РЕШЕНИЕ
№ 16102
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от П. Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110146695 по описа за 2023 година
П. В. П. е предявил, срещу ЮЛ обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2824.55 лв. частично от 10001 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано
на 13.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на настъпване на произшествието – 13.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8527.92 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
реализирано на 13.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на настъпване на произшествието – 13.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 13.04.2023 г., в гр. София, на кръстовището на
/административен адрес/ и /административен адрес/ било реализирано ПТП
между водача мотоциклет марка *********, модел **********, рег. ******* и
лек автомобил марка *******, модел *****, рег. *******. ПТП- то било
реализирано, тъй като водачът на МПС марка *******, модел *****, рег. №
******* с посока на движение от /административен адрес/ към
/административен адрес/ отнема предимството на ищеца. В следствие на
удара, ищецът получава контузия на лявата раменна става, охлузвания в
1
лявата хълбочна област, разкъсно-контузни рани, травматични отоци и
охлузвания по двете подбедрици, контузия на лявата глезенна става, контузия
на долната част на лявата подбедрица и цялото ляво ходило. Били претърпени
и имуществени вреди от ищеца по отношение на мотоциклета и по
предпазната екипировка, а именно увредени радиатор, спойлер (COWL SET,
RR (WL)), спойлер (COWL SET, L. MIDDLE), спойлер (SET ILLUST TYPE1),
маркуч, педал за скорости, педал, стойка, педал за задна спирачка, лост на
съединител, яке „RST“, каска „HJC“, ръкавици. За произшествието бил
съставен протокол за ПТП. Твърди, че МПС марка *******, модел *****, рег.
№ *********имало валидно сключена гражданска застраховка гражданска
отговорност при ответника. Към ответника бил предявена претенция за
изплащане на имуществени и имуществени вреди, като било получено
обезщетение в размер на 1000 лв. за неимуществени вреди. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, като на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличава размера на
предявената претенция претендира разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск. Не се оспорва се механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на противоправно поведение и вина на
водача на марка *******, модел *****, рег. № ***********. Не се оспорва и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ отношение на марка *******, модел *****, рег. №
***********, както и получаване на покана от ищеца на 17.05.2023 г. Посочва,
че заплатеното обезщетение в размер на 1000 лв. било за претърпените
неимуществени вреди. Оспорва се размера на претенциите за неимуществени
и имуществени вреди както и началната дата на претендираната лихва.
Посочва се, че в случая била налице тотална щета по отношение на
мотоциклета на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
С определение постановено на 13.05.2023 г. в открито съдебно заседание
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато увеличаване на размера на
предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на реализирано на 13.04.2023 г.
застрахователно събитие – ПТП, като същият да се счита предявен за сумата
от 8527.92 лв., ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на
произшествието – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
застрахователя на причинителя на вредите. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
2
застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно -
обезпечителна. Правният интерес от предявяването на иска на увредения ще е
обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на
обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и
от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният
интерес се презюмира.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и водачът на МПС марка *******, модел *****, рег. №
***********, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 920 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 206 от 13.04.2023 г., в който е посочено, че на 13.04.2023 г. в 18.00 часа на
кръстовището на /административен адрес/ и /административен адрес/ между
МПС с рег. № *********, марка *******, модел *****, управлявано от С.Й., и
мотоциклет с рег. № *************, марка *********, модел ********,
управляван от П. П. е настъпило ПТП. В протокола е посочено, че процесното
ПТП било реализирано, тъй като МПС с рег. № ********* се движило по
/административен адрес/ с посока от /административен адрес/ към ул. „Букет“,
като на кръстовището на /административен адрес/ не пропуска и реализира
ПТП с насрещно движещият се мотоциклет с рег. № **********, управляван
от П. П.. В протокола изрично са посочени щетите по превозните средства, че
на С.Й. в качеството му на водач на МПС рег. № ********* е съставен акт,
както и че П. П. е пострадал с работна диагноза открита рана на други части на
подбедрицата.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 114.04/2023 от
21.04.2023 г., съгласно което след направен преглед на П. П. се установили
следните травматични увреждания: данни за контузия на лявата раменна
става, охлузване в лявата хълбочна област, разкъсно-контузни рани,
травматични отоци и охлузвания по двете подбедрици, контузия на лявата
глезенна става, долната част на подбедрицата и цялото ляво ходило.
Травматичните увреждания били получени в резултат от удари и
тангенциално въздействие на твърди и тъпи предмети с разнообразни
ограничени, както и по-широки грапави контактуващи повърхности, каквото
характеристики могат да имат компоненти от превозни средства, елементи от
терена и др., като уврежданията можели да бъдат получени в условията на
ПТП, по време и начин, както се съобщавало. Съгласно удостоверението
получените травматични увреждания следва да се преценявали по
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Представен е фиш за спешна медицинска помощ на П. П. от 13.04.2023 г.,
3
с анамнеза ПТП, моторист, контузени подбедрици и стъпала, блъснат от лек
автомобил, както и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества от 13.04.2023 г. на П. П..
От представеното свидетелство за регистрация част I о част II се
установява, че МПС с рег. № **********, марка *********, модел ********, е
собственост на П. П., като е представено и удостоверение за техническата
изправност на същото МПС.
От представената по делото застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № *********** от 22.03.2023 г. със срок на действие от
23.03.2023 г. до 22.03.2024 г., от която се установява, че МПС **********,
марка *********, модел ******** е било застраховано по посочената
застраховка в ЮЛ.
Представена е и застрахователната преписка на ЮЛ във връзка с
настъпилите застрахователно събитие, а именно реализираните ПТП, като към
нея са приложени опис по щета № 0410-160-00-75/23 от 23.05.2023 г. доопис
по щета № 0410-160-00-75/23 от 31.05.2023 г., 30 бр. снимки, както и писмо от
30.06.2023 г. от ответника с предложение за сключване на споразумение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 10000 лв.
Представени са и преводни нареждания от 22.06.2023 г. и от 15.08.2023 г., от
които е видно, че ответникът е превел на ищеца сумата от 920 лв., с посочено
основание застрахователно обезщетение щета № 041016000752023, както и
сумата от 1000 лв., с посочено основание застрахователно обезщетение щета
№ 041016000752023.
Представена е и фактура № *******от 01.07.2023 г. издадена от ЮЛ за
предоставена услуга резервни части ********* по щета № *********, на
стойност 6976.45 лв. с ДДС, както и фактура № ************от 01.07.2023 г.
издадена от ЮЛ за предоставена услуга проформа фактура, на стойност 600
лв. с ДДС, ведно с фискален бон № **********.
Разпитван е свидетелят П. Х., чийто показания настоящият състав цени
по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се намира във фактическо съжителство с
ищеца. Посочва, че на 13.04.2023 г. ищецът се обадил и бил казал, че бил
блъснат и пътувал с линейката към „Пирогов“, като при пристигане на
свидетелката там, тъкмо го сваляли от линейката. Посочва, че били назначени
рентгенография, преглед при спешна медицина, хирург и невролог, след като
минал рентгенографията видели, че нямало счупване, неврологът не
установил тежки травми на мозъка, като след преминаването при хирурга
били направени превръзки на краката, тъй като имало много дълбоки
наранявани по предната част на краката, по хълбоците, по раменете и ръцете.
Посочва, че към 8.30 се били върнали на мястото на ПТП, след това към 12 и
половина един вечерта се били прибрали вкъщи. След като се прибрали
ищецът имал много силни болки, не можел да става и му помагала да се
изправи, и да отиде до тоалетна, тъй като много го болели краката, като
ищецът много се разстроил и се разплакал. Твърди, че на следващия ден
краката на ищеца били силно оттекли и раните се били възпалили, имало
синини по свода от самия удар, охлузванията и раните били много оттекли,
4
като не можел да става и използвали стола на колелца. Посочва, че не можел
да се движи в рамките на около три седмици и бил на обезболяващи
„трамадол“, „парацетамол“. Инцидентът бил повлиял и на психическото
състояние на ищеца, тъй като се бил затворил в себе си, не можел да шофира,
като не искаш и да управлява мотора. Връзката на свидетелката с ответника
също се била повлияла, поради затруднението на ищеца да извършва
обикновени битови дейности като да става, разходки. Ищецът не бил ходил на
работа около две седмици, след което работел от вкъщи. Уточнява, че не били
викани за контролни прегледи, тъй като ищецът нямал счупвания, раните на
краката зараствали вторично и за тях им обяснили, че нямало нужда от
допълнителен преглед. Раните били с превръзки след инцидента, превързали
двата крака, превързали хълбоците, като казали след 2 дни да ги махне. По
време на инцидента ищецът бил с екипировката за каране на мотор, каска за
мотор, с обувки за мотор.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че стойността необходима за възстановяване на мотоциклет с рег.
№ *************, марка *********, модел ********, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 7374.55 лв. Вещото лице посочва,
че всички увреждания, отразени в описа на дружеството ответник се намирали
в причинни-следствена връзка с механизма на произшествието. Общата
стройност на екипировката била в размер на 1551.47 лв. Съгласно вещото
лице действителната стойност на процесния мотоциклет с рег. №
*************, марка *********, модел ********, определена към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 5134 лв. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че в случая процента на запазените части е 20
%.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо
да са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия
причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения
ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител
на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП, вредоносен резултат, в случая причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на ищеца, както и техния размер, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване, което
5
по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът
приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите, респ. в
какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетото по делото съдебномедицинско удостоверение №
114.04/2023 от 21.04.2023 г., ищецът вследствие на инцидента е получил
травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда, изразяващи
се в данни за контузия на лявата раменна става, охлузване в лявата хълбочна
област, разкъсно-контузни рани, травматични отоци и охлузвания по двете
подбедрици, контузия на лявата глезенна става, долната част на подбедрицата
и цялото ляво ходило. В този смисъл са и показанията на свидетелката Х.,
която посочва, че ищецът имал наранявания по предната част на краката, по
хълбоците, по раменете и ръцете. Причинените телесни увреждания са довели
да негативните психически изживявания, което се установява и от разпита на
свидетелката Х., която посочва, че ищецът се бил затворил в себе си, не можел
да шофира, като не искал и да управлява мотора. Настоящият състав взе
предвид и проведеното лечение, което било приложено, а именно поставени
превръзки на хълбоците, които трябвало да се махнат след 2 дни, като нямало
нужда от допълнителен преглед, тъй като нямало счупвания, както и
приеманите от ищеца лекарства за период от три седмици „трамадол“ и
„парацетамол. В случая възстановителния период на ищецът е продължил в
рамките на две-три седмици, доколкото свидетелката Х. посочва, че ищецът
след 2 седмици се бил върнал на работа и това е периода на проведеното
медикаментозно лечение. При определяне на размера на обезщетението е
съобразено и, че към момента на инцидента ищецът е бил на 28 години, като
по делото не са събрани доказателства, които да обусловят настъпили трайни
увреждания във връзка с настъпилия инцидент, като в същото време обаче
съдът съобрази и общия брой на причинените травматични увреждания. Не на
6
последно място са взети предвид социално-икономическите условия в
страната както при както при причиняване на телесни увреждания и
негативните психически изживявания, така и при постановяване на
настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лева, заедно със законна лихва
върху нея от деня на увреждането - 13.04.2023 г., е в състояние да обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания,
битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди
изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. В случая доколкото по
делото е обявено за безспорно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
1000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, то така посочената сума следва да се приспадне от
определеното обезщетение, поради което на ищеца следва да се присъди
сумата в размер на 2000 лв., в който размер предявения иска следва да бъде
уважен, а в останалата си част до пълния предявен размер да се отхвърли.
По отношение на претенцията на ищеца за претърпени имуществени
вреди настоящият състав намира следното. Съгласно заключението по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, че всички увреждания,
отразени в описа на дружеството ответник се намирали в причинни-
следствена връзка с механизма на произшествието. С оглед основателността
на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото
обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на ищцата.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва
да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата
към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва
заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за имуществени
вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността необходима за
7
възстановяване на мотоциклет с рег. № *************, марка *********,
модел ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
7374.55 лв., а действителната стойност на процесния мотоциклет е 5134 лв.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност, поради което е налице тотална щета. Настоящият състав с оглед
приетото по делото заключение намира, че в случая е налице тотална щета,
тъй като стойността необходима за възстановяване на процесното МПС
надхвърля неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП,
за което обстоятелство е направено изрично възражение в отговора на
исковата молба. При това положение при определяне на обезщетението
стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната
стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие /в този
смисъл решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
Съгласно разясненията дадени от вещото лице в открито съдебно заседание в
случая процента на запазените части е 20 %, който са на стойност 1026.80 лв.
Съгласно заключението на САТЕ стойността на екипировката била в размер на
1551.47 лв., която не подлежала на ремонтиране, а следвало да се замени с
нова. В случая дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, които са на стойност 1026.80 лв. е в размер на
4107.20 лв. към която сума следва да се прибави и стойността на увредената
екипировка от 1500 лв. По делото е безспорно, че на 22.06.2023 г. ответникът
след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с
процесното ПТП сумата от 920 лв., която сума следва да бъде приспадната от
дължимото застрахователно обезщетение, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати остатъка в размер на 4687.20 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 8527.92 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 454.08 лв. заплатена държавна
такса, 400 лв. депозит за вещо лице, както и 2160.16 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1775.54 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, страната
претендира 200 лв. депозити за вещо лице, и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което настоящият състав определи
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната неоснователност на
исковата претенция на ответника следва да му бъде присъдена сумата от
123.28 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
8
/административен адрес/, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. П. Б., обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 2000 лв.,
частичен иск от сумата 10001 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на реализирано на 13.04.2023 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на
произшествието – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 4687.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на реализирано на 13.04.2023 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на
произшествието – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 2000, до пълния
претендиран размер от 2824.55 лв. частично от 10001 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано
на 13.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на настъпване на произшествието – 13.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата над уважения размер
от 4687.20, до пълния претендиран размер от 8527.92 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на реализирано на
13.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“
страна по който е ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на
настъпване на произшествието – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. П. Б., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 1775.54 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес/административен адрес/, чрез адв. П. Б., да заплати на ЮЛ, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 123.28 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9