№ 42197
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110110412 по описа за 2025 година
че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
„АПС Бета България“ ЕООД е предявило срещу М. Т. Х.С. искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 710,55
лв., представляваща платено на 23.02.2021 г. от поръчител задължение на
кредитополучателя М. Т. Х.С. за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит № 1161492 от 06.11.2018 г., сключен с „Кредисимо“ АД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 114,25 лв., представляваща платено на
23.02.2021 г. от поръчител задължение на кредитополучателя М. Т. Х.С. за
заплащане на договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.11.2018 г. до
31.10.2019 г. по договора по - горе, сумата от 389,36 лв., представляваща
платено на 23.02.2021 г. от поръчител задължение на кредитополучателя М. Т.
Х.С. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.11.2018 г. до 28.06.2024 г., които вземания
поръчителят е прехвърлил на ищеца по силата на сключен на 02.03.2021 г.
между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2024 г.
по ч. гр. д. № 45577/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, поправена с
разпореждане № 157001/10.10.2025 г.
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ АД и ответната страна бил
сключен Договор за потребителски кредит № 1161492 от 06.11.2018 г. по
електронен път при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по силата
на който „Кредисимо“ АД предоставил на ответницата паричен кредит в
размер на 1000 лв., който последният се задължил да върне на 12 броя равни
вноски по 103,10 лв. в срок до 31.10.2019 г. съгласно погасителния план,
представляващ неразделна част от договора. Поддържа, че е бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%.
Сочи, че съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на заемодателя при забавяне на плащането на погасителна вноска
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Допълнително посочва, че на
06.11.2018 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с
1
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор с „Кредисимо“ АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за
всички задължения по процесния договор за кредит, като съгласно чл. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило
да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ АД.
Излага твърдения, че на 06.11.2018 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД са
сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се
задължило спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит, като ответникът не изпълнил в
срок задълженията си по договора за кредит и затова „Кредисимо“ АД
поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми по процесния договор
задължения. Поддържа, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило
дължимата от ответника в полза на „Кредисимо“ АД сума от 710,55 лв.,
непогасена главница по договора за потребителски кредит по – горе, сумата от
114,25 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.11.2018 г. до
31.10.2019 г. и сумата от 389,36 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2018 г. до 28.06.2024 г.
Смята, че с извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД се
суброгирало в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗД. Излага твърдения, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по
електронна поща ответника за извършеното плащане, съобразно уговореното
в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, както и за
встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“ АД по
договора за кредит. Ищецът допълнително посочва, че по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на 02.03.2021 г., е придобил от
„Ай Тръст“ ЕООД вземанията му срещу ответника, произтичащи от
процесния договор за кредит, с подписаното Приложение № 1 към дата
18.02.2021 г., в което били индивидуализирани всички прехвърлени с договора
за цесия вземания, произхождащи от сключени договори за потребителски
кредит, в т.ч., и вземанията срещу ответника. Сочи, че ответната страна е
уведомена за цесията на посочената в договора за кредит електронна поща.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си по процесния договор за кредит, с оглед на което по силата
на Раздел X, чл. 2 от Общите условия дължи и обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
На основание чл. 154 ГПК, за основателността на исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключения между „Кредисимо“ АД и ответницата Договор за
потребителски кредит № 1161492 от 06.11.2018 г. и неговото съдържание,
валидно постигнатата договореност за връщане на кредита с
възнаградителна лихва и нейния размер, предаването на сумата по
кредита на кредитополучателя от „Кредисимо“ АД, уговорения падеж на
погасителните вноски;
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД договор
за поръчителство от 06.11.2018 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД
се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ АД за изпълнение на
всички задължения на ответника по договора за потребителски кредит;
2
плащането от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на действителни задължения
на ответника по процесния договор за потребителски кредит;
че претендираните вземания се прехвърлени на ищеца въз основа на
валиден договор за цесия, сключен с платилия поръчител и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, както и
наличието на сочените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит/отделни клаузи от него.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е
да установи, че е погасил задължението си на падежа.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за предаването на сумата по кредита на ответника от
заемодателя, плащането от поръчителя на задълженията на ответника по
процесния договор за потребителски кредит.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Съдът установи противоречие в твърденията в исковата молба в частта
относно описанието на вземането за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, начислено за периода от 06.11.2018 г. до
28.06.2024 г. като от една страна се сочи, че това вземане е възникнало в полза
на поръчителя след направеното на 23.02.2021 г. плащане към кредитора на
задълженията на ответницата, възникнали по договора за кредит, а от друга
страна част от периода, в който се твърди забавата е след това плащане, респ.
няма как към датата на плащане поръчителят да е заплатил обезщетение за
ненастъпила забава по вземането на ответницата. Затова на ищеца следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на тези противоречия, явяващи се
нередовност на исковата молба.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 45577/2024 г. по описа на
СРС, 51 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г. от 13:15 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 45577/2024 г. по описа на СРС, 51
състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с молба –
уточнение, с препис за насрещната страна да посочи точен размер и период на
обезщетението, както и размер и период на главното вземане, върху което е
3
било начислено обезщетението за забава, което твърди, че на 23.02.2021 г.
цедентът е погасил към кредитора на ответницата, както върху какъв размер
на главница е начислил остатъка от това вземане за периода, следващ
погасяването към кредитора до 28.06.2024 г.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение указанията на съда, исковата
молба в частта относно вземането за сумата от 389,36 лв., представляваща
платеното от поръчителя задължение на ответницата за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2018 г. до
28.06.2024 г., ще бъде върната.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4