РЕШЕНИЕ
№ 399 08.11.2011
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на тридесет и първи октомври през две хиляди
и единадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
НАХД № 771 по описа за
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на С.С.К., живущ ***, против
Наказателно постановление № 3522/16.08.2011 г. на Началника на РПУ- гр.
Несебър, с което за нарушения на чл.5, ал.3, т.1, предложение първо и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, предложение първо и чл.183, ал.1,
т.1, предложение второ от същия закон, са му наложени наказания глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и глоба в
размер на 10 лв. Жалбоподателят не навежда доводи, че оспорва извършването на
нарушенията. Твърди, че наложените наказания са прекомерно високи и моли за
намаляването им. Представя доказателства.
РУП- гр. Несебър не изпраща представител, редовно уведомено и не взема отношение по жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен
контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на
акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи
намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване
на административнона-казателното производство. Предвид на това следва да се
пристъпи към разглеждане на въпроса дали е налице нарушение на материалния
закон от страна на жалбоподателя.
От представеният по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 954535/03.08.2011 г. е
видно, че същият е съставен за това, че на посочената дата, около 01,10 ч., в
КК „Слънчев бряг”, на главна алея, спирка „Арда, посока гр. Несебър, жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис” с ДК№ СА
В хода на производството бяха разпитани свидетелите Х.
и М., от показанията на които се установява, че действително на посочената
дата, време и място К. е управлявал автомобил след употреба на алкохол, отчетен
с допустимо техническо средство. Наред с това не представил контролен талон към
свидетелството за управление. Съгласно нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. От страна на жалбоподателят не се ангажираха никакви доказателства,
поради което настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че деянието, извършено от
жалбоподателя, е съставомерно и го е санкционирал. От страна на
административнонаказващият орган бе проведено доказване на визираните в акта и
НП факти, предвид тежестта на доказване и наличието на презумпция за
невиновност.
При проверка относно размера на наложените наказания
настоящата инстанция намира следното: Касае се за сравнително висока
концентрация на алкохол, близка да инкриминиране на деянието. Видно от
наложените наказания същите са неравномерно определени. Предвид на това, че
наказанието лишаване от право да управлява МПС е определено над средния размер,
следва и наказанието глоба да бъде намалено от 500 лв. на 400 лв. По този начин
ще се постигне исканата и твърдяна от жалбоподателя съразмерност на
наказанията. Обстоятелството, че жалбоподателят е назначен на длъжност „Шофьор”
според настоящата инстанция не е основание да бъде намалено наложеното му наказание.
Нещо повече същият, след като си „изкарва прехраната” с това, е следвало да
помисли по- добре преди да управлява МПС след употреба на алкохол. Що се касае
до наказанието за непредставяне на контролен талон санкцията за това нарушение
е фиксирана, поради което не може да бъде коригирана.
С оглед изложеното наказателното постановление следва
да бъде изменено в частта, досежно наказанието глоба за управление на МПС след
употреба на алкохол в смисъл да бъде намалена на 400 лв. В останалата му част
атакуваният акт следва да бъде потвърден.
С оглед деятелността на К. същият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 20 лв., представляваща
заплатени пътни разноски на св. Кавръков.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 3522/16.08.2011 г. на Началника на РПУ- гр. Несебър, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предложение първо, на основание чл.174, ал.1,
предложение първо от същия закон, на С.С.К., живущ ***, е наложено
административно наказание „Глоба”, като НАМАЛЯВА
размера на същото от 500 лв. на 400 лв. /четиристотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3522/16.08.2011 г. на Началника
на РПУ- гр. Несебър, с което за нарушения на чл.5, ал.3, т.1, предложение първо
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, предложение първо и
чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от същия закон, на С.С.К., живущ ***, са му
наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца и
„Глоба” в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА С.С.К., живущ ***, да заплати по сметка на Районен съд- Несебър сумата
от 20 лв. /двадесет лева/, представляващи съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Бургас в
14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: