№ 256
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500188 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е частна жалба от „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД – в несъстоятелност
срещу Определение № 260202/ 20.11.2020 г. по В.ч.гр.д. № 564/ 2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане подаденото от
дружеството – длъжник по издадената срещу него заповед за изпълнение възражение
по чл.423 ал.1, т. 1 ГПК и частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК и е прекратил
производството по делото. Счита постановения акт за незаконосъобразен, като навежда
довод, че преценката дали възражението е подадено в едномесечен срок не е въпрос по
допустимостта, а по основателността на подаденото възражение. Позовава се на
съдебна практика в тази насока. Сочи, че законодателят определя за начален момент на
срока за възражение срещу заповедта за изпълнение момента на нейното връчване, а не
знанието на длъжника за наличието на издадена срещу него заповед за изпълнение,
като излага подробни съображения в подкрепа на тази теза. Съдът изобщо не
коментирал липсата на редовно връчване на заповедта. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд – Ловеч за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В законопределения срок насрещната страна „ОББ“ АД е подала отговор, в
който заема становище за неоснователността на подадената частна жалба. Счита за
правилни и съобразени със съдебната практика изводите на съда, че преценката дали
възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок е въпрос по допустимост, а
не по основателност на искането. Съдът правилно констатирал, че длъжникът е узнал
за заповедта много преди твърдяната от него дата на узнаване. Моли въззивния съд да
1
остави без уважение жалбата и да потвърди обжалвания с нея съдебен акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и
провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване пред ВТАС, в законовия срок, при което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Пред ОС – Ловеч са подадени от длъжника „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД – в
несъстоятелност възражение по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1302/ 12.11.2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2076/ 2015 г. по описа на РС – Ловеч и частна жалба с правно
основание чл.419 ал.1 ГПК срещу инкорпорираното в тази заповед разпореждане за
незабавно изпълнение. Длъжникът излага, че е узнал за заповедта на 18.08.2020 г.,
когато я е получил чрез представляващият търговското дружество О. Т.. За да остави
без разглеждане подадените възражение по чл.423 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК,
ОС – Ловеч е приел в мотивите на обжалваното определение, че възражението е
подадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение, което обуславя извода за неговата недопустимост, поради което и
подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане, като просрочена.
Посочил е, че по делото са налице данни за узнаване на в един много по-ранен период,
а именно – през 2016 г., когато на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, а също така и през 2017 г. във връзка с предявяване от „ОББ“ АД на
вземането по заповедта в производството по несъстоятелност на длъжника „ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ“ АД и приемането му от назначените синдици с включване в списъка.
ВТАС споделя мотивите на ОС – Ловеч и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
Съгласно нормата на чл.423 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд и ако съдът приеме
възражението, той разглежда и подадените с него частни жалби, в случая жалба по
чл.419 ал.1 ГПК. Несъстоятелен и в противоречие със закона, а и с твърдението в
подаденото възражение, се явява доводът в частната жалба, че законодателят определя
за начален момент на срока за възражение по чл.423 ГПК срещу заповедта за
изпълнение, момента на нейното връчване. Релевантен е моментът на узнаването и
този фактически въпрос подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой
интерес, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изхожда от
представените и събрани по делото доказателства. Несъстоятелен е доводът в частната
2
жалба, че преценката дали възражението е подадено в едномесечния срок не е въпрос
по допустимостта, а по основателността на подаденото възражение. Съдът споделя
съдебната практика, че посоченият в чл.423 ал.1 ГПК едномесечен срок е преклузивен
и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява
правото на възражение. Тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение е
подадено извън рамките на преклузивния едномесечен срок, същото следва да се
остави без разглеждане като недопустимо. С оглед на този правен извод, без
разглеждане следва да се остави и подадената частна жалба по реда на чл.419 ал.1 ГПК.
До същите правни изводи е достигнал и ОС – Ловеч, поради което
постановеното от него определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260202/ 20.11.2020 г. по В.ч.гр.д. № 564/
2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3