумата от 40 лева.
Неправомерно изтеглените от сметките на Й. суми са в общ размер на 1700 лева.
Чантичката е възстановена на собственика, поради което се дължи единствено
липсващата сума в размер на 40 лева, като общата дължима сума е в размер на
1740 лева. По изложените съображения съдът осъди подс.К. да заплати на гр.ищец Й.
за причинените му от престъпленията имуществени вреди сума в размери на 1740
лева.
При
този изход от процеса и на основание чл.189, ал.З НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
380.08 лева, в полза на ОД МВР-Силистра и в полза на Силистренски окръжен съд
сумата от 30 лева, разноски направени в хода на съдебното производство.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд и сумата от
69.60 лева, представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
На
осн.чл.112, ал.1 НПК вещественото доказателство следва да се върне на
собственика-св.Й..
На
основание чл.309, ал.4 НПК съдът отмени взетата по отношение на подс.К. мярка
за неотклонение „Подписка“.
Съдът
счита, че наложеното на подс.К. наказание в този си вид и размер ще изиграе
своята превантивна, възпитателни, поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си
съображения съдът постанови своята присъда.