Р Е Ш Е Н И Е
№ 5620
гр. Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено
на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11075 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по искова молба от Д.М.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му
адв.В.Ж.Ш. – АК Варна срещу „Д.з.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 695 /шестстотин
деветдесет и пет/ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпили за ищеца имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предното
стъкло на собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на установено на ***г. застрахователно
събитие по застрахователен договор № *** от ***г. за застраховка „Каско на
МПС“, ведно със законната лихва от датата предявяване на иска – 16.07.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил собственик на лек автомобил марка лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и на 15.05.2019г. с ответното дружество бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с полица №*** за срок от 12 месеца.
На ***г., около 08:30 часа, в гр.***“, пред *** ищецът установил увреждане в областта на предното стъкло на автомобила си. Ищецът веднага уведомил представител на застрахователя и били направени оглед и фотоснимки на автомобила, както и съставен Опис- заключение за вреди на МПС №*** от ***г. Известно време след това ищецът бил уведомен по електронна поща, че ответното дружество отказва да изплати застрахователно обезщетение. От представителството на *** в гр.*** дали ценова оферта за предно стъкло с труд за подмяна в размер на 695 лева.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Застрахователят твърди, че пълно, точно и коректно е изпълнил ангажиментите се съгласно Кодекса за застраховането и Общите условия по застраховка Каско на МПС. Обезщетението се претендирало за събитие, което не било застрахователно, тъй като съставлявало изключен риск. Според експертите на застрахователя, появилите се недостатъци на предното стъкло се дължали на експлоатацията на материала (изключен риск по т.7.19 от Общите условия) и поради това не се покривали от условията по застраховката. Появата на недостатъците била резултат от естествени експлоатационни причини и естеството на материала – стъкло. Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение се явявал правилен, законосъобразен и съобразен с условията на действащия между страните договор за застраховка.
В условията на евентуалност се твърди, че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и/или на събитие, което може да се квалифицира като застрахователно по Общите условия на застраховка Каско на МПС и Кодекса за застраховането. Появата на сочените за вреди точици по стъклото била свързана с естеството на материала, а не се свързвала с някой от изброените като покрити рискове по условията на Каско на МПС. Отново в евентуалност се оспорва и твърдения размер на вредите, като недоказан, завишен и неотговарящ на вредите. Застрахованото МПС било произведено през 2010г. и съгласно т.54.3 от общите условия реда за обезщетение бил по експертна оценка.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител. С писмена молба постъпила преди заседанието моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 11.11.2019г. е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между страните е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***,
обективиран в застрахователна полица полица №*** с валидност от 15.05.2019г. до
14.05.2020г.; уведомяването на застрахователя за претендираните в настоящето
производство вреди по автомобила и извършването на оглед на автомобила на ищеца
на ***г.; както и отказът на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение по подаденото от ищеца искане.
Като
доказателства по делото са приобщени общите условия по застраховка „Каско“ на
ответното дружество. Към датата на сключване на договора за застраховка са
изминали повече от 9 години от датата на първа регистрация на автомобила на
ищеца, като в общите условия на ответното дружество определянето на
застрахователно обезщетение за такъв автомобил е определено в т.54.3. В раздел III от общите условия са предвидени изключения на вреди,
които не са покрити от застраховката, като в т.7.19 е посочено повреждане на
отделни части, детайли, агрегати или системи на МПС в резултат на доказана
техническа неизправност или дефект, или вследствие на корозия, износване,
изхабяване, изтриване, умора на материала, обезцветяване, напукване или други
подобни повреди в резултат на експлоатационни или естествени причини /л.24-29 /.
Ответника
е представил с отговора на исковата молба искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ подписано от ищеца, в което са описани
произшествието и щетите по автомобила, както и е отправено искане до
застрахователя възстановяването на автомобила да се извърши като щетите по
автомобила се изчислят по експертна оценка /л.30/.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че при оглед на автомобила на ищеца е
установил множество наранявания на повърхностния слой на стъклото. Уврежданията
били от механичен характер – съприкосновение с твърди частици с голяма скорост,
при което се образували язви с размер до 0,5 мм. При огледа на автомобила били
установени наранявания по боята със същия размер и форма, но значително
по-малко на брой, което вещото лице обяснява с ъгъла на съприкосновение с
повърхността, при което твърдите частици рикошират и не могат да предизвикат
същите поражения като при стъклото. Като причина за по-малкото поражения по
боята можело да се посочи и различната твърдост на материалите. Увреждания на
стъклото по естествени причини не са установени. Цената за отстраняване на
щетите по автомобила на ищеца вещото лице определя в размер на 739.90 лева с
оригинално стъкло и в размер на 552.71 лева с алтернативно стъкло.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно дадено
/л.61-57/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент между страните по
делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили
следствие само на застрахователното събитие.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищеца е възложено да установи в
условията на пълно и главно доказване описаните в исковата молба вреди да са в
причинно-следствена връзка с настъпило застрахователно събитие, както и размера
на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания.
В тежест на ответника е възложено да докаже твърденията си, че описаните в
исковата молба недостатъци по предното стъкло на застрахования автомобил се
дължат на експлоатацията на материала и са резултат от естествени
експлоатационни причини.
Сключването
на договор за застраховка и действието на същия към момента на произшествието
не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа
експертиза се установява, че щетите по автомобила на ищеца установени при
извършения оглед в присъствието на представител на застрахователя е възможно да
бъдат причинени по степен и вид при описания в исковата молба механизъм. Вещото
лице посочва, че уврежданията на автомобила са от механичен характер и
категорично твърди, че не се наблюдават увреждания на стъклото по естествени
причини. В този смисъл съдът приема за доказано установяването на вредите по
описания в исковата молба начин, като уврежданията по стъклото от механичен
характер представляват покрит застрахователен риск по договора и не са сред
изрично изброените изключени застрахователни рискове.
Друг
спорен по делото въпрос е и в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /
напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и
след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г.,
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във
връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на
чл.386, ал.2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да
бъде изменяно по съгласие на страните. Поради това е ирелевантно дали към
момента на сключване на договора или в уведомлението за щета застрахованият е
посочил начин на обезщетение по експертна оценка, след като впоследствие по
отношение размерът ѝ е възникнал спор между страните. Клаузата на общите
условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не следва да бъде прилагана при разрешаване на спора.
Съгласно
заключението на вещото лице необходимите за отремонтиране на автомобила
средства са в размер от 552.71 лева до 739.90 лева, в зависимост от това дали
смяната на стъклото ще бъде извършена с алтернативно стъкло, съответстващо
напълно на оригиналното – антиакустично, зелено и сензор за дъжд или с
оригинално стъкло. След като посоченото алтернативно стъкло съответства напълно
на оригиналното и има същите вид и качество, то размерът на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения размер
за отстраняване на вредите с алтернативни части.
В
този смисъл исковата претенция се явява доказана до размер на 552.71 лева, до
който размер следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума до пълния
претендиран размер от 695 лева да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ГПК всяка от страните има право на разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 700 лева, от които 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лева заплатена държавна такса и 150 лева внесен депозит за вещо лице. Основателно се явява направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същото следва да се редуцира по реда на чл.78, ал.5 ГПК до размер на 300 лева. Направените от ответника разноски са в размер на 150 лева заплатен депозит за вещо лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 397.63 лева, а в полза на ответника в размер на 71.66 лева, които разноски да се възложат в тежест на насрещната страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.з.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 552.71 лв. /петстотин петдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили за ищеца имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предното стъкло на собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на установено на ***г. застрахователно събитие по застрахователен договор № *** от ***г. за застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата предявяване на иска – 16.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 552.71 лева до пълния претендиран размер от 695 лева.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 397.63 лв. /триста деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ Д.з.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** на сумата от 71.66 лв. /седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: