Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Ралица Мравкова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр.
дело № 2363 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от И.Ц.Ц. срещу П.на Република България, с която е
предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на
нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение за периода от 20.05.2009 г. до
месец ноември 2014 г. в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с
чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, с твърдението, че наказателното
производство по тези обвинения-ДП № 192/2009 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
3475/2009 г. по описа на СГП, е прекратено с постановление на прокурор, влязло в
сила през месец ноември 2014 г., на основание чл.369, ал.1 НПК.
Поддържа се, че във връзка с
обвинението и с постановление на СГП от 20.05.2009 г. ищецът бил задържан под
стража за срока от 72 часа, като впоследствие му била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ в размер на
2000 лв., внесена на 24.08.2009 г., на която дата ищецът бил освободен от
ареста. Била му наложена и мярка за процесуална принуда-забрана да напуска
пределите на РБ, взета на 10.09.2009 г. Тези мерки били отменени на 06.07.2011
г.
Ищецът твърди, че вследствие на
незаконното обвинение и взетите в тази връзка мерки за процесуална принуда, бил
подложен на силен стрес и изпитвал силни притеснения. По време на престоя в
ареста трябвало да търпи несгодите и унизителното отношение към него от страна
на други задържани, да се лишава от ежедневните си потребности и обичайните си
занимания. Близките и познатите му започнали да странят от него, да го одумват.
Ищецът се чувствал изолиран и самотен. Постепенно се затворил и нямал желание
за нищо.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 18.02.2016 г. до окончателното издължаване. Претендира
сторените по делото разноски.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П.на Република България на 26.02.2019 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 18.03.2019 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва иска като недоказан.
Оспорва претенцията като недоказана. Оспорва иска по размер като завишен и не
съобразен с икономическия стандарт в страната.
Прави възражение относно
основателността и доказателствената обезпеченост на претендирания размер на
обезщетението, включително и за прилагането на чл.5 от ЗОДОВ.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че с
Постановление от 20.05.2009 г. ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.
С
Постановление от същата дата на Прокурор при СГП ищецът е задържан за 72 часа
за довеждането му пред съда, считано от момента на предявяване на обвинението.
Спрямо ищеца била взета мярка „Задържане под стража“, която е изменена с
определение на съда от 20.08.2009 г., постановено по н.ч.д. № 3390/2009 г. на
СГС, НО, 18 състав в парична гаранция в размер на 2000 лв.
С
удостоверение от 18.11.2019 г. на ГД „ИН“ се установява, че ищецът е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 20.05.2009 г. и
освободен на 25.08.2009 г.
Установява
се, че със заповед № 09006429 от 10.09.2009 г. на ВНД Директор ГД „ОП“-МВР на
ищеца е наложена принудителна административна мярка-забрана за напускане
пределите на РБ. Тази мярка била отменена с Постановление на прокурор при СГП
на 11.07.2011 г.
От представените
писмени доказателства се установява, че считано от 07.05.2009 г. ищецът
започнал работа като куриер-служба офис в „С.Х.“ ООД. От издадена от
работодателя служебна бележка, се установява, че във връзка с изпълнение на
служебните му задължения, ищецът е имал необходимост да напуска пределите на
страната за периода от 20.04.2011 г. до 20.06.2011 г.
От
представеното удостоверение за раждане, се установява, че към месец май 2009 г.,
когато му било повдигнато обвинение и бил задържан, ищецът е имал двумесечна
дъщеря.
След
направено искане от ищеца до СГС по реда на чл.368 от НПК и постановено
определение от 08.09.2014 г. по н.ч.д. №
3917/2014 г. по описа на СГС, с Постановление от 31.10.2014 г. П.е прекратила
на основание чл.369, ал.1 от НПК частично наказателното производство по ДП №
192/2009 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3475/2009 г. по описа на СГП, относно
повдигнатото на ищеца обвинение. Постановлението е влязло в сила през месец
ноември 2014 г.
От
представената от ответника справка за съдимост се установява, че ищецът е
осъждан многократно на „лишаване от свобода“, включително и за престъпление
грабеж, за което му е било повдигнато обвинение по процесното досъдебно
производство.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката А.И.М., която живее на съпружески начала с ищеца. Свидетелката установява,
че познава И.Ц. от 2007 г., а от началото на 2008 г. живеят на семейни начала.
Двамата имат дете от съвместното си съжителство, което се родило през м. март
2009 г., а И. го задържали м. май 2009 г. Повече от три месеца престоял в
ареста. Когато го задържали тъкмо бил започнал работа. Преди задържането ищецът
бил съвсем нормален човек. Имали си дете, семейство, нормален човек бил.
Започнал работа, всичко било нормално и перфектно. Това задържане се отразило
на цялото семейство. На ищеца се отразило най-фрапантно. Ищецът бил много
притеснен да не бъде несправедливо осъден за това тежко престъпление, в което
го обвиняват. По време на задържането свидетелката го посещавала. В ареста
постоянно го тормозели, нямало никакви нормални условия, развил кожно
заболяване, докато бил в ареста. Задържането на ищеца станало достояние освен
на целия комплекс, в който живеели и в друг блок, в който свидетелката има собствено
жилище, тъй като и там била отишла полиция, а апартамента е даден под наем. В
този апартамент на свидетелката също били направени обиски, въпреки че живеели
наематели, които били изкарани на улицата заедно с двете им малки деца с
часове. Два блока и почти всички семейни приятели разбрали за какво става на
въпрос. Всички познати на семейството след случилото се, си променили
отношението към тях. Преди това свидетелката и ищецът имали много добри
отношения със съседите, помагали си, но отношението им станало негативно, на
ищеца му бил лепнат етикета престъпник. Имали общи планове с И. преди
задържането му, включително предложение цялото семейство да отиде да живее в
друга държава в ЕС, но това не могло да се реализира, защото на И. му наложили забрана
за напускане на страната и това продължило повече от две години. Въпреки
молбите до съда да бъде снета забраната, нямало никакъв отговор. Ищецът работел
в туристическа агенция и тази забрана му повлияла и на работата, във
връзка която му се налагало да пътува в
чужбина. Ищецът не си е върнал и до момента нормалния си начин на живот. От
задържането му била увредена психиката и
все още има отражения.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният
против П.на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.на Република България е юридическо лице
на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, за което наказателното производство е
прекратено с Постановление от 31.10.2014 г.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с представените с исковата молба писмени доказателства.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма
степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение.
В случая безспорно се установява,
че ищецът е бил задържан под стража в периода от 20.05.2009 г. до 25.08.2009
г., като с внасянето на определената му парична гаранция, в която е била
изменена мярката задържане под стража, ищецът е освободен на 25.08.2009 г. Т.е.
същият е бил задържан за период от три месеца и пет дни, през които период
свидетелката установява, че ищецът е преживял голям стрес и страх да не бъде
осъден несправедливо. За този период от време ищецът следва да бъде обезщетен.
Ищецът следва да бъде обезщетен и
за неудобствата, които е претърпял, включително и във връзка с професията му,
за периода от 10.09.2009 г. до 11.07.2011 г., около една година и десет месеца,
поради наложената му принудителна административна мярка-забрана за напускане
пределите на РБ.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
фактът на причинените
му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
На последно
място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Софийският градски съд намира, че
предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните
по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпения от ищеца стрес.
От неоснователното обвиняване в
извършване на тежко умишлено престъпление, ищецът и в периода от 20.05.2009 г.
до 31.10.2014 г. е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение
и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство
неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди,
които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява неудобствата причинени на ищеца от взетата спрямо него мярка
за неотклонение, посочена по-горе, като за целият този период от време, за
неудобствата и дискомфорта, и ограниченията създадени с взетата спрямо него мярка
за неотклонение и мярка за процесуална принуда, същият следва да бъде
обезщетен.
С ангажираните по делото
доказателства ищецът не доказа да е търпял вреди значително по-големи като
интензитет, които поначало всеки индивид търпи в подобна ситуация.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че ищецът не е с чисто
съдебно минало и многократно е осъждан на „лишаване от свобода“, включително и
за престъпление грабеж, за което е бил обвинен
процесното прекратено наказателно производство.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Датата на влизане в сила на постановлението не е доказана от
ищеца, но доколкото той претендира лихва от значително по-късен момент, то
съдът присъжда лихвата така както се претендира три години назад от подаване на
исковата молба, т.е. от 18.02.2016 г.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съобразно която разпоредба, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 15.02.2019 г., който договор служи и за разписка
на заплатеното възнаграждение.
От общата
сума от 410 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 68,33 лв., която е съответна на уважената
част от иска в размер на 5000 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., гр. София,
бул. „********, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на И.Ц.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с
чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, повдигнато и поддържано по ДП №
192/2009 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3475/2009 г. по описа на СГП и за което наказателното производство е прекратено с влязло в сила Постановление
на прокурор при Софийска районна прокуратура от 31.10.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016 г. до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 68,33 лв. /шестдесет и
осем и 0,33 лв./ разноски направени по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: