РЕШЕНИЕ
Номер....... Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ състав
В публично заседание в следния състав:
На тринадесети февруари Година две хиляди и двадесета
Съдия Мария
Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №4887 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Д.П.Д.- управител„Викинг Инс
2001" ЕООД, против Наказателно постановление № 460а-349/12.09.2019г.
на Началника на Пето РУ при ОД - МВР - Варна, с което на Д.П.Д. е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
немотивирано в нарушение на събрания по преписката доказателствен материал. Сочи се че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи. Сочи се , че НП е издадено при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Оспорват се констатациите в АУАН и НП. В
наказателното постановление липсвало изписване въз основа на коя точно
административно наказателна разпоредба е наложена на управителя на „Викинг Инс
2001" ЕООД глоба в размер на 200лв. По този начин било ограничено правото
на санкционираното лице да прецени дали санкцията е в минимален или съответно
завишен размер. В заключение се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззивницата редовно призован, не се
явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
По съществото на делото моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Наказателно
постановление № 460а-349/12.09.2019г., издадено от началника на Пето районно
полицейско управление гр. Варна, с което на възз.Д. за нарушение на чл.52, ал.2
от 'Закона за частната охранителни дейност, вр. чл. 13, ал.2, т.4 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018г. за условията
и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и
3 от ЗЧОД е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/
лева, а именно за това, че на 23.05.2019г., около 12.55 часа в гр. Варна, област Варна, к.к.Златни пясъци, в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб" при
извършена проверка на съхраняваната на горепосочения
обект документация, свързана с извършвана от фирма „Викинг инс
2001" ЕООД охрана, от полицейски служители на Пето РУ- Варна, в изпълнение на текущ контрол по ЗЧОД и съставен констативен
протокол по описа на Пето РУ- Варна, се е установило, че не е организирала и контролирала изготвянето и предоставянето за съхранение
на списък на охранителите, извършващи дейност
в обекта- хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб".
При тези констатации бил съставен
АУАН на въззивницата, в качеството й на управител на юридическо лице извършващо
дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД - „Викинг инс 2001" ЕООД,
АУАН за нарушение на чл.52, ал.2 от 'Закона за частната охранителни дейност,
вр. с чл. 13, ал.2, т.4 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна
охранителна дейност но чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на
които се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД.
АУАН бил съставен в присъствието на Д.,
предявен и връчен на същата, която го подписала с отбелязване, че не е съгласна
с описаното в АУАН. В законоустановения 3-дневен срок по АНП не постъпили
писмени възражения. АНО възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и на 12.09.2019г. издал атакуваното пред настоящия съд НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Д., които
съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд заповеди, заверено копие от график,
документи свързани с издаден лиценз и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началник на Пето РУ- ОДМВР-Варна.
Компетентността на административно наказващия орган се установява от Заповед №
8121з-372/05.09.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, в
която началникът на РУ към ОД на МВР е оправомощен (т. 1.6) да издава наказателни
постановления по ЗЧОД, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД.
Със Заповед № 365з-1573/23.04.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Варна са
определени длъжностните лица, които да извършват контрол върху дейностите по
ЗЧОД- а именно полицейски служители от група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД
на МВР-Варна, поради което съдът намира, че актосъставителят Кр.Д. полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР-Варна в
компетенциите си съгласно чл. 83, ал. 1
от ЗЧОД е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Затова и съдът не споделя
възражението в жалбата, че двата акта са съставени от некомпетентни лица. АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на АУАН, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението- обекта на контрол, обстоятелствата при които е извършено. Налице е
единствено между фактическо обвинение и нормата, която се сочи за нарушена,
които са формулирани ясно и недвусмислено.
Съдът не споделя възражението,
че непосочването на ЕГН на актосъставителя и свидетеля по акта съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй
както актосъставителят, така и свидетелят по акта са в достатъчна степен индивидуализирани,
така щото да могат да бъдат установени. Както е известно в
административно-наказателния процес съществени са тези нарушения, които
ограничават правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен,
а тези по разбиране на настоящия състав не са сред тях, тъй като от ЕГН на
актосъставителя и свидетеля не се извличат данни за повдигнатото обвинение.
Съдът намира, че липсата на мотиви
в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е
съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Не е спорно между страните, че „Викинг инс 2001" ЕООД осъществява
частна охранителна дейност, за което притежава и съответен лиценз, представен в
с.з. от процесуалния предсатвител на жалбоподателката. Не е спорно и че г-жа Д.П.Д.
е оправомощено лице да управлява и
представлява дружеството. Не е спорно и че „Викинг инс 2001" ЕООД е
осъществявало охранителна дейност в обект- хотел „Престиж Делукс хотел
Аквапарк клуб".
Отговорността на жалбоподателката е
ангажирана за нарушение на чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр. чл. 13,
ал.2, т.4 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за
организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1
от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които
се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД . Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЧОД за всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето
и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4. Съгласно вменената в
обвинение разпоредба на чл. 13, ал.2, т.4 от Наредба за всеки обект, поет за
охрана, лицето по ал. 1 организира и контролира изготвянето в 14-дневен срок от
сключването на договора за охрана или от датата на поемането за охрана на
обекта, когато тя е изрично указана в договора за охрана, на списък на лицата
от охранителния състав. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на
обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за
частната охранителна дейност, преписи от документите по ал. 1, т. 2 – 3 и ал.
2, т. 2 – 5 след изготвянето и утвърждаването им се съхраняват в охранявания
обект и се представят за проверка на компетентните контролни органи. В
наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение
е посочен въпросният документ, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от наредбата – списък
на охранителния състав.
Въпросната наредба е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 5, ал.
4 от ЗЧОД, а разпоредбата на чл. 52, ал.
2 от ЗЧОД вменява задължение за лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД да организира и
контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата
по чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД. Това лице, според чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД е физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да
го управлява и представлява. В случая такова лице се явява жалбоподателката Д.,
в качеството си на управител на „Викинг инс 2001" ЕООД, за
което съдът намира, че същата се явява субект на нарушението. Видно от
доказателствата по делото в обекта на охрана, в деня на проверката не се е
намирал процесния списък.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката Д.
е нарушила чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр. чл. 13, ал. 2, т.4 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на
обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за
частната охранителна дейност.
Налице са обаче основания, въпреки това, за отмяна на обжалваното НП, тъй
като в него липсва отразяване на конкретната санкционна разпоредба, която е
приложил съставителят на НП, за да определи наказанието. Именно наказателното
постановление е правораздавателния административен акт, който вменява на лицето
извършването на нарушение и затова в него следва да е налице пълно единство
между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и
приложимата санкционна норма. Липсата на такова единство съществено би нарушило
правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно
какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да
организира и реализира това си право в пълен обем. В този смисъл, съставеният
АУАН в известна степен има характера на „работно” обвинение в извършването на
нарушение, поради което разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава правомощия и
възможност на съответния административнонаказващ орган да прецени неговата
обоснованост и законосъобразност, в т.ч. и дадена ли е съответната на описаното
нарушение цифрова квалификация, да прецени възраженията и събраните
доказателства и при необходимост да проведе и разследване на спорни по случая
обстоятелства. Аргумент в подкрепа на такъв извод е и факта, че закона позволява
НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН),
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Това обаче не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя. Липсата на посочено конкретно
основание, на което е определена глоба именно в отразения в НП размер- 200 лв.,
е съществен пропуск, засягащ правото на адекватно упражняване правото на
защита, доколкото на наказаното лице следва да е ясно, освен какво е извършило,
също и въз основа на коя нормативна разпоредба му е определено наказанието.
Нещо повече посочената като нарушена разпоредба не предвижда в диспозицията и
конкретна санкция. Санкционните разпоредби по ЗЧОД са поместени в гл.7 от този
закон, но нито една от тях не е посочена от наказващия орган в НП. Тази липса
на конкретизация не дава възможност и на съда да провери дали издателят НП
правилно е съотнесъл конкретна санкционна норма към установеното нарушение и
правилно ли е съобразил размера на конкретното наказание , в случая „глоба“.
Предвид гореизложеното НП подлежи
на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които го правят
незаконосъобразно.
Предвид крайният извод на съда, в случая не
се дължи произнасяне относно наличието или липсата на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
С жалбата е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.Съдът намира същото за допустимо на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН /ДВ, бр.94 от 2019г./, но неоснователно, доколкото по делото не са представени доказателства за направени от въз.Д. разноски.Приложено е единствено пълномощно, но в него няма отразяване за направено плащане.Поради това и съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 460а-349/12.09.2019г. на Началника на Пето РУ при ОД - МВР -
Варна, с което на Д.П.Д. е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: