Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Перник, 19.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Даниела Благоева като разгледа гр. д. № 3145 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от "Банка ДСК" ЕАД срещу С.Й.П. иск с правно основание чл.422 вр.чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
4569,08 лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
09.12.2005г., сумата от 836,86лв. – договорна лихва начислена върху главницата
за периода 25.01.2012г.- 15.04.2012г., 403,17 – наказателна лихва начислена за
периода 25.01.2012г. – 15.04.2013г., ведно със законната лихва от 16.04.2013г.
до окончателното изплащане на вземането. Твърди се в исковата молба, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради допусната забава в плащанията
повече от 90 дни на основание пункт VI, ЧЛ.18.2 от Договора. Заявява се, че
след снабдяването на ищеца с изпълнителен лист ответникът е подал молба пред
банката с искане за сключване на споразумение, с което той признава дълга и се
задължава да заплаща месечни вноски в размер на 160 лв. След сключване на
споразумението той е внесъл сума от 900 лв. Споразумението е със срок от 18
месеца, като е уговорено, че ако не бъде подписано ново споразумение кредиторът
има право да пристъпи към принудително изпълнение, поради което е и образувано
изпълнително дело срещу ответника. Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който дава становище за недопустимост и неоснователност на ищцовите
претенции. Твърди, че по делото е постановено определение на ПОС, с което е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 2160/2013г. и е
обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист, поради което и производството
по делото следва да бъде прекратено.
В
първото по делото съдебно заседание ищецът е направил искане за преминаване на
производството от установителен към осъдителен иск на основание чл.214 ГПК, с
мотивът, че Разпореждане от 18.04.2013г. по ч.гр.д. 2160/2013г. на ПРС за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължеие е въз основа на документ по чл.417 ГПК е
отменено, а издаденият срещу ответника С.П.
е обезсилен. Искането е уважено и съдът е приел, че срещу ответникът от
страна на ищеца е предявен осъдителен иск за претендираните суми.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява,
че страните по делото са сключили договор за кредит за текущо потребление на 09.12.2005г., въз
основа на който „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на ответника кредитополучател кредит в размер на 10000лв. Посочено
е в т.8.1 от Договора, че кредитът се издължава на равни месечни вноски,
включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница, съобразно погасителен
план. След този срок банката изчислява наказателния лихвен процент за просрочие.
Обстоятелството, че длъжника не е получил извлечение, не го освобождава от
задължение за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 18.1 при неплащане до 7 дни след падежната дата
остатъкът от кредита се олихвява с наказателна лихва. Посочено е в 18.2 от
същата разпоредба, че при допусната забава в плащнията на главницата и/или
лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Представено е
допълнително споразумение №1 към договор за кредит за текущи нужди от 05.08.2011г. видно от което
страните са постигнали споразумение, че към датата на подписването му остатъкът
от дълга на ответника е в размер на 4938,12лв., като остатъкът по дължимата
главница е в размер на 4747,57лв., а дължимата редовна лихва е в размер на 190,45лв.,
дължима наказателна лихва е в размер на 0,10 лв.заемни такси в размер на 40лв.
Запазват се и учредените при първоначалното подписване на договора обезпечения.
Установява се, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по повод на което е
образувано ч.гр.д.2160/2013г. по описа
на ПРС, което заявление е уважено. Издадена е заповед по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист.
Представена е и молба, изходяща от ответника с.П. от
21.06.2013г., видно от която той е пожелал да сключи извънсъдебно споразумение
с банката, като на 21. 11.2013г. е сключено допълнително споразумение между
страните видно те се съгласяват, че към датата на подписване на споразумението
20.11.2013г. размерът на дълга на ответника възлиза на 6519, 79лв. от които
главница 45669,08лв.; 277,33лв. – договорна лихва, 1238,03лв. – наказателна
лихва върху главницата.
По ч.гр.д. 2160/2013г. с дата 27.02.2017г. е постъпило
възражение от длъжника С.П., като в изпълнение на указанията на съда е предявен
и установителният иск по повод на което е образувано настоящото производство.
Междувременно по подепозирана от ответника П. частна
жалба срещу Разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 2160/2013г. е
постановено Определение на ПОС по в.ч.гр.д. 287/2017г. с което разпореждането
за незабавно изпълнение е отменено и издаденият срещу ответника изпълнителен
лист е обезсилен.
По делото е
изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че
размерът на непогасените изискуеми задължения на ответника П. по процесния
Договор за кредин към датата на подаване на
ЗИПЗ по чл.417 ГПК е в размер на 5807,11 лв., разпределена както следва:
усвоена, но непогасена главница в размер на 4569,08лв.; просрочена редовна
лихва за периода от 25.01.2012г. до 15.04.2013г. – 834,86лв; наказателна лихва
– 403,17лв. – 25.01.2012г. до 15.04.2013г. Вещото лице посочва, че плащанията
по кредита са преустановени на 25.04.2012г. Размерът на непогасените изискуеми задължения
по кредита за текущо потребление към дата 20.09.2017г. е 5807,11лв. Вещото лице
е констатирало, че ответникът е извършвал плащания по сключеното извънсъдебно
споразумение в общ размер от 800лв. Последното извършено плащане от ответника
по извънсъдебното споразумение е от 30.05.2014г.
Въз
основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира
настоящото производство за допустимо, като счита за неоснователно възражението
за недопустимост на ищцовата претенция. Вземането предмет на настоящия процес е
било предмет на проведено заповедно производство, по което разпореждането за
незабавно изпълнение е отменено, тъй като е възприето, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника, независимо, че
кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита
в исковата молба. Предвид горното ищецът измени основанието на предявения иск
като от установителен предяви осъдителен иск на основание чл.214 ГПК, което е
допустимо с оглед момента, в който е поискано.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение,
като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните последици, като приеме
за несъществуващи недоказаните факти.
Установява
се от договор за потребителски кредит от
09.12.2005г., че между ищеца, в качеството на кредитодател - банка и ответникът,
в качеството му на кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение
по договор за кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника нетната сума от 10000 лв., а последният се е задължил да върне на
ищеца предоставената му парична сума, разсрочено, на 96 равни месечни вноски
включващи заетата сума, възнаградителна лихва на база годишен лихвен процент
съгласно погасителен план към договора.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за банков
потребителски кредит по смисъла на чл. 430 , Договорът е сключен в
изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите клаузи, с който
кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, което е удостоверил с положени подписи, чието изявление не е
оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ съставлява
доказателство, че изявлението е направено от страните по договора, съгласно чл. 180 . Поради това съдът
приема, че договорът е породил валидно правоотношение между страните по договор
за банков потребителски кредит.
Кредитополучателят
е поел и задължение да заплаща и възнаградителна лихва върху кредита за целия период,
като олихвяването се извършва ежемесечно. Съществуването на задължение в тежест
на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е
посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в
закона - чл.
430, ал.2 .
Договорът на основание чл. 20а има силата на закон
за тези, които са го сключили, поради което и след като ответникът се е
съгласил освен да върне получената в заем сума, и да заплаща на банката лихва,
като възнаграждение за ползване на предоставените му парични средства, следва
да се приеме, че той е обвързан от поетото по договор задължение да заплаща
възнаградителна лихва.
В доказателствена тежест на
ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е
да установи съществуването на правоотношение между страните по спора,
възникнало от сключен договор за банков потребителски кредит, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет
на договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави уговорената
парична сума и настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за
които се поддържа, че не са изпълнени. Основателността на претенцията с правно
основание чл.
430, ал. 2 е обусловена
от съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна
лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
Не
се оспорва между страните, че е налице валдино сключен договор за потребителски
кредит, както и обстоятелството, че от страна на ищеца е налице изпълнение на
задължението за предаване на процесната сума на ответника. Горното се
потвърждава и от заключението на изслушаната
съдебно-икономическа експертиза. Установява се, че ответникът от
25.04.2012г. е преустановил редовното обслужване на кредита, като се е сбъднало
и условието за обявяването му за предсрочно изискуем. Обстоятелството, че
предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на ответника рефлектира
върху възможността ищецът да се възползва от установителния иск по чл.422 ГПК,
но доколкото е налице своевременно измененеие на претенцията от установителна в
осъдителна съдът следва да се произнесе по нея.
В
производство по осъдителен иск, исковата
молба има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба /арг. - мотивите на Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от , както и мотивите на
т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК, касаещи възможностите на
кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/. Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск,
следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на
срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и
връчване на препис от същата на ответника.
Анализът
на събраните в хода на делото писмени доказателства установява, че ответникът /длъжник
по кредитното правоотношение/ е изпаднал в забава за заплащането на месечните
извлечения от 24.04.2012 г., когато е преустановил редовното обслужване на
кредита. Правните последици от забавата се свеждат до възникване на
установеното от закона /чл. 432, ал.1 от ТЗ/ и конкретния договор за кредит
право на банката да изиска предсрочно връщане на задълженията по кредита, при
допусната забава в плащанията на кредита повече от 90 дни. Горното се
установява от заключението на изслушаната и приета по делото СИЕ. Впоследствие
след снабдяването на ищеца в настоящото
произвоство със ЗИПЗ и изпълнителен лист
е налице подписано и неоспорено от страните споразумение за извънъсдебно
уреждане на отношенията между страните, в което е инкорпорирано признание от
страна на ответника, че дължи претендираните от ищеца суми. Извършените
впоследствие плащания от ответника в изпълнение на подписаното споразумение са
взети предвид от ищеца и дължимите от Пъванов суми са преизчислени съобразно
внесените в погашение суми.
Предвид
гореизложеното предявените срещу ответника обективно съединени искове следва да
бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът П. следва да заплати на ищеца сумата от 421,14 лв. – разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Й.П., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Московска“ №19 следните суми: сумата от 4569,08 лв.- главница по Договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 09.12.2005г., сумата от 836,86лв. –
договорна лихва начислена върху главницата за периода 25.01.2012г.-
15.04.2012г., 403,17 – наказателна лихва начислена за периода 25.01.2012г. –
15.04.2013г., ведно със законната лихва от 16.04.2013г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
С.Й.П., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Московска“ №19 сумата от 421,14лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: