Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, IX-ти тричленен състав, в публично заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
1. М.Иванова-Даскалова
2.Станислава Стоева
Секретар: Светла
Великова
Прокурор: Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2663 по описа за 2022г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Н.Т. *** против Решение №103/26.09.2022г. по НАХД №211/2022г.
на РС-Провадия, с което е потвърден Електронен фиш серия К №5646473 на ОД на
МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв. за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че Решението на РС-Провадия е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в него не били обсъдени оплакванията свързани
със сроковете в чл.34 от ЗАНН. Тъй като издаването на ел. фиш съставлявало
изцяло продукт на „изкуствен интелект“, липсата на дата на издаването му
представлявала съществено процесуално нарушение. Тъй като по делото липсвали
данни за факти , които да са довели до спиране или прекъсване на давността, от
датата на деянието 24.11.2020г. започвал да тече едногодишния давностен срок по
чл.34, ал.1 от ЗДвП, който изтекъл на 24.11.2021г. и след тази дата било
недопустимо издаването на нов ел. фиш срещу когото и да било. Без значение за
това било обстоятелството, че на 24.01.2022г. била подадена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Поради това на основание изтекла погасителна давност била
преклудирана възможността за търсене на административнонаказателна отговорност
за конкретното нарушение, което следвало да се установи от РС и да се постанови
отмяна на издадения след едногодишния срок ел. фиш като незаконосъобразен.
Развиват се оплаквания за неправилно определена собствеността на автомобила.
Неправилно била определена скоростта на превишението на 21км/час вместо в
размер на 18км/час, при отчитане на установения толеранс на измервателното
средство. Отново са развити доводите изложени и във въззивната жалба за
съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване
на ел. фиш, поради липсата към протокола на снимка на разположението на АТСС, за неяснота и замъгленост на снимките на МПС,
което затруднявало установяване на регистрационният му номер, за нарушение на
чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. поради неприлагане на снимка на МПС в
протокола за използване на АТСС. Цитира се съдебна практика на различни районни
и административни съдилища в чиито решения такива нарушения са обусловили
отмяна на ел. фиш. По делото не било представено удостоверение за одобрен тип
на използваното в конкретния случай устройство АТСС -TFR-1M 600 съгласно
чл.4, ал.1 от Наредбата. Претендира се отмяна на Решението на РС-Провадия и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен електронния фиш
като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят или негов
представител не се явяват. Пълномощникът депозира писмена молба, в която
заявява, че поддържа жалбата и оплакванията изложени в нея. Моли да бъде
уважена като основателна и да бъде отменено решението на РС и ел. фиш.
Претендира присъждане на касатора на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 760лв. съгласно
представения списък с разноските.
Ответната страна –
ОД на МВР-Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло.
Съдът детайлно изследвал и обсъдил всички събрани писмени и гласни
доказателства и доводи в жалбата. Основателно в Решението бил направен извода,
че ел. фиш е издаден при спазване на процесуалните правила. Налице било пълно
съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. В ел. фиш
била приспадната допустимата техническа грешка от 3км/час в полза на нарушителя.
Посочени били нарушените разпоредби на ЗДвП и размера на наложената глоба,
мястото, начина и срока за плащането й. Техническото средство с което е
извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост било от одобрен
тип, преминало метрологичен контрол. С оглед доказаността на нарушението
правилно РС приел, че административнонаказателната отговорност е ангажирана и
определено съответното наказание. В съответствие с обществената опасност на
деянието била преценката на съда, че случая не е маловажен и не следва да се
прилага чл.28 от ЗАНН. Поради това се моли за отхвърляне на касационната жалба
като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата, при предявена претенция
за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение над минималния размер, е
направено възражение за определянето му на минимума.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага да бъде отхвърлена и Решението на РС-Провадия да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се
твърди нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които
са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
РС е постановил
валидно и допустимо решение.
Въззивният съд не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
редовно призовани за съдебното заседание, като жалбоподателят е представляван
от пълномощник, който е депозирал писмена молба за даване ход на делото и
становище по съществото на спора, която е докладвана от съда. Страните са имали
процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствени искания. РС приел представените от страните писмени
доказателства, както и наличните в преписката доказателства. Правилно е
отчетена липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото
за изяснено от фактическа страна със събраните писмени доказателства, РС дал
ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението
РС не е допуснал процесуални нарушения. В акта са изложени установяванията на
въззивния съд за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с
проведеното производство пред АНО, въз основа на преценка по отделно, но и в
съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с
установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е
отхвърлено и ел. фиш е потвърден като правилен и законосъобразен. Решението е
мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в
чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Неоснователно в
касационната жалба се твърди наличие на основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1
от НПК на Решението на ВРС. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението
на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната
инстанция, че електронен фиш серия К №5646473 на ОД на МВР- Варна е издаден на Н.Т.Н.
за това, че на 24.11.2020г. в 15:22часа по път ІІІ-207,
при км.5 между селата Момчилово и Средно село, в посока гр.Тервел, при
ограничение на скоростта от 90 км/час е извършено нарушение за скорост с МПС „Ауди
А6“ с рег.№ ТХ ****АК, установено и заснето, с автоматизирано техническо средство
АТСС /ТFR1M 600/, като превозното средство се е движело със
скорост 108км/час, т.е. с 18км/час превишение на скоростта. В графата за
собственик на МПС, респ. ползвател в електронният фиш са посочени имената на
касатора и деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за
него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на Н.Н. е
наложена глоба от 50лв., като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен
срок от датата на получаване на обратната разписка дължи 70% от размера й
възлизащ на 35лв.
Неоснователни са
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон
от РС-Провадия. Постановеното от него решение е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Извършена е задължителната проверка за законосъобразността на производството
по издаване на оспорения ел. фиш и по установяване на лицето, което носи
отговорност за него и са направени правилни и съобразени с установените факти и
приложимите разпоредби изводи за липсата на основание за отмяната му.
Настоящият състав споделя изводите на РС-Провадия,
че Електронен фиш серия К №5646473 на ОД на МВР- Варна е с изискуемото
съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа точно и ясно описание на
нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието
и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на правилата. В приетия
и приложен в преписката клип №6783 от автоматизираната техническа система ТFR1M-600
е видно, че са посочени точните координати, на които на 24.11.2020г. в
15:22:27часа се е намирала системата на пътя ІІІ-207, при км.5 между селата
Момчилово и Средно село, когато е заснето отдалечаващия се в посока гр.Тервел
л.а. Ауди с рег.№ТХ ****АК със скорост 111км/час, при въведено в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скорост извън населено място до 90км/час. На приетия и
приложен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система е отразено, че на 24.11.2020г. използваната система е ТFR1M-600,
което е мобилна видео-радарна система, за която в средата на протокола изрично е
отразено, че е монтирана в полицейския автомобил с рег.№ В **** НС. Поради това
правилно РС е посочил, че в случая не се касае за техническо средство или
сестема на тринога, която се позиционира на пътя извън полицейския автомобил и
за която се отнася изискването да бъде заснето разположението й на пътя, където
е приведена в работен режим. Правилно РС-Провадия намерил за доказано и
правилно квалифицирано извършеното с този автомобил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно нарушението е описано в ел. фиш и установената скорост, с която се
е движело пътното превозно средство, която е превишавала разрешената от закона максимална
скорост от 90 км/час за дадения пътен участък с 18км/час, като в полза на
нарушителя от измерената скорост е приспаднато допустимото за техническото
средство отклонение от 3км/час. Поради това неоснователни са оплакванията в
касационната жалба за неправилно определен размер на превишението на скоростта.
Правилно РС
отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба, развити и в
касационната, че ел. фиш е следвало да бъде издаден на управляващия превозното
средство. Ел. фиш е издаден на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в който е възведена забрана за водачите на МПС, при избиране
на скоростта на движение извън населено място да не превишават 90 km/h. Т.е.
забраната за движение с по-висока от посочената скорост е не само за МПС, а за всички
ППС. Поради това правилно извършеното с това МПС нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство и тъй като за него в чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание глоба в размер на 50лв. и не се
налага наказание лишаване от правоуправление и не се отнемат контролни точки, в
съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП за него е издаден ел. фиш в който е посочен
регистрационният номер на автомобила, който е заснет да се отдалечава с
превишена скорост и посочения от собственика му водач, който го е управлявал в
дадения момент.
Съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В
съответствие с тази правна уредба РС-Провадия отчел, че не в тежест на наказващият
орган, а на собственика на МПС е да подаде в ОД на МВР – Варна писмена
декларация с данни за другото лице, на което е предоставил автомобила, ако твърди,
че друг е извършил с него нарушението в дадения момент. Няма спор, че касаторът
е посочен като водач на даденото МПС във визирания във фиша момент, поради
което правилно на него е издаден ел. фиш и на него е наложена глобата за
извършеното с лекия автомобил нарушение. Наложената глоба с ел. фиш е във фиксирания в чл.182
ал.1 т.2 от ЗДвП размер от 50лв., която по действащата редакция на закона по
време на нарушението и към настоящият момент е предвидено да се налага на водач,
който превиши с над 11 km/h до 20 km/h разрешената максимална скорост при
движение на МПС извън населено място.
Изцяло в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден потвърдения от
РС-Провадия ел. фиш – с точно и ясно описание на нарушението, с правната му
квалификация и основанието за налагане на наказанието, без подпис име на
издател и без дата на издаване, с посочване единствено на датата на която е
извършено нарушението. Поради приложимостта на тази специфична правна уредба в
ЗДвП не намират приложение общите разпоредби в ЗАНН касаещи съдържанието и
сроковете на съставяне на АУАН и на издаването на НП. Поради това възможността
за административнонаказателното преследване за нарушенията, за които са
издадени ел. фишове се преклудира с изтичане на погасителните срокове в НК по
препращане от чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години от датата на извършване на нарушението, а съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. В случая от датата на деянието - 24.11.2020г.
до постановяване на решението на РС-Провадия, а и до настоящия момент не е
изтекъл нито 3 годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито абсолютния
давностен срок от 4 години и половина по чл.81, ал.3 от НК, поради което изцяло
неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно неприлагане от
РС на сроковете в чл.34 от ЗАНН.
В приетия по делото
протокол №6-9-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1M“ е
отразено, че се касае за проверка на мобилна система за видеоконтрол с
идент.№600/12, която система на стр. 2 от протокола за проверка е посочено, че
е монтирана в полицейския автомобил с рег.№ В **** НС. Поради това изцяло
неоснователни и опровергани от доказателствата са твърденията в жалбата, че в
производството пред РС-Провадия не било представено удостоверение за одобрен
тип на използваното в конкретния случай устройство АТСС -TFR-1M 600 съгласно
чл.4, ал.1 от Наредбата.
С оглед изложеното
правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от
тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Провадия е направен
извода, че в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като
незаконосъобразен.
Фактическите и
правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите
разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е квалифицирано правилно и за него е
приложено предвиденото административно наказание глоба в размера в приложимата
административно-наказателна разпоредба от специалния ЗДвП, на отговорния за
извършването му субект.
Касационният състав
не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението
на РС-Провадия, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна. При този изход на спора
искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр.
чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна – ОД
на МВР-гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №103/26.09.2022г. по НАХД №211/2022г. на Районен съд - Провадия.
ОСЪЖДА Н.Т. *** с
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна
сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.