Р E Ш Е Н И Е
№ 543
гр.Плевен, 01 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІІ-ри
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
При секретаря Бранимира Монова, като разгледа
докладваното от съдия Господинов адм.дело
№384 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба
от Н.П.П. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.С. от САК, срещу Уведомително
писмо изх.№ 02-150-6500/928 от 30.01.2021 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2017 /по-долу УП/, издадено от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. В жалбата се сочи, че горното УП
се оспорва в частта му, в която е отказано подпомагане по СЕПП и по ЗДП, както
и в частта му, с която са начислени неудържани санкции в размер на 30 707,06
лева. Твърди се, че УП е постановено при съществено нарушение на
административно производствените правила и материалния закон. Излагат се доводи
за липса на мотиви, тъй като от АА не става ясно по отношение на кои площи по
СЕПП и ЗДП е прието, че са недопустими, както и че не е ясно как е определена
недопустимостта и причината за нея. Горното съставлява пречка за жалбоподателя да
организира защитата, а съдът е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност.
Липсва правно основание за издаването на УП, доколкото посочената норма на
чл.30 от ЗПЗП регламентира създаването и поддържането на ИСАК, и не е правно
основание за постановяване на отказ за подпомагане. Липсва каквото и да е позоваване
на норми от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания, която урежда условията и реда за заплащане на
субсидии по тези мерки. Не става ясна причината, поради които е наложена
санкция в размер на 30 707,06 лева. Излагат се доводи, че в Делегиран регламент
640/2014, на който са позовава АО са разписани правила, при които се налагат
санкциите, но от УП не става ясно какво точно е констатирал органът, за да се
наложи санкция за бъдещ период, а поради изказа не става ясно дали посочената
по- горе сума е прихваната или същата е наложена като санкция. Твърди се, че
всички заявени площи са допустими за подпомагане и не са налице правни
основания за отказ на част от заявените суми и за налагане на санкции за бъдещ
период. В заключение е направено искане да бъде отменен оспореният
административен акт и се претендира присъждане на разноски.
С Разпореждане №2313/08.06.2021 г. /л.189/ на жалбоподателя е
указано да се внесе държавна такса, като такава е внесена в определения от съда
срок /л.196/.
Ответникът не е подал писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 824/15.06.2021 г.
/л.197/. В съпроводителното писмо към преписката е приобщено становище по
жалбата от юрк.Х. /л.л.4-6/. В същото се излагат доводи, че жалбата е
неоснователна. Твърди се, че по заявлението на кандидата са извършени
административни проверки, като са установени недопустими площи в размер на
155,7 ха, поради невключване на същите в специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“. По ЗДП сочи, че общо установената площ за изчисление
спазването на зелените изисквания представлява допустимите по СЕПП площи след
всички приложими проверки за допустимост съгласно Наредба № 2 от 17.02.2015 г.,
и в заявлението на кандидата е установена наказателна площ, за която е отказано
плащане. Прилага таблица с 34-те парцела, декларирани от кандидата за
подпомагане, като за всеки е посочена заявена площ, оперативна площ, площ в
СЕПП допустим слой, допустима площ преди проверка за минимална площ, допустима
площ и разлика между заявена и допустима площ. Кандидатът е заявил общо 224,92
ха, в допустимия слой са 69,22 ха, разликата между заявената и допустимата площ
е 155,7 ха. Излагат се съображения, че по схемите за директни плащания е
наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/, определена съгласно чл.26
на Регламент № 1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент № 1307/2013, като 102,54 лв.
са възстановени. За всички недопустими площи са наложени предвидените в чл.19 и
чл.19а от Делегиран регламент № 640/2014 санкции.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. М.С. с пълномощно по
делото, коятоо прави искане да бъде уважена подадената жалба и да се постанови отмяна на
обжалваното уведомителното писмо. Счита, че обжалваният акт не съдържа мотиви и
е недопустимо едва в хода на съдебното производство да бъде изяснявано кои
парцели са изключени за подпомагане и по каква причина. Претендира разноски,
като представя списък с разноските и договор за правна помощ.
В съдебно заседание ответникът по делото –
ЗАМЕСТНИК
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ, се представлява от юрк. Л.Х.
с пълномощно по делото. Процесуалният представител на ответника прави
искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че
административният акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен
административен орган в рамките на делегираните му правомощия, в съответствие с
целта на закона и материалноправните изисквания. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Не прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 -
дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, доколкото УП е
изтеглено на 15.04.2021 г. /л.23/, а жалбата е подадена на 27.04.2021 г., видно
от копието на разписката на л.14 и от поставения вх.№ на ДФЗ /л.15/, от активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет
на делото е Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/928 от 30.01.2021 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2017, издадено от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е
отказано подпомагане по СЕПП /изцяло/ и по ЗДП /частично/, както и в частта му,
с която са начислени неудържани санкции в размер на 30 707,06 лева. В това УП
/л.л.19-22/ се сочи, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК,
поддържан на основание чл.30 от ЗПЗП. В Таблица 1 са отразени оторизираните
суми, като е посочено, че по схема/мярка СЕПП исканата сума е 44 214,77 лева,
намаления 44 214,77 лева, оторизирана сума 0,00 лева; по схема ЗДП исканата
сума е 27 892,33 лева, намаления 19 427,52 лева, оторизирана сума 8 464,81
лева. Посочено е, че в колона намаления се отчитат:
Намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания:
Наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013:
Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в)
от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е),
т. iii) от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
Посочените искани суми не са намалявани в колоните:
редукции и намаления поради достигане на таван на субсидията.
Посочени
са ставките за подпомагане по съответните схеми, и е приложена таблица, в която
са посочени датите, на които одобрените суми са преведени на жалбоподателя.
Посочено е, че по
схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от
Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията са начислени неудържани санкции в
размер, както следва: СЕПП - 30707.06 лв.
Като забележка е посочено, че посочените суми се
прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
на Комисията. Ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с
посочения член в течение на три календарни години след годината на
констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. По силата на този член
от оторизираните субсидии за текущата година са прихванати дължими суми от
минали години /не е посочен обаче размер на прихванатите суми/.
От
останалите доказателства се установява следното:
Н.П.П.
е подал общо заявление за подпомагане, приобщено на л.32 и сл. от делото.
Същото е прието с вх.№ 18501755/07.04.2017 г., УРН 437826. Видно от същото, се
кандидатства и по схеми/мерки СЕПП и ЗДП /л.52/. Посочени в таблица са 34
използвани парцела през 2017 г., индивидуализирани по землища и с номера, с
обща площ 224,92 ха /л.л.55,56/, като е приобщен и картен материал за същите
/л.л.83-115/. При извършени автоматични проверки на 29.05.2017 г. /л.л.48, 49/
са установени 12 парцела /БЗС/ с излизаща площ извън площите, подходящи за
подпомагане за ДПП. Същите БЗС са индивидуализирани, посочена е недопустимата
площ на всеки от тях, която общо е в размер на 87,07429 ха. При извършени
автоматични проверки на същата дата на въведените данни по ЗДП не са посочени
несъответствия, направена е констатация, че общата площ, която попада в
екологично чувствителни ПЗП е 176, 72 ха. /л.л.50,51/. Същите проверки са
извършени и на 13.06.2021 г. /л.л.148-151/, като са посочени същите резултати.
Със
Заповед № РД 46-428/13.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите
/л.л.27-29/ е одобрен проект на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане” за кампания 2017. Дадена е възможност срещу същия да се подават
възражения, като видно от писмо на МЗХГ, приобщено на л.л.216,217, П. е
депозирал възражение срещу обхвата на специализирания слой.
Със
Заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите
/л.л.30-31/ е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане” за кампания 2017. Видно от писмото на МЗХГ на л.л.216,217, П. не е
подал жалба срещу тази заповед.
Във
връзка със Заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието,
храните и горите, на ДФЗ са предоставени цифрови географски данни, видно от писмото
на МЗХГ, приобщено на л.л.24-26.
Със
заповед №ДЗ-РД/2831 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ
/л.л.11-13/ на подписалата УП П.С. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, е
делегирано да издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане /т.1 от
заповедта/. Приобщено е и решението на Управителния съвет на ДФЗ, с което
подписалият заповедта В.Г. е избран за изпълнителен директор на ДФЗ /л.8/.
С
писмо /л.203/ жалбоподателят е поискал по делото да се допусне съдебно
техническа експертиза /СТЕ/, като е поставил въпроси към същата. Искането е
оттеглено с писмо, приобщено на л.213.
От
ответника е представено извлечение /л.л.204,205/ с декларирани парцели с
разлики спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ и слой „Физически
блокове“.
Така
установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Жалбата
е основателна.
Органът,
оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска
политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в
съответствие с чл. 11, ал. 2, т.
4 от ЗПЗП, считано от датата на
издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните,
изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност. Видно от приложената заповед за делегиране на л.л.11-13 от
делото, изпълнителният директор В.Г. е делегирал на заместник-изпълнителния
директор П.С. /подписала УП/ право да издава и подписва УП по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.
Следователно УП е издадено от компетентен орган, въз основа на оправомощаване,
извършено въз основа на закона, в кръга на неговите правомощия.
Оспореният административен акт е писмен, в
съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК, но изискуемата писмена форма не е
спазена с оглед липсата на мотиви.
По отношение на мотивите, спазването на процесуалните
правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Съдебната практика приема, че в уведомителните писма
като процесното, мотивите на акта се съдържат в съставените таблици и
разясненията към тях. В обжалваната част на процесното УП, включително в
таблиците му обаче напълно липсват фактически и правни основания за издаването му.
Такива не могат да се изведат и от приложената административна преписка. Видно
от същата, П. е декларирал 34 парцела с обща площ 224,92 ха. Същите парцели не
са посочени нито с площ, нито с номера в УП и двете таблици в него. Не става
ясно по каква причина и каква част от същите парцели са недопустими за
подпомагане. Едва в съпроводителното писмо към жалбата е приобщено становище на
процесуалния представител на ответника, в което е приложена таблица с парцелите
/каквато не е налице в УП/, посочена е допустима и недопустима площ на всеки от
тях, като общата допустима площ е 69,22 ха, а недопустимата 155,70 ха. Подобна
информация е налице и в представените пред съда разпечатки с декларирани
парцели с разлики спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ и слой
„Физически блокове“.
Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК,
мотивите могат да бъдат изложени в съпроводителното писмо, но само ако изхождат
от същия административен орган. В случая органът, издал оспорения АА не е
изложил мотиви. На заместник изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани
правомощия да издава УП, но такива правомощия не са делегирани и не могат да се
делегират на неговия процесуален представител. С оглед на това съдът не може да
приеме, че изложените в съпроводителното писмо към жалбата, и конкретно в
становището твърдения мотивират административния акт.
Липсата на мотиви не позволява на жалбоподателя да
организира защитата си, а на съда - да извърши проверка за законосъобразността
на акта. Никакви резултати от извършените административни проверки не са
посочени и разяснени в УП, липсват таблици с посочени парцели и допустимата и
недопустимата част за подпомагане на всеки от тях. В легендата след таблица 1
са посочени различни основания, за които не може да се прецени кое в случая е налице,
доколкото както в УП, така и в административната преписка не съществува
препращане към някоя от посочените хипотези. Едва в съпроводителното писмо към
жалбата, с което тя е изпратена до съда изложено, че е налице заявяване на парцели,
които са извън специализирания слой площи, допустими за подпомагане.
Следва също да се съобрази, че при подаване на
заявлението са извършени проверки, при които на жалбоподателя е указано, че от
заявените от него 224,92 ха недопустими за подпомагане са 87,07429 ха. В
оспореното УП обаче липсва изложение със същото съдържание, а от становището на
процесуалния представител на ответника е видно, че органът не се е основавал на
така посочената в преписката площ като недопустима за подпомагане, а на друга
по размер площ. Освен това в становището на процесуалния представител се сочат
като изцяло и частично недопустими 18 парцела с площ 155,70 ха, докато при
проверките като недопустими са посочени части от 12 парцела с площ 87,07429 ха.
По отношение на начисляването на неудържани санкции в
размер на 30 707,06 лева съдът намира, че поради непрецизната формулировка на
ответника в УП не става ясно дали тази сума се налага като санкция за бъдещ
период с УП /изразът бъдещ период липсва в УП/, или същата сума е била наложена
като санкция преди това с друг ИАА и е прихваната с процесното УП в
съответствие с посочената разпоредба на чл.28 от Регламент за изпълнение № 908/2014.
Ако се касае за наложена санкция за бъдещ период, то би следвало в УП да се
посочи размерът на наддекларираната площ, да е извършено или да може да се
извърши определяне на процента на наддеклариране, за да се провери законосъобразно
ли е определена санкция за бъдещ период. В случая в УП не са посочени нито
недопустима площ в ха, нито процент на същата спрямо допустимата. Ако
ответникът е считал, че същата сума в размер на 30 707,06 лева се дължи от жалбоподателя
по предходни ИАА, то в оспореното УП не са посочени ИАА, въз основа на които
същата се дължи и следва да се извърши прехващане с процесното УП.
Освен фактически, липсват и правни основания за
издаването на УП. По отношение на допустимостта не е налице позоваване нито на
Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /отм., но действаща през
2017 г./, нито на Заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният слой „Площи,
допустими за подпомагане” за кампания 2017. Дори ако се приеме, че с израза
„предоставени данни от МЗХГ“, е налице позоваване на данните, представени въз
основа на Заповед № РД 46-139/28.02.2018 г., е следвало в УП да се приложи
таблицата, приобщена в становището процесуалния представител до съда. Относно
санкцията от 30 707,06 лева в УП е посочена разпоредбата на чл.19а от Делегиран
регламент № 640/2014, отново с неясен изказ – за схемите и мерките,
администрирани по тази разпоредба. Не става ясно какво в случая се има предвид
под администриране от страна на органа. Дори да се приеме, че това означава, че
следва да се наложи санкция, доколкото не е посочен размерът на
наддекларираните площи, не става ясно коя хипотеза от чл.19а е приложима, защото
такава хипотеза на разпоредбата не е посочена в УП. В становището към жалбата се
твърди, че е приложим и чл.19 от Делегиран регламент № 640/2014, въпреки че не
е налице позоваване на тази разпоредба в оспореното УП.
Относно намалението на сумата за ЗДП съдът отбелязва,
че доколкото е налице частично изплащане на средства по тази схема/мярка, с оглед
на посочената в УП ставка от 124,01 лева/ха, изплатената сума е за 68,259092
ха, което е различно и от посочената допустима площ в становището от 69,22 ха,
която площ, както е посочено по-горе, също не е отразена в УП. Не става ясно какви
са причините за това несъответствие, като ако същото е въз основа на корекция
по силата на чл.26 от Регламент №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент №1307/2013,
е следвало да се посочи съответната ставка на корекция и акта, с който е
определена. Защото в УП и в становището към жалбата се сочат като приложими
чл.26 от Регламент №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент №1307/2013. Същите
съответно гласят: „За да се гарантира спазването на посочените в член 16
годишни тавани по отношение на финансирането на свързани с пазара разходи и
директни плащания, се определя ставка на корекция на директните плащания
(„ставка на корекция"), когато прогнозите за финансирането на мерките в
рамките на този подтаван за дадена финансова година показват, че приложимите
годишни тавани ще бъдат надвишени.“ „Ставката на корекцията, определена в
съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, се прилага само за директни плащания, надвишаващи 2 000 EUR, които се
отпускат на земеделски стопани през съответната календарна година.“ Не става
ясно нито от УП, нито от становището към жалбата каква е връзката на тези
разпоредби с оторизираните суми и дали същите са намалени въз основа на тези
разпоредби. Ако същите разпоредби са приложени по отношение на плащането за
ЗДП, то е следвало това да се посочи изрично, като се посочат съответните
норми, определящи процента на намаление, както и размерът, към който са
приложени.
Поради липсата на посочване в УП на конкретните
парцели на земеделския стопанин, както и причините за всеки от тях изцяло или
частично да се приеме, че са недопустими, е безпредметно да се назначава СТЕ по
депото, като съдът е имал възможност да назначи такава служебно. Липсват
фактически основания, посочени в УП, които да се проверят със СТЕ. Извършването
на такава не може да замени липсата на мотиви от страна на органа. Такива мотиви
могат само да се предполагат, което е недопустимо.
За пълнота съдът отбелязва, че доколкото П. не е
обжалвал по съдебен ред Заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателно специализираният
слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017, същата заповед е
влязла в сила по отношение на декларираните от него парцели.
С оглед на посоченото по- горе, съдът намира, че като
не е изложил мотиви ответникът съществено е нарушил правото на защита на П.,
което представлява съществено нарушение на административно производствените
правила. Липсата на мотиви не дава възможност на съда да извърши проверка
относно спазването на материалния закон. Поради това УП в обжалваната му част
следва да се отмени, а делото като преписка да се върне за ново произнасяне.
При новото произнасяне органът следва да посочи дали всеки от декларираните е
допустим, както и размера на недопустимата част, ако е налице такава. Следва да
се посочат и правните норми, поради които се приема, че съответната част е
недопустима. В случай, че за сумата, платима за ЗДП е извършено намаление въз
основа на чл.26 от Регламент № 1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент № 1307/2013,
следва да се посочи съответната ставка за намаление, както и нормата, с която
същата ставка е определена. По отношение на санкцията следва да се посочи дали
същата се налага с УП и е за бъдещ период, или представлява санкция, наложена
по предходни ИАА, която сега се прихваща с УП. Ако санкцията е за бъдещ период,
това следва да бъде посочено изрично, както и процентът на наддеклариране и
приложимата към него правна норма. Ако санкцията е наложена по предходни ИАА,
следва да се посочи кои са те, за да се прецени от съда дали има правно
основание за нареденото прихващане.
Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за
новото произнасяне, като с оглед на факта, че необходимите доказателства са
събрани, следва да се определи 14-дневен срок за произнасяне след получаване на
преписката от органа, след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване
с неговите мотиви.
При този изход на делото следва
в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени поисканите разноски /списък на
разноските на л.232/ в размер на 550 лв., от които за адвокатско възнаграждение
500 лева /л.230а/, което е уговорено и действително заплатено, и 50 лева за
държавна такса /л.196/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/928 от
30.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017,
издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта му, в която е отказано подпомагане по СЕПП /изцяло/ и по ЗДП /частично/,
както и в частта му, с която са начислени неудържани санкции в размер на 30 707,06
лева.
ВРЪЩА делото като преписка на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за постановяване на ново УП, при
съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 14-дневен срок от
получаване на преписката след влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на Н.П.П.
с ЕГН **********, разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: