Решение по дело №123/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. З. О., [ЕГН] от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № [Наименование]от ***.2025г., издадена от *****към 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалноправните разпоредби. Излага доводи, че преди издаването на процесната заповед не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е съобразено обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба за изследване и именно резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ. По изложените съображения моли съда да постанови решение с което да отмени изцяло така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като неправилна и незаконосъобразна.

В проведеното на 17.04.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д. М. от АК - Перник, която поддържа жалбата така, както е предявена. Подробни съображения за отмяна на процеснта заповед излага в пледоарията си по същество, като се позовава и на аргументите изложени в жалбата. По изложените доводи моли жалбата да бъде уважена и да се постанови решение, с което атакуваната заповед да се отмени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – А. Б. Б. – **** към 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В., която излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед и моли съда да отхвърли депозираната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2025 година, около 01:02 часа, в [населено място], [улица]и [улица]с посока на движение от ПВ **** към к-ще П., О. З. О. управлявал лек автомобил „Нисан *****“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. О. С., [ЕГН]. При извършена проверка от контролните органи е установено, че жалбоподателят управлява след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, като нарушението е установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 номер ARMВ-**** /номер на проба ****/, който е отчел положителен резултат отговарящ на „кокаин“. Резултатът е видян от водача, като на същият е издаден талон за медицинско изследване № *****, придружен с 8 /осем/ броя стикери с № [рег. номер], за ЦСМП Перник. В следствие на това е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № **** от 01.03.2025 година за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка е възприета и в оспорената ЗППАМ № [Наименование]от 01.03.2025г., издадена от ****към 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско или химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС [номер].

По делото е представена Заповед № ****от 28.02.2022 година на ****на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Г. Ш. от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.7 са и старши полицаите от звената „Постово-патрулна дейност“ в РУ при ОДМВР Перник; Заповед № ****2021 година издадена от министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Представена е и служебна бележка УРИ № № *****2025 година, от която е видно, че издателят на заповедта към датата 01.03.2025 година е заемал длъжност **** в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „*****“ към 01 РУ - Перник при ОДМВР Перник, както и справка за нарушител/водач на лицето О. З. О. и справка за собствеността на ППС с рег. № [рег. номер].

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 01.03.2025г., издадена от А. Б. Б., на длъжност **** при 01 РУ - Перник към ОДМВР – Перник, е връчена на жалбоподателя на 01.03.2025 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана в Административен съд – Перник на 14.03.2025 година. С оглед на това жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 4 и т. 6, буква „а“, и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № *****2022 година, ***** на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и **** да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. Видно от служебна бележка УРИ № *****.2025 г. на началник сектор „****“ /лист 32/ А. Б. Б. изпълнява длъжността **** в група „Патрулно – постова дейност“ на сектор „*****“ към 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената заповед. С оглед на това се приема, че не са налице основания за отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

От процесуална страна, в оспорения акт се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и съобразно обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от О., което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Поради това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаване на обжалваната заповед, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха били от естество да доведат до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В съдебната практика константно се приема, че само нарушения, които са от естество да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат като съществени, и в съответствие с това, само такива нарушения могат да се разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. С оглед на това, настоящият съдебен състав не констатира основания, които да послужат за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1, б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за „****“ и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл.174, ал. 4 ЗДвП. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Съдът приема за неоснователни развитите твърдения от оспорващия за липса на основание за приложение на мярката поради обстоятелството, че e дал кръвна проба, поради което е следвало да се изчака резултата от същата, а не да се налага преждевременно процесната заповед.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. В процесния случай употребата е установена с тест, поради което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ. Действително резултатите от кръвната проба не са готови към момента на приключване на устните състезания по делото и не могат да бъдат взети предвид, съобразно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, но самото оспорване и даването на кръвна проба, обаче не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата визира изрично наличието на "установени стойности".

Налице са предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка, предвид нейния специфичен характер и цел. Следва да се има предвид, че тя по своята същност не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно, да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката оправдава и налага прилагането ѝ като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия. Определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия.

Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на процесната ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на нормативните предпоставки, т.е в съответствие на материалния закон, както и на целта на закона по гореизложените съображения от съда. Продължителността на мярката е разписана в закона: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ съответства на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя мярка, която не е административно наказание по своето естество. Не съществува законова възможност срокът да бъде определян или изменян от съда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, същата представлява валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника, се явява основателно, поради което на ОДМВР – Перник следва се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. З. О., [ЕГН] от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 01.03.2025г., издадена от **** към 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА О. З. О., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.