Р Е Ш Е
Н И
Е № 260066
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХII гр. състав, в публичното заседание на 13.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16783 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Азимут спорт“ ООД срещу Община Пловдив, с която са предявен
обективно кумулативно и евентуално съединено осъдителни искове за присъждане на
сумата в размер на 18 900 лева, представляващо незаплатено възнаграждение по
договор № 16ДГ628/15.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.10.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 5 491.50 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 26.11.2016 г. до 15.10.2019 г., както и сумата в размер на 1100 лева
– направени от ищеца - изпълнител разноски по изпълнение на договора,
вследствие на забавата на ответника – възложител, без които ищцовото дружество
не е могло да изпълни договора. В условията на евентуалност на иска по чл.79,
ал.1 ЗЗД е предявен иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника
със сумата от 18 900 лева, ако ответникът заяви, че сумата от 18900 лева
не се дължи на договорно основание.
В исковата молба са изложени твърдения,
че с покана изх. № 16РОП12/6/18.02.2016 г. кметът на Община Пловдив, ищецът е
поканен за участие в обществена поръчка по договаряне, с предмет „Доставка и
монтаж на спорно оборудване, спортни съоръжения и пособия по обособени позиции
за нуждите на ОП „Многопрофилна Спортна зала““. Подробно описани и технически
характеристики на отделните пособия, по всяка отделна позиция, били представени
в Техническа спецификация – Приложение № 1 към поканата. Било проведено
договаряне по чл.92а от ЗОП на 25.02.2016 г., обективирано в протокол, утвърден
от кмета на Община Пловдив на 20.05.2016 г. С решение № 16РОП12/18/ от
20.05.2016 г. на ***
на Община Пловдив, ищцовото дружество било определено за изпълнител на
обществената поръчка за няколко обособени позиции, включително и за ОП № 3
„Професионални информационни електронни табла“. С Договор за възлагане на
обществена поръчка № 16ДГ628/15.07.2016 г. Община Пловдив възложила на ищцовото
дружество да извърши доставка и монтаж на спортно оборудване, спортни
съоръжения и пособия по обособена позиция № 3
„Професионални информационни електронни табла“ на обект ОП „Многофункционална
спортна зала“, подробно описани в Технически спецификации, неразделна част от
договора. Общата стойност на договора била 189 000 лева с ДДС.
Установеният начин на плащане по договора бил – аванс в размер на 30 % от
стойността на договора и окончателно плащане в размер на разликата между
стойността на договора и изплатения аванс. Община Пловдив не заплатила
уговорения аванс. Окончателното плащане следвало да се извърши в срок до 30
календарни дни от представяне на оригинална фактура, придружена с
приемо-предавателен протокол за окончателно приемане на изпълнението. В чл.6 от
договора е предвидено, че плащането ще се извърши от бюджета на ОП
„Многофункционална спортна зала“ – гр. Пловдив.
Срокът за изпълнение на дейностите по
договора бил определен на 43 дни, считано от получаване на възлагателно писмо
от възложителя. Такова било получено от ищеца по електронен път на 26.07.2016
г. Със същото било наредено изпълнението на договора да започне на първия
работен ден, следващ датата на получаване на писмото. След получаване на
възлагателното писмо ищецът поръчал ел. табло от фирма производител във
Франция. Информационното табло се състояло от модули, като размерите им в
сглобен вид са – дължина – 6.83м, височина – 3.22 м и дебелина – 0.8 м, като
приблизителното тегло на всички модули било 650 кг. За да се извърши монтажът
от ищеца, ответникът следвало да представи одобрен конструктивен проект за
металната конструкция на сградата, необходим, за да бъдат изработени
закрепващите елементи за монтажа и да се съобрази натоварването на покривната
конструкция.
През месец юни 2016 г. ищецът се свързал
с фирмата – проектант на конструкцията на спортната зала, а именно „Металстрой
АМС“ ООД, като целта била да се изясни къде и по какъв начин да бъдат монтирани
информационните табла, изпратили им техническите характеристики на таблата.
Преди сключване на процесния договор
ищецът поискал среща с ***
на ОП „Многофункционална спортна зала“ – гр. П., на която да им бъде предоставена
информация за мястото, на което следвало да бъде монтирано таблото. Срещата
била проведена на 01.08.2016 г. като нея било установено, че одобрения
архитектурен проект на спортната зала предвижда таблото да се монтира към
метална конструкция на залата, като местоположението на таблата било зад колоните. Това местоположение не се
одобрило от възложителя. На тази среща на ищеца бил предоставен контакт на ***. А. – *** на спортния комплекс. Процесният
договор бил за доставка, като в него липсва ангажимент за ищеца да изготвя и
одобрява проект за монтаж на ел. табла. Въпреки това представители на ищеца
провели срещи с ***
на спортната зала за обсъждане и решаване на въпроса за позициониране на
таблата. На тази среща се взело решение, че най-подходящо е позиционирането на
таблата по диагонал в залата. в проведен с проектантите разговор се установило,
че металната конструкция не е проектирана да издържи натоварването от ел.
табло. Ищецът поискал от фирмата проектант „Металстрой АМС“ ООД препроектиране
на металната конструкция за монтаж на информационните табла. От фирмата
отговорили, че няма да проектират нищо, което щяло да натовари допълнително
конструкцията, докато не бъде приета и одобрена от ответника, извършената от
тях работа. След този отказ, ищецът се свързал с друга – независима фирма,
която също отказала, тъй като не получила съгласие от проектанта „Металстрой
АМС“ ООД, на който принадлежали авторските права. В крайна сметка ищецът
установи, че преди обявяване на обществената поръчка ответникът не е съобразил,
в одобрените инвестиционни проекти за залата, натоварването на покривната
конструкция от монтажа на ел. табло. Тези пропуски на възложителя
възпрепятствали ищецът – изпълнител да изпълни задълженията си по договора.
Ищецът запознал Община Пловдив с възникналия
проблем с писмо от 02.08.2016 г., като поискали съгласие ищецът да възложи
проектирането на металната конструкция на информационното табло на трета фирма.
На това писмо не получили отговор. От ищеца било изпратено второ писмо от
02.09.2016 г. с искане за съдействие, без което са в невъзможност да изпълнят
задълженията си по договора. Направено е отново запитване да се възложи
изработване на метална конструкция към конкретна фирма „Стронг ЕП“ ЕООД, която
да съгласува проекта с „Металстрой АМС“
ООД и ***.
А.. Отговор и на
това писмо не бил получен.Последвали още няколко писма със сходно съдържание от
09.09.2016 г., 26.09.2016 г. и 27.09.2016 г., на които също не бил получен
отговор.
Ищецът счита, че ответникът като
кредитор е изпаднал в забава по изпълнение на задълженията си по чл.7, ал.2,
т.2 от договора, доколкото не изпълнил задължението си да определи мястото за
позициониране на ел. табла и да предостави одобрени проекти за това. На
26.09.2016 г. с приемо-предавателен протокол е удостоверено предаването и
приемането на уговореното спортно оборудване и съоръжения.
Предвид описаните проблеми, ищецът бил
възпрепятстван да извърши монтажните дейности по обекта. За да обезпечи
изпълнението на договора, свързано с монтажа на доставените ел. табла, ищецът
възложил за негова сметка изготвянето на конструктивен проект за окачване на
информационното табло към металната покривна конструкция на фирма „Стронг ЕП“
ЕООД. През месец септември 2016 г, у.
на фирмата ***.
П. З. изготвил инвестиционен проект за обект
„Носеща метална конструкция на информационно табло в ОП „Многофункционална
спортна зала“ – гр. Пловдив, част конструктивна, фаза работен проект,
спецификация, монтажен план и цялата останала техническа документация. Въз
основа на този проект ищецът изработил и доставил закрепващите елементи и
детайли за монтаж на ел. табло. За изработване на проекта ищецът заплатил
сумата в размер на 1100 лева, съгласно фактура № **********/27.09.2016 г.
Изработения проект бил предоставен за одобряване от ответника на 30.09.2016 г.,
каквото официално не било получено.
С ново писмо от 07.10.2016 г. ищецът
поискал отново съдействие от ответника и от управителя на „Многофункционална
спортна зала“ за намиране на техническо
решение за монтаж на професионалните ел. табла и за тяхното позициониране. На
07.10.2016 г. ищецът получил по имейл кратки указания на проектантите за
мястото на монтаж на информационните табла, към които липсвали приложен проект,
обяснителна записка, монтажен план и техническа документация.
На 25.10.2016 г. с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол ищецът предал, а представител на ОП
„Многофункционална спортна зала“ приел без забележки монтажната дейност на
обекта. От тогава доставеното и монтирано от ищеца ел. информационно табло функционира нормално и се ползва по
предназначение.
На 25.10.2016 г. ищецът издал и
представил на ответника фактура за заплащане на възнаграждението по договора в
размер на 189 000 лева с ДДС.
С покана на *** на ОП „Многофункционална спортна зала“
от 26.10.2016 г. ищецът бил уведомен, че е изпаднал в забава по отношение на
срока за изпълнение на договора и ги канели да внесат сумата в размер на
18 900 лева неустойка по договора по банков път или да дадат писмено
съгласие за прихващане на тази сума. Ищецът изразил несъгласие с исканата
неустойка пред ответника, като се позовавал на липса на съдействие от страна на
последния за изпълнение на задълженията на ищеца, както и на нищожност на
клаузата за неустойка. Ищецът не получил пълно плащане по договора. Била
платена сума в размер на 170 000 лева, като ответникът неправилно си
прихванал сума в размер на 18 900 лева за неустойка, с което ищецът не се
е съгласил. Ищецът издал фактура за дължимия остатък в размер на 18 900
лева, дължим и неплатен остатък от възнаграждението по процесния договор.
Счита, че с тази сума няма как да бъде извършено прихващане, доколкото
вземането на ответника не е ликвидно – не е безспорно. Ищецът изрично го
оспорва. Освен това счита, че неустойката е нищожна, противоречаща на добрите
нрави. Наред с това счита, че в договора не е предвидена неустойка за забава, а
за неизпълнение на договора, каквото липсвало в случая. Счита, че неправилно е
изчислен и размера на неустойката, същата не следвало да се изчислява върху
цялото възнаграждение по договора. Издадената от ищеца фактура била изготвена,
съгласно указанията на ***
на ОП „Многофункционална спортна зала“.
Счита, че направеното изявление за прихващане от *** на ОП „Многофункционална спортна зала“
е недействително, доколкото не е страна по договора. Претендира се и
обезщетение за забава върху дължимия остатък от договорното възнаграждение в
размер на 5491.50 лева, изчислена за периода 26.11.2016 г. до 15.10.2019 г.
Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава, съгласно чл.5 от договора, с
изтичане на 30 – дневен срок от получаване на фактура и приемо-предавателен
протокол, които са получени от ответника на 25.10.2016 г. На ред с това са
излагат твърдения, че ако ответникът не бил изпаднал в забава по отношения на задълженията
си по чл.7, ал.2, т.2 от договора, ищецът нямало да напарви разходи в размер на
1100 лева за
изработване на инвестиционен проект. Счита, че на основание чл.96, ал.2 ЗЗД
тези разноски следва да бъдат заплатени от ответника възложител. С оглед изложеното
са предявени исковете. В условията на евентуалност, ако ответникът оспорва, че
главницата се дължи на договорно основание, то търси същата по реда на
неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с която оспорва предявените искове. На първо
място не оспорва, че с ищеца са страни по Договор за възлагане на обществена
поръчка № 16ДГ628/15.07.2016 г. Не спори, че възнаграждението по договора е
уговорено в размер на 189 000 лева с ДДС. Не се оспорва, че по договора
ответникът не е платил сума в размер на 18 900 лева с ДДС, която е
приспадната като неустойка. Оспорва се, ответникът да не е съдействал на ищеца
да изпълнение на задълженията по договора Задължение на ищецът било да достави
и монтира съответните информационни ел. табла. В тази връзка ищецът е следвало
да организира проектирането и съответната техническа документация за монтажа на
съоръженията. Разноските по изготвянето на такива проекти по силата на договора
са в тежест на изпълнителя. Излагат се твърдения, че ищецът не е изпълнил в
срок задълженията си по договора да достави и монтира информационните ел.
табла. Срокът
за изпълнение по договора бил 43 дни от датата на възлагателното писмо. Твърди
се, че такова е изпратено на ищеца и получено от него на 21.07.2016 г., а не
както твърди ищецът – на 26.07.2016 г. Доставката и монтажът на съоръженията е
следвало да приключи на 02.09.2016 г. Твърди се, че доставката на част от
оферираното от изпълнителя е извършено на 26.09.2019 г., а доставка на друга
част – преносим компютър Леново Саея 100-151В, производство и монтаж на 2 броя
метална конструкция, необходима за монтиране на таблата, както и монтажните
работи на таблата – на 25.10.2016 г. В тази връзка били неоснователни доводите
на ищеца, че са неприложими клаузите на договора, касаещи неустойка. Обстоятелството, че ищецът бил наясно, че
няма да изпълни в срок задълженията си още към момента на подписване на
договора, видно от писмо до ищеца от френската фирма производител на таблата.
Счита, че за да има монтаж е необходимо първо да има доставка на съоръженията,
които ще се доставят. В тази връзка цитираните в исковата молба писма, които
ищецът е изпраща до ответника са преждевременно изпратени, преди да има
доставени стоки, които да се монтират, поради което няма как ответника да е в
забава в изпълнение на своите задължения. Ищецът е посочил в писмо до
ответника, изпратено на 27.09.2016 г., че има готовност за монтаж на 26.09.2016
г., без реално да е имал такава готовност, доколкото е следвало да възложи на
трето лице изготвянето на проект за металните конструкции, към които да се
монтират ел. таблата. В писмата на ищеца до ответника се съдържало и признание
за забава в изпълнение на задълженията от страна на ищеца. По твърдения на ищеца
едва на 07.10.2016 г. ответникът е указал съдействие на ищеца, като е посочил
къде да бъдат монтирани ел. таблата, които твърдения ответникът оспорва, но и
да били верни и за периода от 26.09.2016 г. до 07.10.2016 г. срок за изпълнение
да не е текъл, то окончателното изпълнение на задълженията по договора е
приключило на 25.10.2016 г., като общият срок за който ищецът е изпълнил
дейностите по доставка и монтаж е 85 дни, при оферирани от него – 43 дни.
Предвид изложеното е направено и прихващане с максимално дължимия размер на
неустойката по чл.13 от договора от 18 900 лева с ДДС. твърди се, че
претендираната от ищеца сума е погасена извънсъдебно, чрез прихващане в тази
връзка се прави за материалноправно възражение за прихваната. В условията на евентуалност,
ако съдът прецени, че не е
настъпило извънсъдебно прихващане, то прави процесуално възражение за
прихващане за вземането за възнаграждение по договора в размер на 18 900
лева с неустойка в същия размер, дължима по чл.13 от договора, поради
неизпълнение в срок на задълженията по доставка и монтаж на оборудването, чиято
стойност по договора е 189 000 лева с ДДС; евентуално прави възражение за
прихващане с неустойка по чл.13 от договора във връзка с чл.10, ал.2 от
договора поради неизпълнение на задължението на ищеца да отстрани възникнали
дефекти по съоръженията в рамките на гаранционния срок, каквото искане е
направено от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита
евентуалния иск по чл.59 ЗЗД за недопустим, доколкото не са изложени
обстоятелства, които да покриват предпоставките на неоснователното обогатяване.
Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение от 21.04.2020 г., влязло в сила, е
прекратено производството в частта по предявения в условията на евентуалност с
иск по чл.59 ЗЗД, поради недопустимост.
Предмет на разглеждане са обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и
по чл.96, ал.2, вр. с чл.51 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че между
него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, че е
изпълнил възложената му работа, че работата е приета от страна на ответника,
размера на дължимото възнаграждение, че ответникът е в забава като кредитор по
договора, както и че ищецът е направил разноски, поради забавата на кредитора, които
са били необходими в случая, размера на обезщетението за забава и на
разноските. По въражението за погасителна
давност следва да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното следва да докаже, че е удовлетворил изцяло кредитора,
че е указал нужното съдействие че вземането е погасено поради прихващане извън
процеса или че подлежи на прихваща, настъпване на предпоставките за дължимост
на претендираната неустойка – тоест възражението си за съдебно прихващане.
С Определение от 21.04.2020 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени
обстоятелствата, че между страните е
сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка № 16ДГ628/15.07.2016 г., с
предмет „доставка и монтаж на спортно оборудване, спортни съоръжения и пособия
по обособена позиция № 3 „Професионални информационни електронни табла“ на
обект ОП „Многофункционална спортна зала“, че уговореното възнаграждение по
договора е 189 000 лева, от които ищецът е заплатил сума в
размер на 170 100 лева с ДДС. Безспорно е, че окончателното изпълнение на
договора е настъпило на 25.10.2016 г., като изпълнението е прието от
възложителя с двустранно подписан приемо-предавателен протокол без забележки и
възражения. Не се спори относно съдържанието на договора и предвидените в него
клаузи, включително и за неустойка.
Спорни по делото са
въпросите изпълнил ли е в срок задълженията си по договора ищеца, налице ли е
забава на ответника, като кредитор за оказване на съдействие за изпълнение на
задълженията на ищеца, като длъжник по договора, налице ли е вземане на
ответника за неустойка за забава спрямо ищеца, породило ли е действие
възражението за извънсъдебно прихващане.
Видно от чл.3 на
Договор
за възлагане на обществена поръчка № 16ДГ628/15.07.2016 г. /л.44/ ищецът, като
възложител е следвало да изпълни възложената по чл.1, ал.1 от договора работа
по доставка и монтаж на спорно оборудване, съоръжения и пособия – информационни
електронни табла, в срок от 43 календарни дни от датата на получаване на
възлагателно писмо, отправено от Възложителя до Изпълнителя.
Видно от
Възлагателно писмо с изх. № 21.07.2016 г. /л.50/ Община Пловдив възлага на
ищеца изпълнението на процесния договор да започне на първия работен ден, следващ
датата на получаване на възлагателното писмо.
С оглед спорния
въпрос, на коя датата е получено от ищеца възлагателното писмо, доколкото е
изпратено по електронна поща, е допусната и изслушана Съдебно-техническа
експертиза /л.360/. От заключението се установява, че ответникът е изпратил от
своя електронна пощенска кутия до електронна пощенска кутия на ищеца две писма
с прикачен един и същи файл на възлагателното писмо – на 21.07.2016 г. и на
26.07.2016 г. Първото писмо, макар и да е попаднало при адресата, не се
установява да е получено, като вещото лице е дало няколко предположения за това
- да не е получено въобще, да е в спам или да е изтрито. Второто писмо е получено от ищеца по
електронен път на 26.07.2016 г.
Съдът приема, че
възлагателното писмо е получено от ищеца на 26.07.2016 г., доколкото не се
установи да е получено по-рано. Липсват доказателства, че макар и да е
изпратено на 21.07.2016 г. е получено от ищеца на същата дата.
С оглед изложеното
срокът за изпълнение на задълженията на ищеца по договора, съгласно указаното
във възлагателното писмо започва да тече от следващия ден от получаването му,
тоест от 27.07.2016 г. и изтича на 08.09.2016 г., включително.
Видно от писмо от
ищеца от 07.06.2016 г. /л.52/, същият се обръща с молба и искане към *** на ОП
„Многофункционална спортна зала“ – Й.Т., в която е следвало да се доставят и
монтират, описаните в договора съоръжения, да бъде направена работна среща, на
която да се обсъди позиционирането на информационните електронни табла в
залата. Писмото е изпратено до електронната поща на Й.Т. на 07.06.2016 г.
/л.53/, преди сключване на договора.
Видно от
уведомително писмо от 02.08.2016 г. /л.55/ ищецът информира ответника, че по
архитектурен проект информационните табла, които ищецът следва да достави и
монтира, са зададени да бъдат зад колони, което позициониране, обаче, според
ръководството на Многофункционална спортна зала „Колодрум“ не е подходящо.
Последните дали контакт на ищеца с фирмата проектант на сградата и на
архитекта, изготвил проекта, за съгласуване на мястото, на което се монтират
таблата. От фирмата проектант и
архитекта отказали да изготвят проект за метална конструкция за монтаж на
информационните табла. Видно от писмото ищецът се свързал и с друга
проектантска фирма, от където също им отказали изготвянето на такъв проект,
докато не получат одобрение от фирмата проект на сградата. Свързали се и с
трета проектантска фирма, която се съгласила да изготви такъв проект. С писмото
информират Община Пловдив, че за започване на монтажа на металната конструкция,
за която се закрепват таблата е необходим одобрен и съгласуван проект от
фирмата проектант на сградата, по който ищецът да работи. Търсят съдействие от
ответника и отправят запитване дали проектът да се възлага на друга фирма.
Писмото е изпратен
на ответника на 02.08.2016 г. /л.57/
Писмо със сходно
съдържание е изпратено и на 02.09.2016 г. на ответника, с предложение за
решение на възникналия проблем – липса на одобрен проект за монтаж на електронните
табла /л.59-60/ и отново се търси съдействие и отговор дали да се възлага
проект на друга проектантска фирма.
Трето писмо с идентично съдържание на
предходното е изпратено, отново, на Община Пловдив на 26.09.2016 г. /л.63-64/ с
молба за оказване на необходимото съдействие по проектиране на металната
конструкция, към която да бъдат закрепени електронните табла.
Ответникът не оспорва, че е запознат и
е получил всички посочени писма на посочените по – горе дати.
Видно от писмо от архитекта на сградата,
в която са монтирани ел. таблата – ***. Т. А. до ръководството на ОП
„Многофункционална спортна зала“, същият на 07.10.2016 г. дава указания къде
следва да бъдат монтирани таблата /л.124/, тези указания са изпратени и на
ищеца с писмо от същата дата /л.248/
Страните не спорят, че електронните
табла са доставени по местоизпълнението ОП „Многофункционална спорта зала“, гр.
Пловдив на 26.09.2016 г., което се установява и от приложения по делото
Приемо-предавателен протокол /л.91/
Не се спори, че за изготвяне на проект
на метална конструкция, към която да се закрепят електронните табла „Азимут
Спорт“ ООД е сключил договор с проектантска фирма „Стронг - ЕП“ ООД, която чрез
***. З., е изготвила такъв проект, въз основа, на който е създадена метална
конструкция, към която са монтирани електронните табла и на която проектантска
фирма ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 1100 лева. Горното се
установява и от приложените по делото писмени доказателства – оферта за
изготвяне на проекта /л.75/, инвестиционен проект /л.76-86/, фактура и платежно
нареждане за извършване на плащане към фирмата проектант /л.87-88/, както и от
СТЕ, която дава отговор, че конструкцията, към която са закрепени ел. таблата,
находяща се в спорната зала е изпълнена съгласно проекта на ***. З..
Посочените
обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните по делото
свидетели, доведени от ищеца /протокол от о.с.з. от 02.07.2020 г. л.254/.
От разпита на
свидетеля М. Б. Б. –*** при ищеца, се установява, че работил по изготвяне на
оферта на ищеца за участие в обществена поръчка, организирана от ответника за
доставка и монтаж на електронни табла и оборудване към тях в зала „Колодрум“ –
гр. Пловдив. Свидетелят установява, че още преди сключване на договора за
обществена поръчка са започнали кореспонденция с *** на спортната зала, за да
им осигури среща със строителите на залата, за да им покажат къде минава
електрическото трасе в залата, къде има електронни кутия, за да могат да включат
таблата. Такова съдействие било указано и била проведена среща, на която
присъствали представители на ищеца, на строителната фирма. На тази среща било
уточнено къде минава трасето на кабелите в залата и къде има захранваща кутия,
към която да се включат ел. таблата. След сключване на договора и получаване на
възлагателното писмо, от Азимут инициирали среща с представители на „Колодрум“
– Пловдив, на архитектите, на която да се уточни местоположението на
електронните табла в залата. Такава среща била проведена на 01.08.2016 г., на
която присъствали представители на спортната зала и представители на ищеца,
включително и свидетеля. Не се явили никой от търсените и поканени архитекти.
Тъй като захранващите кабели, които са оставени предварително за захранване на
ел. таблата са зад два стълба, при монтаж на таблата зад тези стълбове се
губела видимостта на голяма част от седящите места в залата, присъстващите на
срещата, в това число ръководството на залата, уточнили местоположението на
таблата да бъде под диагонал в залата, в страни от колоните. На тази среща не
бил представен конструктивен проект на залата. Впоследствие ищецът получил
чертежи на залата, като на тях не били посочени местата, където да бъдат
монтирани ел. таблата. Доколкото липсвал проект за изграждане на конструкция,
на която да се монтират таблата и проектантите на залата не съдействали за
изготвяне на такъв, ищецът възложил изготвянето му на друга фирма. Свидетелят
установява, че указания за точното местоположение за монтиране на таблата
получили на 10.10.2016 г. по
електронната поща и след тези указания започнали монтажа, въз основа на конструктивен
проект на ***. З.. Така и не бил предоставен одобрен проект за конструкцията,
на която да се монтират таблата от архитекта на залата, който единствено е дал
писмени указания къде да бъде извършено това. Свидетелят установява, че дори и
таблата да са били доставени навреме не могло да бъде извършен монтажа, не само
защото не е оказано необходимото съдействие от страна на ответника, но и
доколкото в периода от началото на септември до 10.09.2016 г в залата се
провеждало европейско първенство за юноши в залата и в този период не имало
възможност да бъде извършен монтажа, защото за това се изисква празна зала,
предвид необходимата техника за монтажа, големия обем и тежест на таблата.
От разпита на
свидетеля П. Л. З. се установява, че бил ангажиран от ищеца за изготвяне на
носеща конструкция на електронни табла, за което се съгласил и изработил
проекта. Свидетелят установява, че
изготвил проекта така, че да бъде универсален, типов, който да може да се
закрепи и на друго място, а не само за конкретно посоченото, защото за
конкретно място нямал пълни данни и местоположение, доколкото липсвал
конструктивен проект. Свидетелят като специалист установява, че за да бъде
изготвен проект на конструкцията, към която да се закрепят таблата, следва да
има одобрение от архитекта – автор на проекта, за да одобри местоположението и
разположението на таблата като визия и след това главния проектант на носещата
покривна конструкция, защото монтирането на таблата внася допълнително
натоварване на конструкцията.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви,
както помежду си, така и с обсъдените по-горе писмени доказателства. Свидетелите
дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели.
От приетата по
делото Съдебно-техническа експертиза на вещо лице ***. З.Р. се установява, че
за монтажа на електронните табла е било необходимо да се изготви проект от
правоспособен ***, доколкото това е от значение за монтирането им. Също така се
установя, че от изпратения от главния конструктор на сградата на ищеца монтажен
план не е посочено местоположението на електронните табла. Местоположението на
електронните табла, при изготвяне на конструктивния проект за монтаж на таблата
от ***. З., са посочени от Азимут, а не от главния проектант на сградата.
Според вещото лице ответникът е могъл да съдейства, при монтажа на таблата с
издаване на Разрешение за строеж, което сам да си издаде.
От изслушване на
вещото лице в открито съдебно заседание същото заявява, в качеството си на
специалист – проектант, че за да бъде доставено и монтирано едно съоръжение,
възложителят следва да посочи мястото където да бъде монтирано. Вещото лице
заявява, че без да е изготвен проект за монтажа на съоръженията няма как да
започне монтажа на таблата, доколкото следва да се изчисли гредата от
конструкцията на сградата, на която ще се монтират таблата, дали може да поеме
допълнително натоварване. Вещото лице уточнява, че доколкото монтажа на таблата
представлява строеж е необходимо за изграждането му разрешение за строеж. Той е
строеж, доколкото придава допълнително натоварване на покривната конструкция и
не е отчетено в основния проект на сградата и представлява намеса в тази
конструкция. Вещото лице пояснява, че
такова разрешение за строеж следва да си издадена Община Пловдив сама на себе
си. От изслушването на вещото лице се установява, че изпълнителят няма как да
монтира таблата без конструктивен проект, какъвто е изготвил ***. З. по задание
от ищеца и на база чертеж представен от ищеца, в който последния е обозначил
мястото на монтажа на конструкцията.
Съдът кредитира
така обсъдена Съдебно-техническа експертиза като обективно и компетентно
изготвена, основана на професионалния опит и знания на вещото лице.
Тълкувайки клаузите
на договора, съдържащи предмета на същия, съдът приема, че задължение на ищеца е да достави и да
монтира таблата при наличната за това конструкция и на определено за това място
от възложителя. От експертизата на вещо лице З. и от изслушването на последния
в открито съдебно заседание се установява, че не е възможно да се пристъпи към
монтаж на електронни табла без да е посочено мястото, определено за това от
самия възложител и без проект за конструкцията за монтажа. Видно от
съдържанието на договора възлагане от страна на ответника на ищеца, последния
да извърши всички необходими дейности по проектиране на необходимата
конструкция, към която да се монтират ел. таблата, не е направено и липсва.
Съгласно
разпоредбата на чл.260, ал.1 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага
възложителя, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на
работата и да иска нужните промени в проекта. Това задължение на ищеца е
залегнало и в самия договор в чл.8, ал.2, а и като право – в чл.8, ал.1, т.2 от
договора.
Именно така е
процедирал и ищецът, като изпълнител, своевременно е предупредил ответника –
възложител, че липсва проект за конструкцията, към която да се монтират таблата
и е необходимо изготвяне на такъв от архитекта на сградата и е поискал
съдействие, за да може да изпълни задълженията си по договора.
От доказателствата
по делото се установява, че ответникът не е оказал каквото и да било съдействие
на ищеца за изготвяне на такъв проект от компетентните, правоимащи за това
специалисти – автори на проекта на сградата и съгласно задълженията на
възложителя, залегнали в чл.7, ал.2, т.2 от договора. Не е възложил изготвяне
на такъв. Още повече самият архитект на сградата е отказал изготвянето на такъв
проект, което поставя ищеца в невъзможност да изпълни задълженията си.
Ответникът не
доказа да е оказал необходимото и поискано от ищеца съдействие, с конкретни
указания къде да бъдат монтирани електронните табла, въпреки указаната му
доказателствена тежест, като се отказа от допуснатия му свидетел при режим на
призоваване, за установяване на тези обстоятелства
От момента на
първото сезиране на ответника от ищеца за необходимостта от такъв проект и
посочване на точното местоположение на
електронните табла с писмото от 02.08.2016 г., съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава спрямо ищеца, доколкото не е осигурил необходимото съдействие
на последния и не е обезпечил възможността да изпълни задълженията си по
договора за монтаж на ел. таблата. Без изготвянето на проект и посочване на
мястото на монтаж, практически е невъзможно изпълнение на задължението на ищеца
да монтира ел. таблата, както се установи от свидетелите и най-вече от вещото
лице – специалист в тази област.
Безспорно между
страните е, че посочване на мястото на монтаж на ел. таблата е направено с
писмо от 07.10.2016 г., изпратено от ответника на ищеца по електронна поща, въз
основа на писмо от архитекта на сградата.
С оглед посочено
съдът приема, че за периода от 02.08.2016 г. ответникът като кредитор по
договора е бил в забава, съгласно чл. 95, пр.2 ЗЗД, като в този период ищецът
се освобождава от последиците на собствената си забава по доставка на
електронните табла, тъй като дори и да са доставени навреме, не е имало как да
бъдат монтирани. Следва да се посочи, че срокът за изпълнение по договора за
задълженията за доставка и монтаж е неделим и е предвиден общо за двете
задължения, а не поотделно за всяко от тях.
По отношение на
задължението за монтаж съдът не приема, че ищецът е бил в забава, доколкото без
съдействието на ответника не е имало как да изпълни. Тази забава на кредитора
води до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца, поради
което на основание чл.81, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от отговорност.
Още повече
изпълнението на задължението на ищеца по договора, след сключването му е
обусловено от допълнителни действия, които не са залегнали като задължение за
него в договора, а е следвало ответникът да ги извърши. Това са не само
определяне на място на монтажа, но и откриване на проектант за изготвяне на
проект на конструкция, на която да се монтират съоръженията, възлагане на трето
лице да изработи конструкцията, което се установява от представена фактура за
изработка, доставка и монтаж на конструкция в спортна зала – Пловдив /л.245/,
което също не е предвидено при определяне на срока за изпълнение по договора за
обществена поръчка.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не
отговаря за забава, изпълнил е задълженията си в срок, като се приема, че
същият тече от 07.10.2016 г., с получаване на конкретни указания за мястото на
монтаж, поради което му се дължи в пълен размер уговореното в договора
възнаграждение.
Предвид изложеното
не са налице предпоставките на чл.13 от договора за начисляване на неустойка за
забава от страна на ответника върху стойността на договора, доколкото ищецът не
отговаря за забава в случая.
Не са налице
предпоставките за извънсъдебно прихващане на вземането на ищеца за
възнаграждение с вземане на ответника за неустойка в размер на 18 900
лева, доколкото не се касае за безспорно вземане на ответника за неустойка.
Безспорно е, че
ищецът е издал на ответника фактура за дължимото възнаграждение на стойност
170 100 лева, с 18 900 лева по –малко от уговореното в договора,
което се установява и от самата фактура /л.214/. Макар ищецът да е издал
фактура за вземане в размер на 1700 100 лева, с разлика от 18 900 лева, съдът не приема, че последният се е съгласил,
че ответника има вземане срещу него в размер на 18 900 лева за неустойка.
Видно от писмо от
Азимут до Община Пловдив от 07.10.2016 г. /л.94/, изпратено по ел. поща на
ответника на същата дата /л.95/, ищецът уведомява общината, че не считат, че са
в забава и оспорват да са налице предпоставки за ангажиране на отговорност
прямо тях за неизпълнение, респективно забавено такова.
Издаването на
горната фактура е обусловено от поставяне на условия от ответника за изплащане
на възнаграждение, което се установява от водената между страните
кореспонденция /л.102, л.103, л.106/, видно от която ответникът заявява, че
счита, че ищецът е в забава и дължи неустойка в размер на 18 900 лева,
която ще бъде приспадната от крайната сума, като ищецът се противопоставяне на
подобно вземане на ответника и извършване на прихващане.
Липсата на
безспорност на вземането на ответника за неустойка се установява и от
изпратената от ищеца покана за заплащане на остатъка от 18 900 лева
/л.107/ и издаване на фактура за този остатък /л.110/, с доказателства за
връчването им на ответника – обратни разписки /л.111 и л.112/, както и връчване
по електронен път /л.113 и л.65/.
С оглед изложеното съдът
приема, че вземането на ищеца за остатъка на възнаграждението в размер на
18 900 лева не е погасено чрез насрещно прихващане на вземане на ответника
за неустойка за забава в същия размер.
В тази връзка съдът
намира за уместно тук да разгледа процесуалните възражения за прихващане на вземания на ответника за неустойка,
направени в условията на евентуалност, своевременно в срока по чл.131 ГПК и
приети за съвместно разглеждане с Определение на съда от 21.04.2020 г.,
доколкото са свързани с вземането на ищеца за възнаграждение.
Доколкото възраженията
за прихващане са били нередовни са дадени указания за отстраняването им и след
отстраняването им, с Протоколно определение от 24.09.2020 г. /л.265/, съдът е
изменил Определението си от 21.04.2020, като е приел за съвместно разглеждане
две възражения за прихващане, направени от ответника, още в отговора на
исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, направени в условията на евентуалност, а
именно за сума от 18 900 лева, насрещно вземане на общината за неустойка
за забава и при неуважаване на това възражение се прави второ такова за сума от
18 900 лева, насрещно вземане на Общината за неустойка за неизпълнение на
договорни задължения за отстраняване на дефекти, за които възложителят е
уведомил изпълнителя и които последният не е отстранил, които свои вземания
Общината иска да се прихванат вземането на ищеца за възнаграждение в размер на
18 900 лева.
По отношение на
първото възражение за прихващане за вземане за неустойка за забава съдът е
изложил подробни съображения, че не са налице предпоставките за начисляване на
такава неустойка, доколкото ищецът не отговаря за забава., предвид което това
възражение ще се остави без уважение.
При второто
възражение за прихващане ответникът се позовава не неизпълнено от ищеца
задължение по чл.10 от договора да отстрани, в предвидения в ал.2, срок
констатиран дефект по ел. таблата и в тази връзка се претендира неустойка по
чл.13 от договора за неизпълнение на това задължение.
Съгласно чл.10,
ал.1 от договора изпълнителя гарантира качеството на доставените и монтирани
съоръжения в срок от 36 месеца, като в този срок следва да поддържа доставените
съоръжения в работоспособност и пълно функциониране, и в срок от 1 част след
уведомяване от възложителя за дефект, следва да го отстрани – ал.2.
Съдът приема, че
гаранционният срок тече от монтиране на таблата, а именно от 25.10.2016 г. и
изтича на 24.10.2019 г., съгласно чл.10, ал.1 от договора.
След указания на
съда за отстраняване на нередовности по това възражение, ответникът, с нарочна
молба /л.273/, уточнява, че са възникнали дефекти по монтираните табла в
изписването на букви по тях, които са възникнали в гаранционния срок по
договора.
От електронна
кореспонденция между ответника и ищеца /л.275- 281/ се установява, че на
20.09.2019 г., в гаранционния срок, ответникът уведомил ищеца за възникнали
дефекти по таблата, като последния изпратил представител на 01.10.2019 г.
Първоначално възникналите дефекти били отстранени за сметка на ищеца на
23.10.2019 г. /л.277/.
С писмо от
24.10.2019 г. /л.277/, отново в гаранционния срок, ответникът уведомил ищеца за
нови дефекти по таблата, които били отстранени на 13.03.2020 г. за сметка на
ищеца, видно от приемо – предавателен протокол /л.243/.
Възникналите
дефекти се установяват и от приетата по делото Съдебно-техническа експертиза
/л.360/
От така обсъдените
доказателства се установява, че ищецът не е отстранил дефектите, констатирани
от ответника по монтираните от ищеца табла, в предвидените в договора срокове.
Съдът приема,
обаче, че доколкото гаранционната отговорност не е същинско задължение по
договора за поръчка, а касае отговорност на изпълнителя да отстрани за негова
сметка възникнали дефекти по монтираните съоръжения, за неизпълнение на това
задължение не е приложима клаузата по чл.13 от договора - неустойка за
неизпълнение, която съдът тълкувай съдържанието, приема, че касае единствено
насрещните същински задължения на страните по договора за изработка. Това е
така, доколкото в чл. 13 от договора като база за определяне на неустойката се
взема предвид стойността на неизпълненото задължение, като такава стойност имат
само същинските задължения на страните по договора – за изпълнителя - доставката и монтажа на съоръженията, а на
възложителя – заплащането на възнаграждение.
Ответникът може да
претендира обезщетение за вреди, ако такива действително са настъпили, поради
късното отстраняване на дефектите, но такива вреди не се твърдят и не се
установяват.
С оглед изложеното
съдът намира, че и това възражение е неоснователно и като такова ще се остави
без уважение.
По претенцията на ищеца за обезщетение за забава:
В чл. 5, ал.1, т.2 от договора е предвидено,
че възнаграждението по договора следва
да се заплати в срок до 30 календарни дни от датата на представяне от
изпълнителя на фактура – оригинал за окончателно плащане, придружена с
приемо-предавателен протокол за окончателното приемане на изпълнението.
Такава фактура за
цялото възнаграждение по договора в размер на 189 000 лева е издадена от
ищеца на 25.10.2016 г., изпратена на същата дата на ответника /л.100 и л.101/.
От същата дата е изготвен и подписан приемо-предавателен протокол от страните
за приемане на изпълнението по договора. Предвид изложеното съдът приема, че са
настъпили предпоставките на чл.5, ал.1, т.2 от договора и ответникът дължи
плащане до 25.11.2016 г. Доколкото до този срок ответникът не е заплатил сума в
размер на 18 900 лева, дължим остатък от възнаграждението по договора за
тази сума, последният изпада в забава от датата следваща падежа на
задължението, а именно от 26.11.2016 г. до датата на исковата молба –
13.10.2019 г.
Изчислено служебно
от съда по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими специално знания и с
помощта на онлайн калкулатор на НАП, обезщетението за забава върху главница в
размер на 18 900 лева за периода 26.11.2016 г. до 13.10.2019 г., възлиза в
размер на 5523.44 лева. За този период ищецът претендира обезщетение за забава
в размер на 5 491.50 лева и с
оглед диспозитивното начало до тази сума ще се уважи искът.
Като законна
последица от уважаване на иска за сумата от 18 900 лева, върху нея ще се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.10.2019 г. до окончателното плащане, за която е направено искане още в
исковата молба.
По претенцията по чл.96, ал.2, вр. с чл.82 ЗЗД
От обсъдените
по-горе доказателства се установи, че за да изпълни задължението си по договора
да монтира електронните табла, ищецът е възложил на фирма „Стронг ЕП“ ЕООД
изготвянето на проект за конструкцията, за която да се монтират електронните
табла, за което е заплатил сума в размер на 1100 лева. Изпълнението на такъв проект е било задължително и
необходимо, за да се монтират съоръженията, без което последното е невъзможно.
Ответникът не е съдействал за изготвянето на този проект, не е осигурил място и
възможност за монтажа на ел. таблата, в резултат на което свое неизпълнение
ищецът е направил разноски за изготвянето на такъв проект, които разноски
представляват вреда за ищеца, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на ответника.
С оглед изложеното
и този иск се явява доказан по основание и размер.
Ответникът е
направил своевременно, в срока по чл.131 ГПК,
възражение за изтекла погасителна
давност за всички вземания, предмет на делото. Вземането за възнаграждение
по договора за изработка се погасява с 5-годишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД,
доколкото не са предвидени изключенията по чл.111 ЗЗД. Давността започва да
тече от изискуемостта на задължението. В случая изискуемостта на задължението в
размер на 18 900 лева е настъпило на 25.11.2016 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.10.2019 г. не е изтекла 5-годишна погасителна
давност.
По отношение на
вземането в размер на 1100 лева – разход, поради за забава на кредитор,
доколкото по своята същност тази претенция представлява обезщетение за вреди от
неизпълнен договор, като разпоредбата на чл.96, ал.2 ЗЗД се тълкува във връзка
чл.82 ЗЗД, съдът приема, че по отношение на това вземане е приложима кратката
тригодишна давност, съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД. Изискуемостта на това вземане
съдът приема, че настъпва с извършването на разхода, оттогава подлежи на
обезвреда от неизправния кредитор. В случая видно от платежно нареждане за
плащане на сумата 1100 лева на „Стронг - ЕП“ ЕООД плащането на сумата е направено
на 30.09.2016 г. /л.88/, от когато съдът счита, че вземането е изискуемо. Погасителната
давност за това вземане изтича на 30.09.2019 г., включително, като към датата
на подаване на исковата молба - 14.10.2019 г. тя е изтекла.
Поради което искът
за това вземане ще се отхвърли като погасено по давност.
Вземането за
обезщетение за забава също се погасява с кратка тригодишна давност, съгласно
чл.111, б „а“ ЗЗД. В случая се претендира обезщетение за забава за периода
26.11.2016 г. до 13.10.2019 г., като за този период до датата на подаване на
исковата молба – 14.10.2019 г. не е изтекла погасителната давност за
обезщетението за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока и доказа следите
разноски: 1781.66 лева – платена държавна такса /л.117/, 180 лева – депозит СТЕ
/л.289, 70 лева – допълнителен депозит за СТЕ /л.348/ и 2500 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие
/л.410/. Общо разноски направени от ищеца са в размер на 4531.66 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.4 и т.2, вр.
с чл.2, ал.5, минималния размер на адвокатското възнаграждение на ищеца е
1561.75 лева. По делото са проведени шест съдебни заседание след второто за
всяко едно о които на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 100 лева или
общо 600 лева. При което възнаграждението за адвоката в случая е 2161.75 лева.
съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на ищеца е
малко над минимума и не е прекомерно. Делото се характеризира с не малка правна
и фактическа сложност, направени са множество възражения, събирани са множество
доказателства, Адвоката на ищеца е имал активно процесуално възнаграждение,
поради което и платеното му възнаграждение не е прекомерно. Възражението на
ответника ще се остави без уважение, а на ищеца ще се присъди сума в общ размер
на 4336.11 лева за разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите.
Ответникът доказа следните разноски – 180 лева –
депозит за СТЕ и 80 лева – депозит за СОЕ.
Ответникът
се е представлявал в производството от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 300 лева, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Общо разноски за ответника в размер на 560 лева, от които съразмерно
с отхвърлената част от претенцията ще се присъдят 24.16 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Азимут спорт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ № 41А, ап.7 сумата в размер на 18 900 лева, представляващо незаплатен остатък от
възнаграждение по договор № 16 ДГ628/15.07.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2019
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5 491.50 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 26.11.2016 г. до 13.10.2019
г., както и да заплати сума в размер на 4336.11 лева разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 1100 лева –
направени от ищеца необходими
разноски по изпълнение на договор №
16 ДГ628/15.07.2016 г., вследствие на забавата на ответника, без които ищцовото
дружество не е могло да изпълни договора,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, предявените в
условията на евентуалност, от Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 срещу
„Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41А, ап.7 възражения за прихващане на сума от 18 900 лева, насрещно вземане на Община
Пловдив срещу „Азимут спорт“ ООД за неустойка за забава по чл.13 от договор № 16
ДГ628/15.07.2016 г., евентуално на
сума от 18 900 лева, насрещно вземане на Община Пловдив срещу „Азимут спорт“
ООД по чл.13, вр. с чл.10 от договор
№ 16 ДГ628/15.07.2016 г.,
за неустойка за неизпълнение на договорни задължения за отстраняване на
дефекти, за които ответникът е уведомил ищеца и които последният не е
отстранил, с които свои вземания Община Пловдив иска да се прихване вземането
на „Азимут спорт“ ООД за
възнаграждение по същия договор в размер на 18 900 лева.
ОСЪЖДА „Азимут спорт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги
и Христо Георгиеви“ № 41А, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1 сумата в размер на 24.16
лева – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ