Решение по дело №94/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 211 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС.

Постъпила е жалба от С. Д. С. от [населено място], подадена чрез адв. П. Х. от АК - Разград, против Заповед № Л-419 от 10.04.2024 г., издадена от началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново, с която на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл.197, ал. 1, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за нарушаване на процедурата по чл. 205, ал. 1 ЗМВР, за формално изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, за неяснота относно нарушените служебни задължения и неяснота за кое от описаните в заповедта три деяния е наложено дисциплинарното наказание. Сочи се и че наказващият орган не е съобразил критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и не е изложил мотиви за вида и размера на наказанието. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата и доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При дължимата по чл. 168 АПК проверка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 16а, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС – началник на ОСИН – Велико Търново в кръга на правомощията му да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР.

Заповедта е в необходимата форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

При провеждане на дисциплинарното производство е изпълнена предвидената процедура. Със Заповед № Л-342/26.03.2024 г. на началника на ОСИН срещу жалбоподателя е образувана дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР във вр. чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, която е възложена на съответна комисия. За резултатите от проверката е изготвена писмена справка рег. № ИЗ-1025/01.04.2024 г., в която е изразено становище, че са налице дисциплинарни нарушения и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на младши инспектор С. С.. На 03.04.2024 г. на жалбоподателя е връчена покана рег. № 1085/03.04.2024 г. за запознаване с писмената справка и всички материали от проверката, и за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок 24 часа. На 10.04.2024 г. писмено е поканен да се яви същия ден в 12 ч. в РСИН да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Жалбоподателят е депозирал писмено обяснение, че поддържа предходните си обяснения, дадени при предварителната проверка. По този начин дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Спазен е и срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР – 2 месеца от откриване на нарушението. Заповедта за налагане на наказанието е връчена лично срещу подпис с отбелязване датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл. 210, ал. 2 ЗМВР.

Но при постановяване на оспорената заповед № Л-419 от 10.04.2024 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което е описано по следния начин: в качеството му на дежурен по арест на 27.02.2024 г., в периода 13.00 -16.00 часа, не е изискал документ за самоличност и/или служебна карта от посетител в Арест Разград, включително на командирован служител от ОСИН - В. Търново, установено от обяснения - per. № 1217/29.03.2024 г. по описа на РСИН - Разград от младши експерт Е. Ц. А. - младши инструктор по охраната в арест Разград към РСИН - Разград при ОСИН - В. Търново, както и от външно лице, чието влизане в арест Разград е установено и в т. 4 от протокол от преглед на камери - per. № ИЗ-788/08.03.2024 г. - нарушаване на чл. 295, ал. 2, т. 11 във вр. с ал. 4 от ППЗИНЗС, като в качеството му на дежурен по арест в арест Разград за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на 27.02.2024 г. не е установил и самоличността на инспектор Г. Б. - IT инспектор, сектор „НОД“ в затвора Белене, като не е вписал и служителите на ОСИН - В. Търново, посетили арест Разград на 27.02.2024 г. - главен инспектор Г. Г. - Началник сектор „Арести“ в ОСИН - В. Търново и инспектор Д. П. - Главен надзирател в РСИН - В. Търново в книгата за посетители – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2 т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. За така описаното и квалифицирано нарушение е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, като са отчетени сериозността на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; настъпилите последици, цялостното поведение на служителя по време на службата, формата на вината – непредпазливост /самонадеяност/ и обстоятелството, че е извършено за първи път.

Доказателствата по делото сочат, че на 27.02.2024 г. за времето от 13 ч. до 16 ч. в ареста в РСИН – Разград е била извършена проверка, разпоредена от началника на ОСИН – В. Търново. Проверяващи са били главен инспектор Г. Г. - началник сектор „Арести“ в ОСИН - В. Търново и инспектор Д. П. - главен надзирател в РСИН - В. Търново, придружавани от инспектор Г. Б. - IT инспектор, сектор „НОД“ в Затвора – Белене. По същото време жалбоподателят е бил назначен в наряд като дежурен по арест и не е изискал документ за самоличност и/или служебна карта на лицата и не е вписал Г. и П. в книгата за посетители.

Установено е извършване на две деяния, като не е ясно за кое от тях е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. След като дисциплинарно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение на служебни задължения, е бил длъжен да конкретизира кое служебно задължение не е изпълнено с всяко деяние поотделно. В заповедта е посочено, че е нарушен само чл. 295, ал. 2, т. 11 във вр. с ал. 4 ППЗИНЗС.

Съгласно чл. 295, ал. 2, т. 11 ППЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се допускат служителите на Министерството на правосъдието, на ГДИН и териториалните й служби – след представяне на заповед за командироване. В ал. 4 е предвидено, че лицата по ал. 2, т. 1 - 16 след удостоверяване на служебното си положение се допускат в местата за лишаване от свобода от дежурния главен надзирател в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, а в арестите - от командира на отделение или дежурния по арест, без да се взема разрешение от съответния началник.

Горните норми са общи и регламентират достъпа на определени категории лица до местата за лишаване от свобода, но от тях не могат да се извеждат задължения на лицата от надзорно-охранителния състав на ареста, още повече, когато е предвидено алтернативно изпълнение - от командира на отделение или дежурния по арест. Съгласно чл. 304, ал. 1 ППЗИНЗС във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. Именно в такава инструкция следва да бъдат детайлизирани правилата, по които се удостоверява самоличност и служебно положение на посетителите, и по които се регистрират посещенията. На жалбоподателя не е вменено неспазване на правила, които точно, ясно и конкретно да го задължават да предприема съответни действия по служба, съответно, съдът е поставен в невъзможност да прецени дали е налице неизпълнението им.

Съгласно чл. 197, ал. 3 ЗМВР при две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая, в нарушение на горната материална норма, дисциплинарно наказващият орган не е определил отделно наказание за всяко нарушение и не е преценил условията за налагане на по-тежко или общо наказание.

Наред с това, допуснато е и нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като в заповедта не са изложени мотиви по отношение на тежестта на нарушението или нарушенията, не е обсъдено цялостното поведение на служителя, липсват съображения и относно размера на наказанието.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които са своевременно заявени и доказани в размера на 760 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 211 ЗМВР Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-419 от 10.04.2024 г., издадена от началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново, с която на С. Д. С. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОС „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново да заплати на С. Д. С. за разноски по делото сумата 760 лв.

Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 211, пр. 3 ЗМВР.