Р Е Ш Е Н И Е
№ 1061
гр. Пловдив, 03.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 339/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от
„Алпетранс България“ ООД с ЕИК ********* срещу наказателно постановление (НП) №
36-0000555 от 04.12.2018 г. на А.Г. на длъжност **** в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ (нататък ОО „АА“) гр. Пловдив, с което на
дружеството на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(нататък ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент 561/2006 на ЕО (нататък Регламентът).
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Моли се да бъде отменено. В
съдебно заседание се поддържа тезата за неяснота за момента и мястото на
извършване на нарушението, за авторството на нарушението, за неправилно
посочена нарушена норма и за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна е взела подробно
становище, с което счита, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател притежава лиценз
за международен превоз на товари срещу заплащане на Общността № 10494, валиден
до 26.05.2028 г. Към дружеството като водач на МПС работил и А.Т.В.. За периода
23.05.2018 г. – 29.07.2018 г. последният бил командирован за извършването на
превози с тежкотоварен автомобил на територията на Европейския съюз.
По повод на извършена комплексна проверка
на дружеството ст. инспектор К.Ш. при ОО „АА“ установил от разпечатка от
извлечението на данните от дигиталната карта на водача В. на товарен автомобил
марка „Ман“ с рег. № ****, че през месец май 2018 г. водачът е удължил времето
си на управление над 10 ч., като увеличението е с 24 минути.
По този повод е съставен от ОО „АА“ срещу
„Алпетранс България“ ООД АУАН № 258953 от 09.11.2018 г. за нарушение на чл. 10,
пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 на ЕО вр. чл. 104, ал. 1 от
ЗАвП. Не са направени възражения. Въз основа на съставения акт е издадено и
обжалваното НП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН № 258953
от 09.11.2018 г. от ОО „АА“, разпечатки от извлечение на дигитална карта на
водач – три листа, нотариално заверено пълномощно, разпечатки от Търговски
регистър към Агенция по вписванията от партидата на търговеца, заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС, заповед за командировка № 1906/22.05.2018 г.,
удостоверение за проведен инструктаж на водач, извършващ превоз на пътници и
товари на територията на Република България, заверено копие от страница от
книга за проведен първоначален инструктаж, копия от карта на водач,
свидетелство за управление, карта за квалификация на водач, ADR-свидетелство за водач, превозващ опасни
товари, писмо изх. № 5200-23-122/4/22.03.2019 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетеля
Ш. потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Показанията на Ш. съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра.
Връчването на НП, трудовото правоотношение
на А. В. и управлението на товарен автомобил не се оспорват от жалбоподателя и
въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от така представената заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения,
но не се е възползвал от това си право, а
е посочил, че няма възражения.
Към момента на установяване на нарушението
с АУАН правонарушителят е бил известен и актът е съставен в присъствие на негов
представител, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано в НП като неспазване на правилата за организиране на
труда на водачите на товарни автомобили по такъв начин, че да са в състояние да
спазват изискванията на Регламент 561/2006 не ЕО. Съгласно изложеното и
съобразно с посоченото в НП и АУАН мястото и времето на извършване на
нарушението са ясно и конкретно посочени – в 02:37 ч. на 31.05.2018 г. в гр.
Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 6Б – седалище и адрес на дружеството. Изтъкнатото
от защитата възражение, че това не е действителното място и време на
нарушението е въпрос по съществото на делото и по преценка на доказателствата,
а не по формалната страна на спора и съдържанието на актовете в производството.
Колкото до съдържанието на поведението на санкционираното лице и конкретното му
проявление в действителността и отразяването му в АУАН, съответно НП, съдът ще
вземе отношение след установяване на правната страна на деянието.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че не се установява авторството и неосъществяването на
вмененото на дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и наказващият
орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 10,
пар. 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент № 561/2006 на ЕС. Посочената норма гласи, че
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф
1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват …. глава II от
настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент. Цитираната гл. II от Регламент (ЕО) № 561/2006 регулира
минималната възраст за придобиване на правоуправление, времето на работа и
времето за почивка.
Наказващият орган е наложил на основание
чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. Този член разпорежда на превозвач, който не осигури
спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, да се налага с имуществена санкция 1000 лв.
Всичко изложено дава основание да се
приеме, че регламентираното задължение на транспортните дружества, извършващи
превози на територията на ЕС, е да осигуряват и организират техните работници
при полагане на труда им, като създават условия да ползват почивките си и да не
надвишават максимално установеното време на управление. Както посочва изр. 2 на
чл. 10, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 това може и следва да става като
инструктира водачите и извършва проверки за спазването на регулациите.
Следователно нарушаването на това задължение за установяване на такива условия
представлява бездействие от страна на транспортното предприятие –
неинструктиране и непроверяване, и неорганизиране на водачите си да спазват
времето за управление и почивка в регулираните граници. Установено по този
начин деянието, проявено чрез своята форма на бездействие, следва да остави
обективна следва в действителността. Такава обаче не е посочена в АУАН и НП.
Напротив, както актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили и
ограничили в посочване на абстрактната формулировка на законодателя без да
изложат конкретните проявления на поведението на жалбоподателя по
неорганизиране на водачите му да спазват посочения регламент – не е проведен
инструктаж, не са извършвани проверки или по някакъв друг начин. Това в такава
степен ограничава правата на жалбоподателя, че от фактическа страна, като административнонаказващият
орган не е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките
индивидуализиращи белези на деянието, а именно обстоятелства, при които е
извършено и конкретното проявление на бездействието на нарушителя, е засегнато
правото му на защита и последният не е имал пълната възможност да разбере за
какво точно е ангажирана отговорността му. Затова и съдът счита, че това е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече
неговата отмяна.
От друга страна, въпреки неизпълнението на
задълженията си да събере всичките релевантни доказателства,
административнонаказващият орган и от правна страна е издал неправилно
постановление, като е вменил неизпълнение на съответното задължение, противно
на съществуващите доказателства. В съдебно следствие се събраха доказателства,
че дружеството жалбоподател е изпълнило изискванията за създаване на
организацията и осъществяване на контрол по спазването ѝ от страна на
водачите. Представиха се копие от книгата за проведен първоначален инструктаж,
така и от провеждането на инструктаж за спазване на Регламенти №№ 561/2006 и
3821/85. Това именно представлява поведение, изключващо бездействието на
транспортното предприятие, а оттам и несъставомерността на вмененото в
нарушение деяние. Такова въобще не се установи да съществува. Ето защо съдът
счита, че от правна страна не се установява фактическата страна на спора, т.е.
изложеното като обстоятелства в АУАН и НП, а точно обратното – установява се
законосъобразно поведение от страна на жалбоподателя. След като не са
установени всички признаци от обективната страна на нарушение, основен сред
които е забранено от закона поведение, то и неоснователно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. На това основание също
следва да бъде отменено издаденото постановление.
По
наказанието:
Въпреки изложеното настоящият състав смята
за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че НП и АУАН отговарят на
изискванията за съдържание и да се установява от доказателствата, че е
извършеното деянието, което съдът не споделя, то са налице условията за
приложение на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и квалифициране на случая като
„маловажен“.
Настоящият случай разкрива белези,
дефиниращи го като такъв. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено
значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач,
който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, така и
за пешеходците покрай пътя. Установеното превишаване на максимално допустимото
време за управление на товарен автомобил накърнява именно тези отношения, но
деянието на водача и установеното превишаване с 24 минути характеризират случая
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение. Може да се направи обосновано заключение, че транспортното
предприятие в достатъчна степен е упражнило контрол за спазване на тези
изисквания, така че да е създало у своя работник съзнание да се съобразява с
регулациите и за възможните негативно последици от неспазването им. Затова и
целите на превенцията биха се постигнали и по друг процесуален ред, без
налагане на глоба, а именно чрез предупреждение към дружеството.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
(НП) № 36-0000555 от 04.12.2018 г., издадено от А.Г. на длъжност **** в
Областен отдел „Автомобилна администрация“ (нататък ОО „АА“) гр. Пловдив, с което
на „Алпетранс България“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10,
пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 на ЕО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.