№ 5132
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511154 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Срещу решение № 20040980 от 08.06.2022 г. по гр.д.№ 17138 по описа за
2021 г. на СРС, Трето ГО, 141 състав са постъпили въззивни жалби от:
1-ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищцата по чл.432,
ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД е била уважена за сумата в размер на 5000 лв. ведно
със законна лихва от 11.03.2021 г., както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение
като се сочат нарушения на материалния и процесуален закон; същото било
постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Счита, че по
делото не се установила причинно-следствената връзка между ПТП и
търпените от ищцата болки и страдания. От представените доказателства
последните не се установявали. Излага се довод, че пострадалата
непосредствено след ПТП не е споделила наличие на оплаквания на екипа от
Спешна помощ посетил местопроизшествието. Намира присъденото
1
обезщетение за прекомерно, тъй като ищцата нямала нужда от чужда помощ;
не й било предписано носене на шийна яка.
Иска се решението да бъде отменено изцяло или да се намали размера на
присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от насрещната страна – Г.
Ц. Г., ищец пред СРС. В хода на производството се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 14.06.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 22.06.2022 г./по пощата/, т.е. в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
В частта в която претенцията на ищцата срещу ответника, въззивник е
била уважена е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба в тази
й част е допустима. В частта в която претенцията е била отхвърлена не е
налице правен интерес поради което в тази й част въззивната жалба ще бъде
оставена без разглеждане. В тази си част настоящето решение има характер на
определение.
2-Г. Ц. Г., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищцата по
чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД е била отхвърлена за сумата в размер над 5000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. ведно със законна лихва от
11.03.2021 г. или се иска същото да бъде отменено като се присъди
обезщетение в пълния претендиран размер.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение
като се сочи, че присъдения от СРС размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на търпените от ищцата болки и страдания
и в този смисъл не изпълнявало принципа за справедливост. Следвало да се
вземе предвид, че ищцата и към момента търпяла болки и страдания. Сочи, че
мотивите на СРС във връзка с дегенеративните промени в гръбначния стълб
били противоречиви. СРС не бил обсъдил заключението на СМЕ във връзка с
показанията на свидетелката, майка на ищцата. Не било съобразено, че
ищцата е на 21 години. Не била взета предвид и икономическата конюнктура
в страната.
2
По въззивната жалба не е постъпил отговор от насрещната страна –
ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ищец пред СРС. В хода на производството се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата. Претендират
се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 09.06.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 23.06.2022 г, т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. По делото било установено по безспорен
начин, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания. От
издаденото на 10.10.2020 г. медицинско удостоверение, издадено от д-р М.Г.,
специалист по съдебна медицина, се установявало, че ищцата има следните
травматични увреждания – преразтягане на опорно-двигателния апарат в
шийната област на гръбначния стълб, набелязана контузия в останалите
отдели на гръбначния стълб, причинило временно разстройство на з.то,
неопасно за Ж.а. Тези увреждания отговаряли да са получени при ПТП, по
време и начин съобщени в предварителните сведения. Това се потвърждавало
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, която сочела,
че ищцата е получила преразтягане на опорно-двигателния апарат в шийната
област на гръбначния стълб. При нормално протичане на лечебния процес,
без усложнения, възстановителния процес бил около 20-25 дни. Възможно
било при наличието само на мускулни увреди, оплакванията да се появят на
3
по-късен етап, когато вече се образувал травматичен оток на мускулите,
проявяващ се с ограничение на движенията и притискане на кръвоносни
съдове и нерви със съответната симптоматика. От описания механизъм на
ПТП и характера на получените от ищцата увреждания можело да се достигне
до извода, че по време на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан. С
оглед данните от ЯМР, направен един месец след инцидента, се установявало,
че към този момент лечебния процес е бил приключил. Наличието на болка
при ищцата вещото лице отдавало на наличните дегенеративни промени,
които удължавали болковия синдром и предполагали физиотерапия и
медикаменти. След отминалото време от ПТП не можело да се дефинира коя
болка се дължи на травмата и кое е в резултат на наличието на дегенеративни
промени. Последните имали хроничен характер според вещото лице по СМЕ.
Тези дегенеративни проблеми не били вследствие на ПТП, но те в съвкупност
с шийната увреда обяснявали продължилите по-дълго болки при ищцата.
Затова и СРС е приел, че претърпените болки и страдания се дължат не само
на т.нар.“камшичен удар“ при ПТП, а били съчетани с хроничните
дегенеративни промени в гръбначния стълб на ищцата. От представените по
делото медицински документи се установявало, че ищцата е била с яка, която,
обаче, не била предписана от лекар. Вещото лице е посочило, че с оглед
настъпилите от ПТП, увреждания, ищцата не следва да изпитва затруднения в
хигиенно-битово отношение, но носенето на яка предизвиква затруднения.
Видно от мотивите на СРС, показанията на свидетелката А. Г. са ценени в
хипотезата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелката е майка на ищцата.
Свидетелката сочела, че болките на ищцата са започнали на следващия ден
след ПТП. Около един месец ищцата не искала да излиза навън, не
посещавала лекции. Обслужвала се сама. Не можела да стане от леглото.
Имала проблеми с врата и изпитвала главоболие. Отишла на преглед в
Пирогов, където били установени травми по шията, болки в раменете. При
прегледа лекарят й препоръчал да носи шина, която да ограничава
движенията на шията. Ищцата я носила около месец. Пиела обезболяващи и
два пъти годишно ходела на рехабилитация. Относно размера на
обезщетението СРС се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД като е посочил
характера, вида и тежестта на претърпените увреждания, липсата на
усложнения във връзка с тях, възрастта на пострадалата – 21 год, периода на
възстановяване, както и обществено-икономическите условия в страната към
4
настъпване на ПТП – 08.10.2020 г. Прието е, че шийната травма е усилила
проявата на дегенеративните травми, а последните били утежнили
протичането на шийната травма. Прието е, че се касае до един млад човек
поради което болките били отшумели за 20-25 дни, до 1-2 месеца. От
показанията на свидетелите Х. и Г. се установило, че ищцата е била
стресирана вследствие на ПТП. Свидетелката Г. сочела, че ищцата плачела,
когато й се обадила да я уведоми за инцидента. При това положение
справедлив размер на обезщетението бил такъв от 5 000 лв. Присъдена е и
законна лихва от 11.03.2021 г. до окончателното плащане във връзка с чл.380
КЗ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
търпените от ищцата болки и страдания:
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред СРС/, неоспорена от страните в срока по чл.200, ал.3 ГПК, съдебно-
медицинска експертиза, както и представените с исковата молба медицински
документи, ищцата е получила вследствие на ПТП преразтягане на опорно-
двигателния апарат в шийната област на гръбначния стълби. Същото се
дължи на т.нар. „камшичен удар“ при който частите от тялото, които не са
фиксирани от предпазния колан, най-вече главата, извършват движение
напред, наляво и надолу при което се получават увреждания в областта на
шиен отдел на гръбначен стълб с различна тежест в зависимост от
интензитета на удара, виж л.65 от делото пред СРС.
Следователно правилен е извода на СРС за наличие на причинно-
следствена връзка между търпените от ищцата болки и страдания и
механизма на ПТП.
Относно размера на обезщетението:
По въпроса за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди са налице задължителните указания по приложението
на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г., така и формираната при
действащия ГПК в съответствие с тях задължителна практика на
касационната инстанация, обективирана в служебно известните на настоящия
съдебен състав решения: № 1 от 26.03.2012 г., по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о.,
5
№ 202 от 16.01.2013 г., по т.д. № 705/2011 г. на ІІ т.о.; № 25 от 17.03.2010 г.,
по т.д. № 211/2009 г. на ІІ т.о., № 749/2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о. и
мн.др., според които понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, поради което всякога е свързано с преценката на същите при
съобразяване на общественото разбиране за справедливост на даден етап на
развитие на самото общество. Поради това, за да удовлетвори въведения от
законодателя критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за възмездяване претърпените от непозволено увреждане морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
В отговора на въпрос № 4 вещото лице е посочило, че при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при
такъв вид увреждания е около 20-25 дни. При изслушването си в о.с.з на
01.02.2022 г. /л.73 по делото пред СРС/ вещото лице е посочило, че с оглед
резултата от ЯМР, изготвен на 06.11.2020 г., т.е. един месец след инцидента,
лечебният процес е приключил в рамките на един месец. Вещото лице е
посочило, че при ищцата ще има болки, тъй като при нея има дегенеративни
промени – остеохондроза, фасетна хипертрофия, дискова протузия,
цервикоспондилоза, които ще удължат болковия синдром и е необходима
физиотерапия и медикаменти. Наличието на дегенеративни промени при
ищцата се потвърждава от представената от самата нея медицинска
документация ведно с исковата молба. Вещото лице е посочило, че
травматичните увреди при този инцидент могат да провокират по
продължителни болки и страдания от наличните заболявания в тази част на
гръбначния стълб, които има ищцата. Констатирано е и наличие на хемангиом
в тялото на С 7 /л.62 от делото пред СРС/. Що се касае до довода на
въззивника, ответник, че пострадалата непосредствено след ПТП не е
споделила наличие на оплаквания на екипа от Спешна помощ посетил
местопроизшествието, вещото лице е отговорила на въпрос № 6, че е
възможно при наличието само на мускулни увреди, оплакванията да се
появят на по-късен етап, когато вече се образува травматичен отток на
6
мускулите, проявяващ се с ограничение на движенията и притискане на
кръвоносните съдове и нерви със съответната симптоматика.
Същевременно вещото лице по СМЕ е посочило, че няма данни за
настъпили усложнения при възстановителния процес на ищцата. С оглед
увреждането би трябвало ищцата да няма затруднение в хигиенно-битово
отношение. Действително, шийната яка, която е констатирано, че ищцата е
носела, предизвиква такива затруднения, но по делото липсва медицинска
документация носенето на такава яка да й е било предписано.
Въззивната инстанция намира за правилно приложението на чл.172 ГПК
досежно показанията на свидетелката Г., която е майка на ищцата и с която
живеят в едно домакинство. Следва да отбележим, че посоченото от
свидетелката, че в „Пирогов“ били препоръчали на ищцата носене на шийна
яка не се потвърждава от медицинската документация.
От показанията на свидетелката Г. се установява, обаче, че в периода на
лечение /1 месец/ ищцата се е обслужвала сама. Свидетелката не е
придружавала дъщеря си на провежданата от нея рехабилитация, което
потвърждава, че ищцата не е срещала затруднение при придвижването си.
Следва да отчетем и факта, че действително в продължение на 1 месец
ищцата не е излизала от дома си като следва да изключил посещенията за
медицински прегледи и рехабилитация, но към момента същата управлява
автомобил като ищцата е служител в спедиторска фирма, виж показанията на
свидетелката Г..
При така анализираните по-горе доказателства, събрани по делото /пред
СРС/ и при съобразяване с критериите по чл.52 ЗЗД, въззивната инстанция
приема, че така присъдения от СРС размер на обезщетението е справедлив; не
са допуснати сочените от въззивниците нарушения при обсъждане на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Не се констатира нарушение при определяне на този размер във
връзка с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Относно законната лихва:
При положение, че се прие за правилно присъдена главница, то същата
се следва ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
7
окончателното плащане.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанция
първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
Съобразно изхода на спора на въззивниците разноски не се
присъждат; жалбите бяха приети за неоснователни.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20040980 от 08.06.2022 г. по гр.д.№ 17138 по
описа за 2021 г. на СРС, Трето ГО, 141 състав, изцяло.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, вх. № 25048865 от
22.06.2022 г., подадена от ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД, в частта в която се иска
отмяна на решение № 20040980 от 08.06.2022 г. по гр.д.№ 17138 по описа за
2021 г. на СРС, Трето ГО, 141 състав, в частта в която е отхвърлен иска по
чл.432, ал.1 КЗ, като недопустима.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1-месечен срок от връчването
му пред ВКС на РБ, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, с
изключение на частта в която има характер на определение. В
последната част подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9