№ 3764
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100507318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника „М.Е.“ АД срещу разпореждане за
налагане на запор върху банковите му сметки, както и срещу разпореждане,
съдържащо се в покана за доброволно изпълнение, с което в тежест са му
възложени разноски на взискателя в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение поради неговата прекомерност. Излага съображения, че в
срока по чл.428, ал.1 ГПК съдебният изпълнител няма право и не е дължан да
предприема извършване на процесуални действия по принудително
изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да
изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение, с което да се
освободи от отговорност за съдебни разноски на взискателя по водене на
изпълнителното дело. Чрез налагане на запор върху банковите му сметки
съдебният изпълнител неоснователно е ограничил имуществената му сфера
преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение. Предвид ниският размер
на сумата, за която е издаден изпълнителен лист, счита, че адвокатското
възнаграждение на взискателя е прекомерно и следва да се намали. Моли съда
да отмени обжалваните изпълнителни действия.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя – Н.Р.Р., с който оспорва жалбата. Излага съображения, че
обжалваните изпълнителни действия са правилни и законосъобразни. В
нормата на чл.428, ал.2 ГПК е посочено, че в поканата се съобщават
наложените запори и възбрани. На основание чл.507, ал.1 ГПК запорното
съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане
на поканата за доброволно изпълнение. В молбата за образуване на
изпълнителното производство тези действия и способи за изпълнение са
1
изрично посочени. Счита, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като е съобразен минималният размер
на адвокатските възнаграждения, регламентиран в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа, че запорът върху банковите сметки на длъжника съставлява
изпълнително действие с цел удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя. Моли съда а остави без уважение частната жалба.
Съдия — изпълнителят М.Ц. е депозирала мотиви по реда на чл.436,
ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е допустима по отношение
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но е
недопустима в частта, с която се обжалва налагането на запор върху
банковите му сметки, съгласно изискванията на чл.435, ал.2 ГПК. Счита, че
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно, тъй като
съответства на минималните размери на адвокатските възнаграждения,
установени в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и
възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима в частта за разноските. Разгледана по същество,
жалбата в тази й част е основателна.
Жалбата в частта, насочена срещу налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника е недопустима по следните съображения:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са посочени изрично и изчерпателно
действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486,
ал.2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното
производство. Налагането на запор върху банковите му сметки не съставлява
действие на съдебния изпълнител, което попада в приложното поле на
посочената норма. Ето защо жалбата на длъжника, с която се обжалва
налагането на запор върху банковите му сметки, е процесуално недопустима,
поради което следва да се остави без разглеждане.
Изпълнително дело е образувано по молба на Н.Р.Р. срещу „М.Е.“
АД, въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2022 г., издаден по гр. д. №
20215310101764/2021 г. по описа на РС-Асеновград, за сумата от 50 лв. –
направени по производството разноски, както и 150 лв. – разноски по делото.
В молбата за образуване на изпълнителното производство е отправено искане
от взискателя, на основание чл.507 ГПК, съдебният изпълнител да наложи
запор върху банковите сметки на длъжника, открити в банките на
територията на страната, за които се установи, че има наличности.
2
Молбата е депозирана от взискателя чрез процесуалния му
представител адв. М. Ч., с приложено към нея пълномощно. Съгласно договор
за правна защита и съдействие от 03.06.2022 г. уговореното адвокатско
възнаграждение възлиза на 400 лв., от които: 200 лв. – за образуване на
изпълнителното дело и 200 лв. – за процесуално представителство и
съдействие при водене на изпълнителното дело. В чл.3, ал.2 от договора е
удостоверено, че възнаграждението от 400 лв. е платено изцяло в брой при
сключване на договора.
На 09.06.2022 г. ЧСИ М.Ц. е изпратила покана за доброволно
изпълнение до длъжника за сумата от 740, 80 лв., от която: 200 лв. –
неолихвяема сума, 2, 50 лв. – допълнителни разноски, 66 лв. – разноски по
изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с начислен ДДС
в размер на 72, 30 лв. в полза на ЧСИ М.Ц., както и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение. На основание чл.428 ГПК длъжникът е уведомен от
съдебния изпълнител, че е наложен запор върху банковите му сметки,
открити във всички офиси и клонове в страната на „У.К.Б.“ АД. В поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че на основание чл.428, ал.1 ГПК
длъжникът се кани в двуседмичен срок от връчването й, заедно с препис от
изпълнителния лист, да изпълни доброволно задължението си. Указано е, че
ако не стори това в определения срок, ще се пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК – чрез удръжки от банковите сметки, опис и
продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника. Посочена е
банкова сметка за заплащане на сумата. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 14.06.2022 г.
На 09.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „У.К.Б.“ АД до
размера на дълга по изпълнителното дело.
С платежно нареждане от 20.06.2022 г. длъжникът е платил пълния
размер на претендираното от взискателя вземане, ведно с определения от
съдебния изпълнител размер на дължимите разноски за изпълнителното
производство – сумата от 740, 80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е
предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си
част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не
са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде
оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не
го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е разпореждане за разноските,
съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, като е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание
чл.78, ал.5 ГПК.
3
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски
за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на
длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В случая взискателят е представил пълномощно в полза на адв. М.
Ч. да го представлява в изпълнителното производство, както и сключения
договор за договор за правна защита и съдействие от 03.062022 г.,
удостоверяващ заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Извършените от взискателя действия към момента на постановяване
на обжалваното разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително
дело № 20228400400549 по описа на ЧСИ М.Ц.. В хода на изпълнителното
производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя
след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят може да посочи едновременно няколко
начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение
на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. В
настоящия случай взискателят е посочил изпълнителен способ при
образуване на изпълнителното производство. Сумата, за принудителното
събиране на която е образувано изпълнителното производство, е платена от
длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на
извършени изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство.
Ето защо следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя
не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към
момента на постановяване на обжалваното разпореждане.
Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя
действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното
производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. Същевременно в
тежест на длъжника е възложено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Съобразно действителната фактическата и правна сложност на
делото съдът счита, че определеното от ЧСИ М.Ц. адвокатското
възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно, тъй като е налице
несъответствие между размера на определеното възнаграждение и усилията
на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя в хода на
изпълнителното производство.
По изложените съображения постановлението за разноските следва
да се отмени в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя е намалено за сумата над 200 лв. до пълния определен
размер от 400 лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК.
4
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
6920/16.06.2022 г., депозирана от длъжника „М.Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, бул. „*******, срещу налагане на запор върху банковите му сметки
по изп. д. № 20228400400549 по описа на ЧСИ М.Ц., като процесуално
недопустима в тази й част.
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.06.2022 г., постановено по изп. д.
20228400400549 по описа на ЧСИ М.Ц., съдържащо се в покана за
доброволно изпълнение, с което в тежест на длъжника „М.Е.“ АД, ЕИК
*******, с адрес гр. София, бул. „*******, са възложени разноски на
взискателя Н.Р.Р., ЕГН **********, с адрес гр. Асеновград, област Пловдив,
ул. ******* и съдебен адрес гр. Пловдив, ул. *******, Делови център
„*******6 – адв. М. П. Ч., за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата
над 200 (двеста) лв. до пълния размер от 400 (четиристотин шестдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Решението в частта, с която е оставена без разглеждане частната
жалба, имащо характера на определение, подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.274, ал.2
вр. ал.1,т.1 ГПК, а в останалата част решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5