№ 245
гр. Варна, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Д., пълномощник на осъденото лице
С. К. П., срещу протоколно определение постановено на 10.11.2021г., по
ЧНД № 20213100201060, по описа на ВОС, с което на осъдения С. К. П., ЕГН
**********, е било отказано условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от 4 години, 9 месеца и 29 дни от наложеното му
общо наказание в размер на 12 години. Според молителя,
първоинстанционният съд не е съобразил наличните изисквания на
материалния и процесуалния закон за допускане на УПО. На първо място
счита, че срока за фактическото изтърпяване следва да се определи по реда на
чл. 70, ал.1, т.1 от НК, а не по реда на чл.70, ал.1, т.2, в тази връзка се
претендира неправилно приложение на материалния закон. На следващо
място се твърди нарушение на процесуалните правила, тъй като съда не е
изследвал в пълнота доказателствата за поправянето на осъденото лице.
Поради изложените съображения се предлага определението на ВОС да бъде
отменено, а молбата на л.св. С. К. П. - да бъде уважена.
Депозирано е и становище от Началника на затвора – гр. Варна, с
което се моли определението на Окръжен съд – Варна да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
1
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира
следното:
Подадената жалба, инициирала настоящото въззивно производство, е
процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на
срока. Разгледана по същество, се преценява като неоснователна, по
следните съображения:
С определение № 313/20.10.2016 г. по ЧНД № 497/2016 г. на Окръжен
съд - Добрич е било извършено групиране на наказанията, наложени на П. по
НОХД № 102/2015г. (за престъпление по чл. 159б, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл. 159а,
ал.2, т.2, пр.2 вр с ал.1 от НК) и НОХД № 357/2015г. (за престъпление по чл.
149, ал.5, т.3 от НК, извършено в условията на опасен рецидив) и двете на ОС
- Добрич. На осъденото лице е било определено да изтърпи най-тежкото от
наказанията, наложени по посочените две производства, а именно - 10 години
лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК е постановено
увеличаване с 2 години на определеното общо най-тежко наказание.
Обобщено казано, П. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от 12 години, при първоначален строг режим.
Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е
изтърпял 7 години, 2 месеца и 1 ден, от които 6 години и 27 дни са изтърпени
фактически, 2 месеца и 28 дни от задържането му, 10 месеца и 6 дни са от
положен труд, а неизтърпеният остатък възлиза на 4 години, 9 месеца и 29
дни.
От приложените материали първостепенният съд правилно е
установил, че едно от групираните наказания, именно това по НОХД №
357/2015г. на ОС - Добрич е наложено за престъпление, което е извършено
при условията на опасен рецидив, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2
от НК. За да е налице формалната предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване е необходимо лишения от свобода да е изтърпял
2/3 от това наказание, което към момента на постановяване на
първоинстанционното определение не е било факт, не е факт и към настоящия
момент. Безспорно само едно от осъжданията е за престъпление, извършено в
условията на опасен рецидив, но наказанието което се търпи е едно общо и не
2
може да се разделя на части, за да бъде тълкувано в полза на осъдения – както
твърди защитата, а и последният принцип се прилага при групиране на
наказания, а не при условно предсрочно освобождаване.
С оглед на гореизложеното и наличните документи в досието на
осъдения се установява, че към датата на постановяване на ревизирания
съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от свобода в
размер на по-малко от изискуемия за деяния извършени в условията на
опасен рецидив - 2/3 от наложеното му наказание, с което е не е изпълнено
първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.
Предвид липсата на първата формална предпоставка, свързана със
срока на изтърпяване е абсолютно безпредметно да се изследват
доказателствата за поправяне на осъденото лице през времето, в което е
търпял наказанието.
С оглед изложеното, и като не намира причини за изменение или
отмяна на атакуваното определение , на основание чл. 440 ал.2 вр. чл.345, ал.1
пр. първо от НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №936 постановено на
10.11.2021г. по ЧНД № 20213100201060 по описа на ВОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3