№ 768
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500466 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Въззивникът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се
явява представител на дружеството в съдебно заседание.
Въззиваемият „УИНДОУС ПАРК“ ЕООД, редовно призован
/съобщението е връчено чрез адвокат Д.Г./, не се явява представител.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че за адвокат Д.Г. има
пълномощно единствено от Р. С. Д., но не и от „Уиндоус Парк“ ЕООД, но
доколкото Р.Д. е представляващ „Уиндоус Парк“ ЕООД, счита, че адвокат
Д.Г. следва да се приеме като надлежен съдебен адресат да получаване на
съобщения и за дружеството и връчването на призовката следва да се зачете
като редовно.
Въззиваемият Р. С. Д., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Д.Г. , редовно упълномощена и приета
от съда от първа инстанция.
Въззиваемият К. И. Ж., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с адвокат В.П., редовно упълномощен и приет от съда от
1
първа инстанция.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 6074 на 31.03.2021
г. от юрисконсулт С.Д, пълномощник на въззивника, в която моли делото да
се разгледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържа изцяло въззивната
жалба. Изразяват становище по същество на спора. Претендират присъждане
на разноски, за настоящото производството, както и разноските направени в
първоинстанционното и заповедното производство. Към молбата има
приложен списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно.
Съдът предоставя докладваната молба и списъка по чл. 80 от ГПК на
процесуалните представители на въззиваемите страни.
Адв. Г.: Моля да приемете, че представлявам и „Уиндоус Парк“ ЕООД,
ще представя пълномощно и за дружеството.
Не са налице процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
Въззиваемият Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
УКАЗВА на въззиваемият „УИНДОУС ПАРК“ ЕООД чрез адвокат
Д.Г., че в срок до 09.04.2021 г. следва да представи по делото надлежно
пълномощно за учредена представителна власт от юридическото лице, като
указва на адвокат Г., че при неизпълнение на указанието процесуалните
изявления за тази страна няма да бъдат зачетени.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 877 от 11.03.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
2
265341/25.01.2021г., подадена от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Мария Луиза“ 100, ет.3
представлявано от изпълнителните директори Н.П. и П.В., срещу решение №
261740/18.12.2020г., постановено по гр.д. № 20794/2019г. на ВРС, 7 с-в, с
което е отхвърлен предявеният от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********
срещу „Уиндоус парк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Студентска“ № 14, вх. А, ет.5, ап. 119, Р. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Студентска“ № 14, вх. А, ет.5, ап. 119
и К. И. Ж., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.„Железни врата“ № 41, ет.2,
да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в
размер на 14 889,19 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница дължима по запис на
заповед издаден на 25.04.2007г. за плащане на „Юробанк България“ АД и
авалиран при условията, при които е издаден от Р. С. Д., ЕГН ********** и К.
И. Ж., ЕГН **********, с краен срок на предявяване до 25.05.2017г.,
прехвърлен с джиро в полза на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.11.2019г.
по ч.гр.д. № 18903/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 422
вр. чл.415, ал.1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е осъден да заплати сторените
съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. В
конкретния случай, съдът бил приел, че предявеният иск е с правно основание
чл. 415, ал.1, т.З от ГПК, във вр. с чл.535 от Търговския закон. Не били взети
предвид наведените възражения за наличието на каузално правоотношение,
които съдът бил задължен за изследва. Не било взето предвид
обстоятелството, че с депозиране на исковата молба, процесният запис на
заповед бил предявен на задължените по него лица. Записът на заповед не бил
предявен за плащане в определения срок след издаването му - 25.05.2017г.,
което счита за падеж на същата. От падежа започвал да тече 3 - годишният
давностен сок по чл. 531 от ТЗ, което приел и съдът. Неплатеният на падежа
запис на заповед бил несъдебно изпълнително основание и въз основа на него
кредиторът можел да се снабди с изпълнителен лист. При редовно предявен
на издателя запис на заповед с падеж на предявяване или с настъпил падеж,
3
било без значение дали записът на заповед е предявен на авалиста.
Предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, било
условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от
солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на
авалиста, било необходимо записът на заповед да бил предявен за плащане на
издателя, тъй като отговорността на авалиста била производна от тази на
издателя. Твърди, че съдът не бил изследвал каузалните правоотношения.
Процесният запис на заповед бил издаден за обезпечаване на Договор за
банков кредит № BL 6303/24.04.2017г., сключен между „Юробанк България"
АД и „Уиндоус Парк" ЕООД, по силата на който банката била предоставила, а
кредитополучателят бил усвоил сумата в размер на 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/, с краен срок за погасяването му до 25.04.2017г. Задълженията
по договора за кредит не били погасени на крайната падежна дата
25.04.2017г. Сумата на претендираното вземане в размер на 14 889.19 лева
/четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 19 стотинки/,
представлявала непогасена на падежа главница. Всички тези обстоятелства
били доведени до знанието на съда, във връзка с направените възражения от
ответниците. Приложени били всички документи, удостоверяващи наличие на
каузално правоотношение, договор за цесия и приложения към него. Предвид
разпределението на доказателствената тежест поискали и назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза. Считат, че съдът не бил квалифицирал
правилно предявения иск и не бил изпълнил задълженията си за изследване
на каузално правоотношение между страните.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. И. Ж., с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна
решение е правилно и законосъобразно. Приемайки, че каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, в
случая е ирелевантно към спора, т.к. приносителят на ценната книга не я е
предявил, съобразно волята на издателя, съдът законосъобразно и обосновано
не е разгледал каузалното отношение. Поради сочените обстоятелства,
неразглеждането на каузалното правоотношение, не било порок на
обжалваното решение. Неоснователно било твърдението на въззивника, че „с
депозиране на исковата молба, процесният запис на заповед е предявен на
4
задължените по него лица,което регламентира и разпоредбата на чл.235 от
ГПК, че съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на
иска,които са от значение за спорното право." Завеждането на иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 т.3 ГПК, не било предявяване на запис на заповед,
по смисъла на чл.487 ал. 1 в чл.537 ТЗ и съответно не е нов факт от значение
за спорното право,който съдът взема предвид, съгласно чл.235 ал.З ГПК.
Предявяването на запис на заповед с падеж „на предявяване" без значение
дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо
издателя или съвместно с такова и против авалиста било условие за
настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните
длъжници издател и авалист. Счита, че правната квалификацията, която
съдът е дал е правилна, като в конкретния случай, при установено
непредявяване на записа на заповед , с падеж „на предявяване" по чл.486 ал.1
ТЗ, каузалното правоотношение било неотносимо към спорния въпрос за
изискуемостта на задължението по записа на заповед. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Извън срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни „Уиндоус Парк“ ЕООД и Р. С. Д., който е
депозиран чрез адв. Д.Г., която не разполага и с надлежна представителна
власт пред въззивната инстанция по отношение на „Уиндоус Парк“ ЕООД
/приложеното пълномощно е изходящо само от Р.Д., в качеството му на
физическо лице, но не и действащ като управител на дружеството „Уиндоус
Парк“ ЕООД/.
Адв. П.: Запознати сме с проекта за доклад. Поддържаме отговора на
въззивната жалба. Считаме жалбата за неоснователна.
Адв. Г.: Моля да приемете подадения писмен отговор като становище
по въззивната жалба.
Адв. П.: Няма да соча доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък за разноските и разписка за платено адвокатско
възнаграждение.
Адв. Г.: Нямам доказателствени искания. Представила съм договор за
5
правна защита и съдействие към отговора.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК и
разписка, съответно на процесуалния представител на другата страна.
Адв. Г.: Аз не възразявам по разноските.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения с молба вх.№ 6074 на 31.03.2021 г. от процесуалния
представител на въззивника „Мелон България“ ЕАД списък по чл.80 от
ГПК и пълномощно.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения с отговора на въззивната жалба от процесуалния представител
на въззиваемите „Уиндоус Парк“ ЕООД и Р. С. Д. договор за правна
защита и съдействие от 12.02.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемия К. И. Ж. списък по чл.80 от ГПК и разписка от 06.04.2021 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Въззивната жалба на „Мелон България“ ЕАД срещу Решение
№ 261740 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. № 20794/2019г. на ВРС, 7 -ми
състав е допустима, но е неоснователна. От една страна неоснователни са
възраженията на въззивника за необоснованост на съдебното решение, а така
също и за противоречието му с материалните правила.
На първо място искам да кажа, че въззивникът за да подаде жалбата си
6
приема, че запис на заповед, предмет на производството всъщност е запис на
заповед на падеж, но не на предявяване, а запис на заповед на падеж на дата
след издаването му. От самият запис на заповед, четейки го виждаме, че
издателят на запис на заповед изрично е посочил, че този запис на заповед
безусловно ще бъде платен при предявяване. Малко по-късно пак в същия
запис на заповед изрично се казва, че запис на заповед може да бъде предявен
до май месец 2017 г. Именно тези два факта, обективирани в акта, ни
показват, че самият запис на заповед, съобразно падежа си е такъв на
предявяване.
От събраните по делото доказателства безспорно съдът е установил, че
ищецът, който в случая се явява вече джиратар - той е приносител само на
този запис на заповед - не го е предявил на задължените по запис на заповед
лица. Не го е предявил нито при завеждане на иска по чл.417 от ГПК, нито в
хода на производството за установяване дължимостта на вземането. В тази
връзка съдът обосновано е стигнал до извода, че ако запис на заповед е бил
със срок за предявяване на май месец 2017г., то към май месец 2020г.
вземането имплантирано в този запис на заповед всъщност е погасено по
давност, дотолкова доколкото са минали три години от датата на падежа.
Именно с това въззивникът не е съгласен, но дори и да не е съгласен
съдът обосновано на базата на събраните доказателства е стигнал до този
извод. С оглед на този факт съдът обосновано е стигнал до извода, че щом
запис на заповед и до момента не е предявен, безспорно е, че неговият падеж
не е настъпил. Оттук-нататък, ако падежа не е настъпил – вземането
безспорно, че не е ликвидно. То всъщност е ликвидно вземане, но не е
настъпил падежа му още. Тоест, към настоящия момент все още не може да
бъде търсено. Докато не е предявен запис на заповед, срокът за предявяването
му всъщност е изтекъл и вземането по него вече е погасено по давност.
Именно в тази връзка съдът му е указал, че има право да предяви иск за
неоснователно обогатяване като приносител, който е загубил правата си по
менителницата. И с това той не е съгласен. Само, че несъгласието на
въззивника с правната норма всъщност не води до порочност на акта.
С оглед изложеното считам, че решението на Варненски районен съд е
правилно, законосъобразно и обосновано. Даже искам да обърна внимание,
7
че съдът доказвайки правилността на решението си за правилното
отхвърляне на иска се е позовал на множество съдебни практики, в които се
разглеждат отделни въпроси относими към производството.
С оглед на изложеното моля да постановите решение, с което да
оставите решението в сила. Моля да осъдите въззивника да плати на
упълномощителя ми такси, разноски и възнаграждение за един адвокат,
съобразно представения списък на разноските.
Дотолкова, доколкото са относими няколко текста на търговския закон,
моля да ми дадете 7-дневен срок за писмени бележки.
Въззиваемият Ж.: Аз така или иначе нито съм се докосвал до тези
средства, нито съм гарант по тях. А това, че съм авалист не смятам, че трябва
да води над 10 години до някакви последствия.
Отделно не само, че не съм стигал до тези средства, а и такава запис на
заповед не ми е предявявана и до този момент. Поради което моля да
потвърдите решението на предния съдебен състав.
Адв. Г.: Моля да оставите в сила решението на Варненски районен съд.
Същото е правилно и законосъобразно. Колегата изчерпа всички възражения,
които съм застъпила и аз в отговора. Подробно становище съм изразила в
депозирания отговор на исковата молба и отговора на въззивната жалба.
Единствено искам да добавя, че поддържам възражението направено и в
първата инстанция за изтекла погасителна давност, доколкото ищецът има
качеството на приносител, а исковете на приносителя срещу джирантите и
срещу издателя се погасяват от едногодишна давност от падежа, когато в
запис на заповед се съдържа уговорка без разноски. В процесния запис на
заповед се съдържа такава уговорка без разноски, тоест вземането е погасено
по давност.
Също така съм застъпила и становището, че ищецът се легитимира като
кредитор от датата на уведомяването. Той също го е застъпил това становище,
но въпросът е, че уведомяването е извършено със самата искова молба, а не
със заявлението. Тоест към момента на издаване на заповедта за изпълнение,
както и към момента на подаване на самото заявление в съда, ищецът не се е
8
легитимирал като кредитор. Тоест не е имало основание да бъде издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение.
Отделно от това, доказахме и наличието на каузалното правоотношение
между страните, което е обезпечено с процесната запис на заповед. Тоест тя
не е с безусловно задължение да се плати. Същата няма абстрактен характер,
а е обвързана с друго правоотношение, което също е погасено по давност, а и
не е предмет на иска, доколкото исковото производство е продължение на
заповедното, а в заповедното производство липсва заявено твърдение, че
между страните е налице каузално правоотношение. Считам, че решението на
съда е правилно на това и на друго основание, което съм посочила в отговора,
но като цяло извода е правилен за отхвърляне на иска като неоснователен.
Моля да го потвърдите и да присъдите разноски за един адвокат на моя
доверител.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемия
К. И. Ж. в срок до 12.04.2021 г. да представи писмена защита по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9