Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2. Васил
Пеловски
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №924 по описа
за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по касационна жалба на Г.С.К. *** против Решение №354/13.03.2022г. на Районен
съд-Варна постановено по НАХД №3886/2021г., с което е потвърдено НП №21-0819-002888/04.08.2021г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лв. С решението К. е
осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Развити са съображения за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно РС
не взел предвид оплакванията за неправилно посочен в НП номер на управлявания
от К. автомобил, както и че не му е бил връчван талона за медицинско
изследване. Поради неправилна преценка на доказателства РС формирал погрешни
изводи, въз основа на които неправилно счел НП за законосъобразно и го
потвърдил. Моли за отмяна на Решението на ВРС и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС-Варна, а в условие на евентуалност след
отмяната на решението спорът да бъде постановено решение по същество, с което
НП да бъде отменено.
Ответникът – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Варна чрез юрисконсулт депозира отговор със становище за неоснователност
на касационна жалба. Намира Решението на ВРС за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с приложимия материален закон. РС обсъдил всички
събрани доказателства и достигнал до правилните изводи, че са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая, че АУАН и НП са издадени с
необходимото съдържание и в срок, от компетентни органи, в съответствие с
изискванията на ЗДвП и ЗАНН, а нарушението за правилно описано и квалифицирано.
Правилно РС счел, че основателно за случая не е приложен чл.28 от ЗАНН и
потвърдил изцяло НП. Молят касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната
жалба за допустима, но неоснователна. Решението на РС-Варна намира за правилно
и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията
в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона.
РС
е постановил валидно и допустимо решение.
Въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от
незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание,
представлявани са от пълномощници, които са имали процесуална възможност да
изразят становище по доказателствата и да направят доказателствени искания. По
делото са разпитани допуснатите от съда свидетели и са приети представените от
страните писмени доказателства, както и наличните в преписката доказателства. Правилно
е счетено делото за изяснено от фактическа страна и не е необходим разпита на
служителя издал талона за медицинско изследване, поради което е заличен от
списъка за призоваване и проради липсата на доказателствени искания и като
намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни
доказателства, ВРС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и при
постановяване на решението на ВРС. В него установяванията за релевантните факти
и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО са
основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни
доказателства и са формирани правните изводи. Решението е мотивирано. Поради
това не е налице основание за отмяната му предвидено в чл. 348, ал.1 т. 2 във
вр. с ал. 3 от НПК.
Неоснователно
в касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1
т.1 от НПК на Решението на ВРС. Съгласно чл.220 от АПК проверката за
приложението на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от
предходната инстанция, че на 16.07.2021г. в 5,30 часа в гр. Варна по ул.
„Никола Даскалов“ в посока ул. „Парижка комуна“, Г.С.К. управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № VIE ****,
собственост на баща му - С. Г. К., като при предприета проверка от контролните
органи отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
и техните аналози с техническо средства Дрегер Дръг Тест с фабр. № АRJM-0053. РС
установил, че за нарушението изразяващо се в отказа на водача на МПС К. да му
бъде направен тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози свидетелят
П. му съставил АУАН, в който отказът е квалифициран като нарушението по чл.
174, ал.3 от ЗДвП. РС установил, че АУАН е предявен на К., който се запознал с
него и го подписал, след което му е връчен екземпляр от него. Установено е по
делото, че в срока за възражения, такиви не са постъпили от Г. К. и въз основа
на акта Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна издал НП №21-0819-002888/04.08.2021г.,
в което възприел фактическите констатации и правни изводи на актосъставителя и на
основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП за извършеното нарушение наложил на Г. К.
административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. РС установил, че НП е връчено
лично на К. на 08.09.2021г. и оспорено от него в срок.
РС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и потвърдил
НП като правилно и законосъобразно издадено. Той направил решаващите изводи, че АУАН и НП са постановени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изискуеми в
чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП правилно била
описана установената и посочена в АУАН фактическа обстановка свързана с
нарушението и извършителя му. Предвид връчването им на нарушителя, той е имал
възможността да се запознае със съдържанието им, да разбере в какво е обвинен и
да организира защитата си. По повод оплакванията в жалбата и доказателствата за
допусната грешка в АУАН и в НП в едната цифра на номера на автомобила,
собственост на бащата на К., който той управлявал преди проверката, правилно РС
заключил, че тя не променя верността на релевантния и доказан по безсъмнен
начин факт, че органите на контрол са предприели проверка на Г.К. с тест за
установяване наличие на наркотични вещества и техните аналози с оглед качеството
му на водач на МПС, тъй като на въпросната дата, час и място е управлявал лекия
автомобил Мерцедес, собственост на баща му. Настоящият тричленен състав изцяло
споделя мотивите в Решението на РС, с които е прието за безсъмнено и еднозначно
доказано, че наказания Г. К. е имал качеството на водач на МПС, тъй като е управлявал
автомобила собственост на Станослав Г. К., поради което препраща към тях на
основание чл.221, ал.1 изр.2 от АПК. В АУАН и в НП достатъчно е
индивидуализиран с марка и имената на собственика автомобила, който К. е
управлявал на 16.07.2021г. преди да му бъде предприета проверка от контролните
органи, поради което грешното изписване на едната цифра от рег. номер на това
МПС не създава неяснота на обвинението, не ограничава правото му на защита и не
е обусловило неправилност на извода, че на посоченото място и време е осъществявал
управление на МПС собственост на баща му и се явява водач на МПС, който подлежи
на контрол и проверка за установяване наличие на алкохол и/или употреба на
наркотибни вещества и техните аналози.
Поради това правилно съдът приел, че Г.К. е водач
на МПС, който е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средства Дрегер Дръг Тест с посочения
фабричен номер, което се потвърждава от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните свидетели, сред които е и собственика на автомобила -С. Г. К..
Настоящият състав споделя
мотивите на въззивния съд за съставомерност на нарушението по чл.174, ал. 3 от
ЗДП. В посочения текст ясно е разписано, че водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000лв. Законодателят е предвидил алтернативни форми на
изпълнителното деяние и е достатъчно водачът да откаже едното от девете
изследвания, за да бъде направен извода, че е осъществен от обективна и
субективна страна съставът на нарушението възведено в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Поради
това правилно РС е установил, че с отказа на К. да му бъде извършена проверка с
тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози е извършил административното
нарушение предвидено в чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което правилно му е наложено съответното административно наказание -
„глоба“ в размер на 2000 лв. Този размер
на глобата е фиксиран в закона като съответен на обществената опасност на този
вид нарушения и справедлив, поради което наказващия органа и съда не разполагат
с правна възможност за определянето му в друг размер. Деецът не е притежавал
правоспособност да управлява МПС от категорията на автомобила, на който е бил
водач, поради което правилно и законосъобразно с НП му е наложено само административно
наказание - „глоба“ във фиксирания в чл.174, ал.3 от ЗДП размер.
Изпълнителното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е довършено със заявяването на отказ от страна на водача
на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества
и техните аналози. Поради това за правилността на извода, че К. е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са без значение фактите и обстоятелства
свързани с изготвянето, връчването и получаване на талона за медицинско
изследване, които са последващи действия, след изявлението на К., че отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Поради това
неоснователни са подъдржаните и в касационната инстанция от представителя на К.
оплаквания за невръчване на талона за медицинско изследване.
Правлино РС заключил, че
случая не се отличава по обществената си опасност катко маловажен, поради което
правилно наказващият орган издал НП и не приложил чл.28 от ЗАНН. Фактите и обстоятелствата
при които е извършено нарушението не отличават като явно незначителна
обществената опасност на конкретното нарушение и извършителя му.
В обобщение на
изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от
РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК. Такова има, коагто той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените
съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на
закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил
жалбата без уважение и потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да
бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63д, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗАНН касаторът Г.С.К. следва да заплати на ответната страна ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, което е минималния размер по чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП и
съответства на фактическата и правна сложност на спора.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №354/13.03.2022г.
постановено по НАХД №3886/2021г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
Г.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.