Решение по дело №1893/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1155

 

гр. Пловдив , 28.09.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 28.09.2018г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

разгледа  докладваното  от  съдията  Михова гр.д.  № 1893  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от В.И.С., в качеството му на взискател по  и.д. №367/2015г.,  по описа на ЧСИ З. Добринова, с рег.№ 829 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 26.07.2018г., с което е спряно производството по изпълнителното дело. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че изпълнението по делото е насочено към два недвижими имота, които са възбранени още 2015г., като преди това още 2013г. на основание обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№2951/2013, ПдОС са наложени възбрани за обезпечаване на иска му.  С Решение №155/23.03.2018, т.д№324/2017, ПОС е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Палас 27“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2015г. С оглед на посоченото решение и на осн. чл.638, ал.1 от ТЗ съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното дело. Жалбоподателят поддържа, че имотите, върху които са наложени обезпечителни мерки чрез възбраната им не са включени в масата на несъстоятелността, т.к. междувременно длъжникът ги е отчуждил в полза на трето лице през 2016г.. По тази причина счита, че липсват основания за спиране на изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане за спиране на изпълнителното производство.

Ответната страна „Палас 27“ ЕООД / в несъстоятелност/ е подала възражение, като поддържа че жалбата е основателна, но на различни основания. Сочи, че решението за обявяване в несъстоятелност е обявено в Търговския регистър на 23.03.2018г. и сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ / общо три месеца/ са изтекли, то непредявените вземания на кредитори в производството по несъстоятелност са погасени , а кредиторите изгубват това си качество  на осн. чл.739, ал.1 от ТЗ. Поддържа, че вземането на този кредитор не е било предявено в законовите срокове, поради което и той е изгубил качеството си на кредитор. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за прекратяването му от съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че  жалбата е  недопустима, тъй като  обжалваният акт не подлежи на съдебен контрол,а по същество-за неоснователна.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство,  в срок е и е допустима като насочена против разпореждане на съдебния изпълнител за спиране на производството , съгл. чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. № 367/2015,  по описа на ЧСИ З. Добринова, с рег.№ 829 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано  по молба на взискателя В.С.  за събиране на паричното му  вземането  от длъжника  „Палас-27“ ЕООД. През 2017 г. е образувано т.д. № 324 по описа на ПОС, по молба на неудовлетворен кредитор- "Баумш"-70-в нес. за обявяване в несъстоятелност на „Палас-27“ ЕООД, по което е било постановено решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ № 155/23.03.2018 г. С него е обявена неплатежоспособността на търговеца при начална дата 31.12.2015 г. и открито производство по несъстоятелност.

С обжалваното разпореждане от 26.07.2018г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на осн. чл.638, ал.1 от ТЗ, поради открито производство по несъстоятелност на длъжника.

 Съдът намира така постановеното разпореждане за правилно.

 Съгл. чл.638, ал.1 от ТЗ  с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Спирането на изпълнителното производство в хипотезата на открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжниковото дружество е безусловна /чл. 638, ал.1 във връзка с чл. 630, ал.1 от Търговския закон/. Нормата изрично регламентира движението на изпълнителния процес срещу обявения в несъстоятелност търговец и е специална и следва да се прилага с приоритет пред други норми в тази хипотеза. Предвиденото в ал.3 на чл. 638 от ТЗ изключение от спирането на изпълнителното дело, е строго лимитирано, прилага се ограничително, като компетентен да разреши продължаване на изпълнителното производство е само и единствено съдът по несъстоятелността.В случая такова разрешение няма. Съдебният изпълнител в този случай няма право на преценка дали да продължи или да спре изпълнителното производство. Спирането на изпълнителното производство в този случай не зависи от характера, размера и вида на вземанията на кредиторите-взискатели срещу обявения в несъстоятелност длъжник, дори последните да са обезпечени. Приоритет се дава само на публичните вземания по ДОПК както се посочи по-горе, но  фактите по делото не сочат на приложимостта на това визирано от законодателя изключение. По този начин законодателят иска да акцентира върху запазването на масата на несъстоятелността на длъжника и преустановяване на всякаква възможност имуществото да бъде разпиляно, а от друга страна да се осигури на всички кредитори равна възможност да бъдат справедливо овъзмездени за вземанията си, които имат срещу такъв длъжник.

Ето защо правилно съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното дело, до попълване масата на несъстоятелността. Отделен е въпросът, че междувременно ще следва да се установи и фактът дали взискателя по делото все още имат качеството кредитори на несъстоятелния длъжник с оглед евентуалното приемане или неприемане на вземанията му от синдика и приложение на нормата на чл. 739 от ТЗ. Доколкото по изпълнителното дело няма категорични данни в тази насока, то и съдът няма да разглежда в това производство дали взискателят има все още качеството кредитор.

Предвид изложеното съдът намира подадената  жалба против разпореждането за спиране на изпълнителното производство за неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

            Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 9287/02.08.2018г. на В.И.С., ЕГН **********, против разпореждане от 26.07.2018г., по  изп.д. №367 /2015,  по описа на ЧСИ З. Добринова, с рег.№ 829 на КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е спряно производството по изпълнителното дело на основание чл.638,ал.1 от ТЗ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.