Р Е Ш
Е Н И Е
№ II- 112 12.11.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Темелкова
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Русева -Маркова
Елеонора
Кралева
При секретаря ……….Вълкова………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 755 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 70/11.04.2019г по гр.д.№858/2017г на
Районен съд-Поморие, „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №
37 е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на В.П.Т.,
ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН ********** да упражняват в пълен обем правото си
на собственост върху два недвижими
имоти: ПИ с идентификатор 009039, в землището
на с.Медово с ЕКАТТЕ 47651, общ.Поморие, с площ 4.975 дка, с начин на трайно ползване
– нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта, находящ се в м.
„Реката” при граници и съседи: имоти с № 009040, № 000347, № 009005 и 000125 и
поземлен имот с идентификатор 009040, в
землището на с.Медово с ЕКАТТЕ 47651, общ.Поморие, с площ 4.975 дка, с начин на
трайно ползване – нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта,
находящ се в м. „Реката” при граници и съседи: имоти с № 009039, № 000125, №
009007 и 000347, като премахне енергиен обект, представляващ въздушен
електропровод 20 кV за трафопост „Медово 1” – отклонение от електропровод 20 кV
„Бата”, ведно с прилежащата му стълбовна част, в участъка преминаващ през
имотите на ищците.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,гр.Пловдив,ул.“Христо
Г.Данов“ № 37 ,чрез юр.Станимира Раева. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че спорното съоръжение е енергиен обект по
смисъла на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ и по
смисъла на пар.1,т.17 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/. Електропроводът представлява
електропроводно отклонение 20 кV, предназначено
да захранва ТП“Медово“ и чрез него се снабдява с ел.ток повече от един
потребител. Заведено е като дълготраен материален актив на дружеството от
датата на въвеждане в експлоатация. От събраните гласни доказателства се
установява, че електропроводът и стълбовете са изградени преди 1999г. и са
допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали към момента на извършване на строежа. Счита, че по
силата на чл.60,ал.2,т.1 ЗЕЕЕ/отм/ сервитутното право е възникнало по силата на
закона. Оспорен е изводът, че се касае за незаконно строителство на електропровод
, като дружеството счита, че съоръжението е изградено в съответствие с
действащите технически и градоустройствени правила отпреди 1999г. Липсата на
строителни книжа не прави строителството незаконно по аргумент от пар.16,ал.1
ЗУТ, според който се касае за търпим строеж. Твърди се също, че дори да става
дума за незаконен строеж, то ЗЕЕЕ/отм/
не държи сметка за наличието на строителни книжа, като неправилно съдът е
приел, че тъй като строежът е незаконен, то не е възникнал и сервитут за процесния
обект. Според въззивното дружество сервитутното право не е обусловено от
законността на енергийния обект. Изразява се несъгласие и с присъдените в
тежест на дружеството разноски, тъй като районният съд не се е произнесъл по
направеното от дружеството възражение за прекомерност на присъдения адвокатски
хонорар. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго,
с което искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на разноски, като е
направено и евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на ищците.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от В.Т. и В.Т.,
чрез адв.Стойков. Според въззиваемите
основаният въпрос е дали е възникнало сервитутно право по силата на чл.60,ал.2
,т.1 ЗЕЕЕ/отм/. Безспорно е установено по делото, че трасето на процесното
отклонение не е нанесено на скицата на имотите, не е вписано сервитутното право
в Службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождението на служещия
имот. Установено е също, че за процесният енергиен обект не са налице
изискуемите по ЗПИНМ и ППЗПИНМ строителни книжа и липсва одобрен ПУП. Според
въззиваемите, за да се приеме, че енергийният обект е съществуващ и заварен от ЗЕЕЕ, следва
същият да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за
безопасност, тъй като към момента на изграждането му такива са съществували.
Оспорено е твърдението, че съобразно пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ става дума за
търпим строеж, тъй като по силата на пар.21 от ЗУТ заварени строежи са само законните строежи, не и търпимите. За
основателността на иска по чл.109 ЗС има значение законността на строежа, а не
търпимостта. Цитирана е и съдебна практика на ВКС по аналогични случаи. Доказано
е и преченето на ищците да упражняват правото си на собственост- заради
съществуващия енергиен обект не е възможно да се извършва строителство и да се
засаждат дървета. Съществува възможност
трасето на електропровода да се измести извън имотите на ищците, което е видно
и от отговорите на вещото лице. Оспорено е възражението за прекомерност на
адв.хонорар, направено във въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Настоящият състав, след служебната проверка по чл.269 ГПК счита, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на В.П.Т., ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН **********, с правно
основание чл.109 ЗС, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №
37 за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на
ищците да ползват собствените си имоти с идентификатори 009039 и 090040, в землището
на с.Медово, община Поморие, с начин на трайно ползване – нива, като премахне
собствения на ответника енергиен обект, представляващ въздушен електропровод 20
kV за ТП „Медово 1“ – отклонение от електропровод 20 kV“Бата“, ведно с прилежащата му стълбовна част.
Не е спорно по делото, че ищците са
собственици на посочените в исковата молба имоти. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № *от 2016г. Я. Г.Ж. продава на ищеца В.Т. поземлен имот
№009040,в землището на с.Медово, община Поморие, а С.Ж., Г. В.и И. В.му
продават поземлен имот с идентификатор 009039, в същото землище. Имотите са
придобити в условията на съпружеска имуществена общност (удостоверение за
сключен граждански брак на В.Т. и В.П. през 2004г). Не се спори по делото, че през
така описаните недвижими имоти преминават електропровод 20 kV“Бата“ и отклонение от електропровод 20 kV за ТП „Медово 1“. Процесното отклонение е изпълнено
във връзка със захранване на трафопост „Медово1“ и представлява въздушен електропровод, носен от
железобетонни и железорешетъчни стълбове .Не е спорно, че собственик на процесното съоръжение – отклонение от
електропровод 20kV за трафопост „Медово“ е ответното дружество, като то е
заведено в активите му на 01.01.1964г. От събраните по делото доказателства –заключения по три назначени
съдебно-технически експертизи е безспорно установено също, че за процесното
съоражение няма открити строителни книжа.В заключението на вещото лице Г. е
посочено,че в кадастралната основа на действащия ПУП-ПРЗ на селото Медово от
1991г трафопостът и стълбовете, носещи ел.провода са заснети.Отклонението не е
заснето в картата на землището на селото от 1991г. Вещото лице Илчев дава
заключение,че изграденото отклонение е допустимо съгласно действащите към
момента на изграждането му ЗПИНМ и правилника за приложението му.Няма твърдения
от страна на ищците изграденото съоръжение да създава опасност при експлоатацията
му.
Независимо, че не е установен точният момент на изграждане на отклонението до ТП „Медово“,безспорно е по делото ,че към 1964 година то е било вписано в активите на праводателя на дружеството –ответник.От показанията на свидетеля Т. се установява, че към 1973г., съоръжението е било действащо, тъй като същият е отстранявал аварии по въпросното отклонение.Това означава, че отклонението е съществувало много преди ищците да закупят двата недвижими имота през 2016 година. Съгласно чл.2 от Законът за електростопанството от 1948г енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Не е спорно, че процесният електропровод представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм. 05.03.2004 г.), както и по смисъла на §1, т.23 от ДР на действащия Закон за енергетиката, тъй като служи за пренос на ел.енергия. Няма спор също, че този енергиен обект е съществувал и експлоатиран към влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм/ към 1999г и съгласно чл.60,ал.1 от същия закон около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на закона/чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/отм./.Сервитутното право се запазва и при действието на сега действащия Закон за енергетиката- пар.26,ал.1 .Според настоящия състав основателно е възражението на ответното дружество ,че около енергийния обект е възникнала сервитутна зона и дружеството има сервитутни права ,които изключват правото на собственика на земята да иска премахването на енергийния обект по реда на чл.109 ЗС.Възражението на ищците,че за обекта не е спазена действащата към 1964г законова процедура за изграждането му и въвеждането му в експлоатация и поради това не са възникнали сервитутни права, настоящият състав намира за неоснователно. Без значение за възникването на такива сервитутни права е дали енергийният обект е законно изграден или не, с оглед липсата на такова изискване в закона.Релевантно обстоятелство е само съществуването на енергия обект като заварен от закона /ЗЕЕЕ,отм/.В този смисъл е преобладаващата практика на ВКС - решение № 807 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 1081/2009г., I г.о. на ВКС,определение №135/27.03.2014г по гр.д.№1062/2014г , определение №54/04.02.2019г по гр.д.№2698/2018г., определение №19/14.01.2019г по гр.д.№1255/2018г. Сервитутното право не е обусловено от законността на енергийния обект, така както и правото на собственост върху една сграда, не зависи от това дали тя е законна или не - така в цитираното решение № 807 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 1081/2009г., I г.о. на ВКС.Отделно,по делото е установено от неоспореното заключение на вещото лице Илчев, че изграденото съоръжение е допустимо ,с оглед действащите по време на изграждането му нормативни актове.В отговора на въззивната жалба е направено възражение,че сервитутът не е вписан в службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождението на служещия поземлен имот, съобразно изискванията на пар.26,ал.3 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм/. Дори това да е така, следва да се отбележи ,че вписването в имотния регистър и службата по вписванията няма конститутивно действие за възникване на сервитутното право.Що се отнася до липсата на одобрен ПУП , няма спор ,че към момента на изграждането на енергийния обект теренът е бил земеделска земя и за нея е нямало действащ подробен устройствен план/заключение на вещото лице Илчев/.Възникналото сервитутно право върху енергийния обект следва да се зачита от собствениците на служещия имот. В случая не е налице неоснователно действие ,което да е предмет на защита с иска по чл.109 ЗС. Ищците ,като собственици на служещия имот са длъжни да търпят електропровода и да спазват всички останали елементи на сервитутното право ,възникнало в полза на дружеството-ответник.
По отношение на цитираната практика на ВКС в отговора на въззивната жалба– решение № 20 от 12.04.2010г по гр.д.№3514/2008г,в него съдът не се е произнасял по въпроса дали разпоредбата на чл.60,ал.2,т.1 ЗЕЕЕ/отм/ е неприложима за енергийните обекти ,за които няма издадено разрешение за строеж / определение №19/14.01.2019г по гр.д.№1255/2018г на ВКС/. Другото цитирано решение № 454/14.12.2012г по гр.д.№467/2012г касае частна хипотеза за монтирани разпределителни касети в преддверие на тоалетна на ресторант и въпросът е за нарушение на строителни правила и норми при изграждане на обекта,за отстояние и за безопасност, каквито твърдения липсва в исковата молба.Освен това от заключението на вещото лице Илчев е установено ,че съоръжението е допустимо по действащите към изграждането му нормативни актове.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново, с което предявеният иск с правно основание 109 ЗС да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, атакуваното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
следва да бъде уважено искането на ответника да му бъдат присъдени направените
пред двете инстанции разноски. Пред първата инстанция, разноските възлизат на 800 лв., представляващи възнаграждение
за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв., както и
500 лв.-депозит за експертиза. В настоящото производство разноските възлизат на
сумата от 1075 лв., включваща възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 300 лв., платена държавна такса в размер на 40 лв.,
както и сумата от 735 лв., разходи за
експертизи.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА решение
№ 70/11.04.2019г по гр.д.№858/2017г на Районен съд-Поморие, с което е
уважен предявения от В.П.Т., ЕГН ********** и В.П.Т., ЕГН ********** против „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.109 ЗС и в частта за разноските
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Т., ЕГН **********
и В.П.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Пиротска“ № 13, ет.2, адв.Деян Стойков против „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“ № 37 иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответника да
прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост
върху два недвижими имоти: ПИ с идентификатор 009039, в землището на
с.Медово с ЕКАТТЕ 47651, общ.Поморие, с площ 4.975 дка, с начин на трайно
ползване – нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта,
находящ се в м. „Реката” при граници и съседи: имоти с № 009040, № 000347, №
009005 и 000125 и поземлен имот с идентификатор
009040, в землището на с.Медово с ЕКАТТЕ 47651, общ.Поморие, с площ
4.975 дка, с начин на трайно ползване – нива, с категория на земята при
неполивни условия – четвърта, находящ се в м. „Реката” при граници и съседи:
имоти с № 009039, № 000125, № 009007 и 000347, като премахне енергиен обект,
представляващ въздушен електропровод 20 кV за трафопост „Медово 1” – отклонение
от електропровод 20 кV „Бата”, ведно с прилежащата му стълбовна част, в
участъка преминаващ през имотите на ищците.
ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН ********** и В.П.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Пиротска“ № 13, ет.2, адв.Деян Стойков да
заплатят на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, сумата от 1875 лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и пет лева/ разноски по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: