Решение по дело №373/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 163
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20225300500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500373 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението И. Г. И. с ЕГН
********** от *** против действията съдебния изпълнител обективирани в
постановление № 3233/12.11.2021г., по изпълнително дело № 500/2021г. по
описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие ПОС, с което
е оставена без уважение молба от 21.10.2021г. на длъжника И. Г. И. с искане
да не се възлагат в нейна тежест разноските и таксите в настоящото дело и е
насрочено за 30.11.2021г. принудително изпълнение по издадения
изпълнителен лист. Иска се отмяна на обжалваното постановление и
прекратяване на изпълнителното производство. На основание чл.438 от ГПК
се иска спиране на изпълнителното производство.
Въззиваемите взискатели Л. С. С. и И. Г. С. не са взели становище по
жалбата в срок.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима и неоснователна по подробно
изложени съображения.
1
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
По съществото на жалбата ОС Пловдив установи следното.
Изпълнителното дело №500/2021г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. №
823, район на действие ПОС е образувано по молба на взискателите Л. С. С.
и И. Г. С. по представен изпълнителен лист от 05.10.2021г., издаден по гр.д.
№ 17720/17г. на РС Пловдив, с който е осъдена жалбоподателката да
преустанови действията, с които пречи на Л. С. С. и И. Г. С., като им осигури
достъп до общите части на масивна жилищна сграда – външни стени от
източната половина на двора, в УПИ VІ-360 кв.163 по плана на ***.
Правните доводи на жалбоподателката И.И., че не дължи плащане на
ЧСИ на такси и разноски на насрещната страна, защото доброволно е
изпълнила решението и доброволно е осигурила достъп до общите части е
недоказано в изпълнителния процес. След молбата с такова съдържание на
длъжницата /л.29/ е постъпило становище по нея от взискателите Л. и И. С.и
/л.37/, че няма никакво доброволно изпълнение на задължението и съдебното
решение не се изпълнява. Тоест доброволното изпълнение на съдебното
решение е спорно в изпълнителния процес. Ето защо съдебният изпълнител
не може да приеме, че е налице доброволно изпълнение на съдебния акт.
На основание чл.79 ал.1 т.1 от ГПК разноските са за сметка на
длъжника с изключение на хипотезата, в която делото се прекрати на
основание чл.433 от ГПК. По силата чл.433 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното
дело се прекратява при плащане за длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. Терминът плащане означава изпълнение на
парично задължение. В казуса обаче нямаме парично задължение и то не
подлежи на плащане. Ето защо на това основание производството не може да
се прекрати. Аналогична правна норма за изпълнение на непарични
задължения преди образуване на изпълнителното дело чл.433 от ГПК не
съдържа. От което следва извода, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното дело е по реда чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, а именно взискателя,
чийто правен интерес е вече удовлетворен да поиска това писмено от
съдебния изпълнител. По делото обаче взискателите твърдят точно обратното
пред съдебния изпълнител и искат принудително изпълнение. Доказването на
2
подобно изпълнение при спор между страните и то със свидетелски
показания, както иска жалбоподателката е процесуално недопустимо, защото
това би означавало повторното решаване на исков спор, което изобщо не е
задача и правомощие на изпълнителния процес. Ето защо разноските остават
за сметка на дължника. Постановлението на ЧСИ е законосъобразно.
При това положение и искането за спиране на изпълнението по чл.438
от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. Доколкото в
жалбата има искане за прекратяване на изпълнителното дело поради
горепосочените причини, а липсва съответен акт на ЧСИ по това искане в
тази част жалбата следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне
със съответния акт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението И.
Г. И. с ЕГН ********** от *** против действията съдебния изпълнител
обективирани в постановление № 3233/12.11.2021г., по изпълнително дело №
500/2021г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие
ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на длъжника по изпълнението И. Г. И. с
ЕГН ********** от *** за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
500/2021г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие
ПОС.
ВРЪЩА жалбата на длъжника по изпълнението И. Г. И. с ЕГН
********** от ***, с която се иска прекратяване на изпълнително дело №
500/2021г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823, район на действие
ПОС за произнасяне от съдебния изпълнител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4