Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3128/15.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21136 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124,ал.1 ГПК от Я.Й.К. срещу „Ен. – Пр. Пр.”АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
заплащането на сумата от 3 241.66
лева, начислена по фактура №*г.,
за периода 24.10.2017г. до 23.10.2018г. за електрическа енергия по партида с
абонатен № *, клиентски №* с адрес
на потребление гр.Г. Т., ул.“Д. М.“ №*.
Ищцата излага, че в
процесния период е била собственик на имота, находящ се в гр. Г. Т., ул.“Д. М.“
№* съгласно нотариален акт за дарение от *г. При проверка на текущите си
задължения в ел.страница на „Ен.Пр. Пр.“ АД по клиентски № *, чиито титуляр на
партидата бил починали й съпруг К.А.К., установила, че има начислени задължения
в размер на 3 241.66 лева. След като посетила Център за обслужване на клиенти
при справка на гише й било разяснено, че въз основа на извършена проверка от
служители на „Е.С.“ АД и на база КП и е начислена допълнителна сума за периода
24.10.2017г. до 23.10.2018г. Твърди, че СТИ не е манипулирано от нея и
начислената ел.енергия за минал период не е потребявана. Излага, че не е била
уведомена за извършване на проверката, нито тя или неин представител е присъствала
на същата. Твърди, че свидетелите, подписали КП не са присъствали на
проверката, не са възприели непосредствено и лично показанията на
тарифите, а само формално са разписали
изготвения документ. Служителите на „Е.С.“ АД били заблудили свидетелите, че
електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това е причината за
неговия демонтаж. Оспорва допълнително начислената ел.енергия да е била
потребена в процесния период. Излага, че в имота не е имало никога потребление
за такива големи суми в толкова кратък период. Счита, че единственият вариант
да се натрупа такова голямо потребление е СТИ
е да било манипулирано от служителите на
„Е.С.“ АД, тъй като само те имали достъп до уредите за търговско
измерване и разполагали със софтуер за дистанционно въздействие върху
показанията му. Оспорва да е осъществена намеса в схемата на свързване на СТИ
респ., че същото е манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за
абоната тарифа. Възразява, че демонтираният електромер не е предоставен за експертиза
на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил
демонтиран. Оспорва, че не е имало данни
за сумарния регистър при демонтажа. Оспорва начина, методиката и основанието за
начисляване на процесната сума с твърдението, че същите са неправилни и
незаконни. Сочи, че размерът ма сумата е произволно определен без каквото и да
е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и
потреблението на ел.енергия. Излага, че в договора за доставка и пренос на ел.енергия
не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната
сума и че не се е съгласява с процедура за едностранно без нейно участие
преизчисляване на сметките за минал
период. Оспорва КП, въз основа на който е начислена процесната сума. Сочи, че
лицата, извършили проверката и съставили КП не са били оправомощени да
извършват подобни проверки. Твърди, че „Е. С.“ АД не разполага с правомощие
да извършва проверки съобразно
императивните разпоредби на закона. Оспорва правното основание, на което „Е. С.“ АД се позовава за коригиране на
сметките. Сочи, че съставеният КП не отговаря на изискванията на чл.47 и чл.48
ПИКЕЕ и не е годен да удостовери фактите, отразени в него. Отделно твърди, че
корекцията не е извършена съгласно ПИКЕЕ, а по силата на чл.19,т.7 от ОУ на „Ен.
Пр. Мр.“АД. Излага и подробни правни съображения за недължимост на сумата.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът- „Енерго – Про Продажби” АД е
депозирал писмен отговор, в който се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на претенцията. Оспорва се правото на собственост на ищцата.
Твърди, че от месец окотомври 2019г. партидата на процесния имот е на името на
Д.К.А., който бил син на ищцата. Смяната на титуляра на партидата била извършена
въз основа на заявление №*г. и в същото било посочен документ за
собственост - НА №*г., вписан в СВ в
вх. №1/2015г. В КП за монтаж на електромер №*г. именно лицето, заявило право на
собственост било намерено на адреса, като протокола бил подписан лично от
Даниел Колев Андонов. Сочи се, че съгласно чл.4,ал.1 от ОУ потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имота,
а съгласно чл.6,ал.2 ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред
„Ен. Пр. Пр.“АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител
за определен срок. Твърди се, че са
налице данни, че ищцата няма качеството на собственик по отношение на имота,
нито е ползвател на същия, поради и което нямала качеството на потребител.
Липсата на облигационно правоотношение между ищцата и ответника изключвала
дължимостта на сумите за доставка на ел.енергия от ищцата. Предявения иск се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се
дължала от ищеца на основание чл.50 ПИКЕЕ вр. чл.183, вр. чл.200,ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че на 23.10.2018г. била извършена техническа проверка на СТИ в
обекта на ищеца, към която дата действали ПИКЕЕ. На проверката присъствал лично
ищцата и член на домакинството – нейния син.
За извършената проверка бил съставен КП№**. Било установено, че в
регистър 1.8.3 има показания в размер на 12 461 квтч и в регистър 1.8.4 има
показания в размер на 4 627 квтч. В регистър 1.8.1 били отчетени 2680 квтч, в
1.8.2 13 016 квтч, в сумарния регистър 1.8.0 – 32 786 квтч, който представлявал
сбор от натрупаното количество в останалите регистри. Процесният електромер бил
демонтиран и изпратен за експертиза в
БИМ. За извършената експертиза бил съставен КП № **г. При софтуерно
четене била установена намеса в тарифната
схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3 и
1.8.4 в общ размер на 17 088 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. На 30.09.2019г. „Ел. С.“АД съставило Становище за
начисление на ел.енергия, с което било установено точното количество неотчетена
ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 и 1.8.4 – 17 088 квтч. Твърди се,
че типът на вмешателството имал за цел част от консумираната ел.енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея и която не може да
се установи при ежемесечно отчитане на електромера, тъй като инкасаторите не
разполагали със специализиран софтуер. На 01.10.2019г. била издадена фактура №*,
с която била определена цената на ел.енергията за процесния период. Отправя се
искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт № *г. по силата на дарение от * г. ищцата Я.Й.К. е станала собственик на следния
имот находящ се в Г. Т.: дворно място от 900,00 кв.м. и построената в него жилищна сграда с * кв.м. жилищна площ,
пристройка същата от стая и предверие и гараж, представляващ имот с пл. № *, парцел * в кв. * по регулационния план на гр.
Г. Т.
Страните по делото не спорят, че горният имот е идентичен с процесния
обетк на потребление с абонатен № *,
клиентски №* с адрес гр.ен.Т., ул.“Д. М.“ №*.
На * с Нотариално завещание № *г. на нотариус Б. Б. ищцата се е разпоредила с горния имот след смъртта си в полза на лицето
Д.К.А.
От представения по делото КП за техническа проверка № № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент К.А.К.- починал, обслужващо обект с абонатен № *,
клиентски №*, находящ се на адрес: гр. Г.Т.,
ул.“Д. М.“ № *, служители на „Ел.с.” АД са констатирали следните показания по тарифите на СТИ: 1.8.1 – 002680, 1.8.2 – 013016, 1.8.3 – 0121461, 1.8.4 – 004927, 1.8.0 – 032786. СТИ с фабр. № * е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза от 25.10.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Варна не
са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на
електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на
преминала енергия на тарифа 3 – 012461,3 кВТч и тарифа 4 – 004627,2 кВТч.
Посочено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 30.09.2019 г. се
установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на
потребление в размер на 17088 кВТч, за периода 24.10.2017 г.
до 23.10.2018 г. Като основание на корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № *
г. на стойност 3241,86 лв. с получател К.А.К., досежно потребената ел.
енергия в обекта за периода 24.10.2017 г.
до 23.10.2018 г.
С писма с изх. № от 01.10 и 02.10.2019 г. до К. А. К., последният се уведомява от „Ел.с.” АД, съответно от
ответника за извършената проверка на СТИ и
корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Л.Б. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че процесният електромер тип ME
162 с фабричен № * е преминал първоначална метрологична проверка през
2015 г. като метрологична му годност изтича през 2021 г. Отчитането на
процесния електромер е двутарифно по дневна и нощна тарифа. Абонатът е битов. В
сумарния регистър се отчита цялото количество ел.енергия, преминало през
електромера. Електромерът е в класа си на точност. Съгласно КП № * г. на БИМ при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала ел.енергия в тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. Наличието на данни в регистър 1.8.3 и 1.8.4 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по–точно
манипулиране на тарифната схема. Количеството ел. енергия от 17088 кВТч не е от
редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Това
количество не е остойностено и фактурирано през процесния период 24.10.2017
г. до 23.10.2018 г. Количеството
ел.енергия от 17088 квтч не е изчислено по методиката за корекция на сметка.
Остойностената ел.енергия от 17088 квтч във
фактура № * г. е определена в Становище за начисляване на
електрическа енергия от 30.09.2019 г., след софтуерно прочитане на регистри
1.8.3 и 1.8.4, които не са визуализирани при редовен отчет.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта
на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на
ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до процесния обект на потребление, който притежава в
съсобственост, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на
пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по
издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.
Спорно по делото е на първо време дали изобщо, че ищцата има качеството потребител на ел. енергия за процесния имот. В тази
връзка чл. 4,
ал.1 от ОУ на ответника, служебно известни и на съда, изисква потребителят на
електрическа енергия за битови нужди физическо лице да е собственик или
ползвател на имота. В тази връзка представените от ищцата доказателства, в
частност Нотариален акт № * г. и Нотариално завещание № *г. по несъмнен начин установяват,
че към момента на завеждане на делото имено ищцата Я.Й.К. е собственик на процесния обект
на потребление - недвижим имот находящ се в гр. Г.Т.,
ул. “Д.М.“ № *. Респективно ищцата се явява страна по сключен с ответника договор за
продажба на електрическа енергия.
Между
страните по делото на практика е спорно най-вече дали
ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли
са били предпоставките, даващи право на дружеството да извърши такава корекция
на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ, обн.
ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение
на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника,
с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен
иск.
В процесния случай за
периода на начислената допълнително ел. енергия – 24.10.2017
г. до 23.10.2018 г., са приложими ПИКЕЕ,
приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР),
обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. На съда е
служебно известно, че поради съществено нарушение на процедурата по тяхното
приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по
адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС е
потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. №
3879/2017 г., с което са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Същевременно съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към момента на
проверката – 10.12.2018 г. комисията обаче не е
изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да
уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Следователно към
момента на проверката е липсвал приложим материален закон, по силата на който
да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Това е така защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави,
изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и тн.), който е елемент от
фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсва също
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Неотменените с решението норми (чл.48 - 50) не
могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от
ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотезите, при които може
да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсата на нормативна
уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, съответно на ответника да фактурира тези
допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон, а да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи
също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът могат да се ползват от
корекционната процедура, за която към датата на проверката (23.10.2018) е липсвал ред за
извършване.
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на проверката не е съществувала нормативна уредба, която да урежда възможността на енергийните дружества едностранно да
коригират сметките на потребителите, само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Това правно положение обаче лишава ответното дружество единствено от облекчения
ред за ангажиране на отговорността на потребителя при това специфично
продажбено отношение. За
да не се допуска неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по
правоотношението за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя,
евентуално биха намерили приложение общите основания по ЗЗД, например институтът
на непозволено увреждане каквото би се явило незаплатено количество реално
потребена ел. енергия, която обаче поради виновните действия на потребителя е
отклонена от видимия търговски отчет по сделката с цел незаплащането ѝ.
Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на
протокола за проверката, ответникът не е твърдял, съответно не е ангажирал
доказателства за наличие на неправомерно виновно действие от страна на ищцата-потребител
във връзка с установеното вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи
оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума от ищеца.
При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то
ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 3241,86 лв. по процесната
фактура се изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК изцяло в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 129,66 лв. На следващо място, във връзка с претендирания размер на заплатеното
от ищцата в брой адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 15.05.2020 г. ответникът е релевирал възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, по отношение на което съдът
намира следното: Действително адвокатското възнаграждение
чувствително надвишава относимия минимум от 334,50 лв., определен по реда
на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата съобразно действащия материален закон
към момента на договарянето редакция (15.05.2020 г.) - изм. -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., едновременно с което делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението по чл.
78, ал.5 от ГПК се явява частично основателно. Същевременно актуалната редакция
на Наредба № 1/09.07.2004 г. е влязла в сила след окончателната отмяна с
Решение № 5419/08.05.2020 г. на ВАС по адм.д. № 14384/2019 г. на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАдС), обнародвана в ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г. От мотивите на съдебният акт,
както и на постановеното в предходната инстанция Решение № 13062 от 03.10.2019
г. на ВАС по адм.д. № 3586/2016 г. е видно, че
наредбата е отменена единствено поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемането ѝ, в частност на -
чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА и чл. 77 от АПК, т.е. за нарушения при
публикуването на проекта на наредбата на интернет страницата на ВАдС, както и
при обсъждането на мотивите и доклада към проекта на нормативния акт.
Следователно отмяната от съда на чисто процесуално основание през 2020 г. на изменението
в минималния размер на адвокатските хонорари в сила от 28.03.2014 г. е довело
до възстановяването на меродавния към 2010 г. ред за определяне на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който обаче не отчита по никакъв начин последвалата промяна в
икономическата конюнктура в страната в периода 2010 – 2020 г., която ноторно
известно е единствено в посока нарастване на разходите за живот, включително за
упражняване на адвокатска професия (наеми, осигуровки, консумативи,
административна тежест и т.н.). При това положение съдът намира, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения определени по реда на актуалния текст на
Наредба № 1/09.07.2004 г., в сила от 15.05.2020 г., не отговарят на обективните
икономически реалности в страната към 2020 г., съответно не отговарят на целта
и разума на законовия текст на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с който на
ВАдС е вменено задължение да приеме подзаконов нормативен акт отразяващ
справедлив и обоснован, включително икономически, долен праг на адвокатските
възнаграждения за съответния вид работа. По тези съображения съдът намира, че
до приемане на нов текст на Наредба № 1/09.07.2004 г. с актуализирани референти
стойности, обективният минимален размер на адвокатските възнаграждения следва
да се изчислява по формулата залегнала в отменената редакцията на Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), обнародвана в ДВ, бр. 28 от
28.03.2014 г. В противен случай би се стигнало до правно положение, при което
приложението на нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК ще противоречи на естествения
икономически интерес на адвоката да получи достойно, т.е. съизмеримо с
актуалното обществено-икономическо положение в държавата възнаграждение за своя
труд, който е възмезден по дефиницията на чл. 36, ал.1 от ЗА, което от своя
страна несъмнено би увеличило риска от влошаване на качеството на
предоставяните юридически услуги от адвокатите на страните в процеса. В случая
определения по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в
редакцията до 15.05.2020 г., размер на минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на 456,91 лв. и по гореизложените
съображения съдът намира, че именно същият следва да се присъди на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Я.Й.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 3241.66 лева, начислена по фактура № *г., за периода
24.10.2017 г. до 23.10.2018 г. за електрическа енергия по партида с абонатен №*,
клиентски №* с адрес на потребление гр.Г. Т., ул.“Д. М.“ № *, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Я.Й.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, сумата 589,66
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: