№ 731
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500223 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 82624/29.11.2023 г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, против Решение № 3350/07.11.2022 г. на ВРС по
гр.д. № 20223110104762, в частта в която е отхвърлен предявеният от
дружеството против Н. Д. Й. от гр. Варна установителен иск по реда на чл.
422 ал. 1 от ГПК за СЛЕДНИТЕ суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр. № 18151/2021 г. по описа на същия съд, а именно: за главница в размер
на 711.46 лева по договор за потребителски кредит от 01.11.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението както и за
възнаградителна лихва в размер на 737.77 лева за периода 02.12.2019 г. до
03.12.2020 г.
Съобразно указания на съда е постъпила и уточняваща молба вх. №
4509/21.02.2023 г., в която въззивникът подробно е посочил как изчислява
размера на търсените за присъждане суми.
Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно като
постановено при неправилно приложен материален закон. Счита, че клаузата
за уговорения процент възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави и същата се дължи, наред с част от главницата, а именно в размер на
711.46 лева. Настоява, че както размерът на ГПР, така и методиката на
изчисляването му са ясно изводими от процесния договор и е спазена
императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Не оспорва извършеното от
първата инстанция приспадане на недължимо платени суми и такси по
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги от претендираната
главница.
Въззиваемата страна е процесуално пасивна.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.
1
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните. Страните не отправят доказателствени искания.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
82624/29.11.2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, против Решение
№ 3350/07.11.2022 г. на ВРС по гр.д. № 20223110104762, в частта в която е
отхвърлен предявеният от дружеството против Н. Д. Й. от гр. Варна
установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК за СЛЕДНИТЕ суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр. № 18151/2021 г. по описа на същия съд, а
именно: за главница в размер на 711.46 лева по договор за потребителски
кредит от 01.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението както и за възнаградителна лихва в размер на 737.77 лева за
периода 02.12.2019 г. до 03.12.2020 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.03.2023 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемата страна Н. Д. Й., чрез адв. Н. Р., препис от
уточняващата молба вх. № 4509/21.02.2023 г. като указва възможност за
становище най-късно в съдебно заседание.
Въззивникът да се призове чрез ССЕВ.
Въззиваемата страна да се призове с връчване на съобщение и
уточняващата молба на имейла, посочен от адв. Р. /л. 90 по делото на РС
Варна/ като за датата на съдебно заседание да се уведоми и по телефон.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2