Р Е Ш Е Н И Е
№ 1814/31.12.2020 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на първи
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С., разгледа адм.д. № 2132/2020 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.С.Ц. с ЕГН ********** *** против
решение изх. № 1012-02-160#9/24.09.2020 година на директора на ТП - Бургас на
НОИ (лист 12 - 14), с което е оставено в сила разпореждане № Ц1019 – 02 - 464#1/20.08.2020 година (лист 85 - 86)
на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ – за отказ за изчисляване на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на § 22ц от ПЗР на КСО.
Жалбоподателят оспорва решението и разпореждането. Иска
да се вземе решение в по – благоприятен за него вариант. Поддържа, че ответната
администрация е била длъжна да изчисли размера на пенсията му за ОСВ в два
варианта като му предложи по – благоприятния от тях.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от лице, чиито права
и законни интереси са засегнати от издаването му. Затова съдът приема, че
жалбата е допустима.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление вх. № 2113-02-329/27.02.2020 година до
директора на ТП - Бургас на НОИ С.Ц. е поискал отпускане на лична пенсия за
ОСВ. В т.5 от заявлението, уреждаща възможността поисканата пенсия да бъде
изчислена по реда на чл. 70 ал. 4 – 7 от КСО (въз основа на осигурителния доход
от избрани от него три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж преди 01.01.1997 година) Ц. е попълнил саморъчно „няма да представя“.
Приложил е трудова книжка, военна книжка и осигурителни книжки (лист 16 - 18).
По подаденото заявление е образувано административно
производство, в рамките на което, наред декларираните обстоятелства, са
изследвани и данните за осигурителен стаж и дохода на заявителя за периода
01.01.2007 – 26.02.2020 година, когато се е осигурявал върху минимален
осигурителен доход в качеството си на едноличен търговец „Ахело – С.Ц.“*** с
ЕИК ********* (лист 19 - 30).
С констативен протокол № КВ – 5 – 02 –
00740403/27.03.2020 година е установено, че Ц. е декларирал редовно данни за
себе си, като осигурено лице, но дължи внасяне на допълнителни суми по ДОО за
2019 – 2020 година (лист 31 - 32).
От Ц. е поискано представяне на заверена осигурителна
книжка за времето преди 31.12.2006 година. Той е представил такава за периода
1991 – 1995 година, а от органите на НОИ е установено, че за периода 1997 –
2006 година в досието на осигурителя му са съхранени отрязъци от заверени
осигурителни книжки и е възможно да се издаде техен дубликат (лист 76 – 77, 36,
38 и 78 - 82).
Изготвен е опис на осигурителния стаж на Ц. по
представените доказателства със заявлението, както и съобразно съдържанието на
допълнително представените дубликати от осигурителни книжки (лист 39 - 43).
Изготвена е и справка за обобщения годишен
осигурителен доход на Ц. за периода 2000 – 2019 година (лист 44 - 48).
С разпореждане
от № 3/26.06.2020 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас
на НОИ, въз основа на заявлението от 27.02.2020 година и допълнително събраните
доказателства за осигурителен стаж и доход, на Ц. е отпусната лична пенсия за
ОСВ, считано от 03.02.2020 година (лист 83).
Със заявление вх. № Ц1019 – 02 – 464/07.08.2020 година
по описа на ТП – Бургас на НОИ, подадено до директора на НОИ, Ц. е поискал
пенсията му да бъде преизчислена „с УП – 2 от Хоризонт АД № 14“, издадено на
06.08.2020 година. В удостоверението е посочен тригодишен период, през който Ц.
е работил като управител в „Хоризонт“ АД – от 01.01.1986 година до 31.12.1988
година (лист 84 и 11).
Като е приел от съдържането на новото заявление на Ц.
и приложеното към него удостоверение (с данни за три последователни години от
осигурителния му стаж преди 1997 година), че заявителят иска преизчисляване на
пенсията си по реда на § 22ц от ПЗР на КСО, на 20.08.2020 година изпълняващият
функциите ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ е издал разпореждане,
с което е отказал преизчисление. Той се е мотивирал с обстоятелството, че при
подаване на първоначалното си заявление от 27.02.2020 година Ц. изрично е
посочил, че няма да се ползва от реда по § 22ц от ПЗР на КСО, а преизчисляване
по цитираната норма е недопустимо след издаване на разпореждане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ (лист 85 - 86).
На 25.08.2020 година Ц. е обжалвал отказа в
разпореждането пред директора на ТП – Бургас на НОИ (лист 87 - 88).
С решение изх. № 1012-02-160#9/24.09.2020 година
директорът на ТП - Бургас на НОИ е оставил в сила разпореждането. Изложил е
доводи, че след като първоначално заявителят Ц. изрично е вписал, че няма да
представя доказателства за изчисление на пенсията му по реда на § 22ц ал. 1 от
ПЗР на КСО и в хода на пенсионното производство, до отпускането на пенсията за
ОСВ, не е изразил желание да се ползва от тази законова възможност, то
законосъобразно пенсията му е била определена по реда на чл. 70 ал. 1 във
връзка с ал. 9 изречение 1-2 от КСО (лист 12 - 14).
Решението е обжалвано от С.Ц. ***. Към жалбата си той
прилага (вероятно) собственоръчно попълнено от него заявление до директора на
ТП – Бургас на НОИ, в което (вероятно) самостоятелно е попълнил входящ номер и
дата, идентични с входящия номер на оригиналното си заявление от 27.02.2020
година, по повод което е било образувано административното производство.
Приложеното към жалбата заявление е с различно съдържание от оригиналното
заявление, подадено от Ц. *** на НОИ. В заявлението, приложено към жалбата до
съда, на страница 2 - 3 са положени допълнителни подписи в частта „подпис на
подателя на заявлението“, при условие, че това не е необходимо, защото
заявителят и „подателят на заявлението“ са едно и също лице. Не са описани
документите, които се съдържат като приложения към оригиналното заявление до ТП
– Бургас на НОИ от 27.02.2020 година. В заявлението, приложено към жалбата, не
е отразено подпис и име на служител на НОИ, който го е приел, така както е
сторено в оригиналното заявление (лист 5 горе вляво и лист 16 горе вляво). Жалбоподателят
не твърди, че завереното копие от неговото заявление от 27.02.2020 година, част
от административната преписка, представена от ответника, не е подавано от него
или е със съдържание, което не е съответствало на волята му към тази дата (лист
5 – 8 и 16 - 18).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.
Разпореждането, с което е отказано преизчисление на
пенсията за ОСВ е издадено от компетентен орган – служител, оправомощен да
изпълнява функциите на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на
НОИ, съгласно заповед № 1015-02-114/15.05.2019 година на директора на ТП –
Бургас на НОИ.
Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят
на изискването за форма на акта, защото съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК с изключение на указанието пред кого и в какъв срок разпореждането подлежи
на обжалване. Установеният порок във формата на разпореждането, обаче, сам по
себе си, не обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт,
имаща за последица неговата отмяна. В конкретния случай жалбоподателят Ц. е
обжалвал разпореждането пред директора на ТП – Бургас в законоустановения срок
по чл. 117 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „а“от КСО на НОИ,
поради което правото му на защита не е било засегнато.
В производството по заявлението на С.Ц. от 07.08.2020
година за преизчисляване на пенсията му за ОСВ не е допуснато съществено
процесуално нарушение. Спорът е правен. Издателят на разпореждането е
разполагал с цялата преписка по първоначалното заявление на Ц. от 27.02.2020
година, както и с удостоверението, приложено към второто искане, единствено от
което реално се е ориентирал за същността на претенцията, тъй като само от
съдържанието на заявление вх. № Ц 1019 – 02 – 464/07.08.2020 година е
невъзможно да се установи точно какъв метод на преизчисление предлага Ц..
Разпореждането и потвърждаващото го решение са
съобразени с приложимото материално право.
Съгласно § 22ц ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията му
към датата на издаване на разпореждането за отказ), до 1 януари 2023 година
едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 година, лицето има право да избере размерът на пенсията
му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал.
4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи
към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на
пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след
тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31
декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски,
се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
Нормата на § 22ц ал. 2 от ПЗР на КСО (в същата
редакция - ДВ, бр. 35 от 2019 година) предвижда, че в 6-месечен срок от
влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на
пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 година,
както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този
закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези
случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е
по-благоприятно за съответното лице.
Цитираните текстове установяват правна възможност за
лицата, които са подали заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ (или с
вече отпусната такава, но в преклузивен шестмесечен срок след приемането на
нормата) да изберат размерът на пенсията им да бъде изчислен по реда на чл. 70,
ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. За целта,
обаче, е необходимо изрично волеизявление на заявителя в тази насока, защото §
22ц от КСО не предвижда автоматично изчисляване на пенсиите при условията на чл.
70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО. В конкретния случай такова
волеизявление липсва. В надлежно подаденото искане от 27.02.2020 година до
директора на ТП – Бургас на НОИ (лист 16 – 18) С.Ц. изрично саморъчно е
посочил, че няма да представя доказателства за осигурителния си доход за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 година, т.е. не желае да се ползва от разпоредбата на чл. 22ц от ПЗР
на КСО. Затова и пенсията му е изчислена в съответствие с текста на чл. 70 ал.
1 от КСО при съобразяване с нормата на чл. 70 ал. 9 от КСО.
Казусът не попада и в обхвата на § 22ц ал. 2 от ПЗР на
КСО, защото шестмесечният преклузивен срок за използване на предоставената
възможност е изтекъл на 03.11.2019 година, а заявлението на Ц. за отпускане на
лична пенсия за ОСВ е подадено в НОИ на 27.02.2020 година.
Основните доводи на жалбоподателя, както пред
директора на ТП – Бургас на НОИ, така и в жалбата до АдмС – Бургас, са свързани
с мнението му, че органите на НОИ са имали задължение предварително и
самостоятелно да изчислят дължимата му се пенсия по реда на чл. 70 ал. 1 и ал.
9 от КСО и по § 22ц ал. 1 от ПЗР на КСО, след което да му предложат по –
благоприятния вариант за одобрение. Подобна теза няма юридическо основание в процесуалното
и материалното право, приложимо по случая. Законодателят е уредил конкретна
правна възможност и е предоставил на заявителите инициативата да се възползват
или не от нея в производствата по отпускане на пенсия или при нейното
преизчисление в указания шестмесечен срок. Толкова. Дали, кога и как
адресатите, в чиято полза е приета разпоредбата на § 22ц от ПЗР от КСО, ще се
възползват от нея, е въпрос предоставен на усмотрението на самите граждани.
След като Ц. изрично се е отказал в заявлението си от механизма на § 22ц от ПЗР
на КСО, то изчислението на дължимата му се пенсия е протекло – напълно
законосъобразно - по алтернативно установения ред на чл. 70 ал. 1 и ал. 9 от КСО.
В изявлението си по съществото на спора (а и в жалбата
до директора на ТП – Бургас на НОИ) жалбоподателят прави оплакване, че не е бил
„подсетен“, не е била проявена „загриженост“, както и че не му е било
„помогнато“ от администрацията при определяне на размера на пенсията за ОСВ,
така че той да е по – благоприятен за него. Както бе посочено по – горе
администрацията на НОИ няма подобно, нормативно установено, задължение, а това
оплакване не сочи конкретно закононарушение в административното производство,
защото от него не могат да бъдат извлечени данни за допуснато нарушение на
някой от основните принципите на осигуряването, съдържащи се в чл. 3 от КСО. Затова съдът го тълкува като част от защитната
теза от жалбоподателя, още повече, че по делото не е доказано по никакъв начин,
че именно приложението на § 22ц от ПЗР на КСО би било „по – благоприятно“ за Ц.
от реда, избран от самия него в заявлението от 27.02.2020 година.
Като краен резултат, съдът приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл.
172 ал. 2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Ц. с ЕГН **********
*** против решение изх. № 1012-02-160#9/24.09.2020 година на директора на ТП -
Бургас на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане № Ц1019 – 02 - 464#1/20.08.2020 година на ръководител „ПО“
при ТП – Бургас на НОИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: