РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901781 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „ТПС 2008“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.*******, представлявано от М.Д.Т. за откриване на производство
по несъстоятелност на „Д.“ АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“*******, Административна сграда, блок *******, представлявано от А.А.,
Ф.Е.Ж. и Ж.А.Л., поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че „Д.“ АД е длъжник на „ТПС 2008“ ЕООД за вземания в размер
на 113 973,90лв. - неплатена част от цена с ДДС за изпълнени СМР в блок 6 на ТЕЦ Варна,
38 817лв. - неплатена цена за извършени допълнителни работи в блок 6 на ТЕЦ Варна, 5
856,99лв. - неустойка за забава и 64 250,55лв. - неустойка за неизпълнение, вземания
произхождащи от търговска сделка, а именно Договор от 12.06.2020г. за подвъзлагане на
дейности, по силата на който „Д.“ АД като възложител е възложило на „ТПС 2008“ ЕООД
да изпълни срещу възнаграждение укрепване и надграждане на строителна конструкция
между ред Г и Д за блокове №4, 5 и 6 на ТЕЦ Варна с описани конкретни дейности. Твърди
се, че вземанията са изискуеми и дружеството не е в състояние да изпълни задължението си,
като освен това е и свръхзадължено. Твърди се, че „Д.“ АД е предало строителната площадка
на блок №6 едва на 27.08.2020г., като строителните площадки на блок №4 и 5 не са
предавани на молителя. Твърди се, че „ТПС 2008“ ЕООД е изпълнило в срок всички
предвидени в договора работи за блок №6, но въпреки многократните устни покани
възложителят не е приел работата, като на 12.01.2021г. е бил поканен писмено от „ТПС
2008“ ЕООД на посочен в договора електронен адрес да приеме работата, вкл. и
извършените непредвидени допълнителни работи, без които не е било възможно основното
изпълнение. Молителят описва подробно извършените допълнителни работи. Възложителят
не е изпратил свой представител на посочената в поканата дата 18.01.2021г., поради което
работата се считала приета, съгласно чл.4.2.4 от Договора от 12.06.2020г. „Д.“ АД е следвало
да заплати в 20-дневен срок от 18.01.2021г. стойността на извършените работи, но не го е
направило, въпреки изпратено писмо от 01.02.2021г., получено на 02.02.2021г. Впоследствие
1
на 18.02.2021г. бил подписан между двете страни Приемо-предавателен протокол/акт 19.
Наложило се и извършване на допълнителни работи на стойност 38 817лв. с ДДС, подробно
описани на стр. 3, 4 и 5 от молбата, които също не са заплатени. На горните основания „ТПС
2008“ ЕООД твърди наличие на вземане от „Д.“ АД, като последното дружество не било в
състояние да го изпълни. Твърди се и свръхзадълженост, като не се излагат доводи за това.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на дружеството, респ. свръхзадължеността. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Ответното дружество изразява становище като счита молбата за неоснователна.
Твърди, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо „Д.“ АД на посочените от молителя основания. Сочи, че към 23.09.2021г. по
банковите сметки на дружеството са налични 982 163,30 лева като обстоятелството, че не се
плаща на „ТПС 2008“ ЕООД не произлиза от невъзможността за това, а е поради оспорване на
вземането на последното дружество. Неизпълнение на договорните задължения по Договора от
12.06.2020г. не е от страна на „Д.“ АД, а напротив – налице е неизпълнение от „ТПС 2008“ ЕООД.
Оспорва се получаването на покана на 18.01.2021г. за приемане на работата, тъй като и адресът на
управление на възложителя, и електронния адрес за съобщения били сменени, за което молителят е
уведомен надлежно на 18.08.2020г. и на 18.11.2020г., като изпращаните покани от „ТПС 2008“
ЕООД били на старите адреси, а не на новите. Работата, извършена от „ТПС 2008“ ЕООД не била
приета и на 18.02.2021г., тъй като в подписания на тази дата протокол са отразени забележки по
изпълнението. От горното „Д.“ АД твърди, че работата по Договор от 12.06.2020г. не била
изпълнена от „ТПС 2008“ ЕООД, за да има основания последното дружество да претендира
плащане, нещо повече – наложило се възложителят да възложи поради забавата на изпълнителя
същата работа на трето дружество, което я изпълнило в срок и му е заплатено за това. Твърди се и
че изпълнителят не притежавал необходимите сертификати и реален работен капацитет за
надлежно изпълнение на възложеното. Навеждат се твърдения за наличие на вземане за неустойка
на „Д.“ АД от „ТПС 2008“ ЕООД по Договора от 12.06.2020г. в размер на 64 250,55лв. вследствие
разваляне на същия и в условията на евентуалност се прави изявление за прихващане на вземането
на „ТПС 2008“ ЕООД с вземането на „Д.“ АД. Представят се доказателства и се правят
доказателствени искания.
По делото са назначени и приети съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертиза, както и са изслушани свидетелски показания.
Съдът като взе в предвид изложените в подадената молба обстоятелства и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
„Д.“ АД е акционерно дружество със седалище в района на Софийски градски съд.
Между „ТПС 2008“ ЕООД и „Д.“ АД е бил сключен Договор от 12.06.2020г. за
подвъзлагане на дейности, по силата на който „Д.“ АД /тогавашно наименование „Д. Е.Х.“ АД/
като възложител е възложило на „ТПС 2008“ ЕООД да изпълни срещу възнаграждение укрепване
и надграждане на строителна конструкция между ред Г и Д за блокове №4, 5 и 6 на ТЕЦ Варна с
описани конкретни дейности. Въпросният договор е без поставена година на мястото на датата, но
с оглед останалите доказателства и неоспорването му от страните, съдът приема, че е сключен
през 2020г. Договорът е бил сключен на основание оферта от 02.06.2020г. на „ТПС 2008“ ЕООД и
Договор №35 от 12.05.2020г. между „Д. Е.Х.“ АД и „ТЕЦ Варна“ ЕАД.
Възникналото правоотношение между „Д.“ АД и „ТПС 2008“ ЕООД е търговска сделка
по смисъла на закона.
По въпросния договор „ТПС 2008“ ЕООД е извършило определен обем дейности по
укрепване и надграждане на строителна конструкция между ред Г и Д за блок №6 на ТЕЦ Варна,
като за останалите блокове, на които е договорено да се работи, дейности не са извършвани. По
делото не са представени протоколи за предоставяне на достъп от страна на възложителя до
строителната площадка, като от приетите доказателства /писмо от 22.03.2021г. с приложени
таблици от „ТПС 2008“ ЕООД до „Д.“ АД и уведомление за разваляне на договор от 02.04.2021г.
от „Д.“ АД до „ТПС 2008“ ЕООД/ се установява, че такъв достъп е осигурен само до площадката
на блок №6 на 02.07.2020г., а не както се твърди в молбата за откриване на производството по
2
несъстоятелност – на 27.08.2020г. „ТПС 2008“ ЕООД е поканило с писмо, изпратено на
12.01.2021г. по електронна поща ************* „Д.“ АД за приемане на СМР, като съдът счита
отправената покана за нередовна, предвид предходно уведомление от 18.11.2020г. от страна на
„Д.“ АД /направено също по електронна поща/ за промяна на електронния адрес, на който да бъдат
изпращани съобщения. Едва на 18.02.2021г. е подписан между двете страни Приемо-предавателен
протокол за извършени работи с отчетени в протокола 14 позиции и отразена стойност от
113 973,90лв. с ДДС, на който протокол обаче представителят на възложителя на основание
чл.4.1.5 от договора е отразил забележки. В тази връзка въпросният протокол не би могъл да се
приеме за окончателен такъв по смисъла на чл.3.4 и чл.2.2.1 от договора, респективно да възникне
задължение за плащане от страна на възложителя. По делото не се установи предаване на
строителната площадка от страна на възложителя на изпълнителя за останалите блокове №4 и 5,
както и подписването на протоколи за доставка на материали /предвидени в чл.3.1 от договора
като задължение на възложителя/, въпреки предвидените срокове в договора, предвид което съдът
приема, че не е възниквало задължение за „ТПС 2008“ ЕООД да извърши възложените работи на
блокове №4 и №5. С Договор от 28.09.2020г. „Д.“ АД възлага на „Г.-В.“ ООД изпълнението на
следната работа: изграждане на нови димоходи на блокове №4, 5 и 6 - монтаж на димоход от котел
6 до димни вентилатори на територията на ТЕЦ Варна. Видно от предмета на възлагането, за
същото не може да се установи със сигурност, че дублира предмета на Договора от 12.06.2020г.
между „Д.“ АД и „ТПС 2008“ ЕООД, но страните не оспорват това обстоятелство /включително и
при извършената съдебно-техническа експертиза/, предвид което съдът приема, че от 28.09.2020г.
работата по блок №6 на ТЕЦ Варна вече се е поела от трето дружество, а не от молителя. Какъв
характер и обем работа по въпросния блок са извършени от „ТПС 2008“ ЕООД и какъв от „Г.-В.“
ООД не може да се установи със сигурност, видно от отговорите на вещото лице инж.Т.,
извършило съдебно-техническата експертиза. С писмо от 02.04.2021г. „Д.“ АД разваля Договора
от 12.06.2020г. с подробни аргументи, което писмо обаче не се установява от събраните
доказателства да е достигнало до „ТПС 2008“ ЕООД.
Видно от изложеното, твърденията за изпълнението/неизпълнението на Договора от
12.06.2020г. между „Д.“ АД и „ТПС 2008“ ЕООД са двустранни и противоречиви.
Съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, на което основание се твърди
неплатежоспособността на „Д.“ АД, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването . От редакцията на нормата
и според приетата съдебна практика безспорността на вземането на кредитора не е
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, като паричното вземане,
произтичащо от търговска сделка, трябва само да е изискуемо. Безспорността на
задължението, респективно на вземането не е необходимо условие, но възникването и
наличието на такова задължение на длъжника /вземане на кредитора, подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност безспорно е такова условие за да бъде
допустима, съответно основателна молбата за откриване на производството. В настоящото
произвоство се установява наличие на вземане на „ТПС 2008“ ЕООД от „Д.“ АД, чиито размер
е спорен. Безспорно обаче на „ТПС 2008“ ЕООД е възложено извършването на работа в блокове
№4, 5 и 6 в ТЕЦ Варна. Дружеството е извършило определен обем дейности, предмет на
възлагането в блок №6, който обем е посочен в Приемо-предавателен протокол за извършени
работи от 18.02.2021г., както и е доказан от приетата по делото съдебно-техническа експертиза
/стр.5 и 6 от същата/. Спори се между страните за обема на извършена работа, за срока на
изпълнение, за качеството на работата, както и за изискуемостта на вземането. Размерът на
вземането на „ТПС 2008“ ЕООД обаче не е предмет на настоящото производство, което
следва да установи изискуемо ли е вземането на „ТПС 2008“ ЕООД, в състояние ли е „Д.“ АД
да плати, както на молителя, така и на останалите си кредитори и дали са налице предпоставките
на чл.607а от ТЗ, за да се направи извод платежоспособно ли е или не е дружеството. В тази връзка
не следва да бъде разглеждано и възражението на „Д.“ АД за прихващане, доколкото не е
установен точният размер на вземанията/задълженията на дружествата помежду им.
Неплатежоспособността следва да се прецени от решаващия съд към момента на
приключване на устните състезания въз основа на събраните по делото доказателства, като
към този момент следва да са налице и всички характеристики на неплатежоспособността,
3
така както са посочени в ТЗ - наличие на сделка, търговски характер на същата, парично
задължение и настъпила изискуемост /падеж/, неизпълнение и трайна обективна
невъзможност за изпълнение. Само когато са налице всички посочени в закона
характеристики на неплатежоспособността съдът може да открие производство по
несъстоятелност.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно
трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява
в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
задължения.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно
текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията
си. Принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност,
поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните /текущите/ активи
на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период, участват еднократно в производствения процес,
при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при
едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи свои задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки
и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови
активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел/ и налични парични
средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях.
Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да
ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента /показателя/ на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочните задължения /текущите задължения/ на определена част или на всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така коефициентът на
обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от
тях. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен /както беше посочено, наличните парични
4
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно вкл. и в един и
същи ден/. Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират
съобразно присъщата за съответния вид актив обръщаемост, която зависи и от отрасловия
сектор на икономиката, в който работи предприятието. Коефициентите на ликвидност на
конкретното предприятие следва да се преценяват чрез съпоставянето им с типичните за
съответния отрасъл стойности, определени от съдебно-икономическа експертиза. В
зависимост от специфичната обращаемост на актива съобразно характера на дейността на
предприятието, изискуемата минимална величина на коефициента на обща ликвидност
може да бъде равен или по-голяма от единица.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен
капитал, чиито активи при извършване на стопанските операции се трансформират в
парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор
за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието
притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да
формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни
/напр. заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания/. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава
реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи. Така например, ако материалните запаси са непродаваеми, от значение за
преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не
коефициентът на обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид
всички краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната
ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
На следващо място, коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на
самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна
дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна
ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се
дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни
вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-
голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. От значение
са и обращаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на развитие
/намаление или увеличение на обращаемостта/ и съпоставимостта й със стандартната
обращаемост на съответния тип актив, липсата или наличието на цикличност при
осъществяване на бизнеса на предприятието и от там и на паричните постъпления,
разликата в способността при управлението на бизнеса в един и същи сектор да се извлече
от актива възможната максимална изгода за предприятието и от там генерирането на
различни парични потоци от един и същи вид актив от различните предприятия в отрасъла.
С приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установяват стойностите
на коефициентите за ликвидност на „Д.“ АД, които /освен този за абсолютна ликвидност/ са
над 1-ца, т.е. показват способността на предприятието с наличните си краткотрайни активи
да посрещне краткосрочните си задължения. При тази постановка степента на риска
предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си е
твърде малка. Както беше посочено по-горе коефициентът на абсолютна ликвидност е най-
динамичната величина от всички останали, предвид това, че наличните парични средства в
предприятието се менят постоянно дори в рамките на един ден, поради което не следва този
коефициент да е определящ за крайния извод относно възможността на предприятието да
обслужва дългосрочно кредиторите си без опасност за същите.
Изследваните от експертизата показатели за финансова автономност и задлъжнялост
5
са под базовите /коефициентът на финансова автономност е 0,267149, а коефициентът на
задлъжнялост е 3,743228/. Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него
показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал
/базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед
на информацията, на която са носител обаче, посочените коефициенти имат само
спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на
финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца към момента на приключване на устните състезания. Освен това невинаги
наличието на задлъжнялост може да се оцени като негативен показател - ако предприятието
умело използва привлечените средства, не понася санкции за неизпълнение на договорени
срокове или не нарушава навременното плащане на дължими данъци и други вноски в
бюджета /видно от представеното удостоверение от НАП „Д.“ АД няма към 01.09.2021г.
неплатени задължения към държавата/ и плащаните лихви по кредитите не се отразяват
крайно отрицателно върху финансовия резултат, може да се направи изводът, че е повишена
рентабилността на собствения капитал. Този извод трябва да бъде обоснован обаче и с
положителни оценки при анализа на показателите за ликвидност, каквито в случая са налице
за „Д.“ АД. В хипотезата на показатели за финансова автономност и задлъжнялост под
базовите е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да
може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото
икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи
неплатежоспособност на търговеца не е основание по см. на чл.608, ал.1 ТЗ за откриването
на производството.
Молителят е поискал наред с обявяване на ответното дружество в несъстоятелност,
да бъде обявена неговата свръхзадълженост. Освен при неплатежоспособност производство
по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Съобразно
легалната дефиниция на това понятие, търговското дружество е свръхзадължено, когато
неговото имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения. За изпадане в
състояние на свръхзадълженост е от значение невъзможността на длъжника за покриване на
паричните си задължения спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението по
кредита, от който произтича вземането на кредитора-молител за откриване производството
по несъстоятелност. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност, защото не се прилага за всички търговци, а само за
капиталовите търговски дружества. Заплахата за кредиторите при капиталовите търговски
дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в
актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде обективно
недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно.
За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да
са изискуеми. При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и
неизискуемите задължения. Основанията неплатежоспособност и свръхзадълженост са
самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да
бъдат предявени в условия на кумулативност или евентуалност. От приетата по делото
експертиза и с оглед изводите на съда в мотивната част на решението не се установява
състояние на свръхзадълженост на „Д.“ АД.
В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 от ТЗ е възприето
разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да
се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на
приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с
притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. С разпоредбата на чл. 608, ал. 3
6
от ТЗ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато
търговецът-длъжник е спрял плащанията, включително когато е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. Видно от заключението на експертизата дружеството не
е спряло плащанията си, за да е налице презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ/. Неплащането на
задължение /когато се твърди, че неплащането представлява по същество спиране на
плащанията/ е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната,
обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент за
противното, когато неплащането на задължение се дължи на съзнателни, волеви действия
и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си,
институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително
изпълнение е неприложим. В основата на състоянието на неплатежоспособност стои
обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е
различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично
задължение към кредитора.
Съобразно изхода на спора молителят следва да заплати на ответника сторените в
производството разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК в размер на 9400лв. с ДДС, от
които 8 400 лева адвокатско възнаграждение и 1 000 лева – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.631 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ТПС 2008“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“*******, представлявано от М.Д.Т. за откриване на производство
по несъстоятелност на „Д.“ АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“*******, Административна сграда, блок *******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ТПС 2008“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.*******, представлявано от М.Д.Т. да заплати на „Д.“ АД, с ЕИК *******
гр.София, ул.******* Административна сграда, блок ******* разноски в размер на 9 400
лева, от които 8 400 лева адвокатско възнаграждение и 1 000 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7