Решение по дело №213/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 112
Дата: 12 ноември 2019 г.
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20195230200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.***, 12.11.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

Панагюрският районен съд, в публично заседание на  05.11.2019 година в състав:

                                                                     

                                                   Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Н.Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия  Стоянова АНД № 213/19 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „***”  ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя П. П.Т. против НП №  453597-F477909 от 29.07.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Централно управление на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000  (три хиляди) лева на основание чл. 185,  ал.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т. 1 от ЗДДС.

В бланкетно подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. В хода по същество надлежно упълномощеният от жалбоподателя процесуален представител релевира възражения, че жалбоподателят е въвел в експлоатация и е регистрирал в НАП фискално устройство за вграждане в проверения автомат на самообслужване, но не го е монтирал в апарата, тъй като същият не е работил. Ето защо, факта че в проверения автомат на самообслужване, стопанисван от жалбоподателя, не е било вградено фискално устройство, е безспорен по делото.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност, посочени горе.

Въззиваемата ТД на НАП Пловдив, редовно призована се представлява от гл. юрисконсулт Ф., която поддържа становище за неоснователност на жалбата.

 Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след като при извършена на 13.03.2019 г. в 14,00 часа проверка на стопанисван от него кафе автомат на самообслужване, находящ се в местността „Люляковица“ Община ***, площадка „***“ АД, на входа на бариерата на КПП № 4,  било установено че за извършена контролна покупка на 1 бр. кафе на стойност 0,40 лв., на дисплея на вендинг автомата не се визуализира фискален бон и не се изписва номер на касова бележка, час и стойност на закупената стока.

 Нарушението било обективирано първоначално в протокол за извършена проверка серия АА № 0378988 от 13.03.2019  г., съставен на място.

За констатираното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 4, т.1 от ЗДДС,  против търговеца бил съставен АУАН № F477909 от 18.03.2019 г.   Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на представляващия дружеството на 21.08.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 28.08.2019 год., видно от пощенското клеймо на плика на л.4 в делото. При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателя й, който е активно легитимирано лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Д.К. и приетите по делото писмени доказателства.

От показанията на св. К. се установява, че на 13.03.2019 г. извършил проверка, която била по сигнал, че на кафе-автомат на самообслужване, находящ се на площадка „***“ АД, на входа на бариерата на КПП № 4 няма монтирано фискално устройство, като по този начин извършените покупки не се отчитали. Свидетелят К. установява, че срещнал затруднения с намирането на кафе-автомата, което довело до забавяне на проверката и изминаване на значително физическо време от момента, в който служители на „***“ АД, намиращи се на КПП № 1 узнали за предстоящата проверка. Когато заедно с колегите си отишъл на място, св. К. забелязал, че кафе-автомата е изключен от ел.мрежата, като на същия имало бележка, че не работи. Свидетелят К. включил кафе-автомата в контакта, находящ се в общодостъпна кабинка, предназначена за пазач, след което си закупил кафе за сумата от 0,40 лв. При покупката не се визуализирал фискален бон на дисплея. Свидетелят К. се свързал с отдел „Селекция“  в НАП, за да провери дали е постъпила информация за контролната покупка, която направил. Оказало се, че такава информация не е постъпила, като причината за това била, че в кафе-автомата няма монтирано фискално устройство. Както вече бе споменато по-горе,  по този факт не се спори по делото.

След като извършил контролната покупка, св. К. се свързал с представляващия търговското дружество, стопанисващо кафе-автомата П. Т.. Последният пристигнал на място и не отрекъл, че автомата се стопанисва от търговско дружество „***“ ЕООД, което представлява. Тогава св. К. помолил П. Т. да отвори монетника и заедно с него преброили наличните монети, които възлезли на стойност около 50 лв. След това П. Т. се качил на автомобила си с молба да бъде изчакан от проверяващите органи. След около 20-30 минути се върнал и донесъл фискално устройство като твърдял, че го е закупил за този автомат и го е регистрирал в ТД на НАП, но не го е монтирал в кафе-автомата, тъй като същият не работел. При това положение св. К. заедно с придружаващите го колеги започнали да спират излизащите работници от „Асарел- Медет“ АД и да ги питат дали си купуват кафе от автомата. Всички те потвърдили, че редовно си купуват кафе, като споделили че нямат спомени автоматът да не е работил.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. К.. Свидетелят не познава представляващия жалбоподателя и няма никакъв мотив да уличава дружеството в нарушение, което не е извършило.

От приетия като писмено доказателство договор за наем (л. 14-16  в делото) е видно, че жалбоподателят е сключил договор с „***“ АД на 18.06.2018 г. с предмет: предоставяне от страна на наемодателя „***“ АД за временно и възмездно ползване на свой недвижим имот: площ от 1 кв.м., находящ се на площадка „Люляковица“ предназначена за инсталиране на апарат за топли напитки, собственост на жалбоподателя в качеството му на наемател. Това доказателство, заедно с показанията на св. К. водят на несъмнения извод, че дружеството което е стопанисвало проверения кафе-автомат на самообслужване е жалбоподателят. Всъщност възражения в тази насока липсват.

Видно е от приетата като доказателство по делото справка за регистрирани фискални устройства (л. 29-31 в делото) жалбоподателят е регистрирал в НАП 1 бр. ФУВАС (фискално устройство за вграждане в автомат за самообслужване) на 26.07.2018 г., но на адрес ул. „***“ № *. По тази причина това доказателство е неотносимо към настоящия казус, като се има предвид, че ФУВАС следва да бъде регистрирано на адреса, на който се намира кафе-автомата на самообслужване.

Изложеното горе сочи, че разгледана по същество жалбата не е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа факта на извършеното нарушение на  чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, които  правни  норми  императивно предвиждат, че всяко лице е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта. Безспорно е по делото, че жалбоподателят не е регистрирал в НАП ФУ на адреса, на който се е намирал проверения кафе-автомат, както и това че не е монтирал, т.е. не е въвел в експлоатация фискално устройство за вграждане в автомата. При това положение нарушението е факт. Същото е формално, а отговорността на търговеца – обективна, т.е. безвиновна. В този смисъл без значение са възраженията на представляващия жалбоподателя, че на кафе-автомата имало поставена бележка че не работи, още повече че е безспорно, че покупка от същия е била възможна предвид безпрепятствения достъп до ел.мрежата (контакта) и такива са били реализирани, както от данъчните служители, така и от работниците в „***“ АД, предвид факта че в монетника е намерена сумата от около 50 лв. на монети.

          С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.

  При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185, ал. 2 от ЗДДС,  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, правилно е наложил санкцията в минимално предвидения размер от 3 000 лв., отчитайки че констатираното нарушение води до неотразяване на приходи. С конкретно определената имуществена санкция ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА  НП №  453597-F477909 от 29.07.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „***”  ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя П. П.Т., на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева, като законосъобразно.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: