Решение по дело №1056/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260231

 

Град Несебър, 30.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

с участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1056/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите.

              Ищците Й.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и “А.А.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Б., твърдят в исковата молба, че по силата на Изпълнителен лист № 199 / 21.07.2020г., издаден по гр.д.№ 1099/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд, първият ответник – Д. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица Ивановская, дом 36, кв.34, е осъден да им заплати сумата в размер на 6 900 лева – по 3 450 лева на всеки от двамата ищци, съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение общо 6 000 лева, или по 3 000 лева на всяка една от въззиваемите страни, и 6 000 лева, представляваща разноски за касационната инстанция. На 22.11.2019г. Д. Р. В. е дарил на брат си – втория ответник А. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица К., дом 17, корпус 1, кв.30, собствения си недвижим имот, а именно: Апартамент № З 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******с адрес на имота село ******, с площ по документ 42,15 кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и 2.91 кв.м. ид.ч. от СПА, както и склад № З-4 с площ от 1.90 кв.м., като общата застрена площ възлиза на 54,80 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ******, под обекта – ******, над обекта – ******. Сделката е обективирана в нотариален акт № 35, том VI, нот. дело № 1004/2019г. на нотариус Л.Ч.с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, и с която сделка Д. Р. В. умишлено е целял да намали имуществото си с цел да увреди ищците по начин, че те да не могат да удовлетворят вземанията си срещу него. Освен Д. Р. В. за увреждането е знаел и А. Р. В. към момента на сключване на сделката, което се потвърждава и от клаузата в договора, според която дареният няма право да продава имота на трети лица, както и да извършва други сделки на разпореждане с имота. Сделката е сключена след постановяване на решението на въззивната инстанция – 18.10.2019г. Молят да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищците процесния договор за дарение. Претендират разноски.

                В отговора на исковата молба, подаден от Д. Р. В., се изразява становище за неоснователност на иска. Първо, А. Р. В. не е имал представа за участието на брат си в съдебни процеси в България и че дължи суми на трети лица, нито че с дарението той може да увреди интереси. Второ, задължението на Д. Р. В. за разноски към ищците е възникнало едва на 27.04.2020г., т.е. след сключването на процесната сделка, когато е влязло в сила определението на касационната инстанция, като дотогава ищците не са имали качество на кредитори спрямо този ответник за разноските, присъдени със съдебни актове на трите инстанции. По този начин със сделката от 22.11.2019г. не са увредени ничий интереси. Ищците са провалили сделка за продажба на имота от страна на ответника А. Р. В. чрез вписване на исковата молба и след като са узнали, че има сключен предварителен договор за продажба на имота. Д. Р. В., който твърди, че е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества, счита, че ищците са злоупотребили спрямо него, тъй като не са му предявили претенции за заплащане на сумите по изпълнителния лист, а директно въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 202007050400326 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 на НК и район на действие Окръжен съд – Бургас. Върху вземането на ищците – взискатели по изпълнителното дело – е наложен запор от друг кредитор на „А.А.“ ООД, което дружество пък е длъжник по друго изпълнително дело, а освен това с Решение № 11 от 19.04.2021г., постановено по търг. дело № 317/2-020г. по описа на Окръжен съд – Бургас дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособноста 01.01.2020г. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

                 В отговора на исковата моллба, подаден от А. Р. В. се изразява становище за недопустимост на иска с довода, че ищците не са имали качество на кредитори към 22.11.2019г., когато е сключена сделката, тъй като задължението реално е възникнало на 27.04.2020г., поради което моли искът да бъде оставен без разглеждане. Този основен довод използва и за да обоснове евентуалната неоснователност на иска, а другият основен довод за това е посоченото и от първия ответник, че А. Р. В. към 22.11.2019г. не е знаел, че брат му не е бил страна в съдебни производства в България, нито да дължи суми, за да знае от своя страна, че сключвайки сделката може да увреди нечии интереси. Също моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

               В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен от тях адвокат, който заявява, че поддържа иска. Уточнява, че към момента на сключването на атакуваната сделка, вземането е било изискуемо за част от сумата, а именно в размер на 12 900 лева, след което с акта на ВКС са присъдени още 6 000 лева. Посочва, че ответникът Д.Р.В., не притежава друг недвижим имот, като намира за неотносимо обстоятелството, че представляваното от него търговско дружество, на което той е едноличен собственик на капитала, притежава такъв недвижим имот. Намира исковата претенция за основателна и доказана, както и счита за доказано, че със сключването на процесната сделка, страните по нея са целели да бъде осуетено удовлетворяването на вземанията на ищците, които имат срещу ответника Д. Р. В. – прехвърлителят по сделката. Тези доводи са развити и в представените писмени бележки, в които се сочи и за неуспешно доказване на липса на знание за увреждане от страна на втория ответник – приобретателя по сделката, както и за наличие на друго имущество в друга държава от страна на първия ответник, с което той би могъл доброволно да погаси задължението си към ищците.

               Ответниците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от упълномощените си адвокати, които заявяват, че поддържат доводите, въведени от тях с отговорите на исковата молба, и според които ищците не успяха по категоричен и несъмнен начин да установят предпоставките за уважаване на предявения иск, като намират, че от гласните доказателства по делото е доказана липсата на знание от страна на приобретателя по атакуваната сделка за увреждане интересите на ищците.

               Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

               На 07.05.2013г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 25, том V, рег.№ 4170, дело № 814 от 2013г. на нотариус С.А.с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, с който договор продавачът „А.Г.“ ООД, ЕИК ********, на което дружество тогава ищецът Й.Б.Б. е бил управител и законен представител, е прехвърлил на първия ответник Д. Р. В. правото на собственост върху следния недвижим имот на дружеството: жилище, апартамент, находящ се в жилищна сграда „О.Р.“, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в Поземлен имот с идентификатор ******* урегулиран поземлен имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95 / 23.01.2013г. на Началника на СГКК – Бургас, по плана на село Равда, в сграда № 2 с един вход на IV-и жилищен етаж, а именно: Апартамент З4 с идентификатор ******(шестдесет и една хиляди и петдесет и шест точка петстотин и едно точка четиристотин и тринадесет точка две точка тридесет и осем), административен адрес: село Равда, улица *********, етаж 4, ап.З4, със застроена площ по кадастралната схема 42,15 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня с тоалетна и тераса, при граници: на същия етаж – обект  с идентификатор ******, под обекта – ******, над обекта – ******, ведно с идеалните части от общите части на сградата, равняващи се на 7,84 кв.м., 2,91 кв.м. идеални части от СПА, както и склад З4 с площ от 1,90 кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54,80 кв.м., за продажната цена в размер на 23 300 евро с включен ДДС.

             На 16.07.2018г. Д. Р. В. е предявил иск срещу ищците по настоящото дело Й.Б.Б. и „А.А.“ ООД, ЕИК *******, да му заплатят сумата в размер на 17 865 евро, която е била предмет на договор за заем, като въз основа на исковата молба е било образувано гр.д.№ 1099/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С постановено по това дело Решение № 171 от 09.05.2019г. са били отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Д. Р. В.: 1) против Й.Б.Б. за заплащането на сумата в размер на 17 865 евро за неизпълнение на задължение за заплащане на същата сума на „А.А.“ ООД съгласно Допълнително споразумение № 3 към договора за заем от 29.04.2014г. и законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателноо изплащане на сумата, и 2) против „А.А.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Й.Б., за заплащането на сумата в размер на 17 865 евро като платена без основание ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. С решението Д. Р. В. е осъден да заплати на всеки от Й.Б. *** и „А.А.“ ООД, по 3 450 лева (общо 6 900 лева) за направено от всеки от двамата ответници по делото разноски. Решението е било обжалвано от Д. Р. В., а Бургаският апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, е потвърдил решението на първоинстанционния съд с Решение № 81/18.10.2019г. по в.гр.д.№ 230/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и с което решение Д. Р. В. е осъден да заплати на Й.Б.Б. и на „А.А.“ ООД съдебни разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от общо 6 000 лева, или по 3 000 лева на всяка от въззиваемите страни.

                  На 22.11.2019г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който дарителят Д. Р. В. дарява на дарения А. Р. В. следния изцяло собствен недвижим имот, находящ се в жилищна сграда „О.Р.“ в поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95 / 23.01.2013г. на Началника на СГКК – Бургас, а именно: Апартамент № З 4, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******(шестдесет и една хиляди и петдесет и шест точка петстотин и едно точка четиристотин и тринадесет точка две точка тридесет и осем), с адрес на имота: село Равда, улица *********, етаж 4, ап. З 4, самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *******.2, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документ 42,15 кв.м., прилежащи части 7,84 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и 2,91 кв.м. идеални части от СПА, както и Склад № З 4 с площ от 1,90 кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54,80 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ******, под обекта – ******, над обекта – ******. Сделката е обективирана в нотариален акт № 35, том VI, рег. № 11232, дело № 1004/2019г. на нотариус Л.Ч.с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд. От същия нотариален акт е видно, че дареният А. Р. В. не е участвал лично при сключването на сделката, а е бил представляван от пълномощник, както и че дарителят Д. Р. В. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот, а вписаното условие е дареният да няма право да продава, заменя, ипотекира, залага, дарява и т.н. недвижимия имот, предмет на сделката, освен със съгласието на дарителя с нотариално заверен подпис.

                Пълномощното, с което А. Р. В. е бил представляван при сключването на сделката, е било изготвено от него десет дни преди това – на 12.11.2019г.

                Ответниците Д. Р. В. и А. Р. В. – страните по атакувания договор за дарение – са братя – техни родители са Рудольф Семенович В. – баща, и Н. Ф. В. - майка.

                От показанията на свидетеля Светлана Николаевна Уральская се установява, че от закупуването на процесния апартамент от Д. Р. В. през 2013г., той го е посещавал рядко и обикновено през есента, като последно го е посетил през 2019г., а през лятото в него са отсядали на почивка брат му А. Р. В., който има отделен ключ, със семейството си. След сделката никой от двамата не е посещавал апартамента.

                На 27.04.2020г. е постановено Определение № 269 по гр.д.№ 251/2020г. на ВКС, IV г.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на горепосоченото Решение № 81 от 18.10.2019г. по гр.д.№ 230/2019г. на Апелатен съд – Бургас, като касационната инстанция също се е произнесла по разноските и е осъдила Д. Р. В. да заплати на Й.Б.Б. и на „А.А.“ ООД 6000 лева разноски по касационното производство.

                Й.Б.Б. и „А.А.“ ООД са се снабдили с изпълнителен лист по гр.д.№ 1099/2018г. въз основа на решенията на отделните инстанции за присъдените в тяхна полза суми за разноски на 21.07.2020г., въз основа на който изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20207050400326 по описа на ЧСИ Илко Бакалов  с рег.№ 705 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас.

               По това изпълнително дело е била наложена възбрана върху процесния недвижим имот с идентификатор *******.2.38, вписана на 19.08.2020г., а на 21.10.2020г. с молба от пълномощника на длъжника Д. Р. В. е постъпила молба с искане за заличаване на възбраната върху имота, тъй като той вече не е собствен на длъжника и предстои неговата продажба.

              След справка от съдебния изпълнител е установено, че длъжника Д. Р. В. не е титулар на банкови сметки, няма регистрирани като негова собственост моторни превозни средства и не притежава недвижими имоти на територията на Република България.

              Д. Р. В. е управител и едноличен собственик на капитала в размер на 100 лева „Х.“ ЕООД, ЕИК ******, което дружество е учредено на 12.11.2019г., и в полза на което дружество е наложен запор върху имущество на „А.А.“ ЕООД. На 25.11.2019г. с постановление за възлагане от ЧСИ Т.Д.с рег.№ 801 на КЧСИ, „Х.“ ЕООД  е придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор *********, който имот е бивша собственост на „А.Г.“ ООД.

              От 07.10.2019г. Д. Р. В. е съдружник в „А.Г.“ ООД по силата на договор за продажба на дружествени дялове, което дружество преди това – на 03.05.2019г., е придобило собствеността върху Поземлен имот № *******, в който е разположена сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект в сграда, и който Поземлен имот също е бил притежаван дотогава от „А.Г.“ ООД.

                  От 20.07.2020г. управител на „А.А.“ ООД, ЕИК ******** е Д.Д.Б., а с Решение № 11 от 104.2021г. по търг. дело № 317/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е обявена неплатежоспособността на дружеството и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на „А.А.“ ООД и същото е обявено в несъстоятелност. По делото не е назначаван временен или постоянен синдик, поради което негов законен представител продължава да бъде управителят му Д.Д.Б..

                 Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Предмет на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които кредиторът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото, предмет на действието.

             Водещо относно допустимостта на иска е тълкуването, че длъжникът и третото лице, с което той е договарял, следва да бъдат конституирани като ответници и имат качеството на задължителни другари, тъй като решението следва да бъде еднакво по отношение на тях. Релевантните факти, обуславящи основателност на исковите претенции, са установяване качеството на кредитор на ищците спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай, доколкото се касае до безвъзмездна сделка, не е необходимо знание на третото лице. Същите са в тежест на ищците.

               В тежест на ответника по делото е да установи релевантните възражения относно обстоятелството, че ищците не се легитимират като кредитори, липсата на знание за увреждане.

               На първо място съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната норма или качеството на кредитори на ищците. Качеството „кредитор“ е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително и да може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие – достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някои от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството на кредитор на ищеца. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора-ищец. Евентуалното последващо решение, с което е отречено качеството на кредитор за ищеца е в противовес с последиците на предходно постановено решение, с което е уважен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, тъй като последното има за последица обявяване на относителна недействителност само по отношение на кредитора на сделка между длъжника и трето лице, с която кредиторът е увреден. Безспорно в съдебната практика се приема, че самата сделка е действителна. При уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.

                 Категорично по делото е установено, че и двамата ищци Й.Б.Б. и „А.А.“ ООД имат качеството на кредитори по отношение на първия ответник Д. Р. В., породено със съдебни актове, представляващи осъдителни решения, поради което същите са подлежали на принудително изпълнение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК от 18.10.2019г., а оттам и присъдените с тези решения суми, общо  размер на 12 900 лева – по 6 450 лева за всеки от двамата кредитори, представляват ликвидни и изискуеми вземания.

               Безспорно по делото е извършено разпореждане със собствено на длъжника имущество – процесния недвижим имот, след възникването на тази част от вземането от 12 900 лева, а именно 22.11.2019г.

               Увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, е налице и се предполага, когато чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е процесния случай. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на кредитора – чл.133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудително изпълнение (Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д.№ 2301/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 639/06.10.2020г. по гр.д.№ 754/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 261 от 25.06.2015г. по гр.д.№ 5981/2014г. на ВКС, IV г.о.). Следователно за да се установи наличието на увреждане, следва да се установи умишлено намаляване на длъжниковото имущество. От доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил част от имуществото ва длъжника, поради което е и налице увреждане по отношение на кредиторите. С разпоредителната сделка безспорно длъжникът Д. Р. В. е намалил актива на имуществото си и по този начин е увредил интересите на кредиторите си – ищците, с препятстване възможността да реализират вземането си с насочване на принудително изпълнение върху имота. Атакуваната разпоредителна сделка е валидна. Длъжникът е извършил дарение на недвижим имот и е безспорно, че имуществото му е намаляло, тъй като той е дал нещо без да получава друго насреща. Освен, че сделката е безвъзмездна, тук важи и презумпцията за знание на третото лице – приобретател по договора, ответника А. Р. В. – за увреждането по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД, за оборването на която този ответник ангажира гласни доказателства, но с тях презумпцията не бе оборена, съответно не дават основание по категоричен начин да си изключи липсата на знание у А.В. за наличието на парични задължения на неговия брат към ищците.

               По тези съображения съдът приема, че позициите и твърденията на процесуалните представители на ответниците за липса на увреждане на кредиторите, чрез сключване на атакуваната сделка, се явяват голословни и неподкрепени с убедителни доказателства, поради което са неоснователни. Извършената разпоредителна сделка уврежда интересите на ищците и същите имат правен интерес да искат обявяване на недействителността на безвъзмездната сделка на имота в село Равда. Съдът приема и че е налице изискумото според разпоредлата на чл.135, ал.1 от ЗЗД знание за увреждащия характер на сделката – че с нея ще се затрудни реализиране правата на кредиторите за събиранията на вземанията си, за които двамата ответници са знаели и въпреки, че за приобретателят по безвъзмездната сделка такова знание не е необходимо дори и да се предполага, т.е. то не е необходимо по аргумент от чл.135, ал.1, изр.2-о от ЗЗД.

                С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД.

                С оглед изхода на делото и съобразно правилата на процеса по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдат направените от тях разноски в общ размер на 4 641,85 лева, включващи платена държавна такса в размер на 241,85 лева и платени адвокатски възнаграждения в размер на 4 400 лева. Поради това всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 1 160,46 лева. Възражението за прекомерност на заплатените от ищците адвокатски възнаграждения е неоснователно, като съдът взе превид сложността на делото както от фактическа така и от правна страна, извършените от процесуалния представител на ищците процесуални действия и броя проведени съдебни заседания, както и че размерът на заплатените от ищците адвокатски възнаграждения са в размери сходни, с тези които се претендират и от ответниците съобразно списъка на разноските.

               На ответниците не следва да се присъждат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК за платени адвокатски възнажраждения, като претенциите им освен неоснователни се явяват и недоказани.

               Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

               ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Й.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и „А.А.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Б., договора за дарение на недвижим имот, сключен на 22.11.2019г. и обективиран в Нотариален акт № 35, том VI, рег.№ 11232, дело № 1004/2019г. на нотариус Л.Ч.с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по силата на който договор Д. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, е дарил на А. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, следния изцяло собствен недвижим имот, находящ се в жилищна сграда „О.Р.“ в поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95 / 23.01.2013г. на Началника на СГКК – Бургас, а именно: АПАРТАМЕНТ № З 4 (буква „З“ четири), представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51056.501.413.2.38 (петдесет и една хиляди и петдесет и шест точка петстотин и едно точка четиристотин и тринадесет точка две точка тридесет и осем) с адрес на имота: село Равда, улица *********, етаж 4, ап. З 4, самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *******.2, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, брой нива на обекта – 1, с площ по документ 42,15 кв.м., прилежащи части 7,84 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и 2,91 кв.м. идеални части от СПА, както и Склад № З 4 с площ от 1,90 кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54,80 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ******, под обекта – ******, над обекта – ******.

                 ОСЪЖДА Д. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 160,46 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и 46 ст.), представляваща направени по делото разноски.

                ОСЪЖДА А. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 160,46 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и 46 ст.), представляваща направени по делото разноски.

                ОСЪЖДА Д. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, ДА ЗАПЛАТИ на „А.А.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Б., сумата в размер на 1 160,46 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и 46 ст.), представляваща направени по делото разноски.

                ОСЪЖДА А. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, ДА ЗАПЛАТИ на „А.А.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Б., сумата в размер на 1 160,46 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и 46 ст.), представляваща направени по делото разноски.

                  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на Д. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, и на А. Р. В., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, за осъждането на Й.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и на „А.А.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.Б., да им заплатят направени по делото разноски за платени адвокатски възнаграждения, като неоснователни и недоказани.

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: