Мотиви към Решение № 19
от 10.01.2018 г. по НАХД № 523 по описа за 2014 г. на РС-Дупница
Производството по делото е по реда на
чл.375 и сл. на глава 28 от НПК.
Образувано е на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление вх. № 1585/2013г., по описа
на Районна прокуратура гр. Дупница; досъдебно производство -162/2013г. по описа
на РУ на МВР –гр. Рила, с което е
направено предложение обвиняемия, К.М.Б.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, управител и собственик на
„Бумеранг-66”ЕООД гр. Благоевград, постоянен адрес:***, неосъждан, ЕГН **********,
обвинен в извършване на престъпление по 136, ал. 1 от НК от НК, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК.
За Районна прокуратура -гр. Дупница,
редовно призована, се явява прокурор Василев, който поддържа постановлението,
като в хода на съдебните прения изразява становище за изцяло
потвърдена фактическата обстановка, обстоятелствата от която не са и спорни,
поради което и счита престъпното деяние за безспорно доказано. Пледира, съдът да постанови решение, с което
да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „Глоба” в размер определен от съда.
Обвиняемият,
редовно призован се е явил на първото по делото заседание. Възползвал се е от
правото да не дава обяснение.
Неговият защитник- адв. Т. пледира подзащитният ѝ да бъде оправдан, като счита, че
деянието не е доказано, тъй като не е
налице причинно- следствена връзка между настъпилата телесна повреда на лицето
и условията на труд в дружеството от една страна. От друга страна оспорва факта, че
пострадалото лице е престирало труд в деня, в който е
потърсил лекарска помощ във връзка с получени болки в корема. Освен това сочи,
че пострадалия свидетел е имал незадоволително отношение към здравето си, тъй
като лицето е чувствало болка в корема и
преди това. Не на последно място изтъква, че са налице множество протИ.речия в показанията на св. Е.Д.
досежно имало ли е
количка в цеха, с която да се извършват товаро-разтоварни
дейности. В тази посока навежда доводи, че в.л.
Д. Тасков е дал отговор в заключението, а именно, че не са налице
нарушения на ЗБУТ. Счита, че са налице противоречия в показанията на част от
свидетелите относно облеклото на пострадалия. Обръща внимание, че пострадалия
свидетел е имал сключен договор с Община Кочериново.
Съдът, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна :
Пострадалият свидетел В.Д. живее в гр.
Рила. Учил е до 5 клас. Наложило се да работи преди да навърши пълнолетие, тъй
като семейството имало нужда от финансови средства. Ходел често с неговия баща-
св. И.Д. и св. Е.Д. да работи в цех за пакетаж и фуражи, намиращ се в гр.
Кочериново, като управител на ТД
„Бумеранг-66“ ЕООД бил обвиняемия. През цялото време, през което пострадалия
свидетел полагал труд считал, че има трудов договор, но от приложените по
делото доказателства е видно, че В.Д. е работел на основание сключен трудов договор № 37/08.03.2012 г. на
четиричасов работен ден. Пострадалият св. В.Д. извършвал в дружеството товаро -разтоварна дейност на
чували с фураж, пшеница и смески, като ходел сутрин на работа от 8:00 ч до
17:00 ч., от понеделник до събота. Между
св. В.Д. и Б. възникнал спор относно заплащането, и през есента на 2012 г.,
като св. Д. не отишъл на работа. Поради тази причина работодателят прекратил
трудовото правоотношение със Заповед № 1/31.10.2012 г. на правно основание чл.
325, т. 1 от КТ, като е посочил и словом, че прекратяването на трудовото
правоотношение е по взаимно съгласие. Неизвестно защо, с оглед основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, е отразено, че препис от заповедта не е връчена на лицето, което обстоятелство е
удостоверено с подписа и индивидуализацията на двама свидетели и е отразено,
че същата е връчена на 31.10.2012 г. В
трудовата книжка е отбелязано, че трудовото правоотношение е прекратено на
01.11.2012 г., а лицето е постъпило на работа на 08.03.2012 г. и има 7 месеца и 24 дни работа. Отбелязано е още,
че лицето е работело на 4 часов работен ден.
По делото е приложена служебна
бележка, издадена от Агенция по заетостта, от която е видно, че за периода от
30.10.2012 т. до 31.01.2013 г. В.Д. е
бил регистриран като безработен в „Бюро по труда“ гр. Дупница, Филиал -04.
След като се завърнал от РИспания св. В.Д.
отишъл да си търси работа отново при обвиняемия, който заявил че няма
такава за него. Независимо от това обстоятелство св. Д., след края на месец
януари 2013 г., започнал да ходи през
ден, или всеки ден в цеха, и отново започнал да полага труд. Извършвал същата
дейност, като му било заплащано в края на работния ден. Независимо от това
обстоятелство св. В.Д. останал с убеждението, че след като ходел толкова често,
почти ежедневно, в цеха и извършвал същата работа, че има сключен трудов договор.
Независимо от това св. В.Д. сключил
трудов договор на 01.02.2013 г. с Община Кочериново, като бил назначен като
„личен асистент“ на неговата майка В.Д., която според св. К. получавала два инсулта, но и имала психически
проблеми. Този договор е анексиран до 01.01.2015 г.
при непълно работно време от 6 часа.
Така продължили отношенията между св. В.Д.,
който ежедневно полагал труд без трудов договор в цеха на обвиняемия Б., а в
дните, когато е имало нужда от
допълнителна работна ръка да разтоварят чувалите със зърно и фураж от тира, предния ден Б. се
обаждал на други работници, като това се били бащата и брата на св. Д., а
именно св. И.Д., който е бил работник и
преди това, но постоянен трудов договор, и св. Е.Д.. Работник за извършване на
определена работа бил и св. С.Р., като
дейността на всички е била да разтоварят тира и да пренесат чувалите в склада.
Постоянни общи работници, извършващи дейност като товарачи в дружеството били
св. В.Д. и св. Й.В., които освен тази дейност, товарели микробуса, като
изнасяли чували от склада до микробуса,
на около 20 метра, тъй като микробуса не е могъл да паркира директно вътре в
склада, а след това са мелили зърно и го събирали в чували.
На 20.05.2013 г. свидетелите Е.Д., И.Д.
и В. Д. били извикани от обвиняемия Б. да разтоварят камион с фураж. Същият ден те
тримата и св. Й.В. извършили тази работа, като Б. заплатил на тримата свидетели
Димитрови по 15.00 лв., като за целта не са сключвани нито трудови, нито
граждански договори.
На 23.05.2013 г. трябвало да се
натовари микробус с 2,5 т. смески, който
микробус се управлява от св. Н.И.. В
същия ден на работа била св. Ц.С., която оформяла документите по извършената товаро -разтоварна дейност. В
цеха била и св. В.К., която в това време ходела около обяд, за да си търси
работа, респ. да се запознае с естеството на работа, като това било в рамките
на два-три дни в края на месец май. За предстоящата товаро
-разтоварна дейност обвиняемия Б. нарушил
изискването, визирано в чл. 61 от КТ да сключи трудов договор между него и
работника, преди постъпването му на работа, след като първоначалния договор бил прекратен. Б. не
осигурил необходимите здравословни и безопасни условия за труд вземайки необходимите мерки свързани с оценка на професионалните рискове,
осигуряване на добра организация и средства, набавянето на необходимите
средства и оборудване, които да намалят
риска от увреждане на работещите лица. Също така не се е съобразил с
възможностите на работещите, в случая с тези на св. В.Д., за възложената му товаро-разтоварна дейност. Обвиняемият Б. не предприел
никакви мерки за предотвратяване на опасности и оказване на първа помощ,
произтичащи от спецификата на товаро-разтоврната
дейност (обем, тежест, продължителност на работа, място за почивка и пр.),
която св. Д. е следвало да извърши на въпросната дата. Обвиняемият не е
предприел каквито и да било организационни мерки за ограничаване на ръчната
работа с тежести, като предостави на св. Д. подходящите технически средства ,
така че извършваната от него дейност да бъде с минимален риск за работа. Б. не
е извършил и необходимия инструктаж, представляващ по същество информация за всички мерки предприети от
него, свързани с теглото на товара, начина на работа, включително специфичните
изисквания, произтичащи от естеството и характера на товаро-разтоварната
дейност. Преди извършване на дейността от св. Д. обвиняемия Б. не му е осигурил
обучение и инструктаж за правилните
начини за ръчна работа с тежести, включващи начина на повдигане, преместване,
носене, поставяне, разтоварване и пр. на различните видове тежести, както и
рисковете, ако тези дейности не се изпълняват правилно.
За времето от 07.30ч. до 09.00ч. св. Д.
сам натоварил микробуса, като пренасял на ръка чували тежащи около 40 кг., от
цеха до микробуса, а именно на разстояние от около 20 -30 метра. В микробуса
чувалите били подреждани от шофоьора на микробуса-
св. И.. За извършваната дейност на св. Д. не била подсигурена количка. След
като натоварил микробуса св. Д. отишъл в мелницата, която се намира вътре в
цеха и започнал да мели зърно. Към 11.30
ч. почувствал остра болка в корема, отишъл и казал на св. Цветалина
С., че не чувства добре. Тя се обадила
на Б., който заявил да му бъдат заплатени 15 лв. и до ходи да се лекува.
Непосредствено преди излизане от цеха св.
Д.Я. видял пострадалия свидетел да излиза от цеха, като същия бил с работни
дрехи, много прежълтял на лице и блъскал колелото вместо да го управлява.
Същият свидетел твърди, че често ходел
да закупува фураж от цеха, като през 2013 г-. лично св. В.Д. е товарел каруцата
му. Освен това е виждал, че Д. излиза сутрин и ходи на работа в цеха, като
работното му време е целия ден. Връщал се от работа привечер, като минавал през
кафето на центъра на града, за да пие кафе с приятели. Същият не е побойник и
скандалджия. Св. Д. отишъл първо при личния си лекар около, като преди да отиде
в лекарския кабинет на пътя, излязъл пред аптеката- св. С.И., на когото му
направило впечатление, че Д. не изглежда добре. Последният споделил, че го боли
корема и отива при д-р К.. Разпитана като свидетел д-р К. твърди, че е личен
лекар на семейството и много пъти без да заплащат дължимата такса е извършвала
преглед на всеки един член от семейството. Твърди, че при извършения палпаторен преглед не установила остър корем, поради което изписала лекарства
на лицето. Независимо, че спазил предписанията на личния лекар св. В.Д. се
почувствал много зле, което наложило извикването на лекар от Центъра за спешна медицинска помощ.
Дежурен лекар бил св. Д-р П. Панайтов, който не могъл
да извърши преглед, тъй като св. Д. се чувствал неудобно, поради обстоятелството,
че в резултат на травмата и причинената от нея болка получил
нарушение на тазовите резервоарни
функции на организма, и не позволил да вдигнат одеялото. Излъгал лекаря, че се
чувствал по-добре. На тръгване лекаря заявил, че ако лицето се чувства зле отново
да се обадят на Спешния център гр. Рила. Това било сторено, тъй като болката не
отшумявала, отново на място отишъл д-р П., като този път успял да прегледа
лицето, изписал обезболяващи медикаменти „Бусколизин“
и „Спазмалгон“, тъй като св. Д. отказал да бъде
транспортиран в болница в гр. Благоевград, като лекарят ги уведомил, че не
трябва да подценяват ситуацията, а да бъде обърнато по-сериозно внимание на
болката в корема. След известно време, болката не преминала, поради което
близките на пострадалия свидетел В.Д. отново звъннали на тел. 112 за изпращане
на линейка, като лицето вече било транспортирано в болница в гр. Благоевград,
където му били направени изследвания, при които се установило възпаление на
кръвта и теч в корема. Наложителна била оперативна интервенция, при която на
следващия ден бил отстранен далака на
св. Д..
При снемането на анамнеза св. Д.
обяснил на лекаря, че болката е получил
през деня, около обяд, като е работи във фирма „Бумеранг“- това е отразено в
лист за преглед на пациент в спешно отделение № 6847, като е описано, че лицето
е постъпило на 23.05.2013 г. от 21.15 ч. до 23.30 ч. На следващия ден бил
свикан лекарски екип за извършване на неотложна операция, като св.Т.Т. твърди, че при снемането на анамнеза е питал лицето дали
работи, като получил отрицателен отговор. При проведения повторен разпит св. Т.
твърди, че предимно е гледал да извърши операцията и да помогне на пациента.
Впоследствие е издадена епикриза, в която е отбелязано, че болничния лист е издаден
по-късно, по вина на пациента, който не е представил своевременно ЛАК. В болничният лист е отбелязано, че се касае за битова злополука,
тъй като лекарят твърди, че не му било казано, че лицето не работи, а и това било удостоверено преди извършване
на операцията, при извършената проверка, че лицето е с прекъснати здравни
осигуровки, обхващащо периода, в който е била наложителна хирургичната
интервенция. След известно време
пострадалия свидетел заявил в болницата, че желае болничния лист да бъде
коригиран, смятайки, че следва да бъде издаден,
не за битова, а трудово злополука, за което получил отказ. Ето защо депозирал
жалба. Била извършена проверка от Инспекция по труда гр. Благоевград,
която при направена проверка на дружеството,
управлявано от обвиняемия, не установила
нарушение на трудовото законодателство.
За извършване на операцията и за престоя на св. Д. в болницата са били
необходими пари, като обвиняемия дал само 160 лв. на майката на пострадалия
свидетел- св. В.Д., като за остатъка свидетелката ходила до кмета на гр.
Кочериново да моли за помощ. Св. И.М.
отпуснал 600.00 лв., които св. Д. и нейния съпруг впоследствие отработили по
договор, за поддържане на чистота на общината.
Безспорно е обстоятелството, видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че св. Д. е получил
травматична руптура (разкъсване) на слезката в областта на хилуса,
наложила оперативното ѝ отстраняване (спленектомия).
Голям кръвоизлив в коремната кухина (хемоперитонеум), в обем около 1 л. Два малки хематома по
голямото була (оментум майор) на перитонеума. Според
съдебния лекар установените и описаните
в медицинските документи травматични увреждания, са причинени от действие на
твърд тъп предмет, отговарят да са получени по времето, за което се съобщава-
периода на извършване на работата в цеха- 23.05.2013 г., възможно е да са
получени при обстоятелствата, за които съобщава пострадалия- извършване на
физическа работа свързана с пренасяне и товарене в микробус на тежки чували-
възможно от силно притискане към тялото на носените чували, възможно при „удар
и натиск“ с тялото върху чувал в момента на поставянето му в автомобил и др.
Възможно е травмата да бъде получена и при други обстоятелства –падане,
скачане, удари с или в други предмети в областта на слезката,
за което по делото не бяха събрани данни. Вещото лице е посочило, че не са
установени заболявания и патологични промени, които да доведат до
„самостоятелна“ –спонтанна руптура на слезката. Така установеното разкъсване на слезката, в областта на хилуса,
кървящо и към момента на операцията на 24.05.2013 г., налага оперативното
ѝ премахване с цел преустановяване
на кървенето и запазване живота на пострадалия, и в този смисъл е довело до загуба
на слезката.
Полученият в резултат на разкъсването на слезката голям кръвоизлив в коремната кухина се отнася към
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ това състояние
води до реална опасност от смъртен изход- в случая нереализиран, поради
своевременно оказаната такава помощ.
Загубата на слезката
не подлежи на възстановяване. Срок за възстановяване от останалите увреждания и
наложителната оперативна интервенция при благоприятно протичащ възстановителен
процес –около 4-5 месеца.
От заключението на инж. Тасков,
изготвил съдебно-техническа експертиза- охрана на безопасност на труда, е видно
че към момента на проверката на работните места и по документи не били
установени нарушения на изискванията за безопасност на труда на работното
място, както и че няма нарушения на норми и правила за ръчна работа с тежести и
нарушения на изискванията на законови и подзаконови нормативни актове във връзка с безопасността
на труда при товаро-разтоварни работи и ръчна работа
с тежести в цех за фуражи- гр. Кочериново, собственост на „Бумеранг 66“ ЕООД,
със седалище гр. Благоевград и управител К.Б..
В хода на съдебното следствие беше
изискано трудовото досие на св. Д., което не беше представено от дружеството,
както и не са предоставени материали на определеното вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото
процесуалния представител на обвиняемия е представил декларация
подписана от счетоводителя на дружеството, в която уведомява, че прекратеното трудово
правоотношение на пострадалия св. Д. е поради системното му неявяване на работа
и договора е прекратен с двама свидетели, като е допусната техническа грешка с
използване на бланка за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 от КТ. Данни в тази посока,
че св. Д. не се е явявал на работа, поради което му е прекратено трудовото
правоотношение, не се събраха, а и от
съдържанието на декларацията е видно, че е налице разминаване във волята на
страните по трудовото правоотношение относно прекратителното
основание. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е документът,
който следва да бъде обследван, като не става ясно от посоченото основание, че трудовия договор
се прекратява по взаимно съгласие на страните налице ли е съвпадение на волята
на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор, тъй като при
липса на такова означава липса на взаимно съгласие. Ако има постигнато съгласие
заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена по-късно,
като тя има само констативен характер и
не е необходимо връчването ѝ на лицето. От друга страна от копието от
трудова книжка на св. Д. е видно, че
трудовия договор е прекратен на 01.11.2012 г., а лицето е регистрирано,
за което има подадено заявление, а лицето е регистрирано като безработно два дни по-рано, считано от 30.10.2012 г. Ето
защо на тези основания съдът не кредитира представената декларация, подписана
от счетоводителя на дружеството, в която същия още не е посочил, че носи наказателна отговорност за
отразени неверни обстоятелства. Доколкото св. Д. е бил регистриран като
безработен в „Бюро по труда“ гр. Дупница, съдът прие, че трудовия договор №
37/08.03.20112 г. е прекратен със Заповед № 1/31.10.12 г. Действително след
това на 01.02.2013 г. е сключен трудово договор между св. Д. ***, като същия е
назначен на длъжността „личен асистент“ на майка си –В.Д. за 6 часа на ден,
като на лицето не са заплащани своевременно здравни осигуровки. Това, обаче не
е пречка св. Д. да изпълнява трудови задължения по друг договор, респ. да
работи на друго място, за което събраха множество гласни доказателства, а
именно, че св. В.Д. е работил от месец януари на 2013 г. до датата на
злополуката в цеха за фураж, находящ се в гр.
Кочериново, с обект фирма „Бумеранг-66“, седалище гр. Благоевград и управител К.Б., за което не е бил сключен
трудов договор, нито пък граждански договор. Заплащането се извършвало
ежедневно на ръка, като на лицата, които работели постоянно и на които не е бил
сключен трудов договор, и на лицата, които били извиквани за извършване на
определена работа веднъж или два пъти седмично, не е бил сключван граждански договор не е
провеждан ежедневен инструктаж, тъй като те работели отдавна в цеха, запознати
били с естеството на работа и започвали да работят директно (вж. показанията на
св. В.Д. и С.Р. и косвените такива на св. Е. и И.Димитрови).
Горната фактическа обстановка се
доказа по безспорен начин от събраните
по делото многобройни гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Ц.С. и Н.И., в частта, в която твърдят че св. В.Д.
не е работил през 2013 г. в цеха на обвиняемия и по-конкретно, че не е работил
на посочената дата- 23.05.2013 г., тъй като показанията им са коренно различни
с тези на св. В.Д., Иво Д., Е.Д., Й.В., С.Р., Д.Я., В.К., В.Д., В.Б., С.И., включетилено и с косвените такива на свидетелите: Д.Д., Цветана М., С.С., д-р К., д-р
П., ведно със заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Поради така установената фактическа
обстановка съдът прие, че пострадалия свидетел В.Д. е полагал на 23.05.2013 г.
труд в цеха за фуражи, находящ се в гр. Кочериново,
без за това да има сключен трудов договор. Управителят на дружеството, към този
момент- обвиняемия Б. е нарушил основни изисквания и задължения, в качеството
му на работодател, гарантиращи безопасни и здравословни условия на труд, като е
нарушил чл. 61 от КТ; ЗБУТ; Наредба № 12/30.05.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро
-разтоварни работи; Наредба №
16/30.05.199 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести , като
по този начин не само е изложил на опасност живот и здравето на св. Д.,
но това негово поведение е довело до причиняване на телесно увреждане, в
резултат на неспазване на изискващите се минимални безопасни и здравословни
условия на труд.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемия К.Б. е извършил деянието в което е обвинен – престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА
На 23.05.2013 година в гр. Кочериново,
област Кюстендил, в цех за фуражи на фирма „Бумеранг-66“ ЕООД, обвиняемия К.Б.,
в качеството му на управител е нарушил правилата, установени за охрана на
безопасността на труда, а именно: (чл.4, ал.1 „Работодателят е длъжен да
осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага
необходимите мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2.
предоставяне на информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата
организация и средства“. чл.7, ал.1 „Работните места трябва да отговарят на
минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд“, чл.11, ал.1 „За избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне
на тежести при организиране на работата се използват подходящи средства и
оборудване“ и ал.2 „В случаите, когато ръчното повдигане, поддържане и
пренасяне на тежести не може да се избегне, се предприемат организационни мерки
и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска
от злополуки на работещите лица“, чл. 14, ал. 1 „Юридическите и физическите
лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица,
които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява
временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в
съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на
труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки или места“ и ал.2 „Лицата по ал. 1 носят
отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица“, чл.16 „При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване
избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и
организацията на работните места; 2а. да възлага на работещите задачи,
съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността
им по отношение на безопасността и здравето при работа“, чл. 19, ал. 1 „Работодателят
предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение
или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните
представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността
им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването
или контролирането на тези рискове“, чл. 20, ал. 1, т. 1 „За предотвратяване на
вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и съобразно спецификата
на дейността и големината на предприятието работодателят: осигурява организация
за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ,
противопожарна охрана и условия за евакуация на работещите, както и контактите
със спешна медицинска помощ и структурите за пожарна безопасност и защита на
населението“, чл. 51, т.1 „Работещите се осигуряват задължително за
професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са за
сметка на работодателите“ и чл. 52 „Работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително
за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет“; от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, изм. ДВ бр.15/15.02.2013г., както и разпоредбата на чл. 12, т. 7 „При
осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида на
работата се изпълняват и: специфичните изисквания при ръчно обработване на товари,
посочени в приложение № 7 от Наредба
№12/30.05.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, обн. ДВ бр.11/03.02.2006г., както и разпоредбите на чл. 4 „Във
всички случаи, когато ръчната работа с тежести не може да бъде избегната,
работодателят: 1. предприема необходимите организационни мерки за ограничаване
на ръчната работа с тежести; 2. осигурява и предоставя на работещите подходящи
технически средства; 3. организира работното място така, че ръчната работа с
тежести да бъде с минимален риск за здравето и максимално безопасна“, чл.6,
ал.1 „Работодателят осигурява на работещите, извършващи ръчна работа с тежести,
и/или на техни представители информация за: 1. всички предприети съгласно
изискванията на тази наредба мерки за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; 2. общите характеристики на товара съгласно приложението, а
при възможност и точна информация за: а) теглото на товара; б) центъра на
тежестта или за най-тежката страна, когато товарът е разположен ексцентрично в
опаковката; в) специфичните изисквания, произтичащи от естеството на товара.“ и
ал.2 „Работодателят осигурява на работещите обучение и инструктаж за
правилните начини за ръчна работа с тежести, включващи
вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на
различните видове тежести, и информация за рисковете, на които са изложени, ако
работата с тежести не се изпълнява правилно“, чл. 7 „Работодателят възлага
ръчна работа с тежести на лицата, след като бъдат запознати със специфичните
характеристики на дейността и условията за работа и като отчита индивидуалните
рискови фактори, посочени в приложението“, чл. 8, т.3 „При осъществяване на
редовна ръчна работа с тежести работодателят осигурява: медицински изследвания
при оплаквания от работещите за появата на смущения на здравето, свързани с
ръчната работа с тежести“, чл.12 „Когато анализът на ръчната работа с тежести
съгласно всички показатели на приложението не показва риск за здравето и
безопасността на работещите, се прилагат следните физиологични норми: т.2.
теглото на товара не превишава: а) при вдигане, поддържане, преместване и
пренасяне на разстояние до 2 м: - 15
кг за жени и 50 кг за мъже - за единичен товар; - 4 000 кг за жени и 10 000 кг за мъже - общо
за смяна; б) при пренасяне до 30
м (извършва се само от мъже): - 30 кг - за единичен товар; - 6000 кг - общо за
смяна" и чл.13 „Ръчната работа с тежести се организира, така че да се
съблюдават следните основни правила: 1. при вдигане и пренасяне на тежести
работната поза да бъде съобразена със: ергономичните изисквания, теглото на
товара, посоката на пренасяне на товара, и да не се налага извършване на
усукващи движения около оста на тялото; 2. при вдигане на тежести работещият:
а) да поема товара от разстояние не по-голямо от дължината на предмишниците; б) да вдига товара от ниво не по-ниско от
височината на коленете и до ниво не по-високо от височината на раменете; в) да
държи гърба си по възможност по-изправен, като се навежда в областта на кръста
и повдига тежестта чрез подходящо приклякване“ от Наредба № 16/30.05.1999г. за физиологични норми и правила за ръчна
работа с тежести, изм. ДВ бр.70/26.08.2005г.), и с това е изложил на
опасност здравето на В.И.Д. *** (при осъществяване на трудовата си дейност,
свързана с разтоварване и пренасяне на чували с фураж свидетел Д. е получил
травматична руптура /разкъсване/ на слезката, което е довело до оперативно премахване на
органа) -престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице, ангажирано в трудовата дейност, която налага спазване на правилата за безопасност на
труда. В случая това е управителят на едноличното дружество с ограничена
отговорност- обвиняемия К.Б..
Изпълнителното деяние е извършено чрез
бездействие. Налице е причинно-следствена връзка от бездействието на обвиняемия
Б., който е имал дължимото поведение съгласно посочените по-горе нормативни
актове и настъпилия противоправен
резултат. Настоящият съдебен състав не установи, че е налице проявена
небрежност от страна на св. В.Д. при изпълнение на трудовите му задължения, тъй
като същият е товарил толкова чували и на такова разстояние, каквито са се
изисквали и били предоставени в предприятието, за да изпълни трудовите си
задължения, за които не е провеждан инструктаж.
Престъплението е резултатно- живота на
св. Д. е бил поставен, от бездействието на обвиняемия Б., в опасност, като
благодарение на бързата специализирана
медицинска намеса поради получената травматична руптура
(разкъсване) на слезката, е било наложително
оперативното ѝ премахване, който органа не подлежи на възстановяване.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено от обвиняемия, при
форма на евентуален умисъл, тъй като същия е съзнавал, че чрез бездействието си
–неспазване на посочените по-горе нормативни актове, нарушава правилата за
охрана на безопасност на труда и се създава реална опасност за живота и
здравето на трудещия се свидетел В.Д..
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Имуществените вреди от горното
престъпление не са настъпили, като за същото се предвижда наказание „лишаване
от свобода” до три година или пробация, като и с
обществено порицание. Съгласно разпоредба на чл. 78а съдът определи наказанието на обвиняемия Б. при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, пред на обстоятелството, че не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава седма Раздел 4 от
НК и му наложи административно наказание малко над минимално определения
размер, поради настъпилия противоправен резултат, а
именно „ ГЛОБА” в размер на 2000 (две хиляди ) лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
Съдът, на основание чл.
198, ал. 3 от НПК, осъди обвиняемия К.М.Б.,
постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати направените по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 326.00 лв. (триста двадесет и шест) лева по сметка на ОД на МВР гр.
Кюстендил, както и сторените в хода на
съдебното следствие разноски в размер на 234.85 лв.(двеста тридесет и четири лева и
осемдесет и пет стотинки),
която следва да бъде внесена по сметка на
ДнРС.
По горните съображения съдът постанови
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: