Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 6 06 януари 2023
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– БУРГАС, ІІІ - ти състав, в публично
заседание на двадесет и втори декември,
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
И.Л.
като разгледа
докладваното от съдия Чавдар Димитров
административно
дело номер 407 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. ДОПК.
Производството е образувано по
жалба на Зеда Тур АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Хан Крум №12, със законен представител И. П., изпълнителен директор
против АУЗД № МДТ – 1227/06.10.2021г. на органа по приходите, издаден по реда на
чл.107, ал.3 ДОПК, служебно, който акт е бил обжалван и съответно потвърден мълчаливо
от Началник отдел МДТ при Община Несебър.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата
съда жалба. Желае
административния акт да бъде отменен като неправилен - издаден в
нарушение на материалния закон. Излага възражения за реда и начина на
определяне на данъчната оценка на имота и изчислените въз основа на същия ДНИ
за спорните години. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „МДТ“ при Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител ю.к. В.,
оспорва жалбата. Иска нейното отхвърляне. Представя административната преписка.
Съдебният
състав със свое разпореждане от 15.07.2022г. е назначил съдебноикономическа експертиза,
вещото лице по която след съгласуване на нормите, посочени в Приложение №2 към
ЗМДТ, ведно с коригиращите коефициенти по таблица от №1 до №14 от същото
приложение, съобразени с декларираните обстоятелства в представената от самото
дружество декларация по чл.14 от ЗМДТ, да провери верността на определената
данъчна оценка, като на нейна база изчисли точните размери на спорния данък
върху недвижимите имоти на база декларираните от страна на жалбоподателя в
негова декларация по чл.14 ЗМДТ обстоятелства., към датите на дължимостта му, с
оглед извършване на сравнение с определения местен данък по години, така като е
бил постановен в АУЗД №МДТ – 1227/06.10.2021г.
В хода
на производството от страна на ответния орган са били представени изисканата
справка по чл.107 ДОПК, ведно с представени в административната фаза на
производството конструктивно становище относно обекта на облагане и експертна
оценка на същия.
Приобщени
по делото са били и всички останали представени от страните доказателства,
включително заключението на в.л. по назначената по делото експертиза и
допълнителната такава, назначена по искане на ответния орган след отмяна на
хода по съществото на спора. Видно от заключението по двете експертизи вещото
лице се е ползвало от събрания доказателствен материал и нормативни източници -
Наредбата за МДТ на Община Несебър, Приложение M2 към ЗМДТ, ведно с
коригиращите коефициенти по таблица от №l до №l4 от същото приложение,
съобразило е и с декларираните обстоятелства, като в първата експертиза са били
взети предвид обстоятелствата, посочени в представената от самото дружество
декларация по чл14 от ЗМДТ вх. № 67837/01.02.2011г., а
при втората, обстоятелствата, посочени в коригиращата декларация от вх. № 6447
от 31.12.2020 г., като двете са послужили, за да бъдат изчислени дължимите ДНИ
и да бъде определена дължимата законна лихва.
За да
даде отговор на поставените задачи в първата по делото СИЕ вещото лице се е
водило изцяло от параметрите на процесния недвижим имот, декларирани от
дружеството – собственик в приетата от общинската администрация декларация с
вх. № 67837/01.02.2011г. При така извършената проверка експертът е установил
неточно, в ущърб на жалбоподателя определяне на стойностите на част от
корекционните коефициенти. Така например базисната данъчна стойност на 1кв.м. в
левове е определена в размер на 12,10 лв. , тъй като според установеното в
декларацията вида на конструкцията е била декларирана като М1, а базисната
данъчна стойност е определяна при възприет вид на конструкцията М3. Според
заключението на вещото лице абсолютната стойност от 12,10лв. на 1 кв.м. е
уредена за нежилищни сгради с конструкция М1 съгласно таблица №2 към чл.5 на
Приложение №2 към ЗМДТ. Що се отнася до коефициента на овехтяване, въпреки
възрастта на конструкцията (построена според декларираните обстоятелства през
1973г.), вещото лице е взело предвид обстоятелството, че този коефициент не
може да бъде по-малък от 0,75, за разлика от обектите с монолитна конструкция
от вида М3, къде коефициентът не може да бъде по-малък от 0,85. При
съобразяване на горните обстоятелства на база декларираните от жалбоподателя в
декларацията му по чл.14 ЗМДТ обстоятелства, експертът е установил задължения по години, както
следва:
За 2016г. ДНИ 2029.60лв. и
лихва в размер на 1050,05лв.
За
2017г. ДНИ 3044.43лв. и лихва в размер на
1266,40лв.
За
2018г. ДНИ 3044.43лв. и лихва в размер на
956,88лв.
За
2019г. ДНИ 3044.43лв. и лихва в размер на
648,63лв.
За 2020г. ДНИ 3044.43лв. и лихва в размер на
338,70лв.
За
разлика от така изчислените стойности на дължимите публични вземания,
определени според параметрите, декларирани от жалбоподателя в по-ранната му
декларация, тези, определени в коригиращата такава - вх. № 6447 от 31.12.2020
г. дават нова светлина за част от характеристиките на сградата, явяващи се
правнорелевантни при определяне на публичните вземания за същата, касаещи
спорния период.
При
повторно извършената проверка експертът е установил данни, съвпадащи с тези
взети предвид от ответния орган при изчисляване на спорните задължения. Например
базисната данъчна стойност на 1кв.м. в левове е определена в размер на 18,70
лв. , тъй като според корегираното обстоятелство в декларацията вида на
конструкцията е била коригирана от М1 на М3 с коригиращата декларация, като
базисната данъчна стойност е определена за всяка от годините при вид на
конструкцията М3, тъй като липсва съмнение, че вида на конструкцията е
константна величина и липсва техническа възможност за подмяната й. Промяната
конструкцията означава замяна на един строеж с друг. Според заключението на
вещото лице абсолютната стойност от 18,70лв. на 1 кв.м. е уредена именно за нежилищни
сгради с конструкция М3 съгласно таблица №2 към чл.5 на Приложение №2 към ЗМДТ.
Що се отнася до коефициента на овехтяване, въпреки възрастта на конструкцията
(построена според декларираните обстоятелства през 1973г.), вещото лице е взело
предвид обстоятелството, че този коефициент при предходната декларирана
конструкция не е можел да бъде по-малък от 0,75, за разлика от обектите с
монолитна конструкция от вида М3 какъвто се явява спорния хотел, според
коригиращата декларация на жалбоподателя, в който случай коефициентът не може
да бъде по-малък от 0,85. Отчетено е и обстоятелството, че липсват данни за
извършен основен ремонт за период от повече от 20.00 години, което е дало
основение както на органа, така и на вещото лице да намали коефициента за
индивидуални характеристики с 0,005 промила. При определяне абсолютната
стойност на коефициента за местоположение е отчетено обстоятелството, че
хотелът се намира в определената с решение на Общински съвет Несебър Първа
зона, което решение не е било атакувано и отменено през правнорелевантните
години, като обстоятелството на
евентуалното му атакуване в настоящия момент е ирелевантно, доколкото се касае
за общ административен акт, чиято отмяна действа занапред, като при
евентуалната му отмяна е налице правна възмопжност за претендиране на
обезщетение за всички доказани от действието му вреди по реда на ЗОДОВ.
При
съобразяване на горните обстоятелства на база декларираните от жалбоподателя в коригиращата
му декларация по чл.14 ЗМДТ обстоятелства, експертът е установил задължения по години, както
следва:
За
2016г. ДНИ 3554,91лв. и лихва в размер на 1839,17лв.
За
2017г. ДНИ 5332,37лв. и лихва в размер на 2218,11лв.
За
2018г. ДНИ 5332,37лв. и лихва в размер на 1675,99лв.
За
2019г. ДНИ 5332,37лв. и лихва в размер на 1136,09лв.
За
2020г. ДНИ 5332,37лв. и лихва в размер на 593,23лв.
Административен съд – Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено
следното:
Жалбата
е депозирана с искане за отмяна на оспорения АУЗД изцяло, като същият касае
единствено определени от страна на дл. лице ДНИ за периода от 2016г. до 2020г. Подадена
е в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция от лице което има
правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съдът намира за установено следното:
Оспореният
административен акт е издаден на основание декларация вх. № 6447 от 31.12.2020
г., с която жалбоподателят е коригирал някои от обстоятелствата, релевантни при
определяне на ДНИ, посочени в първоначалната му декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№
67837/01.02.2011г., подадена от дружеството по отношение на недвижим имот,
описан в първоначалната декларация като „друга нежилищна сграда“ с 6 надземни
етажа и асансьор, построена през 1973г. с РЗП от 2854кв.м., с конструкция тип
М1, електрифицирана и водоснабдена, находяща се в к.к. Слънчев бряг, Община
Несебър, а във втората като хотел Фрегата.
В Акта за установяване на задължение по декларация № МДТ -
1227/06.10.2021г., издаден по отношение на Зеда тур АД е посочено, че същото дружество
е собственик на имота за чийто местен данък се спори, през периода за който са
начислени данъчните задължения, като е установено, че всяко от годишните
задължения не е било платено в срок и на дружеството не е била извършена
ревизия. С акта са установени задължения за данък върху недвижими имоти, незаплатени
доброволно от страна на задълженото лице за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г.,
които са дали основание за определяне на размера на публичните вземания за
всеки от процесните периоди както и законни лихви описани подробно в АУЗД.
Такапостановения
АУЗД бил връчен на длъжника (л.37) на
23.11.2021г., като в срок бил оспорен пред началника на отдел МДТ при Община
Несебър и кмета на Общината.
Началникът на отдел МДТ при Община Несебър не постановил решение по
съществото на спора. Приложими за оспорване на така формираното по силата на
чл. 156, ал.4 ДОПК мълчаливо съгласие са сроковете по чл.156, ал.5 ДОПК, според
която норма „В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се
подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, като съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗМДТ обжалването на свързаните с местните данъци
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Доколкото гореизложените
предпоставки са спазени, съдебният състав приема, че жалбата е депозирана в
срока за обжалване на АУЗД пред съдебен състав.
Както бе споменато и по-горе по делото допълнително е била представена
след приключване на съдебното дирене от страна на ответния орган коригираща
декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 14006447/31.12.2020г. Това обстоятелство е
дало основание на съдебния състав за отмяна на определението, с което същият е
приключил съдебното дирене и приобщаването й към доказателствената съвкупност
по делото. Тази декларация, видно и от регистрационния й номер е била входирана
в общинската администрация преди постановяване на спорния АУЗД и съответна правилно
е била взета предвид при постановяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до извод, че
спорът е основно правен и касае обстоятелството следва ли коригиращата
декларация да бъде взета предвид при определяне на данъчни задължения за
предхождащи депозирането й периоди. В тази връзка, от правна страна съдебният
състав намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1
от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и
интерес от оспорването. Доколкото Началникът на отдел МДТ при Община Несебър не
се е произнесъл по съществото на спора с нарочен акт и е налице формирано по
силата на чл. 156, ал.4 ДОПК мълчаливо съгласие, жалбоподателят притежава
правен интерес от оспорване на АУЗД, мълчаливо потвърден от по-горестоящия
орган.
Разгледана по същество процесната жалба се преценя като депозирана против
АУЗД, определящ публични задължения за дружеството-жалбоподател за процесния
период, а по същество съдът възприема жалбата за неоснователна поради
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК
на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 67-837/21.02.2011г., подадена от
дружеството - жалбоподател по отношение на недвижимия имот, находящ се в к.к.
Слънчев бряг. По така подадената декларация е била открита партида
1303408530002. Видно от събраните по делото доказателства с вх. №
14006447/31.12.2020г. е била представена коригираща декларация, с която е била
коригирана конструкцията на обекта от М1 на М3.
На основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ в относимата за спора редакция, „Данъкът се определя върху данъчната оценка
на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ)към
1 януари на годината, за която се дължи.“
Според разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗМДТ, „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.“
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – И.З.на длъжност гл. експерт в отдел
Местни данъци и такси при Община Несебър, орган по приходите, оправомощен със
заповед №394/26.04.2012г. на Кмета на Община Несебър, съобразно нормата на
чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила, в изискуемата
от закона форма и с необходимите й реквизити. Актът е мотивиран, като в него са
изрично посочени с конкретика фактическите и правни предпоставки за издаването
му.
Според разпоредбите на чл.4, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗМДТ „Установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е
възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на
Гражданския процесуален кодекс. В производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за
задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за
задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно
седалище, на задълженото лице.
Служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.“
Съдът
намира възраженията на жалбоподателя за недължимост на ДНИ в определения от
органа по приходите размер за неоснователни.
За
възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти не е предвидено
изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията.
Основен
аргумент за недължимост на ДНИ според депозираната жалба е
незаконосъобразноопределен размер на данъчната оценка на притежаваните от
търговеца имоти. С оглед направените възражения за реда и начина на определяне
на данъчната оценка на имота и изчислените въз основа на същия ДНИ и ТБО за
спорните години, съдебният състав в разпореждането за насрочване на настоящото
дело в о.с.з. е указал на жалбоподателя, че определената данъчна оценка,
подлежи на самостоятелно оспорване, за разлика от удостоверението за такава и
не е предмет на настоящото производство, видно от петитума на жалбата.
Според
чл.19, ал.1 ЗМДТ „Данъкът се определя
върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на
годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.“
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.4 ЗМДТ „При
липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на
общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната
оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на
счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно
законодателство. Определянето на
данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.“ Съответно данъчната
оценка на имота, както и данните за нейното изготвяне, не са сред данните,
включени в регистъра по чл. 81, ал. 1 ДОПК, т.е. определянето й се реализира в
самостоятелно производство и тя като резултат на производството, постигнат от
орган на власт подлежи на самостоятелно оспорване.
Идентични
са изводите на съдебния състав относно претендирания от страна на жалбоподателя
като погрешно определен „коефициент за местоположение – Км“. Съгласно
разпоредбата на чл.61к, ал.3 ЗМДТ „Общинският
съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии:
местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на
това дали е с местно или с национално значение, …..“ Касае се за решение на
орган на власт, представляващо общ административен акт, чиато евентуална отмяна
би действала занапред и не би засегнала отминалите периоди, през които е
действала. Единствено по реда на ЗОДОВ би могло да бъде търсено обезщетение за
действието на подобно незаконосъобразно решение през тези отминали периоди.
Предвид
изложеното, претендираното несъответствие в размера на данъчната оценка,
определена от длъжностното лице и тази установима на база декларираните
характеристики на имота, включае и параметрите за местоположение и тип зона, в
която попада спорния имот, може да бъде проверена в ревизионно производство
след проведено преюдициално такова по оспорване на самата данъчна оценка, респ.
на решението за определяне зоната, в която хотелът попада.
Доказателство
за това е и обстоятелството, че производството по чл.20 ЗМДТ е предвидено да
бъде реализирано от служител на данъчната администрация, без изискване той да е
същият, определил данъчните задължения и това е логично, доколкото представлява
самостоятелна властническа намеса в правната сфера на лицето, подлежаща на
самостоятелно обжалване.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че коригираното с коригиращата декларация
обстоятелство е следвало да бъде взето предвид единствено за периодите следващи
корекцията му. Мотивите на съдебния състав за този извод са следните:
Размера
на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законово установените
изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Задължението за
предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчно задълженото лице.
Тогава, когато по една или друга причина облагаемата основа е определена на
основата на неверни показатели за имота, по смисъла на чл. 20 ЗМДТ, е налице
недължимо внесен или съответно невнесен данък, защото съобщението по чл. 23 ЗМДТ няма функцията на установяване на размера на данъка с влязъл в сила акт, а
само на информиране на задълженото лице за неговия размер. Отделно от горното
липсва процесуална възможност декларатора да се възползва от собственото си
противоправно поведение, като заплати по-нисък от дължимия данък на база
невярно декларирани обстоятелства.
В
случая Зеда Тур АД с декларацията от 2020 г. е посочил променен показател на
имота по смисъла на чл. 20 ЗМДТ Този показател е приет за верен от органа по
приходите и това автоматично води до промяна на размера на данъка, която
промяна в случая е в увеличение. Данъкът е дължим от датата на възникване на
данъчното задължение. Следователно към датата на издаване на оспорения акт за
установяване на задължения по декларация, с оглед на декларирания от Зеда Тур
АД факт относно конструкцията на обекта, е налице неплатено в срок данъчно
задължение в по-високия , съобразно корекцията, размер. Ирелевантно е
обстоятелството че органът в акта посочил, че се издава въз основа на данъчната
декларация от 2011 г., след като на база коиригиращата декларация са установени
несъответствия с подадената по-рано декларация.
Ако се приеме, че с подаването на коригиращата
декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ възниква задължение само занапред би се
стигнало до невъзникване на данъчно задължение в съответния размер единствено
поради факта на невярно декларирани факти и обстоятелства релевантни за облагаемата
основа. Нещо, което законът не допуска.
Делото
е изяснено от фактическа и правна страна. От гореизложеното е видно, че с
оспорения акт за установяване на задължения по декларация органът по приходите,
като приел за верни декларираните от Зеда Тур АД факти относно показателя на
имота - тип на конструкцията, правилно приложил материалния закон като приел,
че за периода 1.01.2016г. - 31.12.2020 г. Зеда Тур АД е задължено лице за данък
върху недвижимите имоти в размер, определен върху облагаема основа, която е
установена при отчитане на конструкция М3 на имота вместо невярно декларираната
по-рано М1. ( в този смисъл Решение № 5547 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5597/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова).
В
същото време, за посочените имоти не се твърди наличие на някоя от
предпоставките на чл.24 ЗМДТ, явяваща се основание за освобождаването им от
задължение за плащане на данък за спорните данъчни периоди, нито се сочи за
подобно обстоятелство да е била подадена декларация. Съгласно разпоредбата на
чл. 27 ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за
ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока
по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесните периоди липсват, и
доколкото вещото лице по назначената експертиза е констатирало размер на
дължимия данък върху недвижимите имоти за всеки от спорните периоди минимално
надвишаващ определения от ответника и с оглед невъзможността за влошаване
положението на жалбоподателя, то определените от последния данъчни задължения
се явяват доказани не само по основание, но и по размер.
При
извършена проверка на правилността на определената облагаема основа,
приложимата данъчна ставка и размера на определения данък с дължимата лихва
съдът не констатира допуснати от органа нарушения. Размерът на данъка и на
таксата са правилно определени от органа. С оглед на това съдът следва да
отхвърли жалбата на Зеда Тур АД срещу Акт за установяване на задължения по
декларация № МДТ – 1227/06.10.2021г. на орган по приходите в Община Бургас.
С оглед
на изложеното жалбата против обжалвания
акт следва да бъде отхвърлена изцяло тъй като тези задължения не са заплатени в
законоустановения срок, поради което са дължими ведно със съответната лихва за забава,
изчислена в оспорения АУЗД до датата на издаването му, съобразно нормата на
чл.175, ал.1 от ДОПК – 06.10.2021г.
Само за
яснота следва да бъде повторено това, че не се явява основание за спиране на
настоящото производство и коефициента за местоположение на декларирания обект,
доколкото актът по определянето му с решение на съответния Общински съвет е общ
по своя характер и при евентуалната му отмяна страната е в състояние да предяви
искова претенция за причинените му имуществени вреди за периода на действие на
отменения общ административен акт по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ в настоящата му
редакция.
При
този изход на спора неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради липса на уважена част от жалбата.
Неоснователна
се явява и претенцията на органа, доколкото същата е предявена след приключване
на последното о.с.з., видно от отразения час на входиране на претенцията с вх.№
11749/22.12.2022г.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Зеда Тур АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Хан Крум №12, със законен представител И. П.,
изпълнителен директор против АУЗД № МДТ – 1227/06.10.2021г. на органа по
приходите, издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, служебно, който акт е бил
обжалван и съответно потвърден мълчаливо от Началник отдел МДТ при Община
Несебър.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :