№ 344
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20223200500742 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по
жалба на Гаранционен фонд, гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт
К.Я., срещу постановление от 17.10.2022г. по изп.д.№2022***0400780 на
ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ и район на действие ДОС в частта, в която
съдебният изпълнител е присъдил на взискателите В. С. Д., ЕГН **********,
С. И. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на общо 720 лева и е отхвърлил възражението на
длъжника Гаранционен фонд за намаляване на платеното от взискателите
адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на становище, че
възнаграждение в размер на 720 лева е несъответно на фактическата и правна
сложност на спора, както и на реално извършените от адвоката на
взискателите действия за защита на интересите им.
Жалба с вх.№12163/21.10.2022 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК,
срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е
процесуално допустима.
Взискателите изразяват становище за неоснователност на жалбата.
1
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Н.Ж. рег.№*** на КЧСИ излага
становище за допустимост и неоснователност на подадената жалба. Излага
се, че представените договори за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА са достатъчно основание за начисляване и събиране на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на взискателите, а предявеният размер от
720 лева бил съразмерен на фактическата и правна сложност на делото и
нямало основание за намаляването му по възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
на длъжника.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнително дело №2022***0400780 на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ и
район на действие ДОС е с взискатели В. С. Д., ЕГН **********, С. И. А.,
ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и длъжник Гаранционен фонд,
като има за предмет събирането на суми по изпълнителен лист от
07.10.2022г., издаден въз основа на решение №260030/15.07.2022г. по т.д.
№236/2019г. на ДОС.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от
взискателите, чрез адвокат от упълномощено адвокатско дружество, но без
приложено преупълномощаване по чл.71 ал.1 изр.първо от ЗА. С молбата е
поискано съдебният изпълнител да събере освен вземанията по
изпълнителния лист, какти и сумите за адвокатски хонорар и разноски по
делото.
С молбата за образуване на изпълнителното производство са представени и
два договора за правна защита и съдействие. Единият договор за правна
защита и съдействие е сключен между взискателя В. С. Д. и упълномощеното
адвокатско дружество, в който е отбелязано договорено адвокатско
възнаграждение, съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 200 лева без
ДДС, определен, съобразно чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 240 лева с ДДС.
Другият договор за правна защита и съдействие е сключен между
взискателите С. И. А. и А. М. А. и упълномощеното адвокатско дружество, в
който е отбелязано договорено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400 лева без ДДС, определен, съобразно чл.38, ал.2
от ЗА в размер на 480 лева с ДДС. Следователно за взискателите -
материално затруднени лица, оказаната адвокатска помощ по изпълнителното
дело, е безплатна.
2
Безплатната адвокатска помощ, в която и да било от хипотезите на чл.38,
ал.1 от ЗА, изключва адвокатът и клиентът да договарят размер на адвокатско
възнаграждение. Ако такъв все пак е уговорен, то това е ирелевантно.
Съобразно чл.38, ал.2 от ЗА, предоставилият безплатна помощ адвокат, има
право на възнаграждение. В тези случаи възнаграждението за адвоката се
определя от съда, като съдът не действа служебно, а следва да бъде сезиран с
такова искане. При наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки
за това /оказана безплатна адвокатска помощ и осъждане на насрещната
страна за разноски/ съдът определя за адвоката възнаграждение в размер по
критериите, въведени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати на
адвоката. Идентично е положението при оказана безплатна адвокатска помощ
на взискател в изпълнителното производство. Ако е поискано от съдебния
изпълнител, той определя възнаграждение за адвоката, оказал безплатно
помощ на взискателя, при прилагане на правилата на Наредбата по чл.36, ал.2
от ЗА. Възнаграждението се определя в полза на адвоката и се събира от
длъжника, а не като разноски на взискателя, каквито разноски за адвокат той
не е сторил.
Намалено поради прекомерност може да бъде само заплатено от страна по
делото адвокатско възнаграждение, но не и възнаграждение, определено от
съда или съдебния изпълнител по чл.38, ал.2 от ЗА, а възражение на
осъдената за разноски страна за прекомерност на определено по чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждение е недопустимо. При това следва извода, че
възнаграждението за безплатна адвокатска защита е извън приложното поле
на чл.78, ал.5 от ГПК.
В случая, в производството по изпълнително дело №2022***0400780, с
обжалваното постановление от 17.10.2022г., съдебният изпълнител е приел,
че са налице условията по чл.38, ал.2 от ЗА за определяне на възнаграждение
за оказана на взискателя безплатна адвокатска защита и възражението на
длъжника за прекомерност на размера от 720 лева е неоснователно. По тези
съображения с постановлението в обжалваните му части съдебният
изпълнител е присъдил адвокатско възнаграждение от общо 720 лева на
взискателите и е отхвърлил възражението на длъжника за намаляване на
платения от взискателя адвокатски хонорар.
В обжалваната част постановлението е неправилно и следва да бъде
3
отменено.
Първо съдебният изпълнител е постановил определяне по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита на
взискателите, а след това се е произнесъл по възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК срещу адвокатско възнаграждение, платено от взискателя. С оглед
гореизложеното, двете произнасяния са взаимно изключващи се.
В случая по изпълнителното дело няма искане съдебният изпълнител да
определи възнаграждение за адвоката, предоставил безплатна помощ на
взискателите. Искането в молбата, по която е образувано производството, е
съдебният изпълнител да събере от длъжника освен вземанията на
взискателите по изпълнителния лист и адвокатския хонорар и разноските по
делото. Това искане не представлява такова съдебният изпълнител да
определи и събере от длъжника възнаграждение за адвоката, оказал безплатна
защита на взискателя. При липсата на такова искане съдебният изпълнител
няма основание да определя адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
защита на взискателите. Не на последно място следва да се посочи, че
възнаграждението за безплатна адвокатска защита следва да се определи, при
наличието на основанията за това, в полза на адвоката, а не на взискателя.
С оглед гореизложеното следва извода, че постановлението от 17.10.2022г.
по изп.д.№2022***0400780 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС в
обжалваните части е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя, следва
да се присъдят сторените разноски за настоящото производство – заплатената
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., определено съобразно чл.25а, ал.2 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 17.10.2022г. по изпълнително дело
№2022***0400780 на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ и район на действие ДОС в
частите, в които съдебният изпълнител е присъдил на взискателите В. С. Д.,
ЕГН **********, С. И. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на общо 720 лева и е отхвърлил
възражението на длъжника Гаранционен фонд за намаляване на платеното от
4
взискателите адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, гр.Д., С. И. А., ЕГН ********** от
гр.Д. и А. М. А., ЕГН ********** от гр.Д. да заплатят на Гаранционен фонд -
гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2, сумата 25 лева - платената държавна такса
за жалбата и сумата 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.1, пр.2-ро
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5