№ 967
гр. Русе, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520106343 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и
чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:********* с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД гр.София, твърди, че сключило с
ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че
Н. И. А. с ЕГН:**********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД с
ЕИК:********* сумата от 452.83 лева представляваща сбор от неплатена цена
на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства,
дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по договори: Договор
за мобилни услуги № ********* от 25.05.2020г.; Договор за мобилни услуги
№********* от 12.01.2021г.; Допълнително споразумение №********* от
12.01.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
12.01.2021г., по които са издадени следните фактури: фактура
№**********/05.04.2022г., фактура №**********/05.05.2022г., фактура №
**********/05.06.2022г., фактура №**********/05.07.2022г., фактура
1
№**********/05.08.2022г., фактура № **********/18.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.07.2024г., до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски по заповедното производство в общ размер на
505,00 лева от които: 25,00 лева внесена държавна такса и 480,00 лева платено
адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, назначеният особен представител на
ответника не е подал отговор на исковата молба.
С молба с вх.N:16409/19.05.2025г. ищецът е направил изрично искане
срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че между ответника и „Йеттел България" ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл" ЕАД и „Теленор България" ЕАД) са
били сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 25.05.2020г.;
Договор за мобилни услуги №********* от 12.01.2021г.; Допълнително
споразумение №********* от 12.01.2021г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 12.01.2021г.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от
ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните
условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 25.05.2020г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 12.01.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
- за мобилен телефонен апарат Хуавей Р Смарт 2021 128 ГБ - условията,
договорени в Договор за лизинг от 12.01.2021 г.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 12.01.2021 г.
Видно от представените по делото доказателства ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в шест броя фактури,
2
издадени в периода м. април 2022г. - м. август 2022 г., а именно: фактура №
**********/05.04.2022г., фактура № **********/05.05.2022г, фактура №
**********/05.06.2022г., фактура № **********/05.07.2022г., фактура №
**********/05.08.2022г., фактура № **********/18.08.2022г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както
следва:
- По Договор за мобилни услуги № ********* от 25.05.2020г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 12.01.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер
на 255.77 лв., от които:
- 99.06 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 05/03/2022 - 05/07/2022г.
- неустойка в размер на 156.71 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя,
По Договор за лизинг от 12.01.2021г., с който е предоставено ползването
на мобилен телефонен апарат Хуавей Р Смарт 2021 128 ГБ, са начислени и се
претендират парични задължения в общ размер на 117.09 лева, от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 105/03/2022 - 05/07/2022г.
в общ размер на 41.55 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода 05/08/2022- 12/12/2022г. в общ размер на 75.54 лв. с вкл.
ДДС.
По Договор за мобилни услуги №********* от 12.01.2021г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 79.97 лв., от които:
- неустойка в размер на 79.97 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Йеттел България" ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на
3
което е образувано частно гражданско дело № 4144/2024г. и издадена заповед
за изпълнение на парично задължение N:2092/23.07.2024г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298
от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената
си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от
ищеца суми не са заплатени от ответника.
По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.
с чл.205 от ЗЗД, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни
доказателства затова, че страните са се намирали в договорни отношения, а
ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите
вноски за взетата на изплащене вещ и нарушил задълженията си и не плащал
месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото
мобилно устройство.
4
С оглед представените писмени доказателства съдът намира
предявените искове за основателни и доказани по размер. От тях се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения. Искът следва
да бъде уважен изцяло, по размер посочен в исковата молба.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането.
В проведеното по делото съдебно заседание от 21.05.2025г., за което
назначеният особен представител е бил редовно призован, не се е явил и не е
представил становище по делото.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с
връчения на 17.02.2025г. лично на назначения особен представител
разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици,
свързани с неподаването на писмен отговор в срок.
Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се
произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са
вероятно основателни. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва
да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505,00
лева, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 480,00 лева, платено
адвокатско възнаграждение с ДДС, както и всички сторени от ищеца разноски
в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00
лева и изплатения адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с ДДС,
5
определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и 400,00 лева платен депозит за
назначаване на особен представител на ответника.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. А. с
ЕГН:**********, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София в общ размер
на 452.83 лева представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни
услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за
неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на потребителя, по договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 25.05.2020г.; Договор за мобилни услуги №********* от
12.01.2021г.; Допълнително споразумение №********* от 12.01.2021г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.01.2021г., по
които са издадени следните фактури: фактура № **********/05.04.2022г.,
фактура № **********/05.05.2022г., фактура № **********/05.06.2022г.,
фактура № **********/05.07.2022г., фактура № **********/05.08.2022г.,
фактура № **********/18.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 22.07.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2092/23.07.2024г. по ч.гр.д. № 4144/2024г. по
описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Н. И. А. с ЕГН:********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 905,00 лева.
ОСЪЖДА Н. И. А. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор България”
ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №4144/2024г. на
Русенски районен съд в размер на 505,00 лева.
Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от
6
ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7