№ 358
гр. гр. Д., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500265 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. К. И. от гр.С. срещу решение №116/29.12.2021 г. по гр.д.
№239/2021 г. на К. районен съд,с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Етажна собственост на ваканционен комплекс „***“,
ЕИК *********, с адрес гр.К., ***,представлявана от Й. Б.-председател на
управителния съвет,иск по чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на
горната ЕС от 24.04.2021 г. по т.ІІІ/8 от протокола на ОС,като въззивницата е
осъдена да заплати на ЕС сумата от 200 лв разноски по делото.Според
въззивницата първоинстанционното решение почивало на единствен мотив по
повод довод на ответната ЕС в отговора на исковата молба,че атакуваното
решение на ОС не противоречи на добрите нрави,взето е с общ сбор от
78,64% от представените в събранието общи части и е в интерес на ЕС,за да
не се правят разходи по водене на дела.Не били обсъдени обаче основанията
за отмяна на решението на ОС на ЕС,въведени с исковата молба,а именно
нарушение на чл.16 ал.3 от ЗУЕС и приемане на решението по въпроси извън
предварително обявения дневен ред при липса на неотложност и поради
1
несъвместимост на атакуваното решение с въпросите,обявени по т.ІІІ от
поканата за ОС.Съдът бил коментирал основания,нямащи никаква връзка с
предмета на делото,въведен от ищцата.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на иска,както и за присъждане
на сторените от въззивницата разноски в двете инстанции до момента,респ. в
полза на упълномощения й адвокат адвокатско възнаграждение за двете
инстанции на основание чл.38 от ЗА.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата ЕС
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение,респ. за
присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на
10.03.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 17.03.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 24.03.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,жалбата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.Решението е обаче неправилно,като съображенията
за горния извод са следните:
Гр.д.№239/2021 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№654/14.06.2021 г.,с която е предявен иск на основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС от
С. К. И. с ЕГН ********** от гр.С. срещу Етажна собственост на ваканционен
и жилищен комплекс „***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,***,представлявана
от Й. Б.-председател на управителния съвет,с който се настоява за отмяна на
решение на ОС на горната ЕС от 24.04.2021 г. по т.ІІІ/8 от протокола на ОС.В
петитума на исковата молба се съдържа и искане за отмяна на всички
останали решения на ОС на ЕС от горната дата,но първоинстанционният съд
2
не е разгледал такъв иск,респ. страните не са поискали в срока по чл.250 ал.1
от ГПК допълване на първоинстанционното решение с горното
произнасяне,поради което висящността на производството по иск за отмяна и
на останалите решения на ОС на ЕС е преустановена.Предмет на разглеждане
в настоящото въззивно производство е само искът за отмяна на решение на
ОС на горната ЕС от 24.04.2021 г. по т.ІІІ/8 от протокола на ОС.
Сочи се в исковата молба,че от 04.04.2017 г. ищцата е собственик на
следният недвижим имот:апартамент №*,разположен на втори
етаж,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35064.501.3290.1.10 по кадастралната карта на гр.К.,обл.Д.,находящ се в
сграда ***,с административен адрес:гр.К.,***,***,със застроена площ от
65,67 кв.м.На 24.04.2021 г. било проведено годишно общо събрание на
етажната собственост,на което ищцата не присъствала,но упълномощила
друго лице да я представлява.Съгласно поканата за свикване на ОС по т.III от
дневния ред било заложено: „Гласуване по вида услуги,които ще бъдат
необходими за летния сезон на 2021 г.,и упълномощаване на председателя на
управителния съвет за подписване на нужните договори”.Събранието било
проведено на сочената дата.На 16.05.2021 г. на имейла на ищцата бил
изпратен протоколът от проведеното общо събрание.След запознаване с него
същата установила,че на стр.11 като подточка 8 на основна точка III от
дневния ред общото събрание взело следното решение с мнозинство от 78,64
% от представените идеални части от общите части на сградата,а именно:
„След проведените дебати по темата участниците решиха,че след
постановяване на решения по делата в първа инстанция-Районен съд-К. да не
се предприемат действия по тяхното обжалване във втора инстанция-
Окръжен съд-гр.Д. или на основание чл.233 от ГПК сдружението като ищец
да се откаже от спорното право във всяко положение на делото пред РС-К.,а
делата,разгледани пред Окръжен съд-гр.Д.,да не се обжалват пред по-висша
инстанция”.Ищцата твърди,че по реда и в срока по чл.16 ал.9 от ЗУЕС на
21.05.2021 г. оспорила съдържанието на протокола и взетите
решения,отразени в т.III/8,стр.11 от него,касаещи бъдещите действия по
висящи граждански дела,но след направените оспорвания не получила
отговор от страна на представляващия ЕС,нито разполагала с информация
дали са предприети каквито и да е било действия по повод направените от
нея възражения.Твърди,че със същото възражение оспорила и
3
представителните права на лицето С. В.,действал в качеството си на
пълномощник на собствениците на апартаменти *** в сградата,с оглед на
това,че липсвало нотариално заверено пълномощно за гласуване по чл.14 от
ЗУЕС.Счита,че атакуваното решение на ОС е незаконосъобразно поради
нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.3 от ЗУЕС-вземането му по въпрос
извън предварително обявения дневен ред,като не била налице и неотложност
по смисъла на цитираната разпоредба.Позовава се и на липсата на
представителна власт на лицето С. В..
В писмен отговор ответната ЕС оспорва основателността на иска.Сочи,че
лицето С. В. е собственик на имот в етажната собственост и като такъв може
да представлява други етажни собственици.Твърди,че гласуваното решение на
проведеното ОС на ЕС по отношение на прекратяване на делата нямало
задължителен характер,тъй като не попадало в правомощията на ОС,а било
по-скоро изразено мнение на собствениците и в същността си представлявало
морална подкрепа към председателя на УС,в чиито правомощия било
предприемането на посочените процесуални действия пред съда.
Не е спорно по делото,че ищцата С. К. И. е собственик на посочения от
нея обект в ответната етажна собственост /така и нотариален акт №*** г. на
нотариуса Й. П. с район на действие КРС/.Като етажен собственик същата е
легитимирана да предяви настоящия иск /чл.40 ал.1 от ЗУЕС/.Същата е
получила на 16.05.2021 г. /лист 8 от делото на КРС/ на електронния си адрес
протокола от ОС,проведено на 24.04.2021 г.Настоящата искова молба е
подадена по пощата на 09.06.2021 г.,респ. е входирана с дата 14.06.2021 г.,т.е.
в рамките на 30-дневния срок за атакуване решение на ОС на ЕС по чл.40 ал.2
от ЗУЕС,изтекъл в случая на 15.06.2021 г..В този смисъл предявеният иск е
допустим,респ. постановеното по него първоинстанционно решение е
допустимо.
Видно от поканата за свикване на ОС на 24.04.2021 г.,т.ІІІ от
предварително обявения с нея дневен ред на събранието гласи:„Гласуване по
вида услуги,които ще бъдат необходими за летния сезон на 2021 г.,и
упълномощаване на председателя на управителния съвет за подписване на
нужните договори”.Така формулираната точка предвещава разглеждане на
битови въпроси по поддържане имуществото на етажната
собственост,подобряване атмосферата и условията за почивка във
4
ваканционния комплекс през лятото на 2021 г.,респ. предвижда даване
правомощия на председателя на УС да сключи съответните договори,по
които да се осъществят различните дейности и услуги.Съвсем логически
следва от горното обсъждането на проблемите по т.1-6 към т.ІІІ от протокола
от ОС-назначаване на чистачка за периода на летния сезон;ангажиране на ФЛ
или фирма за ежедневна поддръжка на басейна;осигуряване на воден
спасител;ангажиране на фирма за поддръжка на асансьорите,на фирма за
поддържане на растителността на територията на комплекса,за
обезпаразитяване на комплекса от гризачи и насекоми.Процесната т.8 обаче
касае „действия по висящи граждански дела“,по които ЕС е страна.Горният
въпрос по никакъв начин не се вписва в предварително обявената с поканата
за ОС т.ІІІ.Процесуалните действия по висящи дела нямат характера на
„услуга“ и още по-малко са зависими от нуждите на ЕС през летния сезон на
2021 г.Образуването и воденето на дела е способ за защита законните права и
интереси на ЕС и няма сезонен характер,нито има пряка или косвена връзка с
обявените в дневния ред въпроси по т.ІІІ от поканата.Предвид горното
взетото от ОС по т.ІІІ/8 решение „след постановяване на решения по делата в
първа инстанция-Районен съд-К. да не се предприемат действия по тяхното
обжалване във втора инстанция-Окръжен съд-гр.Д. или на основание чл.233
от ГПК сдружението като ищец да се откаже от спорното право във всяко
положение на делото пред РС-К.,а делата,разгледани в Окръжен съд-гр.Д.,да
не се обжалват пред по-висша инстанция“ е незаконосъобразно,тъй като е
взето в нарушение на императивната разпоредба на чл.16 ал.3 от
ЗУЕС.Според последната ОС на ЕС не може да приема решения по въпроси
извън предварително обявения дневен ред,освен в неотложни случаи.Горният
въпрос по т.ІІІ/8 не е бил включен в обявения с поканата за ОС дневен ред.В
случая не се мотивира от ответната ЕС и неотложност при вземане на
решението по смисъла на изключението на чл.16 ал.3 от ЗУЕС,която
неотложност дерогира забраната да се разглеждат и решават въпроси извън
предварително обявения дневен ред.Неотложност не е твърдяна и мотивирана
с отговора на исковата молба,респ. в хода на делото,нито е визирана като
съображение на етажните собственици за включване на въпроса в дневния
ред според отразеното в протокола от 24.04.2021 г.,обективиращ проведеното
на последната дата ОС.
Горното нарушение на чл.16 ал.3 от ЗУЕС е достатъчно да обоснове
5
основателност на предявения иск,поради което не е необходимо съдът да се
произнася по другото наведено основание за незаконосъобразност на
атакуваното решение на ОС-нарушение на чл.14 ал.1 и 3 от ЗУЕС,касаещо
правото на лицето С. В. да представлява при провеждане на ОС етажни
собственици.
С оглед изложеното първоинстанционното решение е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено,а предявеният иск следва да бъде уважен.
Страните са претендирали присъждане на разноски,сторени от тях в
двете инстанции.При уважаване на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК право
на разноски за двете инстанции има ищцата по делото С. К. И..Ответната ЕС
няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.Ищцата И. е
сторила съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в размер на 50 лв
държавна такса за водене на делото.Страната не е заплатила възнаграждение
в полза на упълномощения от нея адв.Г. И. от САК.Съгласно договора за
правна помощ от 01.06.2021 г. /на гърба на лист 28 от делото на КРС/ между
страната и адвоката е уговорена безплатна правна помощ на основание чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.В този случай съгласно разпоредбата на
чл.38 ал.2 от ЗА упълномощеният адвокат има право на адвокатско
възнаграждение,каквото е претендирано от него изрично,платимо от
насрещната страна,определено от съда по реда на Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,за всяка от двете
инстанции до момента.За първата инстанция следва на адвоката на ищцата да
се присъди възнаграждение в размер на 600 лв,определено по чл.7 ал.1 т.4 от
Наредбата в редакцията й към датата на приключване на устните състезания
пред КРС /ДВ,бр.68/2020 г./.За въззивната инстанция в полза на адвоката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.1 т.4 във връзка с
чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004 г. в размер на 3/4 от 600 лв,т.е. 450 лв,съобразно
редакцията на посочените разпоредби към датата на приключване на устните
състезания в настоящата инстанция.Приложението на чл.9 ал.1 от Наредбата
се обосновава с това,че пълномощникът не е осъществил процесуално
представителство пред ДОС в хода на въззивното производство,а единствено
е изготвил въззивна жалба.В полза на ищцата-въззивник И. следва да се
присъдят за настоящата инстанция разноски в размер на 25 лв държавна такса
за обжалването.
6
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №116/29.12.2021 г.,вписано под №177/29.12.2021
г.,т.І,стр.384 в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№239/2021
г. на К. районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението по т.ІІІ/8,взето на проведеното на 24.04.2021 г.
Общо събрание на Етажната собственост на ваканционен и жилищен
комплекс „***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,***,обективирано в протокола
от ОС от горната дата,със следното съдържание:„След постановяване на
решения по делата в първа инстанция-Районен съд-К. да не се предприемат
действия по тяхното обжалване във втора инстанция-Окръжен съд-гр.Д. или
на основание чл.233 от ГПК сдружението като ищец да се откаже от спорното
право във всяко положение на делото пред РС-К.,а делата,разгледани в
Окръжен съд-гр.Д.,да не се обжалват пред по-висша инстанция“.
ОСЪЖДА Етажната собственост на ваканционен и жилищен комплекс
„***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,*** да заплати на С. К. И. с ЕГН
********** от гр.С.,*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лв /петдесет лева/ държавна такса за водене на
делото.
ОСЪЖДА Етажната собственост на ваканционен и жилищен комплекс
„***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,*** да заплати на адв.Г. Б. И. от АК-С.,с
личен адвокатски №***,с адрес на кантората гр.С.,*** на основание чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 600 лв /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Етажната собственост на ваканционен и жилищен комплекс
„***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,*** да заплати на С. К. И. с ЕГН
********** от гр.С.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 25 лв /двадесет и пет лева/ държавна такса за
обжалването.
ОСЪЖДА Етажната собственост на ваканционен и жилищен комплекс
„***“,ЕИК *********,с адрес гр.К.,*** да заплати на адв.Г. Б. И. от АК-С.,с
личен адвокатски №***,с адрес на кантората гр.С.,*** на основание чл.38 ал.2
7
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 450 лв /четиристотин и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8