№ 842
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20233110203230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ВИОЛА 5“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.
Варненчик“,бл.219, вх.1,ап.2, представлявано от Е.Т.А. против НП № 03-2201294/13.01.2023
год., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено при нарушение на
материалния закон, както и при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че АНО
не е преценил правилно съставомерността на нарушението и правните последици от него,
както и, че не е обсъдил моловажността на случая и възражението, че няма правилна
квалификация в НП. Навеждат се доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, като се твърди,
че административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да
предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността
му посредством издаване на наказателно постановление. Оспорват се изцяло констатациите
в НП, като се твърди, че посоченото лице има право да работи в обекта, поради факта, че
към проверяващия момент е било работник на „Фор-Моко“ ЕООД с ЕИК202705203 с адрес
на управление: гр. Варна, ул. “Д-р Басанович“, бл.19, вх.Г, ет.2- представлявано отново от
Е.Т.А., чиято дейност е същата и има пекарни. Между двете дружества имало сключен
договор за съвместна дейност и при необходимост „продавачките и пекарките“ на тази
фирма заместват тези от „Виола 5“ ЕООД.Твърди се, че в конкретния случай няма
нарушение и не може да се говори за липсата на трудов договор,
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, редовно
призована се представлява от юк Н. Т., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
1
размер.Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 19.11.2022 год. от служители на ТД на НАП Варна била извършена проверка в пекарна
„Изгрев“, находяща се в гр.Варна, ул.Мургаш № 3, стопанисвана от дружеството „ВИОЛА
5“ ЕООД. При проверката било установено, че две лица,едното от които С.Ю.Д. с ЕГН
********** работели без сключен трудов договор. С писмо, изх.№55660/02.12.2022 год. ТД
на НАП Варна уведомили Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като им изпратили и
копия от справка и Протокол за извършена проверка в обект/19.11.2022 год..
Въз основа на посочените доказателства, св.М. Ж.-главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна и колегите и М.М. и Ж.Г. извършили на 09.12.2023 год. проверка на
дружеството „ВИОЛА 5“ ЕООД в стопанисвания от него обект – пекарна, находяща се в
гр.Варна, ул.“Мургаш „№ 3. По време на проверката били изискани с призовка
представянето на документи.За констатираното при проверката е съставен Протокол за
извършена проверка ПР2241643 от 21.12.2022 год..
Въз основа на установеното при проверката и дадените от упълномощеното лице Х.
обяснения, св.Ж. съставила на дружеството АУАН с № 03-2201294/21.12.2022 год., като
приела, за установено от фактическа страна, че дружеството е допуснало до работа лицето
С.Ю.Д. с ЕГН ********** да престира труд в полза на „ВИОЛА 5" ЕООД, с ЕИК: *********
изпълнявайки трудови функции на „пекар", с работно място, пекарна, находяща се в
гр.Варна, ул.Мургаш №3, с непълно работно време 4 часа, с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 355 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по възникналото трудово правоотношение.Приела, че нарушението е
извършено на 19.11.2022 год. в пекарна, находяща се в гр.Варна, ул.Мургаш №3, към който
момент е следвало да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудово правоотношение – нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда.
Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и
възражения отразило, че лицето е сключило писмен трудов договор на 28.11.2022 год..
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за
извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ на
осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 лв..
От показанията на свидетелите Ж. и К. се установяват обстоятелствата при извършване на
проверките, това че лицето Д. е било установено да работи в обекта като пекар.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични,
2
кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Св.К. лично е
възприела извършваната от Д. работа.
Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени
доказателства:Протокол за извършена проверка ПР2241643/21.12.2022 год.,писмо от ТД на
НАП Варна, изх.№55660/02.12.2022 год.,справка,Протокол за извършена проверка в обект
от 19.11.2022 год.,обяснения от Весела Х., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от
НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № З-
0693/15.08.2022 год. и Заповед № 1077/28.05.2024 год. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в
качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към
момента на съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на
административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение
на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания.
Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере за
кое свое деяние /действие или бездействие/ му е наложено и конкретното административно
наказание. АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като
минимално изискуемо съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат
описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по
съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му
са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така
че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил.
Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е
императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази
разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за
работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
3
Към момента на извършване на проверката С.Д. е работела в обект на дружеството-
жалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията и с
дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната
разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която "отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения". Съдът прие, че в случая се касае
именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото Д. е
работела при дружеството – жалбоподател с работно място, работно време, уговорено
възнаграждение. Всичко това сочи, че се касае за отношения по предоставяне на работна
сила - т. е. за полагане на труд срещу определено възнаграждение, а не до граждански
правоотношения, при които се дължи определен резултат. Касае се за правоотношения по
предоставянето на работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били
уредени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по
предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови такива - т. е. да
се сключва писмен трудов договор за уреждането им.
Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с
което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той
самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника и "ВИОЛА
5 " ЕООД са между " работник" и "работодател", като дружеството безспорно има
качеството "работодател", тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Деянието е извършено от юридическо лице и касае се за обективна /безвиновна/ отговорност
– т. е. не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна.
Фактът на съществуване на трудовото правоотношение според настоящия съдебен състав
следва категорично посредством събраната доказателствена съвкупност. Възраженията в
жалбата, че Д. е работела за друго дружеството, представлявано от същия управител и това,
че между двете дружества е имало сключен договор за съвместна дейност не се споделят.
На първо място , действително съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от КТ,работодателят
може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или
служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго
предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през
една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
4
Това обаче изисква на първо място да е налице сключен трудов договор между страните по
трудово правоотношение, каквото в конкретния случай не е налице. На следващо място се
изисква съответната заповед от работодателя, с която на работника е възложено да извършва
временно работа в друго предприятие.
От страна на дружеството-жалбоподател, въпреки, че формално се твърди наличие на такива
не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
Наличието на основания за преквалифициране на случая в маловажен не следва да бъде
изследвано, предвид изричната законова забрана, въведена с чл. 415в, ал. 3 КТ, съгласно
който приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо нарушението по чл. 62, ал.
1 КТ. Последното се явява обяснимо, предвид важността на съответните обществени
отношения и неравнопоставеното положение на работника като по-слабата страна по тях.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер от 5000 лева, без да бъдат посочени конкретни мотиви за това. Съдът
счита, че така наложената санкция е неоснователно завишена като размер, поради което
същата следва да бъде намалена до минимално предвидената в закона от 1 500 лв., която
отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция "Инспекция по труда"
– Варна, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален
размер. Съдът намира, че той следва да е в размер на 100 лева, с оглед това, че делото се
разви в няколко съдебни заседания, в които се явяваше пълномощник на наказващия орган.
Съобразно уважената част на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъдят
разноски в размер на 30.00 лв..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2201294/13.01.2023 год., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна,с което на „ВИОЛА 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“,бл.219, вх.1,ап.2, представлявано от
Е.Т.А. за извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.
416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като
НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1 500 лв..
ОСЪЖДА „ВИОЛА 5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“,бл.219, вх.1,ап.2, представлявано от Е.Т.А. да заплати на
5
Дирекция „Инспекция по труда“- Варна сумата от 30.00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6