РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000453/13.08.2020г.
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П. С. Б. с
ЕГН **********, живущ в с.*** обл. *** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на
чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр.
По подробно изложени в жалбата доводи П. СТ. Б. формулира
претенция за отмяната на НП. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява, като представя писмено становище, с което
поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – РД „АА” Пловдив – редовно призована, не
изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
преписката на съда, излага съображения за потвърждаване на процесното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено до минимума,
предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка на 19.02.2020г. около 21:00 часа от полицейски
служители на 04 РУ-ОДМВР Пловдив в гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 7,
било установено, че П. С. Б. като водач на собствения си лек автомобил
„Рено Лагуна” с Рег. № ****, оборудван като таксиметров автомобил,
извършва таксиметрова дейност с горепосоченото моторно превозно
средство, като същият не отговаря на изискването да притежава
удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“, валидно за съответната
община (Приложение №7), видно от база данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. На следващия ден на водача била извършена
проверка и от служители на РД „АА“ - Пловдив, като последните приели, че
на 19.02.2020 от П. С. Б. била нарушена разпоредбата на чл. 18, т.5 от
Наредба №34/1999г. и съставили АУАН.
Жалбоподателят е подписал съставения АУАН с бланков номер
272785/20.02.2020г. без възражения. В тридневен срок не са депозирани и
писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на П. С. Б. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗДвП.
Актосъставителят И.Л.П., редовно призован се явява в съдебно
заседание и заявява, че поддържа съставения от него акт. В допълнение сочи,
че той и колегата му извършили проверка на Б. в ІV РУ на МВР – Пловдив,
след поискано съдействие от служител на цитираното районно. Те
установили, че вечерта на 19.02.2020г. , около 21.00ч., екип на КАТ „Пътна
полиция“ на ІV РУ проверил лек автомобил „Рено Лагуна“, управляван от
жалбоподателя. При проверката било установено, че водачът нямал
документи отсносно извършване на таксиметров превоз. В дадено устно
обяснение пред актосъставителя, водачът заявил че излизал вечерно време да
изкара някой лев, защото бил много зле финансово. При извършена справка в
базата на ИА“Автомобилна администрация“ св. П. установил, че Б. не
притежава удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“, валидно за
съответната община (Приложение №7), за което съставил АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства на св.
П., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства.
Следва да се отбележи, че и жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че не притежава удостоверение „Водач на таксиметров
автомобил“, валидно за съответната община (Приложение №7), а излага
съображения, че е не извършвал таксиметрова дейност и навежда допуснати
2
нарушения в хода на административно-наказателната преписка. Нещо повече
в дадените писмени обяснения, непосредствено преди съставяне на процесния
АУАН, жалбоподателят Б. признава, че при извършване на проверката от
полицейските служители, е бил с табела и с включен апарат и също, че
излизал по два-три часа от време на време, защото нямал пенсия и по този
начин си набавял средства.
От приложената по делото докладната записка с рег. № 441р-
1962/20.02.2020 г. от полицейския служител С., също се потвърждава, че на
19.02.2020 г. е установил жалбоподателя да управлява МПС, работещо като
такси.
Съдът на намира за неоснователно твърдението по жалбата за допуснато
съществено процесуално нарушение поради липсата на посочени поне двама
свидетели при съставянето на АУАН. В случая актът е бил подписан от
свидетел, за когото изрично е отбелязано да е очевидец и следователно е
присъствал при установяване на нарушението, поради което не е било
необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е един, не води до
необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат свидетелите
двама. Използваният термин "свидетели" в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН не се свързва непременно с изискването те да са повече от един.
Когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично - така
например чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват "двама други свидетели".
Употребата на свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи,
че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали при
установяване на нарушението. Не е налице нередовност на акта, а още по-
малко съществено процесуално нарушение. В случая свидетелят по АУАН е
бил и очевидец, присъствал е при установяване на нарушението, като
непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото извършване, което
представлява достатъчна гаранция за установяване на обективната истина.
Следователно правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено по
никакъв начин, нито е нарушен редът за установяване на нарушението. По
тези съображения разгледаното възражение съдът намира за неоснователно.
Следва да се има предвид, че нарушението на процесуалните правила е
съществено тогава, когато е засегнало възможността за адекватно
упражняване правото на защита на страна в производството, като по
отношение на жалбоподателя такова би било налице, ако е довело до
невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и въз
основа на какъв акт бива санкциониран. В този смисъл, в АУАН, с който е
повдигнато обвинението на П. С. Б., за нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба
№ 34/1999г., както и в атакуваното НП е посочено времето, мястото,
участието на нарушителя и неговите пълни данни за личността, т. е. всички
съставомерни признаци на деянието. Видно е, че АУАН е подписан лично от
жалбоподателя, при това без възражения, каквито не са постъпили и по-късно
в писмен вид.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно това, че
свидетел по съставеният акт, въз основа на който е издадено процесното НП е
колега на актосъставителя и служител в РД“АА“ – Пловдив. На практика
често се наблюдава посочената хипотеза, когато един от служителите на
контролните органи съставя АУАН, а друг е свидетел по него. Това не води
до опорочаване на производството по установяване на нарушение и издаване
на НП. В закона не е предвидено такова ограничение. Освен това всички
доказателства по преписката се преценяват в цялост и в конкретния случай не
се наблюдават съществени противоречия.
От представеното и въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Ето защо, Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, тъй като на процесния ден и място е управлявал таксиметров
автомобил, който е бил в работен режим, без да притежава необходимия
документ. Неоснователно се явява наведеното възражение, че същият е
ползвал МПС за лични цели. Съдът намира, че с това възражение
жалбоподателят цели единствено освобождаване от
администратративнонаказателна отговорност. Доколкото в собственоръчно
написаните от него обяснения непосредствено преди съставяне на АУАН се
установява, че същият е работил към онзи момент.
Предвид изложеното и неоснователността на горните възражения,
съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 18, т.5 от
Наредба №34/06.12.1999г. на МТ и правилно е приложена разпоредбата на
чл.193, ал.1, т.1 от ЗДП, като му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. Наложеното наказание е предвидено от
законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на редуциране от съда.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН, относно задължителното му
съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са
издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните случаи на нарушенията от този вид, поради което не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Също
така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват степен на обществена опасност на
деянието, типична за общите случаи на същото нарушение.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
4
По силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебното производство по
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство и не е била
представлявана от представител, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №36-0000453/13.08.2020г.
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П. СТ. Б. с
ЕГН **********, живущ в с.**** е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл.18, т.5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5