Р Е
Ш Е Н
И Е № 260119
гр.Враца,
07.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 21.09.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА И.
при участието на секретаря ГАЛЯ И. разгледа докладваното от
съдия И. т.д.№134 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
от "Инертстрой-Калето"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано по пълномощие от адв.В.Ч. ***, срещу "Мездра
Газ"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежава когенерация,
използваща топлинен двигател /газова турбина/ с вътрешно горене на природен
газ, за едновременно генериране на електричество и топлина, разположена в негов
собствен имот на изхода от гр.Мездра по пътя за с.***. В непосредствена близост
до съоръжението на площ от около 31 декара в същия имот са изградени оранжерии
за производство на зеленчуци, които използват произведената топлинна енергия.
Произведената от ищеца електрическа енергия същият продава на оператора на
електропреносната мрежа по сключен с него договор. Сочи се, че в по-студените
дни през зимния период за постигане на нужната температура в оранжериите и
когато отделената от когенерацията топлинна енергия е недостатъчна, ищецът
разполага и с котли също на природен газ, които допълнително подгряват
циркулиращата в парната инсталация на оранжериите течност и за тази цел същият
има необходимост от постоянна доставка на природен газ през по-голямата част от
годината.
Нататък в исковата молба се твърди, че за целите на
производството на електрическа и топлинна енергия ищецът се нуждае от природен
газ, който почти 4 години му е доставян от ответника по силата на безсрочен
договор за продажба на природен газ от 31.07.2015г. Ищецът описва начина на
плащане на цената по договора, като сочи, че продавачът издава на клиента
проформа фактура на база 100% от договорените количества природен газ за
съответния месец на доставка, която му изпраща до трето число на текущия месец,
а клиентът заплаща стойността на проформа фактурата до 8-мо число на същия
месец, след което се издава данъчна фактура в 5-дневен срок за платения аванс.
В срок до осмо число на месеца, следващ месеца на доставка, въз основа на подписани месечни протоколи за
изтеклия месец за използвания природен газ продавачът издава и изпраща на
клиента дебитно или кредитно известие. Стойността на дебитното известие /при
необходимост от доплащане към издадената авансова фактура/ е дължима до 12-то
число на месеца, следващ месеца на доставка. При издадено кредитно известие /в
случай че авансово платената сума надвишава месечната консумация/ или се
намалява стойността по следваща фактура, по която клиентът предстои да плати,
или надплатената сума му се възстановява по банкова сметка.
***, че в разглеждания случай вместо проформа фактури
продавачът директно му е издавал фактури с начислен ДДС, като отразената в тях
дължима авансова цена за текущия месец се определя едностранно от ответника на
база т.нар. "годишна програма" по раздел ІІІ от договора, съдържаща
информация за количествата газ, които следва да се доставят през всяко
тримесечие, в т.ч. и по месеци от предстоящия отоплителен сезон, който обикновено
започва през м.септември на съответната календарна година и продължава до м.май
или юни на следващата. Тъй като всеки месец от отоплителния сезон консумацията
на газ е различна, страните договорили да се извършва изравняване на сметката
до 8-мо число на следващия месец и съответно към авансовата фактура се издава
дебитно или кредитно известие, след което се процедира по същия ред /т.8.5.2 от
договора/ - доплащане, прихващане или възстановяване.
Следващото твърдение на ищеца е, че на 01.02.2019г.
ответникът му е издал фактура №499 от същата дата с включен ДДС на стойност 99
160.32лв. с основание: аванс за доставка на природен газ за м.02.2019г. и това
е именно авансовата фактура по т.8.5.1 от договора. Тази фактура е породила
задължение за ищеца да я заплати в срок до 8-мо число, като в противен случай
продавачът има право да преустанови доставката на газ. Твърди се, че в
изпълнение на договора ищецът е превел по банков път цялата сума още на
06.02.2019г., но въпреки това още на следващия ден продавачът без
основание е издал втора авансова фактура
за м.февруари със същото основание - аванс
доставка на природен газ и за същата сума 99 160.32лв. с ДДС /фактура №505 от
07.02.2019г./, на която ответникът сам определил падеж на плащане 13.02.2019г.
Според ищеца в договора с ответника не е предвидено издаване на следващи
авансови, междинни или други фактури след 3-то число на съответния месец,
поради което всяка фактура, издадена след тази дата, се явява нерегламентирана
и договорът не обвързва клиента с нея.
Нататък ищецът сочи, че след като узнал за издаването на
втората фактура, основателно отказал да плати сумата по нея. Ответникът обаче
настоял за второ плащане и тъй като не получил такова, около 9ч. сутринта на
19.02.2019г. спрял доставката на природен газ до когенерацията, при което
газовата турбина спряла да работи. Денят бил мразовит и температурата в
оранжериите бързо започнала да спада и ищецът започнал да звъни на управителя
на ответното дружество, за да разбере причината за спиране на газа, но не
получил отговор. В търсене на спасение ищецът включил дизелов генератор, който
да подгрява отоплителната инсталация за достигане на температура минимум 15
градуса в оранжериите, но използваното дизелово гориво е в пъти по-скъпо от
природния газ. Минали 3-4 дни, през които когенерацията не произвеждала
електрическа и топлинна енергия, а оранжериите се отоплявали с дизелово гориво.
От друга страна спирането на генератора спряло и производството на ел. енергия,
което нарушило договора на ищеца с оператора на ЕРМ, от което понесъл загуби и трупа
пропуснати ползи. След 4-5 дни ищецът намерил друг доставчик на природен газ,
но тъй като само ответникът можел да доставя такъв по тръбния път, изграден
специално за когенератора, природният газ се карал на място до оранжериите,
компресиран в бутилки с камиони. По-високото налягане на газа от бутилките налагало неговото
декомпресиране, което довело до допълнителни разходи и затруднения и до
правенето на допълнителни разходи. Сочи се, че този начин на доставка на
природен газ продължава и към настоящия момент, тъй като ответникът отказва да
възстанови доставките.
Нататък в исковата молба се сочи, че вероятно, осъзнал
грешката си, на 28.02.2019г. по
собствена инициатива ответникът издал кредитно известие №507/28.02.2019г. към
фактура №505/07.02.2019г. за цялата сума
99 160.32лв. с ДДС, като се сочат цифрите
на данъчната основа, което според ищеца означава, че исканото второ
авансово плащане е отменено и с издаването на кредитното известие ответникът на
практика "сторнира" изцяло фактурата и признава неоснователността на
претенцията си, без обаче да възстанови доставките на газ. Ищецът сочи
хронологията на последващите счетоводни операции на ответника и извършено
плащане по изравнителна фактура №512/05.03.2019г. На 05.03.2019г. ответникът
издал към ищеца уведомление за допълнително плащане на неприето количество
№********** от същата дата за сумата 157.38лв., платена изцяло но 08.03.2019г.
заедно с плащането по фактура №512/05.03.2019г.
Според ищеца той е изпълнявал безукорно и точно договорните
си задължения към ответника с надеждата последният да започне да доставя
стоката по договора, но това не се случило.
В заключение в обстоятелствената част на исковата молба се
сочи, че съгласно т.10.4 от процесния договор при неизпълнение на доставка на
предплатени количества газ за текущия месец продавачът дължи на клиента
неустойка в размер на 300% от
предплатения аванс за текущия месец, от което следва, че ответникът му дължи
компенсаторна неустойка в размер на 297 480.96лв., представляваща 300% от
авансово платената цена за м.02.2019г. по фактура №499/01.02.2019г.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителен иск за сумата 297 480.96лв., ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез управителя си С. К. ответното дружество е подало
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. В отговора се
оспорва твърдяната от ищеца фактическа обстановка относно начина, по който е
изпълняван сключения между страните договор, и се навеждат следните насрещни
твърдения:
Ответникът възпроизвежда клаузите на сключения с ищеца
договор от 31.07.2015г. и базата, на която се изчислява авансовото плащане, а
именно представителната калоричност за съответния месец, обявена от
"Булгартрансгаз"ЕАД по обявена от КЕВР методика, след което се
извършва конвертиране в МWh съобразно
обявената за съответния месец цена на "Булгаргаз"ЕАД. В отговора се
описва подробно предвидената в договора процедура по изпълнение на договора и
се твърди, че от м.септември 2015г. страните по общо съгласие и без възражения
от никоя от тях системно, последователно и без отклонение са изменили приетия в договора начин на
плащане, без да нарушат крайните срокове, като вместо издаване и заплащане по
проформа фактура за авансово плащане са издавани няколко авансови фактури,
които сумарно са давали 100% от дължимия аванс, а от септември 2017г. до
февруари 2019г. са процедирали неотклонно и трайно по следния начин: продавачът
е издавал не проформа фактура за авансово плащане, а направо данъчна фактура,
като е разделял за удобство на купувача фактурата на две части от по 50% :
първа авансова фактура до 3-то число на текущия месец на база 50% от заявеното количество и в същия срок я е
изпращал на клиента по електронна поща или с писмо, като клиентът заплаща фактурата
до 5-то число на текущия месец; втора авансова фактура до 8-мо число на текущия
месец на база 50% от заявеното количество, в същия срок я изпраща на клиента по
електронна поща или с писмо, а клиентът заплаща сумата до 13-то число, т.е. до
посоченото в т.8.5.1 от договора 8-мо число за фактуриране на аванса продавачът
е спазвал уговорката да фактурира и предяви за плащане 100% от заявеното
количество, макар и на две части. В процеса на изпълнение страните са
предпочели счетоводната и данъчна дисциплина, като направо са извършвали
разплащане по данъчни фактури, като са спазвали останалите срокове за дебитно
или кредитно известие и окончателно разплащане.
Ищецът прави искане с произнасянето си предявения иск с
решението по делото съдът да признае за установено, че страните в отклонение от
клаузите на сключения помежду им договор за доставка на природен газ от
31.07.2015г., са установили трайна търговска практика за авансово плащане,
считано от м.септември до м.февруари 2019г. по описания по-горе начин.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца във връзка със
санкционното спиране на доставките на природен газ от негова страна. Твърди от
своя страна, че с ищеца е постигната уговорка за заплащане на заявеното
количество газ на база 100% от договорените количества по "годишна
програма" за съответния месец на доставка. Процедирайки по описания
по-горе начин, за м.февруари 2019г. ищецът е издал авансова фактура
№**********/01.02.2019г. за 50% от заявеното количество на стойност 99
160.32лв. с ДДС с падеж 05.02.2019г. Твърди се, че фактурата е изпратена на
ищеца в деня на издаването й и е заплатена от него на 06.02.2019г.
Съобразявайки установената между страните дългогодишна практика, за останалите
50% от заявеното количество е издадена втора авансова фактура №**********/07.02.2019г.
на стойност 99 160.32лв. с ДДС с падеж 13.02.2019г. В същия ден и тази фактура
е изпратена и получена от ответника, който не извършил плащане в срока по
т.8.5.1 от договора.
Ответникът
твърди, че след просрочието на дължимия аванс от страна на купувача е изчакал 5
дни и едва на 19 февруари на основание чл.10.1 от договора се е възползвал от
правото си при забава на плащането при условията и в сроковете по него без
предизвестие да преустанови доставката на газ, позовавайки се на т.10.3. пр.2.
Твърди също, че през целия месец февруари между страните е водена
кореспонденция и са провеждани срещи във връзка с преустановяването на
доставките и възможността за тяхното възобновяване. Сочи се, че на база
потребените дневни количества газ през м.февруари 2019г. заплатеният от ищеца
аванс в размер на 50% от годишната програма е изчерпан още на 11 февруари и
след тази дата при неплащане на остатъка от аванса е кредитирал купувача до
датата на преустановяване на подаването на газ - 19.02.2019г. На същата дата
ищецът бил уведомен за настъпилата промяна в договора между
"Булгаргаз"ЕАД и ответника, като му бил предоставен анекс към договор
за продажба на природен газ от 31.07.2015г., както и договора с посоченото
дружество. Поради изричния отказ на ищеца да заплати остатъка от аванса за
м.февруари 2019г. ответникът изложил в писмен вид причините за преустановената
доставка в нарочно писмо, като напомнил и необходимостта да се анексира
договора между страните с изразена готовност при наличие на плащане газоподаването
да бъде възстановено.
Нататък в отговора се твърди, че тъй като
след 19.02.2019г. до края на месеца нямало доставки, съобразявайки правилата на
договора и след месечно отчитане на потребените количества, оформено от
страните с фактура №*********/28.02.2019г., с кредитно известие с посочено в
него основание по чл.115, ал.1 ЗДДС е приспадната част от сумата в размер на 99
160.32лв. и е издадена окончателна фактура №*********/05.03.2019г. на стойност
76 138.87лв. с падеж 11.03.2019г., предявена в офиса на купувача на
05.03.2019г. и заплатена без оспорване. В окончателната фактура били включени
всички дължими компоненти за плащане по т.8.1 от договора.
Ответникът пояснява, че в случая не
ставата въпрос за грешка при фактуриране, а за неплащане от страна на купувача
на целия дължим аванс от 100% от заявката по годишната програма в договорените
срокове. В срока по т.8.5.1 от договора - 5 дни след 8-мо число на месеца на
доставката са издадени две данъчни фактури, сборът на сумите по които е в
размер на 100% от заявеното и договорено количество газ, като купувачът е
заплатил само 50% от тях. В отговора се сочи, че ответникът е имал възможност
да спре подаването на газ за ищеца незабавно след 13.02.2019г., но е изчакал
още 5 дни и е преустановил газоподаването на 19.02.2019г. В края на м.февруари
2019г. се оказало, че купувачът не е потребил цялото заявено количество газ и
част от дължимия аванс следва да се приспадне в окончателната фактура, в която
се начисляват и останалите компоненти на цената, но според ответника това не
означава, че плащането не е било дължимо, а тъкмо обратното, и по тази причина
доставките са преустановени. Нататък изложението на ответника обхваща и
отношенията и задълженията му към неговия доставчик на природен газ -
"Булгаргаз"ЕАД. Отговорът съдържа и допълнение, че при извършването
на окончателното месечно засичане на действително доставеното количество газ,
извършено на 01.03.2019г. и обективирано в
протокол от същата дата, е установено, че след 19.02.2019г. ищецът е
захранван от друг доставчик на газ, което правело невъзможни доставките от
страна на ответника, тъй като цялото количество се отчитало от съответните
измервателни уреди. По тази причина била оформена и представена проформа
фактура за заявеното за м.март количество газ по годишната програма.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца
за отношенията между тях след санкционното спиране на доставките на газ.
Твърди, че на 02.03.2019г. поради необходимост да се продоговорят отношенията
между страните и във връзка с договора на ответника с "Булгаргаз"ЕАД,
бил изпратен проект на анекс към процесния договор, но със свое писмо от
13.03.2019г. ищецът посочил, че счита договора за едностранно прекратен от
ответника, отказвайки да приеме, че неговото бездействие е причина за преустановяване
на доставките, но не и за прекратяване на
договора, и е отказал анексиране на същия.
Нататък ответникът твърди, че след като
за м.февруари 2019г. окончателното плащане със съответното приспадане е
извършено на 08.03.2019г. по фактура от 05.03.2019г., на същата дата е издал и
изпратил на седалището на ищеца проформа фактура за дължимия аванс по договора
за м.март 2019г. Поради претенциите на ищеца в разменената кореспонденция и,
придържайки се не към установената практика, а към буквата на договора,
фактурата е издадена като проформа и за 100% от дължимия аванс по годишната
програма. Тази фактура не е заплатена от
ищеца, с което за м.март 2019г. същият отново е в неизпълнение, поради което с
писмо от 14.03.2019г. ответникът изрично посочил, че не счита договора за
прекратен и че спирането на доставката се дължи на неплащането на задълженията
му по него. Ищецът е поканен за постигане на разбирателство и подновяване на
доставките при коректност от негова страна. От 25.03.2019г. до м.ноември същата
година ответникът ежемесечно уведомявал ищеца, че ако желае доставки на
природен газ съгласно годишната програма и заявено от него количество и при
положение, че ответникът от своя страна заявява и изпълнява задълженията си по
доставки от "Булгаргаз"ЕАД, ищецът следва да заяви в срок 72 часа
преди първо число на месеца датата, на която желае да се поднови доставката.
Тук ответникът отново внася пояснения във връзка с отношенията си със своя
доставчик "Булгаргаз"ЕАД. В тази връзка ответникът твърди, че още на
първото му писмо ищецът категорично отказал да бъдат обсъждани въпросите
относно заявките и доставките, като поставил финансови условия за неустойки. В
началото на април 2019г. ищецът категорично отказал да приеме проформа фактура
за м.април за 100% аванс, отричайки съществуването на договор между страните и
отказвайки да приеме проформа фактурата.
Нататък ответникът твърди, че всъщност
той търпи загуби и пропуснати ползи, тъй като изпълнява спрямо
"Булгаргаз"ЕАД годишна програма с месечни заявки, направени на базата
на годишните програми на своите клиенти, какъвто е и ищецът.
Ответникът поддържа, че не е налице
хипотезата на т.10.4 от договора между страните, тъй като ищецът е заплатил
само 50% от авансовата сума по т.8.4, с която е покрил задълженията си за
доставките до 11.02.2019г., поради което не може да има претенции за неустойка.
В отговора на исковата молба се иска
присъждане на разноски.
Чрез адв.В.Ч. ищецът е подал допълнителна
искова молба, в която внася допълнения пояснения към първоначалната.
На първо място ищецът настоява, че
направеното от ответника искане с решението по делото да бъдат признати за
установени конкретно изложени в отговора на исковата молба факти по същество
представлява предявяване на инцидентен иск по чл.212 ГПК, който според него е
недопустим и по същество неоснователен. Развиват се правни съображения във
връзка с особеностите на инцидентния установителен иск и конкретно това, че за
да бъде същият допустим и да е налице интерес от търсеното установяване, преюдициалното
правоотношение трябва да бъде спорно. В тази връзка ищецът заявява, че в случая
подобен спор между страните не съществува. Сочейки, че доколкото с инцидентен
установителен иск се търси самостоятелна защита по преюдициалното спрямо
спорното право правоотношение, ищецът поддържа, че в случая не е предявен
инцидентен установителен иск, тъй като ответникът не навежда като негово
основание фактически твърдения, различни от тези, наведени като основание на
първоначалния осъдителен иск, които да са за друго правоотношение, обуславящо
спрямо това, предмет на първоначалния иск.
Ищецът оспорва твърдението на ответника,
че е бил в неизпълнение по договора между страните. Според него евентуалното
наличие на други уговорки, които страните се съгласяват за прилагат в определен
времеви период от действието на договора, не води автоматично да изменение на
неговите клаузи. Ищецът поддържа, че сочените от ответника няколко примера за
разделяне на аванса за текущия месец на две фактури не водят до изменение на договора
и за ответника не е възникнало правото на едностранно преустановяване на
доставките при забава на плащане на втора авансова фактура, още повече че
същата е била кредитирана от самия него с издаването на кредитно известие №507
от 28.02.2019г. към фактура №505/07.02.2019г., след което е бил длъжен да
възстанови доставките на газ за ищеца, от което следва, че е налице
неизпълнение на доставка на предплатени количества по фактура
№499/01.02.2019г., която е платена в срок.
Следващото твърдение, което ищецът
навежда допълнително е, че страните не са установявали практика за отклонение
от клаузите на договора, още по-малко такава, че при забава в плащането по
втора авансова фактура след 13-то число на месеца доставките на газ могат да
бъдат преустановени, като обръща внимание на представената от ответника справка
информация за издадени данъчни документи за периода от 01.09.2015г. до
31.03.2020г.
Във връзка с изложеното от ответника за
ангажиментите му към "Булгаргаз"ЕАД ищецът настоява, че същите нямат
пряко отношение към спора между страните и не могат да му бъдат
противопоставени.
Ищецът продължава да поддържа, че
ответникът е неизправна страна по договора, защото се е поставил сам в хипотеза
на неизпълнение, като едностранно е преустановил доставките на газ и не е
възстановил същите при липса на неплатени задължения от страна на купувача.
Чрез упълномощения си процесуален
представител адв.И.И. *** ответникът е подал допълнителен отговор, с който
оспорва допълнителната искова молба и обосновава доказателствените си искания.
Ответникът поддържа искането си с
произнасянето по спора съдът да признае за установена твърдяната в отговора на
исковата молба конкретна търговска практика, приета от страните при
изпълнението на договора и обосновава своя интерес от това установяване.
Във връзка с наведените в допълнителната
искова молба възражения на ищеца в допълнителния отговор ответникът сочи
предвиденото в т.8.5.1 от договора за доставка и настоява, че няма никакво
значение на колко фактури е разделен аванса и дали фактурата е данъчна или
проформа. Подчертава, че в 5-дневния срок след изтичането на 8-мо число на
месеца по т.8.5.1 от договора са налице две данъчни фактури и сборът на сумите
по тях е в размер на 100% от заявеното и договорено количество газ за доставка,
като ищецът е заплатил само половината от сумата по фактурите. Именно това
според ответника е довело до издаването на кредитното известие, в което
ответникът ясно е посочил причината за издаването му.
Като е взел предвид начина, по който
ответникът е формулирал и обосновал искането
си съдът да признае за установена приета от страните трайна търговска практика
за авансово плащане по договора в периода от септември 2017г. до февруари
2019г., в подготвителното си определение по чл.374 ГПК съдът е приел, че не е
сезиран с инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, тъй не се касае за
въвеждане на нов спорен предмет - преюдициално правоотношение, по което съдът
да се произнесе и да разреши със сила на пресъдено нещо. Въведеният от ответника
спор във връзка с начина на изпълнение на договора и конкретно начина на
извършване на авансовото плащане не е за друго правоотношение, което е
обуславящо спрямо спорното право, и което е настъпило преди правоотношението,
предмет на спора. Т.е. с това искане на ответника във висящия процес не се
въвежда нов спорен предмет, а по повдигнатите от него спорни въпроси съдът ще
се произнесе с решението, приемайки за доказани или недоказани твърденията във
връзка с установена между страните практика в срока на изпълнение на договора.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
По делото е представен договор за
продажба от 31.07.2015г., по който "Мездра Газ"ООД като продавач
доставя на "Инертстрой-Колето"АД като клиент природен газ по годишна
програма, съдържаща информация за количествата газ, договорени между страните
за доставка през годината, а именно: количествата, които ще се доставят през
всяко от тримесечията, в т.ч. по месеци; максималното дневно количество за
всеки месец в хиляди кубични метри на ден; планови ремонти, с които следва да
са съобразени количествата природен газ за съответния месеця и работното
налягане в пункта за предаване-приемане.
Съгласно т.4.1 от договора продавачът
осигурява на клиента количествата природен газ, съгласувани с годишната
програма, "в случай, че месечните, седмичните и количества природен газ не
са измерени по реда на т.4.2.", а именно: клиентът може да предлага изменение
на месечните и седмичните количества природен газ както следва: до 60 дни преди
началото на предстоящото тримесечие клиентът може да уведоми писмено продавача
за количествата газ, които ще приеме всеки месец от тримесечието чрез изпращане
на попълнен образец №2; до 9 дни преди началото на всяка предстояща седмица
чрез изпращане на попълнен образец №3.
В т.8.1. от договора е постигнато
съгласие за цена на доставяния природен газ за 1000 нормални кубически метра
плюс пренос за 1000 нормални кубически метра плюс акциз за същото количество
плюс договорена сума, равна на 100лв. без ДДС за 1000 нормални кубически метра.
В т.8.5.1. е предвидено продавачът да издава на клиента проформа фактура на
база 100% от договорените количества газ
за съответния месец на доставка, която до трето число на месеца да изп,ати
на клиента по ел. поща или с писмо, а клиентът да заплаща стойността по
проформа фактурата до 8-мо число на съответния месец на доставка, след което се
издава данъчна фактура в 5-дневен срок за платения аванс. Съгласно т.8.5.2. в
срок до 8-мо число на месеца, следващ месеца на доставка, въз основа на
подписаните месечни протоколи за изтеклия месец за използвания природен газ
продавачът издава и изпраща на клиента съответно дебитно или кредитно известие
по ел.поща или с писмо, а стойността на дебитното известие се заплаща от
клиента в срок до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка. В случай,
че е издадено кредитно известие към определени фактури, по които клиентът е
направил плащане, с надплатената сума се намалява стойността по следващата
фактура, която клиентът предстои да заплати, при условие, че същият няма
просрочени задължения за плащане.
В
т.10.1. от договора е обективирано съгласие, че при забава в плащането на
дължими суми при условията и в сроковете по договора продавачът може да
преустанови доставката и продажбата на природен газ, без да носи отговорност за
причинени вреди и пропуснати ползи, а доставката се възстановява, след като
клиентът заплати всички дължими суми и неустойките по тях в срок, съобразен с
техническата възможност на продавача.
Съгласно договореното в т.10.4. при
неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за текущия месец
продавачът дължи на клиента неустойка в размер на 300% от предплатения аванс за
текущия месец.
С исковата молба е представена двустранно
подписана фактура invoice №499/01.02.2019г. за аванс
за доставка на природен газ на обща стойност 99 160.32лв. с ДДС с посочена дата
на плащане 05.02.2019г. и платежно нареждане от 06.02.2019г. за нейното
превеждане от ищеца по сметката на ответника. Представени са и фактура invoce №503/07.02.2019г. на стойност 44 854.39лв. с ДДС за
доставка и пренос на природен газ, акциз, надбавка, аванс и пр. с дата на
плащане 11.02.2019г., фактура invoice
№504/07.02.2019г. със същите основания за
сумата 52 445.62лв. с ДДС с дата на плащане 11.02.2019г. и платежно нареждане
от 12.02.2019г. за извършен от ищеца превод на сумата 97 300.01лв. Представена
е фактура invoice №505/04.02.2019г. за сумата 99 160.32лв. с ДДС – аванс за
доставка на природен газ с дата на плащане 13.02.2019г., фактура invoice №507/28.02.2019г. за сумата -99 160.32лв. – аванс
доставка природен газ, фактура invoice №612/05.03.2019г.
за сумата 76 138.87лв. с ДДС за доставка, пренос, акциз и пр., платежно
нареждане от 08.03.2019г. за сумата 76 296.25лв., преведена от ищеца по
сметката на ответника, и уведомление да допълнително плащане на неприето
количество за сумата 167.38лв. от 05.03.2019г.
С
отговора на исковата молба ответникът е представил анекс към процесния договор
за продажба, с който страните са се споразумели за нова договорена сума, равна
на 120лв. без ДДС, която е част при образуването на договорената цена по т.8.1.
от договора и се прилага от 01.10.2015г. Представен е сключения от ответника с
"Булгаргаз"ЕАД договор за доставка на природен газ на изходен пункт
на газопреносната мрежа от 31.08.2018г., в който е предвидено, че доставяните
количества газ се измерват в МWh.
Ответникът
е представил справки за издадените от него данъчни документи във връзка с
изпълнението на процесния договор в периода от 01.09.2015г. до 31.03.2020г. и
за изчисленията на аванса 100% към м.февруари 2019г., както и Методика за
превръщане на измерените количества природен газ от единици в обем в енергийни
единици.
С
отговора са представени фактурите, издадени през м.февруари 2019г., кредитното
известие към фактура №505/07.02.2019г. с протокол за връчването му на ищеца,
справка за заявеното количество за посочения месец, приемо-предавателен
протокол от 01.03.2019г. за периода 01.02.2019г.-19.02.2019г., фактурата от
05.03.2019г., уведомлението за допълнително плащане на неприето количество от
05.03.2019г. и акцизен данъчен документ от 05.03.2019г.
Ответникът
представя съпроводително писмо от 18.02.2019г., с което уведомява ищеца, че във
връзка с измененията на договора за доставка на природен газ, сключен с
"Булгаргаз"ЕАД е принуден да поиска от ищцовото дружество корекции и
оформяне на договорните им отношения, като е приложил проект за анекс към
процесния договор между страните и е предупредил ищеца, че при евентуален отказ
за подписване на анекса ще счита договора за прекратен, считано от 01.01.2020г.
С отговора са представени писма на
ищцовото дружество, адресирани до ответника, който е уведомен за търпените
вреди и пропуснати ползи в резултат от спряното на 19.02.2019г. газоподаване,
както и отговора за ответника. Представена е водена между страните
кореспонденция, както и проформа фактура от 05.03.2019г. и протокол от същата
дата за нейното връчване. С отговора на допълнителната искова молба ответникът
е представил разменяни между страните писма във връзка с възникналите между тях
спорове, от които е видно, че от страна на ответника са правени опити за
възстановянане на газоподаването, в отговор на които ищецът е настоявал, че
договорът е прекратен едностранно от продавача, докато купувачът е претърпял
щети, които следва да бъдат възстановени. Представена е проформа фактура от
01.04.2019г. за авансово плащане на сумата 142 895.29лв. с ДДС за доставка на
природен газ за м.04.2019г. и писмо на изпълнителния директор на ищцовото
дружество от 03.04.2019г., който заявява, че между дружествата няма сключен
договор поради едностранно прекратяване от страна на ответника на вече
сключения такъв, както и писмо на ответното дружество, което отново настоява,
че процесният договор не е прекратен. Представена е и кореспонденция във връзка
със заявена от ищеца годишна програма за нужните количества газ, водена през
м.април 2019г., и проформа фактури от 02.05.2019г., 02.09.2019г., 03.10.2019г.,
01.11.2019г.
По искане на ищеца съдът е допуснал до
разпит двама свидетели за установяване на фактите относно времето и начина на
спиране на доставките на газ, но в съдебно заседание пълномощникът на страната
е направил отказ от тези свидетели.
По искане на ответника по делото е
разпитан свидетеля К. Н., работещ в
ответното дружество като обслужващ бензиностанция и газостанция. Същият
свидетелства, че отговаря за заявките на клиенти и изготвя месечните протоколи
за количествата приет от клиентите на дружеството газ и в тази връзка съобщава
факти за начина, по който се отчитат и фактурират извършените доставки.
Касателно отношенията между страните Н. свидетелства, че в договора между тях
било предвидено издаването на проформа фактура, но по решение на управляващите
двете дружества такива фактури никога не
са издавани, тъй като се работело с авансови фактури за 100% от цената на газа,
а компонентите като акциз, пренос, капацитет и надбавката по договора се
включвали в окончателната фактура. В периода 2015-2017г. били издавани по
повече от две авансови фактури в зависимост от уговорките, които били постигани
между управителя на ответното дружество и изпълнителния директор на ищцовото
дружество. Св. Н. заявява, че от м.септември 2017г., тъй като доставчикът им "Булгаргаз"ЕАД
изменил начина на фактуриране на газа, преминавайки от продажба в мерна единица
нормални кубични метри към одобрената от КЕВР методика за обръщане на обема в
енергия – мегаватчас, ответното дружество също променило практиката си спрямо
своите клиенти и след разговори между законните представители на страните и
след запознавана на главния счетоводител на "Инертстрой-Калето" с
методиката за преобразуване се установила практика за издаване на две авансови фактури, включващи
100% от аванса по годишната заявка и окончателна фактура в следващия месец, и
тази практика продължила до м.февруари 2019г. Според Н. след м.септември 2017г.
отношенията между страните протичали гладко и без спорове при оформянето на
документите за доставка. Свидетелят лично носел фактурите в офиса на ищцовото
дружество и ги предавал на главния счетоводител. Н. свидетелства, че в началото
на 2019г. на ищеца било предложено допълнително споразумение, тъй като
договорът между страните бил сключен още през 2015г., като ответникът искал
наложената практика да залегнат в това споразумение за изменение на договора,
но до подписване на същото не се стигнало, тъй като през м.февруари между
управителите явно били възникнали разногласия. Н. издал първата авансова
фактура за м.февруари 2019г. за 50% от сумата, която била заплатена от ищеца.
До 19-то число на месеца плащане не постъпило по втората авансова фактура,
поради което доставката на газ за ищеца била спряна. След като 40 минути
по-рано, знаейки, че когенерацията изисква време за спиране, св.Н. позвънил на
отговорника по техническата част в ищцовото дружество Й. Й., двамата заедно
записали данните на разходомера. Н. заявява, че през годините имало разбирателство
и въпреки че имало случаи на забавяне на плащанията, доставките на газ за ищеца
не били спирани. Свидетелят съобщава, че през м.февруари 2019г. било издадено
кредитно известие и му било обяснено от счетоводството, че те може да издаде
авансова фактура за нещо, което не е доставено, и тъй като от 19-то число на
този месец ответникът реално не извършил доставка, било издадено кредитното
известие, в което като причина е посочена липсата на плащане и наличие на
търговски спор. Нататък свидетелят сочи факти във връзка със съдържанието на
предложеното на ищеца допълнително споразумение и възникналото между страните
разногласие и пояснява, че спирането на подаването на газ за ищеца било по
решение на управителя на ответното дружество. Пояснява, че практиката между
страните била във всеки следващ месец да се вземат предвид количествата по
предавателния протокол и едва след него се издавала окончателната фактура, а в
двете авансови фактури се отразявала само цената на газа и стойността по тях
давала стойността на заявката за месеца.
По
делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
В
Таблица №1 към заключението вещото лице е описало детайлно дължимата сума за
100% аванс съгласно клаузите на процесния договор, издадените от "Мездра
Газ"ООД на "Инерстрой-Калето"АД данъчни документи за периода от
01.09.2015г. до 31.03.2019г. за аванс и окончателно плащане, дата на издаване
на документите, датата на падежа и датата на плащане. В обобщение вещото лице
сочи, че в периода от м.септември 2015г. до м.август 2017г. "Мездра
Газ"ООД е издавало за всеки месец по няколко фактури /две, три или четири/
с основание "аванс за доставка на природен газ", които сумарно са
давали 100% от дължимия аванс, изчислен съгласно клаузите на договора, а именно
авансът да се изчислява на база на заявените по месеци в годишната програма
количества природен газ в 1000 нормални кубически метра по цени на
"Булгаргаз"ЕАД, определени в съответствие с действащите нормативни
актове без акциз и ДДС, и в този период сумите по фактурите за авансово плащане
са плащани в срок. В срок до 8-мо число на месеца, следващ доставката, въз
основа на двустранно подписани месечни приемо-предавателни протоколи за
измереното от страните използвано количество газ продавачът "Мездра
Газ"ООД е издавал на купувача "Инертстрой-Калето"АД окончателна
фактура, в която съгласно т.8.1. от договора конкретно са описвани количество,
единична цена и стойността на всеки компонент – използвано количество газ в
обем 1000 нормални кубически метра, пренос по преносна мрежа на 1000 нормални
кубически метра, акциз за 1000 нормални кубически метра и договорената сума,
равна на 100лв. без ДДС, а от 01.10.2015г. – 120лв. без ДДС съгласно сключения
анекс, след което са приспадани извършените авансови плащания. В този период
сумите по окончателните фактури са плащани в срок до 12-то число на месеца,
следващ месеца на доставка, съгласно клаузата на т.8.5.2. от договора.
Вещото лице е установило, че от м.септември
2017г. до м.февруари 2019г. при счетоводното отразяване и заплащане на
доставките страните са процедирали по следния начин:
Ответникът "Мездра Газ"ООД е
издавал за авансовото пращане по две фактури от по 50% с основание "аванс за доставка на природен
газ", сумите по които сумарно са давали 100% от дължимия аванс:
- Първа авансова фактура до трето число на
текущия месец на доставка на база 50% от заявеното месечно количество за
съответния месец и в същия срок я е изпращал на ищеца по електронна поща или с
писмо. В случай, че датата на издаване е в неработен ден, първа авансова
фактура е издавана в първия следващ работен ден, като във фактурите е
отразявана дата на плащане – до 5-то число на текущия месец;
-
Втора авансова фактура до 8-мо число на текущия месец на база 50% от заявеното
количество за съответния месец и в същия срок я е изпращал на ищеца по електронна
поща или с писмо. В случай, че датата на издаване е в неработен ден, втората
авансова фактура е издавана в първия следващ работен ден и във фактурите е
отразявана дата на плащане – до 13-то число на текущия месец.
От 01.01.2018г. авансът е изчисляван, като
заявеното в годишната програма месечно количество природен газ в 1000 нормални
куб. метра на база представителната калоричност /GSW/ за съответния месец, обявена от
"Булгаргаз"ЕАД, се преобразува в киловатчас - KWh по одобрената от КЕВР методика, след което се
конвертира в мегаватчас – МWh и се
остойностява с обявената за съответния месец цена на "Булгаргаз"ЕАД за МWh,
одобрена от КЕВР, без акциз и ДДС.
В
посочения период сумите по фактурите за авансово плащане са заплащани в срок, с
изключение на няколко от тях, които са посочени в заключението.
В
срок до 8-мо число на месеца, следващ доставката, въз основа на двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи за измереното от страните използвано
количество газ ответникът е издавал на ищеца окончателна фактура, подлежаща на
плащане до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката. В окончателната
фактура конкретно са описвани количество, единична цена и стойност на всеки
компонент - изразходено количество за
1000 нормални куб.м., преизчислени в мегаватчас с помощта на представителна
калоричност за съответния месец и остойностени с обявената за съответния месец
цена на "Булгаргаз"ЕАД, одобрена от КЕВР, плюс пренос по преносна
мрежа, осигурен продукт, договорената сума от 120лв. и акциз, след което са
приспадани извършените авансови плащания.
Като
изброява конкретните уговорки между страните, обективирани в процесния договор,
вещото лице установява, че до м.август 2017г. авансът е следвало да се
изчислява на база заявените по месеци в годишната програма количества газ в
1000 нормални куб.метра по цени на "Булгаргаз"ЕАД, определени в
съответствие с действащите нормативни актове без акциз и ДДС, и за този период
стойността на фактурирания аванс е по-голяма от стойността на аванса, изчислен
съгласно договорената методика. Установява също, че от 01.09.2017г. до
31.03.2019г. авансът се е изчислявал, като заявеното в годишната програма месечно
количество природен газ в 1000 нормални куб. метра на база представителната
калоричност за съответния месец, обявена от "Булгартрансгаз"ЕАД се
преобразува в киловатчас по одобрена от КЕВР методика, след което се конвертира
в мегаватчас и се остойностява с обявена за съответния месец цена на "Булгаргаз"ЕАД
за мегаватчас, одобрена от КЕВР, без акциз и ДДС.
Вещото
лице е изчислило, че стойността на
дължимото от ищеца плащане за м.февруари 2019г., изчислено на базата на
годишната му заявка и методиката, е в размер на 165 267.20лв. без ДДС.
За
м.февруари 2019г. заявеното от ищеца количество по годишна програма в обем,
равен на 350 000н.м3, с посочени от вещото лице представителна калоричност,
енергийни единици, конвертиране в мегаватчас, цена на "Булгаргаз"ЕАД,
начислена сума за аванс и задължения за аванс. На базата на това вещото лице
сочи, че ответникът е издал за този месец две фактури от по 50% с основание
"аванс за доставка на природен газ", а именно фактура
№499/01.02.2019г. с дата на плащане 05.02.2019г. на стойност 99 160.32лв. и
фактура №505/07.02.2019г. с дата на плащане 13.02.2019г. на същата стойност, а
стойността на дължимото от ищеца авансово плащане за м.март 2019г., изчислена
на базата на годишната му заявка и методиката, е 165 110.40лв. без ДДС или 198
132.47лв. с ДДС. В заключението се сочи, че за м.март 2019г. ответникът е издал
една проформа фактура №**********/05.03.2019г. с основание "аванс доставка
природен газ" с падеж 08.03.2019г. на стойност 198 132.48лв. с ДДС.
Заключението
на експертизата е, че за м.февруари 2019г. ищецът е заплатил на ответника 50%
от дължимия аванс в размер на 99 160.32лв. с ДДС по фактурата от 01.02.2019г. с
дата на плащане 05.02.2019г. Втората част от дължимия аванс за м.февруари не е
заплатена, като и за м.март 2019г. ищецът не е заплащал никакви суми за аванс.
При
тези доказателства, ангажирани от страните в рамките на настоящото
производство, съдът достига до следните правни изводи:
Между
страните е безспорно обстоятелството, а и от представените доказателства са
установява, че на 31.07.2015г. между тях е сключен писмен договор за продажба
на природен газ, чието изпълнение е продължило до м.февруари 2019г. По делото
не се спори и по факта, че на 19.02.2019г. ответникът е спрял подаването на газ
за ищеца.
От
неоспореното от страните заключение на счетоводната експертиза, с което напълно
кореспондират и показанията на разпитания свидетел Н., се установява, че от
м.септември 2017г. до датата на спиране на газоподаването в отношенията между
страните във връзка със счетоводното отразяване на доставките на газ,
отчитането на употребеното количество и извършването на плащанията по тяхно
общо съгласие и без възражения е била установена трайна практика, различна от
реда, предвиден в договора от 2015г. Безспорно се установява и това, че за
м.февруари 2019г. в срока, приет и спазван от страните по силата на уговорения
в устна форма от техните законни представители срок за фактуриране и заплащане,
ищецът е заплатил само половината от дължимото от него авансово плащане, на
падежа на втората авансова фактура – 13.02.2019г. и до края на текущия месец
плащане не е извършено и това е дало повод на ответника на 19.02.2019г. да спре
подаването на газ.
В т.10.1. от процесния договор е
предвидено право на продавача при забава в плащането на дължими суми при
условията и в сроковете по договора да преустанови доставката и продажбата на
природен газ, без да носи отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи, а
доставката да бъде възстановена, след като клиентът заплати на продавача всички
дължими суми и неустойките по тях.
Разрешаването на настоящия спор е поставено
в зависимост от отговора решаващия по преценка на съда въпрос имал ли е
ответникът право да се възползва от предоставената му от уговорката по т.10.1.
от договора възможност и да спре газоподавеното към ищеца, а корелативно с
отговора на този въпрос е произнасянето по спора изпаднал ли е ответникът с
факта на спиране на доставките в положението на неизправна страна, чието
неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за текущия месец да даде
основание за прилагане на санкционната клауза на т.10.4. от договора чрез
присъждане на претендираната неустойка.
Както е прието за установено по-горе в
мотивите, след м.септември 2017г., т.е. в един продължителен период от време
страните по общо съгласие са изменили условията на процесния договор в частта
за осчетоводяването, отчитането и заплащането на месечните доставки по приетата
от тях годишна програма и по този повод съдът дължи произнасяне по въпроса
произвело ли е това общо съгласие обвързващото и задължително действие на изменените
клаузи на договора със силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД.
Страните са търговци по смисъла на чл.1,
ал.1 ТЗ и процесният договор за продажба представлява абсолютна търговска
сделка. Чл.293, ал.1 ТЗ предвижда, че за действителността на търговска сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а
съгласно ал.6 когато за сключването на търговската сделка е предвидена
определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.
Изискването на законодателя за форма на сделките има за цел да осигури и
гарантира сигурността на търговския оборот и да подпомогне правните субекти при
реализирането и защитата на правата им.
Съгласно чл.173, ал.1 от Закона за енергетиката
в редакцията на текста, действаща към момента на сключване на процесния договор
/ДВ бр.54 от 2012г./, сделките с природен газ се извършват въз основа на
писмени договори при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за
търговия с природен газ, приети от комисията, а съгласно чл.175, ал.1, т.7 и 8
ЗЕ/стара редакция/ страни по тези сделки са търговците на природен газ и
техните клиенти.
Обикновената писмена форма е предвидена в
чл.173, ал.1 ЗЕ като изискване към начина, по който страните трябва да
обективират волезявленията си по сключване на сделката, респ. при нейното
изменяване или допълване, съобразно чл.293, ал.6 ТЗ. В практиката на ВКС
последователно и непротиворечиво се приема, че предвидената в закон писмена
форма за действителност на сделката може да бъде преодоляна посредством
разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че страната не може да се
позовава на нищожността по ал.2, ако от поведението й може да се заключи, че не
е оспорвала действителността на изявлението. Концепцията на законодателя е да
даде приоритет на бързината и оперативността в търговския оборот за сметка на
изричната воля на правните субекти.
От гледна точка на изложеното в
предходния абзац съдът приема, че в частта за счетоводното отразяване на
месечните доставки на природен газ по процесния договор за продажба, за начина
на отчитане на доставените количества и за сроковете за плащане писмената форма
не е условие за действителност /ad solemnitatem/,
а условие за доказване /ad probationem/.
В поредица непротиворечиви решения на ВКС
/Решение №115/23.07.2013г. по т.д.№348/2012г., І т.о., Решение №50/25.04.2012г.
по т.д.№95/2011г., ІІ т.о., Решение №71/22.06.2009г. по т.д.№11/2009г., І т.о.
и др./ е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителост
на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от
различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва
независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на
формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл.293,
ал.3 ТЗ оспорване на нейната действителност. Така това законово разрешение
доближава нищожността поради неспазване на формата за действителност в
търговското право до унищожаемостта на сделките по чл.27 и сл. ЗЗД. Нищожността
поради неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право може
да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ. Изводът от това е, че
страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението на другата страна.
Съдът намира, че изложеното дотук в пълна
степен важи и при разрешаването на въпроса
за спазване на изискването за писмена форма на съглашението за изменение на
процесния договор за продажба на природен газ съобразно чл.173, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.293, ал.6, вр. ал.1 ТЗ. От заключението на счетоводната експертиза се
установява по безспорен начин, че след м.септември 2017г. страните са
установили и прилагали нов начин на счетоводно отразяване на месечните доставки
на газ и отчитането на доставяните количества, като по общо съгласие са
променили и условията и сроковете за тяхното заплащане, приемайки падеж за
плащане по втората месечна авансова фактура 13-то число на текущия месец.
Ищецът нито въвежда твърдения, нито ангажира доказателства да е възразил или да
се е противопоставил на тези условия, поради което и предвид продължителния
срок от време, в който последните са били спазвани от двете страни, които са изготвяли
и подписвани издадените фактури и са ги отразявали в счетоводствата си, съдът
приема, че изменението на процесния договор в коментираната част е прието от
страните по общо съгласие и е породило обвързваща ги задължителна сила.
Изложеното дотук дава основание за
извода, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като в уговорения срок
не е заплатил дължимата сума по втората авансова фактура, а ответникът от своя
страна е имал право на основание предвиденото в т.10.1. от договора да
преустанови доставката на природен газ. При това положение ищецът не може да
претендира неустойка по т.10.4. от договора, предвидена като санкция за
продавача за неизпълнение на доставка на предплатени количества газ за текущия
месец.
Воден от тези съображения, съдът приема,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото на ответника се
следват направените по делото разноски. Пълномощникът на ищеца прави възражение
по искането на ответната страна за присъждане на разноски, като се позовава на
това, че се претендират разноски за изплатени възнаграждения за двама
упълномощени от ответника адвокати, които са представили договори за правна
защита и съдействие и доказателства за изплатени възнаграждения съответно в
размер на 8 976лв. с ДДС и 8 975.54лв. с ДДС.
Чл.78, ал.1 ГПК предвижда заплащане на
разноски и възнаграждение за един адвокат. При положение, че насрещната страна
дължи разноски само за един адвокат, а ответникът не е направил избор и не е
заявил своевременно кое адвокатско възнаграждение иска да му бъде присъдено,
съдът приема, че на същия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска
защита от един адвокат в размер на 8 976лв., както и разноските за експертиза в
размер на 600лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"Инертстрой-Калето"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***срещу "Мездра Газ"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** осъдителен иск за сумата 297 480.96лв., представляваща
неустойка по т.10.4. от сключен между страните договор за продажба на природен
газ от 31.07.2015г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Инертстрой-Калето"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да заплати на "Мездра
Газ"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски за
адвокатска защита в размер на 8 976лв. и такива за експертиза в размер на
600лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: