Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
т.д. № 652/2020 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на Е.И. ЕООД, ЕИК: *******с искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност
да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от дейността му,
съответно- свръхзадълженост.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на молителя и началната й дата, стойността
на наличното имущество и паричните му задължения/евентуално– състояние на
свръхзадълженост, когато имуществото на дружеството не може да покрие неговите
задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като мотивирано и вярно, изготвено въз основа представените по
делото доказателства, в т.ч. и счетоводни документи, и извършена проверка в
счетоводството на молителя, дружеството има непогасени изискуеми
задължения, както към собственика на капитала, така и към доставчици във връзка
с търговската си дейност, както и публични задължения за дължими данъци. Или, молителят има изискуеми и непогасени
задължения във връзка с извършваната от него дейност, вкл. публични. Тези
вземания са от вида на тези, изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял
плащанията още през 2019 година, като през 2020 година не е извършвал каквито и
да е погасявания на свои задължения.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява и че молителят в изследвания
период /дружеството е вписано в ТР на 06.06.2019 година/ е завършило първата си
отчетна година на загуба, като през 2020 година вече не осъществява стопанска
дейност и на 15.11.2019 година е с прекратена регистрация по ЗДДС. Според
вещото лице, първите изискуеми и непогасени задължения са от м. 07.2019 година,
а през изследвания период коефициентите за ликвидност са под референтните
стойност, което сочи на влошеното финансово състояние на сдружението,
зависимост от кредиторите и липсата на финансова автономност, като е
констатирана и липсата на бързоликвидни активи. Действително, вещото лице е
констатирало наличието на счетоводно отразени краткотрайни активи на значителна
стойност, но същите са от вида – материални запаси и вземания от доставчици.
Според експертът стоката /материалните запаси/ е залежала и труднопродаваема
или бракувана, а вземанията от доставчиците е видно, че се характеризират с
ниска събираемост. Но дори и отчетени от вещото лице при определяне на
коефициентите за ликвидност като краткотрайни активи, се налага извод за
влошеното финансово състояние на молителя.
Следователно, презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена. Напротив, може да се направи обоснован извод
за това, че е налице трайно влошено финансовото състояние на молителя, което
няма временен характер е и необратимо. Щом затрудненията не са временни и
финансовото положение на молителя не би могло да се подобри, предвид нормата на
чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане. За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране
на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е настъпило през 2019 година, когато длъжникът е изпаднал в състояние
на трайна невъзможност да посреща своите изискуеми задължения. Съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността 19.11.2019 година /датата на
дерегистрацията по ДДС/, като най-ранната дата, за която са доказани
едновременно трайно влошеното финансово състояние /показатели на ликвидност/ и
наличието на ликвидно, изискуемо и непогасено задължение на длъжника, спиране
на плащанията.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с
налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото
лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на Е.И. ЕООД, ЕИК: *******и ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на неплатежоспособността 19.11.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на Е.И. ЕООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на Е.И. ЕООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на Е.И. ЕООД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Е.И. ЕООД,
ЕИК: *******.
СПИРА
производството по т.д. № 652/2020 г. по описа
на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Е.И. ЕООД, ЕИК: *******да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 650 лева- държавна такса и разноски за вещо лице, за които е
останал задължен и които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
имущество, което да покрие разноските в производството или не предплатят разноски
в размер на 5 000 лева, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
на длъжника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: