№ 64
гр. София, 02.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110155228 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. И., чрез адв. Д. М., с която
срещу „И. са предявени иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 4449495/06.04.2022
г., сключен с ответника, и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 16,67 лева – представляваща платена без основание по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че с ответника бил сключен договор за паричен заем № 4449495
от 06.04.2022г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в размер
от 500 лева. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне
на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица,
които да отговарят на условията в договора. В изпълнение на чл. 4 от договора, на
06.04.2022г. ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция № 4449495 с
„Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последното поело задължение да
обезпечи пред „И. задълженията на ищеца по договора за заем, като се задължило за
задълженията на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем №
4449495/06.04.2022г., а ищецът се задължил да заплати на дружеството гарант сума в
размер на 253,64 лева, разсрочена за плащане, заедно с месечната вноска по договора
за кредит. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи на
„Файненшъл България“ ЕООД, а ответникът бил овластен да получава паричните суми
за възнаграждението, след което да ги предава на поръчителя. Счита, че договорът за
заем е нищожен поради наличието на неравноправна клауза, задължаваща
кредитополучателя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано
високо възнаграждение за поръчителство, както и поради заобикаляне на закона, като
поддържа, че в договора за кредит е посочен по - нисък от действителния ГПР, което
било с оглед заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че към договора
за потребителски кредит била налице застрахователна полица, съдържанието на която
било с шрифт, по-малък от 12, разходите по същата следвало да се включат в ГПР, тъй
като била заплатена сума в размер на 30 лева. Заявява доказателствени искания за
приемане на представените с исковата молба доказателства, за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
1
информация относно всички сключени между страните договори и движенията по тях
и за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не било представено пълномощно за
представителната власт на процесуалния представител на ищеца, нито договор за
правна помощ. Намира, че исковете са недопустими, тъй като между ищеца и трето
лице било образувано гр.д. № 67621/2022 г. по описа на Софийски районен съд, а
настоящият ответник бил привлечен като трето лице-помагач на страната на
настоящия ищец, чийто иск бил уважен, съответно не бил налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, които биха се явили обратни такива в
горепосоченото производство. По съществото на спора, твърди, че договорът за
паричен заем е действителен, a сумата в размер 516,67 лева, била получена от
ответното дружество на валидно правно основание, тъй като ответникът предоставил
на ищеца сума в размер на 500 лева, а общо дължимата заемна сума възлизала на
542,36 лева, от които 42,36 лева – възнаградителна лихва. Тъй като ищецът погасил
предсрочно задълженията си, лихвата била редуцирана до размер от 16,67 лева.
Оспорва се в договора за заем да се съдържа уговорка, задължаваща потребителя, при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение
за поръчителство. Излага доводи относно допустимостта на изискването за
предоставяне на обезпечение, както и във връзка с това, че ищецът е могъл да прецени
дали и какво обезпечение да предостави. Поддържа, че клаузата за обезпечение е
уговорена индивидуално. Счита, че дори и клаузата в чл. 4 от договора да е
недействителна, това не води до недействителност на целия договор. Твърди се, че
процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на
сключване на договора, както и че за заемодателя не съществува задължение да
преизчислява ГПР, в случай на промяна на условията по договора. Сочи се, че
надвишаването на ГПР над максималния законоустановен размер, също не води до
недействителност на целия договор. Оспорва се възнаграждението за поръчителство
да е разход, който следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за
поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Отделно от това,
възнаграждението по договор за поръчителство не било безусловно дължимо към
момента на сключване на договора за кредит, а дали гаранцията ще бъде активирана,
било в зависимост от действията на заемателя. Поради неизвестността на този разход,
същият не следвало да се включва в годишния процент на разходите. Допълва се, че
заемополучателят би могъл да избира между три алтернативни начина за
обезпечаване, като в зависимост от възнаграждението, което би се дължало за всеки
един от тези способи за обезпечаване, ГПР би могъл да се формира в много високи
размери, с други думи годишният процент разходи да се формира по волята на
заемополучателя. Заявява, че искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
за сочените обстоятелства е неотносимо към процесния спор, както и че ищецът би
могъл да се снабди с посочената информация. По отношение искането за допускане на
ССчЕ, намира, че по въпросите каква сума е заплатена, както и какъв е размерът на
заплатената лихва, ответникът би могъл да представи справка; счита, че поставеният
от ищеца въпрос 2 /относно размера на общата заплатена от ищеца сума/ не е относим,
тъй като сумите, платени от ищеца по договора за поръчителство са му възстановени;
намира, че въпросът относно договора за застраховка, също е неотносим. Моли се за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски, въвежда възражение за прекомерност.
По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба:
Не могат да бъдат споделени оплакванията на ответника за нередовност на
исковата молба.
2
Относно възражението за липса на представителна власт – ответникът не е
легитимиран да го въвежда, доколкото това право принадлежи само на /евентуално
мнимо/ представляваната страна. Все пак, в случая представеното пълномощно е
надлежно, тъй като съдържа изявление за упълномощаване на процесуалния
представител на ищеца, а договор за правна помощ не е необходим за валидността на
извършените процесуални действия от страна на представителя. По другото
възражение, дали ищецът е могъл да предяви обратни искове в предходно
производство, в което настоящият ответник е бил конституиран в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца /настоящ ищец/ или претенциите са
заявени в друго производство, както е в настоящия случай, е въпрос, който зависи от
преценката на ищеца. Поради изложеното, предявените искове са допустими.
По разпределението на доказателствена тежест:
По исковете по чл. 26 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен
на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни
норми на закона, в т. ч. и че има неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били
спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на ищеца при сключването на
договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние
последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както
и че процесната клауза е индивидуално уговорена.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатената му от ищеца по процесния договор сума.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
500 лева, която последният се е задължил да му върне, както и че на ответника е
платена сумата от 516,67 лева, включваща задължение за лихва.
Следва да се приемат представените от ищеца документи, като писмени
доказателства по делото, с изключение на експертизата, приета по друго дело.
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да
се остави без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация.
Произнасянето на съда по искането за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че не е необходимо, с оглед отделените за безспорни
обстоятелства.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата
молба документи, без приложената експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 195 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025
г. от 10:20 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4