Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1226
гр. Пловдив, 30.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Виолина
Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3864/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.С.Й. срещу Наказателно постановление № 20 –
0438- 000580 от 04.06.2020 г. , издадено от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
03 Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - „Глоба“, в размер на
50,00 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, като постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми. Поради изложеното от съда се иска
отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовна призована за съдебното заседание, не изпраща
представител. Ангажирала е становище за неоснователност на жалбата, респективно
за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията
в тази насока са следните:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:
На 28.05.2020 г. около 15,25 часа в
град Пловдив, на бул. „Дунав“ – до № 51 пред парк „Рибница“ жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, собственост на „Рамакар“ ЕООД
, булстат № ********* като паркира на спирка на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д – 24,
като с това възпрепятствал качването и слизането на пътници.
В АУАН и НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП- а именно паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на
пътници. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН
и го е подписал с възражение, че е спрял за престой.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителя Н.М., който споделя, че си
спомня за случая. Посочва, че водачът бил спрял автомобила си в зоната на
кръстовището – кръговото на бул. „Дунав“ и бул. „Цар Борис III Обединител“.
Свидетеля си спомня, че жалбоподателят е бил вътре в колата.
Съдът след като се запозна с приложените по делото АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на административно- наказващия орган следва от
така представената Заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г. на МВР е Заповед №
8121з – 825/ 19.07.2019 г. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В аспект на гореизложеното, съдът от правна страна намира
следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.98, ал. 2, т.
3 ЗДвП. Съгласно посочената норма паркирането е забранено на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Легалните определения за „престой“ и „паркиране“ се
съдържат в чл. 93 от ЗДвП. Според регламента на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно – разтоварни работи в присъствието на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
При анализа на свидетелските показания на актосъставителя
и предвид изложеното в АУАН се установява, че жалбоподателят е спрял за „престой“ на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, което е различно от
вмененото му с наказателното постановление „паркиране“ на посоченото място.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят не
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му деяние, поради което
неправилно е бил санкциониран за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Наказателното постановление следва да бъде отменено като противоречащо на
материалния закон.
С оглед правните изводи на съда, безпредметно в настоящия
случай се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Особеност на
процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е
реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този специален случай
легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а
самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния
административен съд; Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на
Върховния административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния
административен съд; Решение № 5246 от 30.04.2020
г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е
определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда, като следва да
бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът
съобрази следните обстоятелства:
- към момента на
сключване на договора 20.07.2020 г. и към момента на провеждане на откритото
съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и съдействие - 21.07.2020 г. е в сила нова редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда
минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с материален интерес до
1000 лева равен на 100 лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и
съдействие – представителство в едно открито съдебно заседание. По
делото не са налице доказателства и жалбата да е изготвена от адвоката,
доколкото видно от нейния текст тя е подадена лично от наказаното лице, като в
нея няма посочване, че се подава със съдействието на адвокат. Освен това към
нея не са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а
тези приложени в откритото съдебно заседание са от по – късна дата;
- фактическата и правна сложност на делото.
Констатира се, че процесния случай не поставя за обсъждане непознати
въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон. По делото е
проведено едно открито съдебно заседание и е разпитан един свидетел. Изложени
са сравнително кратки доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно
постановление.
- материалният интерес. В случая
наложената административна санкция е глоба в размер на 50,00 лева.
С оглед
гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се
присъди е 100,00 /сто/ лева. Този размер на възнаграждението е законосъобразно
определен и същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения
от адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0438 –
000580 от 04.06.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03
Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП на С.С.Й., ЕГН **********
е наложено административно наказание - „Глоба“, в размер на 50,00 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на младши адвокат С.Д.Н., с личен № **********, вписана в Адвокатска
колегия Пловдив сумата от 100,00 /сто/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС