Р Е Ш Е Н И Е
260023/18.9.2020г.
№...................... 18.09.2020
г. гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 1410/2020 г.
по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 56/29.07.2020
г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с
което на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/, във вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на В.М.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 133, ал. 1,
т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща упълномощен процесуален представител. Жалбоподателят депозира
писмени бележки, в които излага подробно допълнителни мотиви за незаконосъобразност
и неотговарящо на обективната действителност наказателно постановление, като
моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр.
чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.06.2020 г. свидетелят Й. С.Й.
качил в социалните мрежи клип и публикация за нерегламентирано изхвърляне на
строителни и хартиени отпадъци в местността „Гламя“ на кв. Дивдядово в гр.
Шумен от МПС – лек автомобил, марка, „Опел Астра“, комби с Рег. № Н 4629 АН, с
прикачено към МПС ремарке. По този повод още същия ден била извършена проверка
на място от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна среда и води –
гр. Шумен /РИОСВ – гр. Шумен/ касателно нерегламентираното изхвърляне на
отпадъци, обективирана в Констативен протокол № ЕВ-А 18 от 19.06.2020 г. В хода
на проверката и след разговор със свидетеля Й.Й., проверяващите длъжностни лица
установили, че на 19.06.2020 г. между 10.00 часа – 10.30 часа в тревен терен в
местността „Гламя“ на кв. Дивдядово в гр. Шумен било осъществено
нерегламентирано изхвърляне на строителни и хартиени отпадъци, намиращи се в
МПС – лек автомобил, марка, „Опел Астра“, комби с Рег. № Н 4629 АН, с прикачено
ремарке. Сведенията, придружени от видеоклип послужили на проверяващите
длъжностни лица да издирят чия е собствеността на МПС с посочения от свидетеля Й.
регистрационен номер. Впоследствие поискали съдействие и от кметския наместник
на кв. Дивдядово с оглед установяване
самоличността на лицето, което е извършило нарушението. От кметския наместник
на посоченото населено място установили, че нарушил е В.М.Б., ЕГН **********,
жител ***. Освен това, във връзка с констатациите от проверката с Констативен
протокол № ЕВ-А 18 от 19.06.2020 г. били дадени на Кмета на Община Шумен
задължителни за изпълнение предписания, а именно: 1. Да се извърши почистване
на всички разпилени по тревната площ отпадъци в местността „Гламя“ в землището
на кв. Дивдядово, гр. Шумен, като за
изпълнение на предписанието се уведоми РИОСВ - Шумен и се представят документи
относно предаването на отпадъците, както и да се предприемат мерки за
недопускане на замърсяване с отпадъци в местността, със срок за изпълнение 10.07.2020
г.
След като станал известен нарушителят,
последният бил поканен с покана от 26.06.2020 г. да се яви в сградата на РИОСВ
– гр. Шумен на 06.07.2020 г., във времето между 9.00 часа и 17.00 часа, с оглед
съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение.
Поканата била получена лично от жалбоподателя Б. на 03.07.2020 г. Впоследствие, на 06.07.2020 г. в присъствието на нарушителя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № ЕВ-А 04, като
актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като
такова по чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан
от негова страна с възражения, сочейки, че ще подаде възражения в законоустановения
срок. Писмени такива били депозирани в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
Наказателно постановление № 56/29.07.2020 г. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 133, ал.
1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ на В.М.Б., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Е.Я. В.-А., на свидетеля Й. С.Й. - свидетел
на извършване на нарушението, на свидетелката Ц.К.К. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелката З.С.К. -
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. С най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетеля Й.Й. и съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време
на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.В.-А.,
Ц.К. и З.К. съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката
на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение и отразяващ момента, в който жалбоподателят е предприел действие за нерегламентирано изхвърляне на строителни и хартиени отпадъци, намиращи се в ремарке, прикачено към собственото му МПС - лек автомобил, марка, „Опел Астра“, комби с Рег. № Н 4629 АН. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното
постановление № 56/29.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, съгласно разпоредбата
на чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 157, ал. 2
от ЗУО. В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в
достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна
норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 1,
т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ предвижда наказание „глоба“ в размер
от 300 лв. до 1 000 лв. за физическо лице, което изхвърля отпадъци на
неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от
общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.
67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.
Разпоредбата
на §
1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона
за управление на отпадъците /ДР на ЗУО/ дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят
се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Понятието „строителни отпадъци“ е дефинирано в т. 39 на
§ 1 от ДР
на ЗУО - това са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на
кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО
на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО
за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член
1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно
отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните
отпадъци в съответствие с член
1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и
следващите му изменения.
В настоящия случай от
показанията на свидетелите Й.Й., Е.В.-А. и Ц.К. се
установява по безспорен начин, че в тревен терен в местността „Гламя“ на
кв. Дивдядово в гр. Шумен жалбоподателят Б. нерегламентирано е изхвърлил
строителни и хартиени отпадъци, представляващи
отпадъци по смисъла на §
1, т. 17 от ДР на ЗУО, респ. строителни такива по смисъла на т. 39 на
§ 1 от ДР
на ЗУО. В тази насока е приложеното по делото веществено
доказателство - 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение и
отразяващ момента, в който жалбоподателят е предприел действие за
нерегламентирано изхвърляне на строителни и хартиени отпадъци, намиращи се в
ремарке, прикачено към собственото му МПС - лек автомобил, марка, „Опел Астра“,
комби с Рег. № Н 4629 АН. Освен това, по делото няма
спор, че при извършената на 19.06.2020 г. проверка проверяващите
инспектори са установили, че в местността „Гламя“ на кв. Дивдядово в гр. Шумен нерегламентирано са
изхвърляни строителни и хартиени отпадъци. Поради
това и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че действително
в посоченият тревен терен от жалбоподателя са били изхвърляни отпадъци,
представляващи строителни отпадъци – бетон, тухли, мазилка и др. под., както и
хартиени отпадъци.
При така установеното съдът
приема, че жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Съдът счита, че
административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определяне на
наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, като е наложил наказание “глоба” в минималния,
предвиден в закона размер, а именно в размер на 300 /триста/ лв. При индивидуализация на наказанието с оглед постигане
целите, установени с разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН, административно-наказващия орган е посочил като смекчаващи
обстоятелства – че извършеното от лицето нарушение е за първи път и че лицето признава
вината си.
Освен това, настоящия съдебен състав
намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че целта на Закона за управление на
отпадъците е да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че
доколкото местността „Гламя“, в кв. Дивдядово на гр. Шумен е била превърната в
сметище, то последният не следва да носи административно – наказателната
отговорност. Следва да се посочи, че административно – наказателната отговорност е лична и нарушителя
следва да понесе административно
– наказателната отговорност за действията, които той е извършил. Освен това,
във връзка с констатациите от проверката от страна на длъжностни лица към
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с Констативен протокол
№ ЕВ-А 18 от 19.06.2020 г. са били дадени на Кмета на Община Шумен задължителни
за изпълнение предписания, а именно: 1. Да се извърши почистване на всички
разпилени по тревната площ отпадъци в местността „Гламя“ в землището на кв.
Дивдядово, гр. Шумен, като за изпълнение
на предписанието се уведоми РИОСВ - Шумен и се представят документи относно
предаването на отпадъците, както и да се предприемат мерки за недопускане на
замърсяване с отпадъци в местността, със срок за изпълнение 10.07.2020 г.
Също така, настоящия съдебен състав
намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че акта за установяване
на административно нарушение не му е бил предявен, нито пък връчен. Видно от
приложеното по делото писмо с изх. № ОА – 21-45/26.06.2020 г. на Директора на
РИОСВ – Шумен /л. 10 от материалите по делото/, жалбоподателят Б. е поканен да
се яви в сградата на РИОСВ – Шумен с оглед съставяне на акт, като поканата е
получена лично на 03.06.2020 г., а на 06.06.2020 г. се е явил и акта за
установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие, след
което е предявен и връчен.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 56/29.07.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на В.М.Б., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: