РЕШЕНИЕ
№260774/26.10.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и седми септември Година две хиляди двадесет
и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4487 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Н.–
ЕГН ********** против Наказателно Постановление
№ 18-0851-000971 / 23.05.2018г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Добрич, с което
му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 2 000лв. и „Лишаване то право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
По повод на тази жалба, съгласно
Определение № 105/17.09.2019г. на ВКС, трето наказателно отделение, е било
образувано НАХД № 4232/20219г. по описа на ВРС.Постановеното по него решение ,
след обжалване, е било отменено , а делото върнато за ново разглеждане със
съответните указания.
С жалбата , приложена в кориците на НАХД №
1508/2018г. на РС-Добрич, са изложени съображения за нейната допустимост,
доколкото постановлението не било връчено на въз.Н., както и възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, състоящи се в описване
на три отделни изпълнителни деяния и налагане на само едно наказание. Оспорва се и фактическата обстановка, като
въз.Н. сочи, че не е отказвал да бъде тестван с техническо средство за употреба
на алкохол или да даде кръвна проба за изследване.Поради това и се иска отмяна
на наказателното постановление .
се иска
отмяна на постановлението като неправилно и несправедливо, като въз.
В съдебно заседание въз.Н. редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. П. излага
становище, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, че в съставения против въз.Н. акт е записан час, в
който той отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, който час предхожда
часът, в който му е бил връчен талона за медицинско изследване, че нарушението
в постановлението е описано неясно и противоречиво, с което е било нарушено
правото на защита на въззивника. Поради тези и други съображения адв.П. пледира
постановлението да бъде отменено, като прави искане за присъждане и на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована не се явява представител и не е ангажирано становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.05.2018г. около 05,05ч. въз.Н. управлявал собствения си л.а. „ БМВ“ с рег. № СВ 61 96 ММ, като се движел по пътя от кк“Албена“
към виилна зона „Фиш фиш“.На
около 1 км. след кръговото кръстовище на изхода от кк
„Албена“ в посока гр.Балчик, той катастрофирал. След настъпилото пътно-транспортно
произшествие въз.Н. бил транспортиран от медицински екип до ЦСМП при МБАЛ –
гр.Добрич, с рана в челната област на
главата, болки в шийния отдел на гръбнака, тръпнене
по лявата ръка и с болка в лявата глезенна става
Информация за настъпилото ПТП била
подадена до съответните полицейски органи.Тъй като въз.Н. бил отведен в
болницата , пристигналите на място полицаи от РУ- Балчик, не успели да го изпробват
за употреба на алкохол.За това в болничното заведение били изпратени служители
на РУ-Добрич- св.М.К. и св.В.Г.. Св.В.Г. установил, че въз.Н. се намира в
кабинет на ЦСМП-Добрич и поискал да го изпробва с техническо средство за
употреба на алкохол.Въззивникът отказал. Той
първоначално отказал и да му бъдат извършени всякакви манипулации – зашиване на
контузната рана на главата, поставяне на абукат и вземане на кръв, извършване на назначените
изследвания от неврохирурга, което било
обективирано в лист за преглед на пациент в спешно отделение № 9375 и
удостоверено с подписа на св.К.. Св.Г. издал
талон за изследване, в който посочил, че въз.Н. ***. В талона бил вписан
отказ на въззивника да го получи, което било удостоверено с подписа на св.К..Било
вписано, че талонът е връчен в 06,40ч. Бил изготвен и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози от дежурния лекар . В него било вписано
обективното състояние на въз.Н., обстоятелството, че отказва да даде кръв и да
подпише протокола, което пък било удостоверено с подписа на друг лекар и на св.К..
Св.К. съставил против въз.Н. акт за
установяване на нарушение, в който посочил, че „ на 01.05.2018г. около 05.05ч.,
в качеството си на водач на собственият си л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 61 96 МС, с
което е участвал в ПТП по път от кк „Албена“ към
вилна зона „Фиш фиш“, на около 1 км. след кръстовище
с кръгово движение на изхода от кк „Албена“ в посока
гр.Балчик, отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест дрегер“
7510 .Издаден е талон за медицинско изследване с № 0003148.В ЦСМП-Добрич
отказва да даде кръвна проба за анализ с протокол за медицинско изследване №
775.Отказа от изпробване с техническо средство е около 06,30ч. на
01.05.2018г.“. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от
ЗДП.При личното предявяване на акта въз.Н. вписал като възражение, че не е
отказвал да даде проба с алкотест – дрегер, а да даде кръвна проба, като бил дал подробни
обяснения.
В последствие въз.Н. дал кръв за определяне на кръвна група, като
дадената проба била изследвана. Той бил настанен в отделение по неврохирургия с
окончателна диагноза контузия на главата и тялото, разкъсно
–контузна рана в челна област, фрактура луксация С6-С7, травматична радикулопатия,
и изписан на 08.05.2018г.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 18-0851-000971/ 23.05.2018г. , с което
административно-наказващият орган е изцяло възприел описаните в него
фактическите констатации , както и
правната квалификация на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на
същото законово основание на въз.
Н. била наложена „Глоба” в размер
на 2 000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство
бяха разпитани св. М.К. -актосъставител
и св.В.Г.- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта. И двамата свидетели посочиха, че
въз.Н. първоначално се е намирал в
кабинет в спешния център на МБАЛ Добрич,
като е бил контактен.Св.К. посочи, че въззивникът е
отказал както да бъде изпробван с техническо средство, така и да даде кръвна
проба, като по това време вече е бил настанен в отделението в болницата поради
нараняванията си, където му е бил предявен и акта.Св.К. посочи още, че отказът
да бъде изпробван с техническо средство е бил направен в 06,30ч.Св.Г. от своя
страна пък заяви, че отказът да бъде изпробван с техническо средство, както и
отказа да даде кръвна проба са били направени от въз.Н. ***, в присъствието на
лекарите.
По искане на процесуалният представител на въззивника, съдът изиска и
приобщи към доказателствата по делото цялата медицинска документация, свързана
с постъпването , лечението и изписването на въз.Н. от болничното заведение,
която кредитира .
Съгласно указанията, дадени в Решение № 1587/29.10.2020г. на
Административен съд-Варна, съдът назначи съдебно- медицинска експертиза, чието
заключение, поддържано от вещото лице съдът кредитира изцяло.От него се
установи, че при въз.Н. не са били установени увреждания, които да са
възпрепятствали вземането на проба кръв или увреждания, които да са
възпрепятствали извършването на проверка за наличие на етилов алкохол с
техническо средство „Алкотест дрегер“
.Вещото лице изрично е посочило, че първоначално въз.Н. е отказал извършването
на всякакви манипулации, както и вземането на кръв, като в последствие е била
взета проба кръв, което се позитивира от приложените параклинични изследвания. В изпълнение на указанията,
дадени в същото съдебно решение, съдът назначи и съдебно-психиатрична
експертиза , чието заключение също кредитира.Вещото лице е установило, че въз.Н.
е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.В хода на съдебното следствие д-р Б. пояснява, че той е
бил в състояние на шок, доколкото участието в пътно-транспортното произшествие
е стресова ситуация, но доколкото в цялата медицинска документация е посочено,
че е бил в съзнание, адекватен и контактен, то не може да се приеме, че не е
разбирал какво се случва с него и че не е можел да ръководи постъпките си.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства- изисканата медицинска документация, заключенията на назначените
и изготвени експертизи, копия от ежедневна ведомост , справка и др., както и
писмените доказателства, приобщени при предходното разглеждане на делото, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна поради
следните съображения :
Наказателното постановление № 18-0851-000971/
23.05.2018г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР- Добрич, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок . Актът
също е съставен от компетентно лице,
доколкото св.М.К. е мл. автоконтрольор към ОД-МВР-Добрич.Обстоятелството, че
същия , видно от представената ежедневна ведомост, е бил вписан като част от
АП-242,и времето за изпълнение на задълженията му е било от 06,40ч. до 19,20ч.,
не води до извод, че същият не е бил компетентен да състави акта за
установяване на нарушение.В показанията си този свидетел сочи, че след явяването
си на работа, е бил изпратен в болничното заведение и след като е съставил акта
в качеството си на мл.автоконтрольор към ОД на МВР-Добрич, то същия е бил
компетентен да стори това на основание чл.189 ал.1 от ЗДП.Поради това
възраженията в тази насока са неоснователни. В наказателното постановление е
посочена нарушената материално-правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
И в акта, и в постановлението
нарушението е описано по начин, който води до объркване кога и къде точно е извършено то-
дали около 05,05ч. в района на Община-Балчик или около 06,30ч. в ЦСМП-Добрич.
Това е довело и до първоначалното прекратяване на делото пред РС-Добрич и
изпращането му в РС- Балчик, а в последствие отново в РС-Добрич, където съдиите
са си направили отвод от разглеждането му. Това неясно описание на фактите и
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, води и до неяснота в какво точно се състои
то. От всички доказателства по делото- показанията на св.К. и св.Г. ,
приложените по преписката докладни записки, талон за кръвна проба и протокол за
медицинско изследване, се установява, че
въз. Н. като водач на МПС е допуснал
настъпването на ПТП на територията на Община-Балчик, като с оглед състоянието
му на място не е бил изпробван за употреба на алкохол, а е бил отведен в
ЦСМП-Добрич. В този смисъл, към него момент и на територията на община Балчик, нарушение
на чл.174 ал.3 от ЗДП не би могло да бъде извършено. Следващият безспорен факт
е, че той, докато е бил в медицински кабинет в ЦСМП-Добрич за установяване на състоянието
му, е отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство. В тази връзка съдът намира за нужно
да отбележи, че съгласно назначените и изготвени в хода на съдебното следствие
експертизи, въз.Н. не е бил в такова здравословно състояние, което да не е
позволявало да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, и е
бил в състояние на шок, което пък не му е пречело да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следващият безспорен
факт е, че на въз.Н. е бил издаден талон за кръвна проба, чиито предписания той
не е изпълнил, както и че в последствие е бил настанен на лечение в
МБАЛ-Добрич. От приложеният по преписката талон за изследване е видно, че той е
бил счетен за връчен на въз.Н. на 01.05.2018г. в 06,40ч., като е документиран
отказ на въззивника да го подпише и св.К.
е бил вписан като свидетел на това. В акта и постановлението обаче е посочено,
че въз.Н. в 06,30ч. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, като не става ясно кога е отказал да даде кръвна проба.
Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП предвижда санкция за водач на МПС, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или
не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване.Т.е. за да е осъществено нарушението от
обективна страна следва водача да е отказал да бъде проверен с техническо
средство и да не е дал кръв за изследване. В случая такъв отказ и от проба с
техническо средство, и от даване на кръв за изследване, е налице.В акта и
постановлението обаче е описан само отказа за проба с техническо средство,
посочен като реализиран в 06,30ч.,
докато в талона за кръвна проба е посочен час на връчване 06,40ч. В този смисъл
от обективна страна, нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, което е било вменено във вина на въз.Н., не е било
довършено в 06,30ч.Отделен е въпроса по какъв начин св.К. е успял да бъде
свидетел на отказа на въззивника да даде кръвна проба в 06,40ч., след като
същия в докладна записка от същата дата, изрично е посочил, че около 06,55ч. е
оказал съдействие на колегата си в ЦСМП.
На следващо място остава неясно и защо след като въз.Н. е бил настанен в болничното заведение на
същата дата , не е била приложена нормата на чл.4 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, която предвижда, че при невъзможност да
се извърши проверка с техническо средство на място, от водачите на МПС,
участници в ПТП, се вземат проби от медицински специалист в лечебното
заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са
настанени за лечение. В този случай на основание чл.4 ал.3 от Наредбата, контролния орган незабавно предприема мерки
за установяване на участниците в ПТП-то транспортирани за оказване на
медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях
да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване.
В случая въз. Н. е бил настанен на лечение в МБАЛ -Добрич и е била налице обективна , реална и
законова възможност от същия да бъде взета кръвна проба за изследване за
наличие на алкохол в кръвта, доколкото в
чл.11 от Наредбата изрично е посочено, че вземането на проби за химическо
лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните
лечебни заведения за болнична помощ, в ЦСМП, както и в лечебните заведения, в
които лицата са били транспортирани за оказване на медицинска помощ или са
настанени за лечение. В крайна сметка, въз.Н. е дал кръвна проба за определяне
на кръвно-групова принадлежност, а тази проба е била изследвана и резултатите
от нея, които са в обем, надвишаващ определяне на кръвната му група, са приложени
към медицинската документация / л.93 от делото/.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С оглед на това атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на адв. Г.П.
да се присъди адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор
за правна защита и съдействие от 21.02.2021г., в който е посочено, че адв. П. ще
окаже правна помощ и
съдействие на основание чл.5 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Тази норма кореспондира с разпоредбата
на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, според
която е дадена възможност на адвокат да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък. Съгласно ал.2 в този случай,
ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от този,
предвиден в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради изложеното до тук и като съобрази
посоченото в чл.18 ал.2 вр.чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че на адв.П.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 370лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление № 18-0851-000971 /
23.05.2018г. на Началника на група в сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Добрич, с което на Г.С.Н. е
наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване то право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца на основание
чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Добрич да заплати на адв.
Г. П.П.
370лв.
/ триста и седемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: