Решение по дело №244/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 80
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова Ковачева
Дело: 20214400500244
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Плевен , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря В.В.Т.
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500244 по описа за 2021 година
С решение №260541 от 07.12.2020 г. по гр.д. №8215/2019 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.
П. И., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК: **** сумата 923.64 лв.,
представляващи главница по 17 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2451/05.07.2019 г.
по ч.гр.д.№4381/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд, като за
възнаградителна лихва в размер на 175.33 лв. за периода от 07.02.2018 г. до
07.06.2019 г.; за обезщетение за забава в размер на 109.92 лв. за периода от
07.02.2018 г. до 03.07.2019 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК: **** срещу И. П. И., с ЕГН: **********
осъдителни искове за възнаградителна лихва в размер на 175.33 лв. за
периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г. и за обезщетение за забава в размер
на 109.92 лв. за периода от 07.02.2018 г. до 03.07.2019 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
1
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. П. И., с ЕГН: **********
да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: **** сумата от 57.30 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.
№4381/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд, съобразно уважената част
на исковете.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. П. И., с ЕГН: **********
да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: **** сумата от 823.11 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪДИЛ И. П. И., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на
Плевенски Районен съд сумата 100 лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.
Недоволен от решението в частта му, с която установителния иск е
уважен за разликата от 508.73 лв. до 923.64 лв., е останал особеният
представител на ответника – адв. И.Н. и е подал въззивна жалба срещу него, в
която моли то да бъде съответно отменено.
Според адв. И.Н., чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 от
ЗПК е 1 038 лв., т.е. не включва и застрахователната премия, която възлиза на
139.51 лв. На следващо място – от чистата стойност на кредита трябва да бъде
приспадната цялата погасена сума от 529.27 лв., а не както погрешно е
направил първоинстанционният съд – само 253.87 лв. Иначе казано –
особеният представител счита, че при недействителен договор длъжникът не
дължи връщане на лихви и други разходи по кредита, т.е. няма основание да
се считат за погасени с части от цялата сума от 529.27 лв. възнаградителна
лихва – 268.86 лв. и лихва за забава – 6.54 лв.
Препис от въззивната жалба е връчен на 05.03.2021 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД и в указания срок е подаден отговор с
искане да бъде потвърдено решението на Плевенски Районен съд в
обжалваната му част.
Според въззиваемото дружество, главницата или общият размер на
кредита е 1 177.51 лв., които включват и застрахователната премия в размер
на 139.51 лв. При това положение, като от 1 177.51 лв. се извадят 253.87 лв.,
се получава точно 923.64 лв.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД претендира
направените във въззивното производство разноски.
С определение №429 от 30.03.2021 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 22.04.2021 г. адв. И.Н. е пледирал за уважаване на въззивната
2
жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №4381/2019 г. по описа
на Плевенски Районен съд, че по заявление от 03.07.2019 г. Плевенски
Районен съд е издал в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД заповед по чл.410 от ГПК с №2451 от 05.07.2019 г., по
силата на която И. П. И. следва да му заплати: 923.64 лв. – главница по 17 бр.
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.02.2018 г. до
07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
03.07.2019 г. до окончателното заплащане; 175.33 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г.; 109.92 лв. – обезщетение за
забава за периода от 07.02.2018 г. до 03.07.2019 г.; 75 лв. – разноски за ДТ и
юриск. възнаграждение.
След като И. П. И. не е открит на адреса, регистриран като постоянен и
настоящ, е разпоредено залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК и
след изтичане на срока, съобщението за издадената заповед е счетено за
връчено на 08.10.2019 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На заявителя е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и това е сторено
в срок – по пощата на 23.12.2019 г. Към е ИМ е приложено и невръченото
извънсъдебно уведомително писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД. То е връчено на
И. П. И. в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК на 02.03.2020 г. За негов особен
представител е назначен адв. И.Н., на който на 07.07.2020 г. са връчени
препис от ИМ и приложените към нея доказателства, в т.ч. и уведомлението
по чл.99, ал.3 от ЗЗД. В отговора адв. И.Н. е възразил, че връчването на
уведомлението чрез него е ненадлежно, поради което цесията не е породила
действието си спрямо И. П. И..
Видно от договор за стоков кредит №2756615 от 03.06.2017 г.,
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД е предоставило на И. П.
И. кредит в размер на 1 177.51 лв., в т.ч.: 1 038 лв. – цена на стоката и 139.51
лв. – застрахователна премия по застраховка „Живот, безработица + стока“.
Уговореният годишен лихвен процент е 40.00 %, а ГПР – 48.21 %. Кредита е
следвало да бъде погасен на 24 равни месечни вноски от по 72.05 лв. всяка.
Тъй като особеният представител е оспорил подписа, положен от И. П.
И. като „потребител“ в процесния договор за стоков кредит, в
първоинстанционното производство е допусната съдебно-графологическа
експертиза, заключение по която е изготвено от ВЛ Цв. Цветанов. Според
него, подписът за „потребител“ в договор за стоков кредит №2756615 от
03.06.2017 г. е положен от И. П. И..
3
Видно от декларация от 03.06.2017 г. за приемане на застраховането
по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, И. П. И. е
приел към договора му за кредит, отпуснат от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД, да се добави застраховка по двете застрахователни
програми, по които рисковете ще бъдат покрити от "Кардиф
Животозастраховане клон България" и "Кардиф Общо застраховане клон
България“. И. П. И. е приел и Общите условия по застрахователна
програма „Защита Макс“, като неразделна част от договора за застраховка.
Видно от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г., „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД
ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, прехвърля възмездно на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД свои просрочени и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и
стокови кредити, сключени с физически лица. Съгласно този рамков договор,
на 20.08.2018 г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД е прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД свои вземания, описани в Приложение №1. Под №216 в
това Приложение №1 фигурират вземанията от И. П. И. по договора за стоков
кредит от 03.06.2017 г. към 20.08.2018 г. за: 923.64 лв. – главница и 217.83 лв.
– лихва.
Видно от пълномощно на стр.22 от делото, „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД да уведомява длъжниците за
осъществената с договора от 20.08.2018 г. цесия, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Съответно уведомление до И. П. И. е изпратено 25.09.2018 г. по пощата на
посочения от него в договора като постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, бл.103, вх.Г, ет.2, ап.2, но не е получено, тъй като адресата не го
е потърсил. Уведомителни писма са пращани на същия адрес и чрез ЧСИ П.Д.
и тъй като адресата не е намерен, на 30.04.2019 г. е залепено уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК.
Тъй като особеният представител е оспорил усвояването на сумата от
1 038 лв. и плащането на застрахователната премия от 139.51 лв. по
застраховка „Живот, безработица + стока“, по делото е допусната съдебно-
икономическа експертиза, заключение по която е изготвено от ВЛ Т. И..
Според него, сумата от 1 038 лв. е преведена от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД на търговеца „ЗОРА М.М.С.“ООД за покупката от И.
П. И. на мобилен телефон и аудио система. Преводът е за масово плащане по
множество сделки и е осъществен на 05.06.2017 г. ВЛ е установило, че
договор за застраховката „Живот, безработица + стока“ е сключен с
„КАРДИФ БЪЛГАРИЯ“, като на този застраховател е платена премията от
139.51 лв. като част от месечния превод на застрахователните премии по
4
всички кредити.
ВЛ Т. И. е установила , че И. П. И. е платил общо 529.27 лв., като
според счетоводните книги на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с
тях са погасени:
- 253.87 лв. главница и е останал дължим остатък от нея: 923.64 лв.
- 268.86 лв. възнаградителна лихва и е останал дължим остатък от нея за
периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г.: 175.33 лв.
- 6.54 лв. лихва за забава и е останал дължим остатък от нея за периода
от 07.02.2018 г. до подаване на заявлението: 109.92 лв.
Тъй като особеният представител е оспорил като несъответен на
изискването на чл.10 от ЗПК шрифта, на който са изготвени процесния
договор за стоков кредит, Общите условия към него и останалите свързани
документи, Плевенски Районен съд е допуснал съдебно-техническа
експертиза, заключението по която е изготвено от ВЛ инж. Е.А.. Според
него, представените в оригинал договор и Общи условия са изготвени на
шрифт Neue Helvetica Pro 69 Compressed Medium с размер 10 pt, а
представените в оригинал декларация за приемане на застраховането и
декларация-съгласие за обработка на лични данни – на същия шрифт, но без
разстояние между редовете, с размер 8 pt.
При тази фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е
приел, че цесията е породила действие за И. П. И., защото той е надлежно
уведомен за нея чрез адв. И.Н.. При проведена в рамките на
първоинстанционното производство процедура по чл.47, ал.1-5 от ГПК и
назначен след това особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, връчването на
този особен представител на съдебните книжа, в т.ч. и на уведомлението по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, е надлежно и поражда своите правни последици.
Съобщаването на цесията от цедента на длъжника има за цел да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Поради това, неуведомяването или ненадлежното уведомяване на длъжника
за извършената цесия би имало значение само ако едновременно с това се
твърди, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор. В случая не се
твърди И. П. И. да е платил на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД претендираните суми. Ето защо е без значение за
основателността на предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД иск, че цесията е съобщена на длъжника чрез назначения
му особен представител с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т.ч. и невръченото уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД.
5
В обжалваното решение правилно е прието, че процесният договор за
стоков кредит попада под регулациите на ЗПК, поради което като изготвен на
шрифт по-малък от 12, се явява недействителен на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 от ЗПК.
Плевенски Районен съд правилно е приел за приложима нормата на
чл.23 от ЗПК. При приложението обаче, е допуснал грешка, като от чистата
стойност на кредита – 1 177.51 лв. е извадил само 253.87 лв., колкото според
счетоводството на кредитора са погасени от главницата с част от общо
платените 529.27 лв.
Събраните по делото доказателства опровергаха защитната теза на
особения представител, че сумата от 139.51 лв. не е платена от И. П. И. на
застраховател като застрахователна премия, а от И. П. И. на „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД като „такса застраховка“. Установи се,
че потребителят е приел застрахователната премия да бъде платена на
застрахователя, като съответната сума бъде включена в чистата стойност на
кредита. Въззивната инстанция намира за неоснователна аргументацията на
адв. И.Н., че договорната клауза за плащане на застрахователна премия и за
включването като част от чистата стойност на кредита е нищожна, съгласно
чл.21 от ЗПК – защото заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК. При това положение,
правилно в обжалваното решение за чиста стойност на кредита по смисъла
на чл.23 от ЗПК е приета сумата 1 177.51 лв. /1 038 лв. + 139.51 лв./
Неправилно обаче от 1 177.51 лв. е приспадната само част от общо платените
529.27 лв. вместо цялата сума от 529.27 лв., в т.ч. и недължимите 268.86 лв. –
за възнаградителна лихва и 6.54 лв. – за лихва за забава. Така дължимата от И.
П. И. чиста стойност на кредита става 648.24 лв. /1 177.51 лв. – 529.27 лв./.
В заключение – обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено в частта му, с която на основание чл.422 от ГПК е признато
за установено, че И. П. И. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разликата от 508.73 лв. до 648.24 лв. до 923.64 лв.
Обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено в
частта му, с която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че И.
П. И. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разликата
от 648.24 лв. до 923.64 лв., като вместо него следва да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен иска за сумата от
275.40 лв., претендирана като главница.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частите му относно разноските, с които И. П. И. е осъден да
заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД
разликата от 40.22 лв. до 57.30 лв. като разноски съобразно уважената част на
иска, направени в заповедното производство, както и разликата от 664.41 лв.
до 823.11 лв. като разноски съобразно уважената част на иска, направени в
6
първата инстанция на исковото производство.
И. П. И. следва да бъде осъден да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД сумата от 162.07 лв., явяваща се разноски,
съобразно отхвърлената част на въззивната жалба, направени в настоящата
инстанция на исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260541 от 07.12.2020 г. по гр.д. №8215/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в частта му, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И. П. И., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ****
разликата от 648.24 лв. до 923.64 лв., като главница по 17 бр. неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика възлизаща на 275.40 лв.,
считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №2451/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№4381/2019 г.
по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК:
**** срещу И. П. И., с ЕГН: ********** иск по чл.422 от ГПК с петитум: да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
275.40 лв. като част от главницата по 17 бр. неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.07.2019 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
№2451/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№4381/2019 г. по описа на Плевенски Районен
съд.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260541 от 07.12.2020 г. по гр.д. №8215/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в частта му, с която И. П. И., с ЕГН: ********** е ОСЪДЕН на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК: **** разликата от
40.22 лв. до 57.30 лв. като разноски, съобразно уважената част на иска,
направени в заповедното производство.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260541 от 07.12.2020 г. по гр.д. №8215/2019 г. по описа на Плевенски
7
Районен съд в частта му, с която И. П. И., с ЕГН: ********** е ОСЪДЕН на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр. София, с ЕИК: **** разликата от
664.41 лв. до 823.11 лв. като разноски, съобразно уважената част на иска,
направени в първата инстанция на исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260541 от 07.12.2020 г. по гр.д. №8215/2019 г. по описа на
Плевенски Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК И. П. И., с ЕГН: ********** да
заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: **** сумата от 162.07 лв., явяваща се разноски, съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба, направени в настоящата инстанция на
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8